Италия, Микеланджело Меризи да Караваджо отново се опитва да избяга. Често въвличан в разправии, художникът си играе със закона почти през целия си живот. Но този път е различно. Този път е търсен за убийство. За главата му е обявена награда - жив или мъртъв. Ето защо той прави това, което винаги е правил и което умее най-добре. Опитва се да се измъкне като рисува.

Давид, държащ главата на Голиат. Това е автопортрет, но защо Караваджо не се е изобразил като героя Давид? Защо е избрал да бъде злодеят от картината, чудовището Голиат? Вероятно се е надявал, че така признавайки се за виновен, ще бъде пощаден. Че предлагайки главата си в платното, ще се спаси в истинския живот.

Обикновено смятаме, че геният е добрия герой, който винаги печели. Но това е Караваджо - геният, изобразил себе си като злодей. Разгарът на най-голямата пропагандна кампания, която християнският свят е виждал. Католическата църква е заплашена от Протестантството в Северна Европа, което носи ново послание за онези, които дирят спасение. ''Вярвайте само на думите", проповядвали протестантите, ''На словото, написано в Евангелието."

''Отпечатаната Библия е пътеводител за всеки християнин. Стенописите в църквите само отвличат вниманието. Нечисти идоли, които трябва да се заличат.'' Католиците отвръщат на удара: ''А милионите хора, които не могат да четат?

Не заслужават ли спасение? 'Нима бедните не бива да знаят за жертвата на Спасителя, за живота на Светата Дева?'' Във войната за душите, водена от Католическата църква, картините не били просто изкуство, а част от тежката артилерия.

Затова реставрирали църкви и строели нови, всички богато украсени със стенописи. Стенописи, имащи за цел да защитят католическата вяра. Но далеч от Ватикана, извън великолепно украсените дворци на кардиналите аристократи, съществувал един много различен Рим. Един Рим с потни, крещящи тълпи, стотици хиляди хора, бутащи се по пазарите и площадите, пълни с вкиснало вино, стар чесън и бедни просячета, където хитри войници ще ти вземат кесията или ще ти прережат гърлото, преди да се усетиш.

Рим на просяци, улични музиканти, акробати, шарлатани и леки жени. Хиляди от тях работели в Ортачио, квартала на проститутките, градината на Злото до река Тибър. Това бил Рим за Караваджо: евтини стаи и пиянски нощи с други вечно разорени художници, преживяващи чрез хитрост и необявени кредити, винаги неспокойни, винаги в движение.

Те кръстосвали улиците водени от мотото: "Без надежда и без страх." Той, разбира се, не бил роден разбойник, а просто момче от малкото градче Караваджо в Ломбардия. Баща му се грижил за имота и земите на местен аристократ. Бил уважаван човек, нито богат, нито беден. Но чумата се оказала враг на очакванията и отнесла бащата на Караваджо, както и дядо му в един и същи ден, когато бил на 5 години. Когато станал на 19 починала майка му и децата продали къщата и се изнесли.

Той прекарал известно време като чирак в Милано, но всеки, който имал талант се отправял за Рим. Караваджо пристигнал в Рим през 1593 г., където веднага го осведомили какво трябва да направи, ако иска някога да се прочуе като художник. Първо - рисувай стари скулптури. В града има много такива. Второ, следвай старите майстори. Например Рафаел. Послушно копирай и се учи.

Така накрая ще разбереш смисъла на изкуството и ще добиеш представа за перфектната форма и идеалната красота. Ако успееш да създадеш образите на небесните тайнства, използвайки само четката си, ще бъдеш готов да предадеш представата за идеала там, където е необходимо - във войната за човешките души. Караваджо бил на друго мнение. Представата за рая? На кого пък е необходима? Това, което му трябвало било на една ръка разстояние. Тук, на земята, в студиото. Тук и сега - това стояло в центъра на неговото изкуство.

Скица? На кого е притрябвала? Караваджо никога не скицирал. Той просто поглеждал обекта, преценял внимателно и го рисувал. Когато някой го питал кого би използвал за модел, той сочел към улицата и казвал "Тях." И водел хората от улицата в студиото си. Грубата несръчност на "Момчето с кошница плодове" е далеч от изтънчената красота на ренесансовите майстори. От самото начало той отказвал да рисува по общоприетия начин. Това е отговорът на Караваджо на сервилното подражание на класиците.

Той нарисувал себе си като Бакхус, бога на виното. Не забравяйте, че освен бог на гуляите, Бакхус бил символ на младостта и красотата, вдъхновяващ поети, песнописци и художници. А това е, което Караваджо нарисувал. Вместо вечна младост, той ни показва точно обратното - един болен човек. Плътта има зеленикав оттенък, устните сивеят, очите са подпухнали, устните са злобно изкривени.

Вместо да вземе човек и да го превърне в бог, той взима образа на бог и го принизява до човек. Един натруфен бохем, на сутринта след поредния изтощителен гуляй. Погледнете гроздовите зърна. Да, виждаме тяхната зрялост, но определено с изтекла годност, поднесени ни от мазна ръка с мръсотия под ноктите. Не, благодаря. Художниците от Северна Италия се славят с уменията си. Техният натуралистичен стил е още жив. Но Караваджо ни дава една изкривена природа.

За него изкуството не е красота. Той превръща кошницата с плодове в битка на живот и смърт. Той минава границите и отправя предизвикателство към самия начин на изобразяване. Тази острота в детайла не била за боязливите и щяла да бъде забелязана от онези, които ценят качеството. Кардинал Франческо Мария дел Монте бил много повече от църковна мишка. Той обитавал огромен палат, заобиколен от поети, музиканти и картини. Кардиналът женкар бил най-големият играч на пазара на изкуство.

Бидейки от влиятелните търговци, едно нещо привлякло вниманието на кардинала. Картината "Картоиграчи". Дел Монте харесал блестящите цветове, шеговитата постановка с намигането и сбутването. Нещо повече, можел да усети присъствието на тези хора: измамникът с алени страни, лъжещ момчето и хладнокръвният подгласник, готов да го преметне, сякаш стоели точно пред него.

Кардиналът откупил евтино картината, след което предложил на Караваджо нещо, което той не могъл да откаже. ''Защо не дойдеш да рисуваш в двореца? Тук ще имаш подслон, статив, най-остроумните хора в Рим, поети, философи, страхотна храна. Никога няма да ти бъде скучно. Изкуството на Караваджо разбива границата на рамката. То премахва разделението и стига до наблюдателя.

Коментари   

#1 Ето една мисъл по това творение.Мимче МБ 2010-06-03 10:49
L’ arte en sus diversas lo formas es inmenso espacio de vulevo del sonador y artista.
“Изкуството в различните му форми е необятен простор за полета на мечтателя и твореца.”
Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature