Психологическа консултация  

Юлияна Шапкарова  
консултант-терапевт

Juliqna_Shapkarova.jpg

Психологическа консултация и помощ при: 

- Емоционални
- Семейни
- Професионални проблеми
- Мотивация
- Подкрепа
- Себепознание
- Творчество

- Индивидуална програма за оценка, подобряване и поддържане на самочувствието

- Онлайн консултация

За контакти:

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Google+

Ателие за самопознание, личностно развитие и творчески опит

Мотивация и нейното място в успешната терапия

 

   

LIME  

   

Митове, легенди и приказки

Пастирът бил беден, но весел момък, който се прехранвал само от една стара крава и едно рало. Всеки ден той работел на полето и като се върнел вкъщи, сам си перял и готвел. Така, в труд минавали дните му. Кой можел да предположи, че един ден всичко ще се промени? Веднъж, пастирът се прибрал в къщи след работа и още като прекрачил прага, забелязал, че всичко е изметено и подредено, дрехите са изпрани, а на масата са наредени горещи, издаващи ароматен дим, ястия. Той много се удивил и се зачудил, как това е възможно? Да не би някое небесно същество да е слязло при него? От този ден нататък, много дни подред това се случвало. Пастирът вече изнемогвал от нетърпение да разбере тайната. Един ден, той, както винаги, излязъл рано от къщи, но се скрил близо до дома си и скришом занаблюдавал. Не след дълго, дошла красива девойка.

Тя влязла в къщата на пастира и се заела с домакинската работа. Пастирът наистина не можал да се стърпи, изскочил от скривалището си и я попитал:”Девойко, защо ти идваш да ми помагаш в домакинството?” девойката се удивила, лицето и почервеняло и с тих глас отвърнала:”Аз съм Тъкачката, като видях как тежко живееш, реших да ти помогна.” Пастирът много се зарадвал и смело рекъл:”Ами ожени се за мен, ще се трудим и живеем заедно.” Тъкачката се съгласила. Така те станали семейство. Всеки ден пастирът ходел на полето да работи, а тъкачката в къщи тъчела и се грижела за дома. Двамата живеели много щастливо. След няколко години, им се родили 2 деца – едно момченце и едно момиченце и всички прекарвали радостно дните си.

Един ден, небето изведнъж се покрило с черни облаци, задухал страшен вятър и двама небесни воини слезли до къщата на пастира. Те му известили, че тъкачката е внучка на Небесния император. Преди няколко години тя избягала от къщи и Небесният император я търсел навсякъде. Двамата воини я отвели насила. Пастирът, държащ двете малки деца, гледал, как отвеждат жена му на небето и много се наскърбил. Той се заклел да се качи на небето да си върне жената и пак да се събере цялото семейство. Но как могат простосмъртните да се качат на небето? Както си стоял и скърбял пастирът, изведнъж проговорила кравата му:” Убий ме, вземи кожата ми и така ще можеш да се качиш до небесния дворец да потърсиш жена си.”

Но както и да го уговаряла, пастирът не се съгласявал да убие животното, от което преживявал толкова години. Най-накрая, той все пак склонил и с голяма мъка и ронещ сълзи сторил, както кравата му казала. Пастирът взел кожата, сложил децата в кошници на кобилица и литнал към небето. Но във величествения и строг небесен дворец никой не обърнал внимание на един беден простосмъртен. Небесният император забранил на тъкачката да се види с пастира. След многократните молби на мъжа и децата, Небесният император им разрешил да се съберат цялото семейство за малко. Държаната под наблюдение тъкачка, като зърнала семейството си, не знаела, да се радва или плаче.

Времето минало неусетно, Небесният император заповядал да я отведат. Натъженият пастир, заедно с двете деца, се затичали след тъкачката, няколко пъти се спъвали и падали, но пак ставали и когато почти я настигнали, злата Небесна императрица хвърлила златната игла от главата си и между тях се разлял широкия Млечен път. От тогава, пастирът и тъкачката стоят на двата бряга и гледат към далечния отсрещен бряг. Едва на 7-ия ден от 7-ия месец по лунния календар, те могат да се съберат заедно. Тогава идват неизброимо множество врани и правят мост над Млечния път за да могат да се съберат пастирът и тъкачката.

В дълбока древност, в Китай настъпило огромно наводнение, което продължило 22 години. Цялата земя се превърнала в голямо езеро, всички посеви изгнили под водата, хората нямало къде да живеят и нямало с какво да се прехранват. Освен това, излезли много диви зверове, които нападали хората. Така, населението в този район започнала да намалява много бързо. Владетелят Яо много се притеснил и свикал всички вождове на съвет. Тогава всички решили да изпратят Гун да укроти потопа. Гун се подчинил на заповедта и се изправил пред бушуващото наводнение. Той мислил много и най-накрая си спомнил една поговорка: “Когато войниците вървят, генералът им ги направлява; когато водата придойде, със земя ще я спрем”. Той решил, ако около селата се изградят високи диги, може да се спре наводнението.

Но при толкова много вода, откъде да вземе пръст и камъни? Тогава от водата изплувала една вълшебна костенурка и му рекла:”На небето има едно скъпоценно нещо, наречено ‘укротяване на разрушенията’, ако го вземеш и хвърлиш на земята, то ще порасне и ще стане планина, която ще ти е достатъчна за да направиш дига.” Гун много се зарадвал, сбогувал се с костенурката и тръгнал към далечния запад. След дълъг и тежък път, Гун най-накрая стигнал до планината Кунлун и се срещнал с Небесния император. Той го помолил да му даде това скъпоценно нещо за да спре потопа и да спаси хората, но Небесният император не се съгласил. Гун само си мислел за страдащите от наводнението хора и веднъж, когато небесните стражи не внимавали, той откраднал скъпоценността.

Гун се върнал на изток и хвърлил топчето в земята. То веднага започнало да расте според прииждащото наводнение – ако водата се покачвала с метър, то и планината се повдигала с метър, ако с десет метра, пак се повдигала с десет метра и съвсем скоро потопът бил препречен от тази дига. Хората се отървали от заплахата на наводнението и от радост завикали и затанцували и почнали пак да засаждат полетата. Когато Небесният император узнал за кражбата на Гун, веднага изпратил няколко небесни воина в света на хората за да приберат скъпоценността. Като я взели, водата пак придошла, заляла дигите и удавила много хора. Яо много се ядосал и заповядал:”Гун знае само с кръгли диги да спре потопа и ако се случи пробив, то пораженията са още по-големи. Вече 9 години не може да се справи с потопа, да се екзекутира!” Яо затворил Гун в планината Жун, а след 3 години го убили.

След като Гун умрял, обикновените хора, все така страдащи от наводнението, много се възмутили. След 20 години, Яо предава престола на Шун, който пък назначава сина на Гун - Ю да продължи борбата с наводненията. Небесният император се съгласил да даде на Ю ‘укротяване на разрушенията’. Отначало, Ю, както неговия баща, смятал чрез диги да овладее наводненията, но въпреки че издигнали много диги, водата се оказвала винаги по-силна и преливала над тях. След многократни опити, великият Ю разбрал, че само строене на диги не е достатъчно, а трябва и да се отлее нанякъде тази вода. Затова, той накарал една свещена костенурка да вземе вълшебното зърно и да го последва.

Когато той намерил падина, чрез вълшебното зърно той издигнал земята на хората, а в същото време накарал вълшебния дракон да прокара канал, по който водата да се отлее в морето. Според легендата, великият Ю с вълшебна сила разцепил планината Лунмън и така водата на Жълтата река потекла направо и се образувало ждрелото Лунмън ‘Драконова врата’. След това той прокарал път през още няколко други и така реката, криволичейки, стигнала до Източно море, като по пътя се образували и Трите ждрела Санся. След толкова много хилядолетия тези ждрела спомагат за укротяването на реката и в същото време представляват забележителен природен пейзаж. Има много истории за великия Ю.

Според една от тях, на 4-ия ден след сватбата си, той отишъл да работи по наводненията. В продължение на 13 години, той минал 3 пъти покрай дома си, но нито веднъж не се отбил. След много трудности и мъки, великият Ю най-накрая се справил с потопа, вкарал голямата река в руслото и, всички реки от Китай се стичали в моретата и хората заживели щастливо. За да му се отблагодарят, те го издигнали за владетел. Шу също се съгласил на драго сърце да отстъпи престола. През първобитния строй хората имали много ниска производителност и в същото време водили упорита и тежка борба с наводненията, като претворили в легенди и приказки надеждата си да успеят да победят природните бедствия. Гун и Ю чрез обожествяване въплъщават този стремеж на народа. Освен това, тяхната тежка борба с наводненията представя много точно борбата на самия народ. Най-накрая, хората чрез мъдростта си постигат принципа за овладяване на наводненията чрез издигане на диги и откарване на водата. Тези легенди са се запазили и до днес.

В зората на човешкото общество, хората са се препитавали с лов, риболов и събиране на диви плодове. Техният живот бил много тежък и понякога дори нямали, какво да ядат. Имало една млада девойка, която се казвала Цян Юан, която живеела в Йоутай. Един ден, Цян Юан отишла да си играе навън и когато се връщала вкъщи, тя изведнъж забелязала, че в едно мочурище имало огромен отпечатък от крак. Тя много се удивила и и се сторило забавно и сложила своя крак в огромната стъпка. Най-неочаквано, като стъпила в палеца на отпечатъка, тя почувствала, че нещо става с нея. Скоро като се върнала в къщи, тя разбрала, че е бременна. Времето бързо се изтърколило и тя родила едно момченце.

Понеже детето нямало баща, всички го смятали за носещо лош късмет и го взели насила от Цян Юан. Те го хвърлили в полето, като мислели, че то ще умре от глад. Но животните, които минавали от там, се грижели за бебето, като някои даже го кърмели. Хората, като видели, че то не е умряло, искали да го захвърлят в гората, но там имало дървари и планът им пак не успял. Много ядосани, най-накрая те решили да го хвърлят в реката, но още преди те да си тръгнат, от небето слезли врани и почнали с крилата си да пазят детето. Хората най-накрая осъзнали, че това момченце не е обикновено дете и го върнали на майка му. Понеже детето на няколко пъти било захвърляно от хората, майка му го нарекла Ци ‘захвърлям’.

Още като малък, Ци проявил големи стремежи. Той наблюдавал, как хората ходят на лов, събират диви плодове и всеки ден се скитали и си мислел: колко ще е хубаво, ако може да има едно място, откъдето да се взима храна. След внимателни наблюдения, той събрал семена на диворастящи просо, овес, соя, сорго и други и ги посадил в малката си градинка. На определено време ги поливал, чистел от бурени и добавял тор. Когато узрели, те били налети с плод, а и по-вкусни от дивите. За да е още по-успешно отглеждането на тези растения, от дърво и камък Ци направил прости сечива.

Когато пораснал, той вече бил натрупал богат опит в земеделието. Щедро споделил своите знания с хората и те започнали постепенно да изоставят предишния начин на живот. За благодарност го нарекли Ци “Хоу Дзи”, като Хоу означава владетел, а Дзи – зърнена култура. След смъртта на Хоу Дзи, хората, за да почетат неговия принос, го погребали в едно много красиво място “Ду гуан джъ йе”. Стълбата, по която се качвали и слизали божествата на небето се намирала близо до това място. Земята там била много плодородна, всяка година се събирал пребогат урожай и също така, тук идвал да танцува фениксът, предвождащ всички птици.

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature