Редактор  

redaktor.jpg

ЮлиЯна Шапкарова - редактор

Администриране и поддръжка:

- Уеб сайтове, електронни магазини, електронни списания

- Редакция на съдържание, текстове и статии

- Художествено оформление

- Обработка на снимков материал

- Дигитален маркетинг

- User experience design (UX)

- Консултации

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Linkedin

   

Jukebox  

   

EL EROTISMO  

el_erotismo.jpg

   

WEB journal "Sexology & Human Nature"  

Sexology_Human_Nature.jpg

   

Щастливият човек, не е човек в определени обстоятелства, а по-скоро човек, с определен начин на виждане. Хю Даунс

През декември двамата със съпругата ми Тери си купихме нова кола. И макар да имахме билети за самолет от Калифорния за Хюстън, където щяхме да гостуваме на семейството на жена ми за Коледа, решихме да отидем до Тексас с кола, за да опитаме новата машина. Натоварихме багажа и тръгнахме да прекараме една прекрасна седмица при баба.

Прекарахме чудесно и стояхме до последния момент на гости у баба. На връщане трябваше да се прибираме много бързо, затова карахме без почивки - докато единият караше, другият спеше. Карахме няколко часа в проливния дъжд и ето, че късно през нощта се прибрахме в къщи.

Капнали от умора, очаквахме с нетърпение топлия душ и мекото легло. Имах чувството, че колкото и да сме уморени, трябва да разтоварим колата още същата нощ, но Тери искаше само да си вземе душ и да си легне, така че решихме да изчакаме и да разтоварим на сутринта.
В седем сутринта се надигнахме освежени и готови да се заемем с разтоварването на колата. Когато отворихме предната врата, какво да видим - на алеята пред къщи нямаше никаква кола! Двамата с Тери се спогледахме, погледнахме пак към алеята, пак се спогледахме, пак към алеята, накрая пак се спогледахме. Тогава Тери зададе следния чудесен въпрос:

-    Е, къде си паркирал колата? Разсмях се и отговорих: -    Точно тук, на алеята. Вече знаехме къде сме паркирали колата, но все пак излязохме, надявайки се, че по някакво чудо колата може да се е преместила сама и да се е паркирала на улицата до тротоара, но и там я нямаше.

Смаяни и зашеметени, позвънихме в полицията и подадохме жалба, според която би следвало да се активира нашата високонаучна система за проследяване. За всеки случай се обадих и в компанията за проследяване. Увериха ме, че имали 98 процента откриваемост в рамките на два часа. След два часа се обадих отново и попитах:

-    Къде ми е колата? -    Още не сме я открили, господин Харис, но откриваемостта ни в рамките на четири часа е 94 процента. Изминаха още два часа. Обадих се пак и попитах: - Къде ми е колата? Отново отговорът беше:

-    Още не сме я открили, но откриваемостта ни в рамките на осем часа е 90 процента.
На този етап им рекох: -    За мен процентите ви не значат нищо, след като попадам в малките проценти, затова обадете ми се, когато я намерите. По-късно през деня по телевизията излъчиха реклама на производителя на абтомобили с въпрос:

-    Не бихте ли желали да имате тази кола пред дома си? -    Разбира се! И вчера беше точно там! - възкликнах в отговор аз. С напредването на деня Тери се разстройваше все по-вече, докато си припомняше всичко, което беше заминало с колата - сватбеният ни албум, незаменими семейни снимки от цяло едно поколение, дрехи, цялото ни фотографско оборудване, моят портфейл и чековите ни книжки, и това не е всичко. Загубата на тези вещи не застрашаваше нашето съществуване, но в този момент те ни се струваха безкрайно важни.

Ядосана и безсилна, Тери ме попита: -    Как можеш да се шегуваш сега, когато всичките ни неща и чисто новата ни кола ги няма? Погледнах я и рекох: -    Скъпа, може да са ни откраднали колата и да умираме от яд, а може да са ни откраднали колата и да сме щастливи? И така, и иначе, колата все е открадната. Вярвам, че настроението и начинът, по който гледаш на света, са въпрос на избор и точно сега предпочитам да съм щастлив.

Пет дни по-късно ни върнаха колата без следа от цялото ни имущество и с повреди за 3 000 долара. Закарах я на ремонт и с радост научих, че ще ни я върнат след седмица.
След седмица отидох в сервиза да си взема колата. Вълнувах се, че ще си я вземем обратно. За съжаление, радостта ми беше твърде кратка. На път за дома, точно на магистралата на изхода за към къщи, блъснах отзад друга кола. На другата кола и нямаше нищо, но при нашата положението беше сериозно - още 3 000 долара за ремонт и поредната застраховка. Успях някак да я закарам до алеята пред дома ни, но когато се заех да проверявам щетите, лявата предна гума се спука.

Докато стоях на алеята и оглеждах колата, ненавиждайки се, че съм блъснал онази кола, Тери се прибра. Тя дойде при мен, погледна колата, после мен. Като видя колко съм разстроен, прегърна ме и рече: - Скъпи, можем да имаме разбита кола и да умираме от яд, а можем да имаме разбита кола и да сме щастливи. И така, и иначе, колата все е разбита, затова нека бъдем щастливи. Предадох се, разсмях се от сърце и двамата излязохме, за да прекараме прекрасна вечер.

 

Боб Харис

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature