Редактор-фрийлансър  

redaktor.jpg

ЮлиЯна Шапкарова редактор-фрийлансър

Администриране и поддръжка:

- Уеб сайтове, електронни магазини, електронни списания

- Редакция на съдържание, текстове и статии

- Художествено оформление и коректор

- Обработка на снимков материал

- Дигитален маркетинг

- User experience design (UX)

- Консултации

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Linkedin

   

Jukebox  

   

EL EROTISMO  

el_erotismo.jpg

   

Еротичен магазин  

   

WEB journal "Sexology & Human Nature"  

Sexology_Human_Nature.jpg

   

Митове, легенди и приказки

Библейската история на раждането на Моисей, представена в глава 2 на Изход, демонстрира сходство с легендата за Саргон и почти буквални съответствия в отделни моменти. Още в глава 1 се разказва, че фараонът заповядал на хората си да хвърлят във водата синовете, родили се на евреите, докато на дъщерите било разрешено да живеят; причина за тази заповед била прекалената плодовитост на израeлтяните. В глава 2 се казва следното: „Един човек от Левиевото племе отиде, та си взе жена от същото племе. Жената зачена и роди син, и като видя, че е много красив, го кри три месеца. Но като не можеше повече да го крие, взе тръстено кошче, намаза го с асфалт и смола и, като тури в него детето, сложи го в тръсталака при речния бряг. А сестра му застана отдалеч да гледа, какво ще стане с него. И излезе фараоновата дъщеря на реката да се къпе, а нейните прислужници-жени ходеха по речния бряг.

Тесни връзки с легендата за Саргон демонстрира и историята за раждането на героя Карна от древноиндийския епос Махабхарата. Съдържанието на легендата е изложено накратко от Ласен: Принцеса Притха, известна също като Кунти, която била девствена, родила момче на име Карна, чийто баща бил богът на слънцето Суря. Младият Карна се родил със златните обици на своя баща и в непробиваема ризница. От страх майката скрила момчето и го изхвърлила. В адаптацията на Холцман стих 1458 гласи следното: „И тогава аз и моята слугиня сплетохме от тръстика голяма кошница, покрихме я с капак и я заляхме с восък; аз сложих момчето в тази кошница и я пуснах по реката Ашва.“ Носена от вълните, кошницата стигнала до Ганг, а оттам до град Кампа. „По брега на реката минавал благородният приятел на Дхритараштра, коларят, а с него била Радха, неговата прекрасна и благочестива съпруга.

Родителите на Едип — цар Лай и неговата съпруга Йокаста, живеят дълго време в бездетен брак. Лай, който копнее за наследник, се обръща за съвет към делфийския Аполон. Оракулът му разкрива, че ако поиска, може да има син, но съдбата е предопределила да бъде убит от своя син. Страхувайки се от изпълнението на предсказанието, Лай се въздържа от брачни сношения, но веднъж, в състояние на опиянение, той неволно зачева син и три дни след неговото раждане заповядва да бъде хвърлен в река Китерон. За да е сигурен, че детето ще умре, Лай заповядва да прободат прасците му. Според преразказа на Софокъл, който обаче не може да бъде смятан за най-стар, овчарят, натоварен със задачата да изхвърли момчето, го дал на овчаря на царя на Коринт Полиб, в чийто двор, според общоприетата версия, то израства.

Според други източници момчето било хвърлено в едно ковчеже в морето и извадено от водата от Перибоя, жената на цар Полиб, която плакнела бельо край брега. Полиб го отглежда като свой роден син. Когато Едип случайно научава, че е подхвърлено дете, той запитва делфийския оракул за своите истински родители, но в отговор получава пророчеството, че ще убие своя баща и ще вземе за жена собствената си майка. Смятайки, че пророчеството се отнася до неговите осиновители, Едип бяга от Коринт в Тива, но по пътя, без сам да знае, убива баща си Лай. Разгадавайки тайната на Сфинкса, той освобождава Тива от това бедствие — чудовището, което яде хора, и като награда получава ръката на Йокаста, своята майка, а също така престола на своя баща. Възпроизвеждането на тези трагични събития и на нещастията, постигнали впоследствие Едип, става любима тема в театралните представления на гръцките трагици.

По образеца на мита за Едип са създадени редица християнски легенди; парадигматично за тази група е съдържанието на легендата за Юда. Преди неговото раждане майка му Циборея в съня си получава предупреждение, че ще роди безчестен син, който ще причини страдания на целия народ. Родителите поставят момчето в едно ковчеже и го изхвърлят в морете. Вълните отнасят ковчежето с детето на остров Скариот, където бездетната царица го намира и отглежда като свой собствен син. По-късно царското семейство се сдобива със свой собствен син и намереното дете, усещайки пренебрежение към себе си, убива своя млечен брат. Избягвайки от страната, той постъпва на служба в двора на Пилат, който го прави доверено лице и го поставя начело на цялата прислуга.

По време на спор Юда убива един съсед, без да подозира, че това е неговият баща. После вдовицата на убития, т.е. майката на Юда, става негова жена. Когато открива чудовищната истина, той се разкайва и се обръща към Спасителя, който го приема сред своите апостоли. От Библията знаем за неговото предателство. Легендата за св. Григорий — тема на разказа на Хартман фон Ауе — може да се спомене като сложен тип с подобна повествователна форма. Григор бил дете от кръвосмесителна връзка между двама любовници от царския род. Майка му го изхвърля в сандъче в морето. Спасяват го и го отглеждат рибари, а после се обучава в манастир за свещеник. Но предпочита да води живот на рицар, побеждава в турнири и като награда получава ръката на принцесата, своята майка.

Като научава за инцеста, той се покайва цели осемнадесет години на една скала сред морето (откъдето получава и името си, Григорий на камъка) и накрая по волята на Господ става папа. Доста сходна с тази е иранската легенда за цар Дараба, разказана от Фирдоуси в „Книга на царете“, която Spiegel препредава по следния начин: Последният владетел Бехмен назначил за приемник своята дъщеря и едновременно жена Хумаи, поради което синът му Сасан, разбит от мъка, си тръгнал, за да живее в уединение. Скоро след смъртта на съпруга си Хумаи родила син, от когото решила да се отърве. Сложила го в едно ковчеже и го хвърлила в Ефрат; ковчежето плавало по течението, докато не се натъкнало на камък, поставен във водата от един кожар. Кожарят уловил ковчежето с детето и го отнесъл на жена си, която скоро била загубила собственото си дете.

Съпрузите решили да отгледат намереничето. Момчето започнало бързо да расте и ставало все по-силно. Много скоро другите деца не можели вече да се мерят с него. Момчето не харесвало занаята на баща си и станало войн. То принудило своята осиновителка да му разкрие тайната за неговия произход и се присъединило към армията, която по това време Хумаи била изпратила да се бие с царя на Рум. Тук привлякъл вниманието на Хумаи с храбростта си, която веднага разпознала в него собствения си син и го обявила за свой приемник.

Аполодор разказва следното за раждането на Парис: Цар Приам и жена му Хекуба имали син Хектор. Когато Хекуба трябвало да роди другото си дете, присънило и се, че е родила горяща цепеница, която подпалила целият град. Приам се обърнал за разтълкуване на съня към вещия Есак, своя син от първата си жена Арисба. Есак казал, че детето ще донесе разруха за града, и го посъветвал да се избави от него. Приам дал малкото момче на един роб, който го отнесъл на върха на планината Ида. Този човек се казвал Агелай. Пет дни мечка кърмела детето. Когато след това Агелай намерил детето все още живо, той го взел и го отнесъл вкъщи, за да го отгледа. Нарекъл момчето Парис, но когато детето пораснало и се превърнало в силен и красив юноша, започнали да го наричат Александър, защото пазел стадото и побеждавал разбойниците. Скоро научил кои са истинските му родители. Хигин разказва как станало това.

Според него момчето било намерено от пастири. Веднъж при тези пастири дошли пратеници на Приам, за да вземат един бик, който се давал като награда на победителя в състезанията, устроени в памет на Парис. Те избрали бик, който Парис толкова много харесвал, че последвал хората, които отвели животното, взел участие в състезанията и спечелил наградата. Това предизвикало гнева на брат му Дейфоб, който го заплашил с меч, но сестра му Касандра разпознала в него своя брат (при Еврипид Касандра, която също се противопоставя на приемането на Александър, казва, че Хекуба ще се превърне в кучка, и това превръщане е налице още в древните лирически стихове) и Приам с радост го приел като свой син. Нещастието, което по-късно Парис донесъл на семейството и родния си град с отвличането на Елена, е добре известно от поемите на Омир, а също и от последвалите ги цикли.

Определена прилика с разказа за раждането на Парис има и поемата за Зал от персийския героично-легендарен цикъл на Фирдоуси: Една от жените на Сам, царя на Систан, му родила син. Но тъй като детето имало бели коси, майката скрила новината за неговото раждане. Една прислужница обаче разказва на царя за раждането на сина. Огорченият Сам заповядал да изхвърлят детето. Слугите отнесли новороденото на върха на планината Албурс (Елбрус), където го отгледала могъщата птица Симург. Когато поотраснал, го видял един керванджия, който разказвал за него като за „откърмения от птица“. Веднъж Сам сънува сина си и тръгва да търси захвърленото дете. Когато накрая видял младенеца, той не успял да се изкачи по стръмните скали. Симург обаче свалила сина долу, при царя, който радостно го приел и обявил за престолонаследник.

На тегейския цар Алей е предсказано, че синовете му ще загинат от ръката на потомък на неговата дъщеря. Затова той посвещава дъщеря си Авга като жрица на богинята Атина и я заплашва, че ще умре, ако легне с мъж. Но по време на своя поход срещу Авгий Херкулес се озовава като гост в храма на Атина и вижда девойката; опиянен от изпитото вино, той я обладава със сила. Когато Алей забелязал бременността на дъщеря си, заповядал на Навплий, стар моряк, да я хвърли в морето. Но по пътя към морето на Партените Авга родила Телеф, и Навплий, въпреки получената заповед, я отвел заедно с детето в Мизия, където ги поверил на цар Тевтрас. Според друга версия Авга, която била жрица, тайно родила дете и го скрила в храма. Научавайки за това светотатство, Алей заповядал да изхвърлят детето в Партенските планини, а на Навплий заповядал да продаде майката в чужбина или да я убие. И той я поверил на Тевтрант (Тевтрас).

Според разпространената версия Авга захвърля новороденото и бяга в Мизия, където бездетният цар Тевтрас я приема като своя дъщеря. Момччето обаче не умира; отглежда го една сърна (откъдето идва и името му), после го намират пастири и го отнасят на цар Корит. Царят го възпитава като свой син. Когато Телеф става юноша, по съвета на оракула той отива в Мизия да търси майка си. Там спасява Тевтрас от заплашващите го врагове и като награда получава за съпруга наречената дъщеря на царя, с други думи, собствената си майка — Авга. Но тя отказва да се отдаде на Телеф и когато в яростта си той е готов да прониже с меч непокорната жена, в отчаянието си тя призовава своя възлюбен Херкулес. Така Телеф разпознава собствената си майка. След смъртта на Тевтрас той става цар на Мизия.

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature