Митове, легенди и приказки

Родителите на Едип — цар Лай и неговата съпруга Йокаста, живеят дълго време в бездетен брак. Лай, който копнее за наследник, се обръща за съвет към делфийския Аполон. Оракулът му разкрива, че ако поиска, може да има син, но съдбата е предопределила да бъде убит от своя син. Страхувайки се от изпълнението на предсказанието, Лай се въздържа от брачни сношения, но веднъж, в състояние на опиянение, той неволно зачева син и три дни след неговото раждане заповядва да бъде хвърлен в река Китерон. За да е сигурен, че детето ще умре, Лай заповядва да прободат прасците му. Според преразказа на Софокъл, който обаче не може да бъде смятан за най-стар, овчарят, натоварен със задачата да изхвърли момчето, го дал на овчаря на царя на Коринт Полиб, в чийто двор, според общоприетата версия, то израства.

Според други източници момчето било хвърлено в едно ковчеже в морето и извадено от водата от Перибоя, жената на цар Полиб, която плакнела бельо край брега. Полиб го отглежда като свой роден син. Когато Едип случайно научава, че е подхвърлено дете, той запитва делфийския оракул за своите истински родители, но в отговор получава пророчеството, че ще убие своя баща и ще вземе за жена собствената си майка. Смятайки, че пророчеството се отнася до неговите осиновители, Едип бяга от Коринт в Тива, но по пътя, без сам да знае, убива баща си Лай. Разгадавайки тайната на Сфинкса, той освобождава Тива от това бедствие — чудовището, което яде хора, и като награда получава ръката на Йокаста, своята майка, а също така престола на своя баща. Възпроизвеждането на тези трагични събития и на нещастията, постигнали впоследствие Едип, става любима тема в театралните представления на гръцките трагици.

По образеца на мита за Едип са създадени редица християнски легенди; парадигматично за тази група е съдържанието на легендата за Юда. Преди неговото раждане майка му Циборея в съня си получава предупреждение, че ще роди безчестен син, който ще причини страдания на целия народ. Родителите поставят момчето в едно ковчеже и го изхвърлят в морете. Вълните отнасят ковчежето с детето на остров Скариот, където бездетната царица го намира и отглежда като свой собствен син. По-късно царското семейство се сдобива със свой собствен син и намереното дете, усещайки пренебрежение към себе си, убива своя млечен брат. Избягвайки от страната, той постъпва на служба в двора на Пилат, който го прави доверено лице и го поставя начело на цялата прислуга.

По време на спор Юда убива един съсед, без да подозира, че това е неговият баща. После вдовицата на убития, т.е. майката на Юда, става негова жена. Когато открива чудовищната истина, той се разкайва и се обръща към Спасителя, който го приема сред своите апостоли. От Библията знаем за неговото предателство. Легендата за св. Григорий — тема на разказа на Хартман фон Ауе — може да се спомене като сложен тип с подобна повествователна форма. Григор бил дете от кръвосмесителна връзка между двама любовници от царския род. Майка му го изхвърля в сандъче в морето. Спасяват го и го отглеждат рибари, а после се обучава в манастир за свещеник. Но предпочита да води живот на рицар, побеждава в турнири и като награда получава ръката на принцесата, своята майка.

Като научава за инцеста, той се покайва цели осемнадесет години на една скала сред морето (откъдето получава и името си, Григорий на камъка) и накрая по волята на Господ става папа. Доста сходна с тази е иранската легенда за цар Дараба, разказана от Фирдоуси в „Книга на царете“, която Spiegel препредава по следния начин: Последният владетел Бехмен назначил за приемник своята дъщеря и едновременно жена Хумаи, поради което синът му Сасан, разбит от мъка, си тръгнал, за да живее в уединение. Скоро след смъртта на съпруга си Хумаи родила син, от когото решила да се отърве. Сложила го в едно ковчеже и го хвърлила в Ефрат; ковчежето плавало по течението, докато не се натъкнало на камък, поставен във водата от един кожар. Кожарят уловил ковчежето с детето и го отнесъл на жена си, която скоро била загубила собственото си дете.

Съпрузите решили да отгледат намереничето. Момчето започнало бързо да расте и ставало все по-силно. Много скоро другите деца не можели вече да се мерят с него. Момчето не харесвало занаята на баща си и станало войн. То принудило своята осиновителка да му разкрие тайната за неговия произход и се присъединило към армията, която по това време Хумаи била изпратила да се бие с царя на Рум. Тук привлякъл вниманието на Хумаи с храбростта си, която веднага разпознала в него собствения си син и го обявила за свой приемник.

Аполодор разказва следното за раждането на Парис: Цар Приам и жена му Хекуба имали син Хектор. Когато Хекуба трябвало да роди другото си дете, присънило и се, че е родила горяща цепеница, която подпалила целият град. Приам се обърнал за разтълкуване на съня към вещия Есак, своя син от първата си жена Арисба. Есак казал, че детето ще донесе разруха за града, и го посъветвал да се избави от него. Приам дал малкото момче на един роб, който го отнесъл на върха на планината Ида. Този човек се казвал Агелай. Пет дни мечка кърмела детето. Когато след това Агелай намерил детето все още живо, той го взел и го отнесъл вкъщи, за да го отгледа. Нарекъл момчето Парис, но когато детето пораснало и се превърнало в силен и красив юноша, започнали да го наричат Александър, защото пазел стадото и побеждавал разбойниците. Скоро научил кои са истинските му родители. Хигин разказва как станало това.

Според него момчето било намерено от пастири. Веднъж при тези пастири дошли пратеници на Приам, за да вземат един бик, който се давал като награда на победителя в състезанията, устроени в памет на Парис. Те избрали бик, който Парис толкова много харесвал, че последвал хората, които отвели животното, взел участие в състезанията и спечелил наградата. Това предизвикало гнева на брат му Дейфоб, който го заплашил с меч, но сестра му Касандра разпознала в него своя брат (при Еврипид Касандра, която също се противопоставя на приемането на Александър, казва, че Хекуба ще се превърне в кучка, и това превръщане е налице още в древните лирически стихове) и Приам с радост го приел като свой син. Нещастието, което по-късно Парис донесъл на семейството и родния си град с отвличането на Елена, е добре известно от поемите на Омир, а също и от последвалите ги цикли.

Определена прилика с разказа за раждането на Парис има и поемата за Зал от персийския героично-легендарен цикъл на Фирдоуси: Една от жените на Сам, царя на Систан, му родила син. Но тъй като детето имало бели коси, майката скрила новината за неговото раждане. Една прислужница обаче разказва на царя за раждането на сина. Огорченият Сам заповядал да изхвърлят детето. Слугите отнесли новороденото на върха на планината Албурс (Елбрус), където го отгледала могъщата птица Симург. Когато поотраснал, го видял един керванджия, който разказвал за него като за „откърмения от птица“. Веднъж Сам сънува сина си и тръгва да търси захвърленото дете. Когато накрая видял младенеца, той не успял да се изкачи по стръмните скали. Симург обаче свалила сина долу, при царя, който радостно го приел и обявил за престолонаследник.

На тегейския цар Алей е предсказано, че синовете му ще загинат от ръката на потомък на неговата дъщеря. Затова той посвещава дъщеря си Авга като жрица на богинята Атина и я заплашва, че ще умре, ако легне с мъж. Но по време на своя поход срещу Авгий Херкулес се озовава като гост в храма на Атина и вижда девойката; опиянен от изпитото вино, той я обладава със сила. Когато Алей забелязал бременността на дъщеря си, заповядал на Навплий, стар моряк, да я хвърли в морето. Но по пътя към морето на Партените Авга родила Телеф, и Навплий, въпреки получената заповед, я отвел заедно с детето в Мизия, където ги поверил на цар Тевтрас. Според друга версия Авга, която била жрица, тайно родила дете и го скрила в храма. Научавайки за това светотатство, Алей заповядал да изхвърлят детето в Партенските планини, а на Навплий заповядал да продаде майката в чужбина или да я убие. И той я поверил на Тевтрант (Тевтрас).

Според разпространената версия Авга захвърля новороденото и бяга в Мизия, където бездетният цар Тевтрас я приема като своя дъщеря. Момччето обаче не умира; отглежда го една сърна (откъдето идва и името му), после го намират пастири и го отнасят на цар Корит. Царят го възпитава като свой син. Когато Телеф става юноша, по съвета на оракула той отива в Мизия да търси майка си. Там спасява Тевтрас от заплашващите го врагове и като награда получава за съпруга наречената дъщеря на царя, с други думи, собствената си майка — Авга. Но тя отказва да се отдаде на Телеф и когато в яростта си той е готов да прониже с меч непокорната жена, в отчаянието си тя призовава своя възлюбен Херкулес. Така Телеф разпознава собствената си майка. След смъртта на Тевтрас той става цар на Мизия.

Олимп е голяма и величествена планина в Гърция и заснежения и връх се издига гордо над всички околни планини. Древните хора си представяли, че там, над облаците, се намира невидимото жилище на техните богове. Те казвали, че това е най – прекрасното място, където няма зима, където дърветата и цветята растат под светлината на слънцето и никога не увяхват, където пъстри пеперуди летят по цветята и птичките чуруликат на воля ден и нощ. От известно време обаче покоят на Олимп бил непознат. Боговете се скарали помежду си за трона и воювали векове наред кой да погуби другия и да вземе властта в ръцете си. Отначало най – силни били Уран – небето и Гея – земята. Но когато пораснал синът им Кронос – времето се разбунтувал срещу тях, победил ги и се възкачил на трона.

Така за кратко време света се успокоил. Но това щастие не било трайно. Кронос пожелал майка му да пророкува и да каже какво го очаква. Гея му дала жесток отговор: - Каквото причини на нас, това ще сполети и теб. Твоето собствено дете ще те погуби. Уплашил се Кронос и от тогава станал недоверчив и зъл. Той решил да убива всяко дете, което му се раждало, но децата му били безсмъртни. За да се отърве от тях Кронос намерил само един начин – да ги гълта. Така глътнал поред Хестия, Деметра, Хера, Плутон и Посейдон. Когато се родил Зевс, майка му го съжалила. Увила един камък, дала го на Кронос да го глътне, а Зевс скрила в една пещера на остров Крит, в планината Дикта.

Там го пазели куретите – въоръжени великани и когато пеленачето плачело, те удряли с мечовете си по щитовете, за да заглушат гласа му, за да не го чуе Кронос. Нимфите го отгледали и дълго време се грижели за него, докато порасне и закрепне. Когато възмъжал, Зевс се възкачил на Олимп победил баща си и го прогонил. Взел му трона, принудил го да върне отново на бял свят братята и сестрите му, а камъкът, който Кронос погълнал вместо Зевс паднал в Делфи и бил почитан като свещен. Кронос не се примирил с това положение, събрал своите братя титаните и великаните и нападнал Олимп. Зевс за малко щял да бъде победен, но циклопите изковали мълнията и с нея той успял да разбие враговете си и да ги затвори в Тартар. На всичките си братя и сестри той дал по едно царство.

На Посейдон дал морето, на Хадес подземното царство и душите, на Деметра плодородната земя, а на Хестия дома и семейството. За себе си задържал небето, оженил се за Хера и оттогава на Олимп зацарувало относително спокойствие. Един ден Хера родила дете, лишено от чар, хилаво и грозно. Тя се ядосала и гневно блъснала пеленачето. То падало цял ден, докато стигнало морето и потънало в дълбоката вода. Там го намерила Тетида, дъщерята на морския мъдрец Нерей и го отгледала тайно в дълбините на океана. Когато пораснал синът на Хера се завърнал на Олимп и другите богове го приели като равен. Макар, че бил грозен и куц той имал изключителна дарба да обработва медта, златото и среброто и в своята работилница изработвал най – редки и изящни украшения, оръжия, статуи и сечива.

Това бил Хефест, ненадминатият майстор, богът на огъня. Всички други богове били прекрасни, дори Хадес с черните си коси и гъстите си вежди, които покривали наполовина злите му очи, дори Арес, богът на войната, който винаги се карал с другите богове. Най – прелестна и най – очарователна от всички била Афродита – богинята на любовта и красотата. Най – мъдрата била Атина. Тя показала на жените да предат и да тъкат, подарила на мъжете ралото и ги научила да обработват земята, подпомагала и обичала всеки занаят, както и всичко красиво в света. Баща и Зевс много се гордеел с нея, толкова била тя разсъдлива и разумна. Друго негово дете бил Хермес, чиято майка била Мая, дъщерята на Атлант.

Хермес бил вестителя на боговете и имал крила на сандалите си, за да разнася по – бързо заръките им. Закрилял търговията, в ръката си държал жезъл с две увити около него змии. Наричали го и душепридружител, понеже вземал душите на хората, когато умрат и ги водел в подземното царство. Древните хора изобразявали на своите надгробни плочи главата на Хермес или малък образ, който да го символизира. Зевс имал и деца от простосмъртна майка, това били близнаците Аполон и Артемида. Майка им се казвала Латона. На Аполон Зевс дал слънцето, а на Артемида – Луната.

И докато брат и водел бляскавата си колесница и позлатявал с лъчите си цялата земя, Артемида бродела по любимите си планини, гонела зверовете и играела с приятелките си. Привечер тя се качвала на сребърната си колесница и докато Аполон ходел на лов или свирел на лирата си, тя минавала мълчалива по безкрайното небе. Друга богиня на нощта, която често смесвали с Артемида, била Хеката, триликата. Наричали я така, защото Зевс и бил дал сила да властва над небето, над земята и над морето; представяли я винаги в три образа. Имало и много други богове.

Двете музи, дъщери на Зевс и на Мнемозина – богинята на паметта, на спомените. Двете музи покровителствали науката и изкуството. Трите грации, които пръскали около себе си красота и радост. Трите орисници, дъщери на Темида, богинята на справедливостта. Наядите, русалки в реките, дриадите по дърветата, океанидите в морето, ореадите в планините и много други, които оживявали и разкрасявали цялата природа. Най – главните богове обаче били дванадесетте на Олимп: Зевс, Хера, Деметра, Хестия, Плутон, Посейдон, Хермес, Аполон, Артемида, Атина, Хефест и Афродита.

В началото, когато бил създаден светът, той много се различавал от днешния. Болестите, гладът, студът и немотията били непознати, хората били вечно млади и щастливи. И толкова силни, умни и красиви, че Зевс започнал да се безпокои за своя трон. Повикал сина си Хефест и му казал: - Вземи мед и ми направи една девойка, но толкова красива, че да няма равна на себе си. И Хефест се затворил в работилницата си в дъното на една планина на остров Лемнос. Дълго време той не се показвал навън, работел неуморно, но изработеното не го задоволявало и той го развалял и започвал отново, защото искал творбата му да бъде съвършена. Един ден боговете спрели да чуват ударите му, а накрая и самият Хефест излязъл от планината, почернял и изморен. В ръцете си внимателно държал една медна фигура, увита в златовезана тъкан. Той я изправил гордо пред Зевс и я отвил.

Показала се млада девойка, почти дете и като я погледнал, Зевс неволно се усмихнал. Хефест наистина се оказал майстор. Но красотата и не задоволила Зевс. Той повикал всичките богове и им заповядал всеки да дари девойката с по една дарба. Атина и дала разум, Афродита хубост, Хера благородство, Артемида сила и подвижност. И така поред всички богове я дарили с нещо. Когато свършили Зевс я хванал за ръката и й дал най – големия подарък – живота, нарекъл я Пандора. После я изпратил с Хермес на земята. Богът я завел при Прометей, най – силния от всички човеци, техен защитник и покровител. Но той без дори да я погледне, отказал. Тогава Хермес я взел и влязъл в колибата на Епиметей, брата на Прометей.

- Зевс, бащата на боговете и на хората – казал той – ти изпраща тази девойка, защото много обича теб и всички хора. Епиметей погледнал Пандора и очите му се заслепили. Той нито за миг не се поколебал да я приеме. В този миг в колибата притъмняло и се чул силен глас, който казал: - Зевс не обича човеците. Той не изпраща дара си за добро и горко на оня, който го приеме! Обърнал се Хермес ядосано. Кой се осмелил да каже такива думи? Очите му срещнали гордия и недостъпен Прометей. Епиметей погледнал пак Пандора. Тя му се сторила тъй невинна, толкова млада и хубава! Тя разбрала колебанието му, усмихнала се и протегнала ръка. Усмивката и била само сладост и любов и Епиметей забравил и брат си и предупреждението му. Хермес въздъхнал облекчено и показал едно голямо дървено сандъче, украсено с резба.

- Изпраща ти го Зевс – казал той на Епиметей. – Това е дар за тебе. Но Зевс заповяда да не го отваряте, докато сам не разреши. И като изпълнил това последно поръчение, Хермес отлетял доволен назад към Олимп. Епиметей и Пандора заживели щастливо и сговорно. Понякога Епиметей си спомнял братовите думи и поглеждал с безпокойство жена си, питайки се какво ли ще е злото, което пророкувал Прометей. Един ден, когато Пандора останала сама в къщи, погледът и паднал случайно на дървеното сандъче.

- Какво ли ще е това? – помислила си тя и погледнала с любопитство. Коленичила до него и се загледала в чудните му резби. Замислена погали с ръка капака. Да можеше да види какво има вътре… Докоснала ключалката. Тя била отключена. Колко лесно би се отворила… - но защо не трябва да го отваряме? – си помислила тя. – ако можех да хвърля само един поглед… вдигнала капака и внезапно навън изскочило нещо страшно, подобно на черен облак, който я обгърнал цялата. Нещастия, болести, скърби и злини изпълнили стаята, изхвръкнали през прозореца и се пръснали по цялата вселена. Пандора надала вик и пуснала капака.

Но било вече късно, подаръка на Зевс изпълнил предназначението си. Цветята започнали да вехнат, хората да стареят и да умират, слънцето се скрило, студен вятър задухал. Обхвана от ужас, Пандора закрила лицето си с ръце. Всичките беди, които се пръснали по земята, внезапно натежали върху и, печал изпълнила сърцето и. Дали поради грешка или от състрадание, Зевс бил затворил в сандъчето заедно с всички злини и Надеждата. И когато светът се изпълнел с нещастия, оставала на хората тя, за да лекува мъките им със своята усмивка и отново да дава сила и на най – отчаяния.

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature