В типичните депресивни епизоди, лицата обикновено страдат от: 

▼ депресивно настроение (тъга); 

▼ загуба на интерес и на радост; 

▼ намалена енергия (умора и намалена активност)

Обичайните симптоми на депресия са: 

Умора, тъга, липса на концентрация,  страх,  обърканост, нарушения на съня, болка в различни части на тялото. 

Тези симптоми трябва да събудят вниманието на лекаря за наличието на депресия и да доведат до оценка на суицидния риск.

Специфични клинични черти, свързани с повишен риск за самоубийство при депресия са: 

постоянно безсъние;

самопренебрежение; 

остро заболяване 

нарушена памет; 

възбуда; 

пристъпи на паника

Следните фактори повишават риска за самоубийство на лица с депресия:

възраст под 25 години при мъже 

ранна фаза на заболяването 

злоупотреба с алкохол 

депресивна фаза на биполярно разстройство 

смесено (маниакално-депресивно) състояние 

психотична мания 

Депресията е важен фактор за самоубийство сред младите и възрастните, но тези с по-късно начало на депресията са с по-висок риск. Съвременният напредък в лечението на депресията е много подходящ за профилактика на самоубийствата в първичната здравна помощ. Установено е, че обучението на общопрактикуващите лекари в откриване и лечение на депресия води до намаляване на самоубийствата. 

В изследването на суицидният риск може да кажем, че няма по-брутален акт от отнемането на собствения живот чрез огнестрелно оръжие. Дори и скачането от високо отстъпва по жестокост проявена към собствената личност. При отнемането на живота чрез огнестрелно оръжие няма абсолютно никакъв шанс или изход за спасение. Актът е категоричен и драстичен и именно това го прави брутален. 

Човек отказва да си даде, да получи, да потърси какъвто и да било шанс, та било и съвсем минималния да останеш жив след скачане от високо. 

При всеки акт на самонасилие, каквото е самоубийството може да се състави и анализира процента скала на риска. При срязване на вените, изпиване на голямо количество таблетки и др. процентът за спасение е висок. Дори самият самоубиец преживявайки ужаса от настъпващата смърт, може под въздействие на такъв шок да потърси помощ, да се обади на бърза помощ и на свои близки, съседи, приятели. 

Самоубийството е индивидуален акт, но се извършва в контекста на дадено общество и следователно определени социално-демографски фактори са свързани с него. 

Пол 

В повечето държави мъжете извършват по-често самоубийство в сравнение с жените. Съотношението мъже/жени варира в различните държави. Китай е единствената страна, в която броят на жените, извършили самоубийство превишава този на мъжете в селските райони и е приблизително еднакъв с този на мъжете в градските райони. 

Възраст 

Лицата над 65 години и между 15-30 години възрастови групи са с повишен риск за самоубийство. Съвременни проучвания сочат за повишаване на показателите за самоубийство сред мъжете на средна възраст. 

Семейно положение 

Разведените, овдовелите и самотните хора са с повишен риск за самоубийство. Бракът се очертава като протективен фактор за мъжете по отношение на суицидния риск, но това не е така за жените. Раздялата на съпрузите и живеенето сам/а увеличава риска за самоубийство. 

Професия 

Определени професионални категории, като ветеринарни хирурзи, фармацевти, зъболекари, фермери и медицински специалисти и др. са с повишен риск за самоубийство. Няма очевидно обяснение за тези факти, въпреки че достъпът до летални средства, напрежение в работата, социалната изолация и финансовите затруднения могат да се приемат като причини.

Психологичното и социалното въздействие на самоубийството върху семейството и обществото са неизмерими. Всяко самоубийство засяга средно най-малко още шест души, близки на лицето, извършило самоубийство. Ако самоубийството е извършено в училище или на работното място, то има въздействие върху стотици хора. Тежестта на самоубийството може да се измери с показателя за изгубените години потенциален живот. Това се равнява на тежестта от две войни.