Редактор-фрийлансър  

redaktor.jpg

ЮлиЯна Шапкарова редактор-фрийлансър

Администриране и поддръжка:

- Уеб сайтове, електронни магазини, електронни списания

- Редакция на съдържание, текстове и статии

- Художествено оформление и коректор

- Обработка на снимков материал

- Дигитален маркетинг

- User experience design (UX)

- Консултации

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Linkedin

   

Jukebox  

   

EL EROTISMO  

el_erotismo.jpg

   

Еротичен магазин  

   

WEB journal "Sexology & Human Nature"  

Sexology_Human_Nature.jpg

   

Митове, легенди и приказки

В Китай има 4 свещени будистки планини – Утай шан, Ъмей шан, Путуо шан и Дзиухуа шан. Според легендата, тези 4 планини по отделно са място на обитаване на четирите велики будисатви – Уън Джу, Пу Шън, Гуан Ин и Ди Дзан. Всяка от тях има много дълга религиозна и културна история и е известна с красивите си пейзажи и забележителности. Планината Утай шан се намира в провинция Шанси и обхваща 5 върха. Тя има широки била, които са подобни на големи тераси и от там са наречени Източно, Западно, Южно, Северно и Централно било, или общо “Петте била” ‘у тай’. Утай шан е най-високата географска точка на северен Китай. Според преданията, Утай шан първоначално се е наричала Уфън шан ‘планина с 5 върха’. Времето там било изключително лошо, през зимата всичко се превръщало в лед, през пролетта духали пясъчни бури и се вдигали камъни, през лятото било нетърпимо горещо и селяните нямало как да садят в полето.

Будисатвата Уън Джу по случайност дошъл в това място да разпространява учението и като видяла, как хората страдат, решила да промени времето. Той узнал, че при владетеля-дракон на Източното море има един вълшебен камък, наречен “камък за отпочиването на дракона”, който можел да промени сушата във влага. Затова, Уън Джу се преобразил в събиращ пожертвования монах и отишъл при владетеля-дракон да поиска камъка. Като стигнал до Източно море, той видял пред двореца един огромен камък. Преди още да стигне до него, той почувствал хладен въздух, който идвал насреща му. Будисатвата Уън Джу се срещнал с владетеля и му изказал молбата си. Владетелят се извинил и казал: ”Велики бонза, вземи, каквото искаш, но само не този камък. Бяха необходими няколко стотин години да извадим този камък от дъното на морето и той ни дарява с голяма прохлада.

Драконите всеки ден, като се върнат от работа, са целите плувнали в пот и им е страшно горещо. Тогава те сядат до него да си починат и възстановят силите. Ако ти го вземеш, то драконите няма да има къде да си почиват.” Уън Джу многократно се опитал да разубеди владетеля, като му обяснил, че той е монах от планината Уфън шан и иска да помогне на хората. Владетелят-дракон, от една страна, не искал да се раздели с камъка, а от друга, не искал да откаже на молбата на монаха. Той предположил, че монахът няма да може сам да вдигне камъка и му казал:”Вълшебният камък е много тежък, няма кой да ти помогне, ако ти можеш сам да го пренесеш, вземи го!”

Будисатвата благодарила на владетеля и отишла при камъка, промълвил заклинание и камъкът мигом се превърнал в едно малко-малко топче за прашка, сложил го в ръкава си и отлетял. Владетелят-дракон много се изумил и горко съжалил. Будисатвата се върнала на планината Уфън шан. Там греело силно слънце и отдавна не било валяло, земята се била напукала от суша и хората страдали тежко. Уън Джу сложил вълшебния камък в една долина в средата на планината и станало чудо: Уфън шан се превърнала в едно прохладно естествено пасище. От тогава, тази долина била наречена “Долината на прохладата”, а хората построили тук храм, наречен “Храм на прохладата”. Самата планина също била наречена планина на прохладата, което име се е запазило и до днес.

Утай шан е природна и културна забележителност с държавен ранг, тук има много места, свързани с будистката култура, както и красиви естествени пейзажи. Има общо 42 древни храма, от които Южният храм и Храмът на будистката светлина са от династия Тан, с над 1100 годишна история и които са най-старите запазени дървени постройки в Китай. Тук не само се въплъщава древнокитайския будизъм и религиозната история, но и много върхове в архитектурното развитие. Утай шан е под директна закрила на държавата и затова навсякъде са се запазили причудливите скални образувания, бистрите потоци и растителната покривка. Снегът по върховете се задържа целогодишно и даже през лятото, времето тук е много прохладно и мястото е идеално за избягване от летните горещини.

Западното езеро Сиху се намира в град Ханджоу, в източен Китай. То е невероятно красиво и с това привлича от древността до наши дни непрестанен поток от посетители. През ХІV в. известният италиански пътешественик Марко Поло идва в Ханджоу и възкликва при вида на езерото:”Тук се чувствам все едно съм попаднал в рая!” Сиху е един скъпоценен камък в източнокитайския град Ханджоу, провинция Джъдзян. От три страни то е заобиколено с планини, гледката на водата му е прелестна. Тук има две дълги диги, наречени на имената на известните древнокитайски поети Су Дунпуо и Бай Дзюи. Тези диги, като два зелени пояса, се носят сред леките вълни; човек, като стъпи върху тях, вижда отблизо пъстрите цветя и зелените върби, а отдалече се виждат планините.

С всяка крачка се разкрива нова гледка, което е невероятно завладяващо. Всеки сезон тук има своята прелест, която е опиянявала древните поети, които не са знаели, как да опишат красотата му. За да предаде своята любов към Сиху. Поетът от династия Сун Су Дунпуо казва:”Светлината във водата е толкова красива и ясна; планините се виждат загадъчно сред дъжда; искам да сравня езерото с красавицата Сидзъ, която и без грим, и с грим, пак е красива.” Това стихотворение е станало безсмъртно. Като се каже Сиху, хората веднага се сещат за известните в Китай и в чужбина “Десет гледки от езерото”, които обхващат: Пролет на дигата на Су Дунпуо, Луна в спокойното езеро, Сняг на прекъснатия мост, Цветя и риби във водата, Двойна луна и др. Има много красиви предания за Западното езеро.

Едно от тях е за прекъснатия мост и е взета от известната на всички китайци легенда за бялата змия. Мостът е мястото, където се срещат случайно Бялото момиче Бай няндзъ и Сю Сиен. Според легендата, имало една бяла змия, която се усъвършенствала хиляда години и най-накрая се превърнал в красивата и възпитана Бай няндзъ. Друга зелена змия се усъвършенствала 500 години и се превърнала в богата и изпълнена с младежка жизненост девойка Сяо Цин. Двете се събрали заедно и отишли да се разходят покрай Западното езеро. Когато стигнали до Прекъснатия мост, Бай няндзъ съзряла в тълпата хора един млад изтънчен образован човек и веднага се влюбила в него. Сяо Цин тайно направила магия и завалял дъжд. Студентът Сю Сиен разтворил чадър и седнал да поплува в лодка.

Той видял двете момичета, които били измокрени до кости и им дал собствения си чадър, а себе си оставил да го вали дъжда. Бай няндзъ, като видяла, колко е добър и скромен Сю Сиен, още повече го харесала. В сърцето на Сю Сиен също се зародила любов към красивата девойка. С помощта на Сяо Цин, двамата млади влюбени се оженили и отворили лечебница на брега на езерото. Те лекували болести и така си спечелили любовта на местните хора. За нещастие, майсторът от Храма на златната планина разбрал, че Бай няндзъ е дух и може да навреди на хората. Той тайно казал на Сю Сиен, че жена му е била бяла змия, която се превърнала в човек и му показал, как да разпознае това. Сю Сиен не бил съвсем убеден в това. Дошъл празника Дуану дзие, когато всички пият специално вино за прогонване на злите сили.

Сю Сиен, по съвет на майстора, накарал Бай няндзъ да изпие това вино. По това време, тя вече била бременна, но не могла да разубеди Сю Сиен. След като изпила виното, тя си възвърнала веднага образа на змия, а Сю Сиен се уплашил до смърт. За да го спаси, въпреки че била бременна, тя отишла в далечната планина Кунлун да открадне билката на живота. Заради тази билка, тя се борила с пазителя и той най-накрая трогнат от любовта й и подарил билката. След като Сю Сиен се възвърнал към живота, той осъзнал, че жена му много го обича и двамата заживели щастливо. Но майсторът от храма не желаел да вижда тази змия сред хората. С измама той вкарал Сю Сиен в храма и го накарал да стане монах. Бай няндзъ и Сяо Цин много се ядосали и повели водните войници да обсадят храма за да спасят Сю Сиен.

Те използвали различни магии, предизвикали наводнение и целият храм бил обкръжен с вода (от тук идва израза “Водата е потопила Златната планина Дзин шан”). Майсторът също използвал магии и понеже Бай няндзъ скоро трябвало да роди, тя била надвита от него. Наложило се със Сяо Цин да избягат. Когато стигнали до Прекъснатия мост, се срещнали с избягалия от манастира Сю Сиен. След толкова много премеждия, те били пак на Прекъснатия мост. В гърдите им се смесвали различни чувства и те се прегърнали и заплакали. Бай няндзъ едва родила момченце и пак дошъл майстора.

Той безсърдечно затиснал Бай няндзъ под пагодата Лейфън на брега на езерото и произнесъл заклинание, според което само ако изсъхне водата на езерото и пагодата падне, Бай няндзъ може да излезе на бял свят. След много години, Сяо Цин се самоусъвършенствала още повече и се върнала на Западното езеро. Тя победила майстора, накарала водата на езерото да пресъхне, пагодата да падне и така освободила Бай няндзъ. Тази трагична история на срещата и раздялата на Бай няндзъ и Сю Сиен на прекъснатия мост трогва посетителите на езерото и го прави още по-незабравимо.

На 15-ия ден от осмия месец по лунния календар е празника на Есенната луна. Заедно с Пролетния празник и празника Дуану, това са трите най-стари и най-характерни традиционни празници в Китай. В деня на Есенната луна, често цялото семейство се събира заедно и ядат “лунни сладки”, плодове и ядки и заедно се наслаждават на гледката на луната. Следва една история, свързана с този празник. Чанъ е богинята на луната. Нейният съпруг Хоу И е умел и смел воин, който винаги улучва целта с вълшебния си лък и стрели. По онова време, имало много свирепи зверове, които нападали хората. Като научил за това, Небесният император изпратил Хоу И да слезе при хората и да изтреби тези чудовища. Хоу И се подчинил на волята на императора и заедно с красивата си жена Чанъ слязъл на земята.

Понеже бил много смел и безстрашен, за много кратко време той убил много зверове. След като приключил със задачата си, се случило нещо непредвидимо: на небето се появили 10 слънца! Десетте слънца били синове на Небесния император и само за да сторят злини, те нарочно излезли заедно. Температурата на земята се повишила, горите, посевите, всичко се запалило, реките пресъхнали, навсякъде имало трупове на хора, умрели от жегата. Хоу И не можел да гледа безучастно страданията на хората и се опитал с добро да уговори слънцата да излизат едно по едно на ден. Но горделивите слънца въобще не обърнали внимание на Хоу И, а даже засили греенето си, нарочно се доближавали до земята и навсякъде избухвали пожари.

Като видял злините им и безбройните човешки жертви, Хоу И не можал да се сдържи и опънал вълшебния си лък, сложил вълшебната стрела, прицелил се в слънцата и на един дъх прострелял 9. Последното слънце си признало грешките и Хоу И го пощадил. За да спаси хората, Хоу И извършил престъпление спрямо Небесния император, защото застрелял деветте му сина. Затова императорът се ядосал и забранил на Хоу И и жена му да се върнат на небето. Така, Хоу И решил да остане на земята и да върши добрини в името на хората. Но неговата съпруга Чанъ не била доволна от изпълнения с трудности живот на обикновените хора и непрекъснато се карала на Хоу И, че без да мисли застрелял деветте слънца.

Хоу И чул, че в планината Кунлун живее безсмъртната владетелка на Запада. Тя имала вълшебен елексир, от който като се отпиело можело да се иде на небето. Затова той тръгнал на тежък и изморителен път дотам, през гори и планини, качил се на планината и помолил владетелката за елексира. За нещастие, тя имала елексир, достатъчен само за един човек. Хоу И не искал нито да изостави съпругата си и да иде сам на небето, нито пък тя сама да се качи, а той да остане сред хората. Затова, когато се върнал в къщи, той скрил елексира. Въпреки всичко, жена му разбрала за тайната на елексира и въпреки че обичала много мъжа си, не можала да устои да съблазънта да се върне на небето.

На 15-ия ден от осмия месец, на празника на Есенната луна, когато луната е най-ярка, Чанъ се възползвала, че мъжът и не е в къщи и изпила тайно елексира. В същия момент усетила, че тялото и става много леко и се понесла към небето. Най-накрая стигнала до Луната, където заживяла в двореца Гуанхан. Тъкмо в това време Хоу И се върнал в къщи и като видял, че жена му го е напуснала, много се огорчил, но в никакъв случай не пожелал да стреля след нея, за да не я нарани и само се сбогувал. Хоу И останал сам и продължил да върши добрини за хората, както и започнал да обучава други в стрелба с лък.

Един от неговите ученици се казвал Фън Мън, който много бързо напредвал в ученето и не след дълго придобил много високи умения. Но той си мислел, че докато Хоу И е жив, той няма как да стане най-добрия стрелец в Поднебесната, затова един ден се възползвал, че учителят му е пиян и го пронизал. Колкото до Чанъ, която отишла на Луната, там било изключително студено и имало само един малък заек, който правел лекарства и един стар дървосекач. Затова тя по цял ден седяла натъжено в лунния дворец и особено в деня на Есенната луна, си спомняла за предишния си щастлив живот.

Пастирът бил беден, но весел момък, който се прехранвал само от една стара крава и едно рало. Всеки ден той работел на полето и като се върнел вкъщи, сам си перял и готвел. Така, в труд минавали дните му. Кой можел да предположи, че един ден всичко ще се промени? Веднъж, пастирът се прибрал в къщи след работа и още като прекрачил прага, забелязал, че всичко е изметено и подредено, дрехите са изпрани, а на масата са наредени горещи, издаващи ароматен дим, ястия. Той много се удивил и се зачудил, как това е възможно? Да не би някое небесно същество да е слязло при него? От този ден нататък, много дни подред това се случвало. Пастирът вече изнемогвал от нетърпение да разбере тайната. Един ден, той, както винаги, излязъл рано от къщи, но се скрил близо до дома си и скришом занаблюдавал. Не след дълго, дошла красива девойка.

Тя влязла в къщата на пастира и се заела с домакинската работа. Пастирът наистина не можал да се стърпи, изскочил от скривалището си и я попитал:”Девойко, защо ти идваш да ми помагаш в домакинството?” девойката се удивила, лицето и почервеняло и с тих глас отвърнала:”Аз съм Тъкачката, като видях как тежко живееш, реших да ти помогна.” Пастирът много се зарадвал и смело рекъл:”Ами ожени се за мен, ще се трудим и живеем заедно.” Тъкачката се съгласила. Така те станали семейство. Всеки ден пастирът ходел на полето да работи, а тъкачката в къщи тъчела и се грижела за дома. Двамата живеели много щастливо. След няколко години, им се родили 2 деца – едно момченце и едно момиченце и всички прекарвали радостно дните си.

Един ден, небето изведнъж се покрило с черни облаци, задухал страшен вятър и двама небесни воини слезли до къщата на пастира. Те му известили, че тъкачката е внучка на Небесния император. Преди няколко години тя избягала от къщи и Небесният император я търсел навсякъде. Двамата воини я отвели насила. Пастирът, държащ двете малки деца, гледал, как отвеждат жена му на небето и много се наскърбил. Той се заклел да се качи на небето да си върне жената и пак да се събере цялото семейство. Но как могат простосмъртните да се качат на небето? Както си стоял и скърбял пастирът, изведнъж проговорила кравата му:” Убий ме, вземи кожата ми и така ще можеш да се качиш до небесния дворец да потърсиш жена си.”

Но както и да го уговаряла, пастирът не се съгласявал да убие животното, от което преживявал толкова години. Най-накрая, той все пак склонил и с голяма мъка и ронещ сълзи сторил, както кравата му казала. Пастирът взел кожата, сложил децата в кошници на кобилица и литнал към небето. Но във величествения и строг небесен дворец никой не обърнал внимание на един беден простосмъртен. Небесният император забранил на тъкачката да се види с пастира. След многократните молби на мъжа и децата, Небесният император им разрешил да се съберат цялото семейство за малко. Държаната под наблюдение тъкачка, като зърнала семейството си, не знаела, да се радва или плаче.

Времето минало неусетно, Небесният император заповядал да я отведат. Натъженият пастир, заедно с двете деца, се затичали след тъкачката, няколко пъти се спъвали и падали, но пак ставали и когато почти я настигнали, злата Небесна императрица хвърлила златната игла от главата си и между тях се разлял широкия Млечен път. От тогава, пастирът и тъкачката стоят на двата бряга и гледат към далечния отсрещен бряг. Едва на 7-ия ден от 7-ия месец по лунния календар, те могат да се съберат заедно. Тогава идват неизброимо множество врани и правят мост над Млечния път за да могат да се съберат пастирът и тъкачката.

В дълбока древност, в Китай настъпило огромно наводнение, което продължило 22 години. Цялата земя се превърнала в голямо езеро, всички посеви изгнили под водата, хората нямало къде да живеят и нямало с какво да се прехранват. Освен това, излезли много диви зверове, които нападали хората. Така, населението в този район започнала да намалява много бързо. Владетелят Яо много се притеснил и свикал всички вождове на съвет. Тогава всички решили да изпратят Гун да укроти потопа. Гун се подчинил на заповедта и се изправил пред бушуващото наводнение. Той мислил много и най-накрая си спомнил една поговорка: “Когато войниците вървят, генералът им ги направлява; когато водата придойде, със земя ще я спрем”. Той решил, ако около селата се изградят високи диги, може да се спре наводнението.

Но при толкова много вода, откъде да вземе пръст и камъни? Тогава от водата изплувала една вълшебна костенурка и му рекла:”На небето има едно скъпоценно нещо, наречено ‘укротяване на разрушенията’, ако го вземеш и хвърлиш на земята, то ще порасне и ще стане планина, която ще ти е достатъчна за да направиш дига.” Гун много се зарадвал, сбогувал се с костенурката и тръгнал към далечния запад. След дълъг и тежък път, Гун най-накрая стигнал до планината Кунлун и се срещнал с Небесния император. Той го помолил да му даде това скъпоценно нещо за да спре потопа и да спаси хората, но Небесният император не се съгласил. Гун само си мислел за страдащите от наводнението хора и веднъж, когато небесните стражи не внимавали, той откраднал скъпоценността.

Гун се върнал на изток и хвърлил топчето в земята. То веднага започнало да расте според прииждащото наводнение – ако водата се покачвала с метър, то и планината се повдигала с метър, ако с десет метра, пак се повдигала с десет метра и съвсем скоро потопът бил препречен от тази дига. Хората се отървали от заплахата на наводнението и от радост завикали и затанцували и почнали пак да засаждат полетата. Когато Небесният император узнал за кражбата на Гун, веднага изпратил няколко небесни воина в света на хората за да приберат скъпоценността. Като я взели, водата пак придошла, заляла дигите и удавила много хора. Яо много се ядосал и заповядал:”Гун знае само с кръгли диги да спре потопа и ако се случи пробив, то пораженията са още по-големи. Вече 9 години не може да се справи с потопа, да се екзекутира!” Яо затворил Гун в планината Жун, а след 3 години го убили.

След като Гун умрял, обикновените хора, все така страдащи от наводнението, много се възмутили. След 20 години, Яо предава престола на Шун, който пък назначава сина на Гун - Ю да продължи борбата с наводненията. Небесният император се съгласил да даде на Ю ‘укротяване на разрушенията’. Отначало, Ю, както неговия баща, смятал чрез диги да овладее наводненията, но въпреки че издигнали много диги, водата се оказвала винаги по-силна и преливала над тях. След многократни опити, великият Ю разбрал, че само строене на диги не е достатъчно, а трябва и да се отлее нанякъде тази вода. Затова, той накарал една свещена костенурка да вземе вълшебното зърно и да го последва.

Когато той намерил падина, чрез вълшебното зърно той издигнал земята на хората, а в същото време накарал вълшебния дракон да прокара канал, по който водата да се отлее в морето. Според легендата, великият Ю с вълшебна сила разцепил планината Лунмън и така водата на Жълтата река потекла направо и се образувало ждрелото Лунмън ‘Драконова врата’. След това той прокарал път през още няколко други и така реката, криволичейки, стигнала до Източно море, като по пътя се образували и Трите ждрела Санся. След толкова много хилядолетия тези ждрела спомагат за укротяването на реката и в същото време представляват забележителен природен пейзаж. Има много истории за великия Ю.

Според една от тях, на 4-ия ден след сватбата си, той отишъл да работи по наводненията. В продължение на 13 години, той минал 3 пъти покрай дома си, но нито веднъж не се отбил. След много трудности и мъки, великият Ю най-накрая се справил с потопа, вкарал голямата река в руслото и, всички реки от Китай се стичали в моретата и хората заживели щастливо. За да му се отблагодарят, те го издигнали за владетел. Шу също се съгласил на драго сърце да отстъпи престола. През първобитния строй хората имали много ниска производителност и в същото време водили упорита и тежка борба с наводненията, като претворили в легенди и приказки надеждата си да успеят да победят природните бедствия. Гун и Ю чрез обожествяване въплъщават този стремеж на народа. Освен това, тяхната тежка борба с наводненията представя много точно борбата на самия народ. Най-накрая, хората чрез мъдростта си постигат принципа за овладяване на наводненията чрез издигане на диги и откарване на водата. Тези легенди са се запазили и до днес.

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature