Психологическа консултация  

Юлияна Шапкарова  
консултант-терапевт

Juliqna_Shapkarova.jpg

Психологическа консултация и помощ при: 

- Емоционални
- Семейни
- Професионални проблеми
- Мотивация
- Подкрепа
- Себепознание
- Творчество

- Индивидуална програма за оценка, подобряване и поддържане на самочувствието

- Онлайн консултация

За контакти:

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Google+

Ателие за самопознание, личностно развитие и творчески опит

Мотивация и нейното място в успешната терапия

 

   

LIME  

   

Митове, легенди и приказки

На тегейския цар Алей е предсказано, че синовете му ще загинат от ръката на потомък на неговата дъщеря. Затова той посвещава дъщеря си Авга като жрица на богинята Атина и я заплашва, че ще умре, ако легне с мъж. Но по време на своя поход срещу Авгий Херкулес се озовава като гост в храма на Атина и вижда девойката; опиянен от изпитото вино, той я обладава със сила. Когато Алей забелязал бременността на дъщеря си, заповядал на Навплий, стар моряк, да я хвърли в морето. Но по пътя към морето на Партените Авга родила Телеф, и Навплий, въпреки получената заповед, я отвел заедно с детето в Мизия, където ги поверил на цар Тевтрас. Според друга версия Авга, която била жрица, тайно родила дете и го скрила в храма. Научавайки за това светотатство, Алей заповядал да изхвърлят детето в Партенските планини, а на Навплий заповядал да продаде майката в чужбина или да я убие. И той я поверил на Тевтрант (Тевтрас).

Според разпространената версия Авга захвърля новороденото и бяга в Мизия, където бездетният цар Тевтрас я приема като своя дъщеря. Момччето обаче не умира; отглежда го една сърна (откъдето идва и името му), после го намират пастири и го отнасят на цар Корит. Царят го възпитава като свой син. Когато Телеф става юноша, по съвета на оракула той отива в Мизия да търси майка си. Там спасява Тевтрас от заплашващите го врагове и като награда получава за съпруга наречената дъщеря на царя, с други думи, собствената си майка — Авга. Но тя отказва да се отдаде на Телеф и когато в яростта си той е готов да прониже с меч непокорната жена, в отчаянието си тя призовава своя възлюбен Херкулес. Така Телеф разпознава собствената си майка. След смъртта на Тевтрас той става цар на Мизия.

Олимп е голяма и величествена планина в Гърция и заснежения и връх се издига гордо над всички околни планини. Древните хора си представяли, че там, над облаците, се намира невидимото жилище на техните богове. Те казвали, че това е най – прекрасното място, където няма зима, където дърветата и цветята растат под светлината на слънцето и никога не увяхват, където пъстри пеперуди летят по цветята и птичките чуруликат на воля ден и нощ. От известно време обаче покоят на Олимп бил непознат. Боговете се скарали помежду си за трона и воювали векове наред кой да погуби другия и да вземе властта в ръцете си. Отначало най – силни били Уран – небето и Гея – земята. Но когато пораснал синът им Кронос – времето се разбунтувал срещу тях, победил ги и се възкачил на трона.

Така за кратко време света се успокоил. Но това щастие не било трайно. Кронос пожелал майка му да пророкува и да каже какво го очаква. Гея му дала жесток отговор: - Каквото причини на нас, това ще сполети и теб. Твоето собствено дете ще те погуби. Уплашил се Кронос и от тогава станал недоверчив и зъл. Той решил да убива всяко дете, което му се раждало, но децата му били безсмъртни. За да се отърве от тях Кронос намерил само един начин – да ги гълта. Така глътнал поред Хестия, Деметра, Хера, Плутон и Посейдон. Когато се родил Зевс, майка му го съжалила. Увила един камък, дала го на Кронос да го глътне, а Зевс скрила в една пещера на остров Крит, в планината Дикта.

Там го пазели куретите – въоръжени великани и когато пеленачето плачело, те удряли с мечовете си по щитовете, за да заглушат гласа му, за да не го чуе Кронос. Нимфите го отгледали и дълго време се грижели за него, докато порасне и закрепне. Когато възмъжал, Зевс се възкачил на Олимп победил баща си и го прогонил. Взел му трона, принудил го да върне отново на бял свят братята и сестрите му, а камъкът, който Кронос погълнал вместо Зевс паднал в Делфи и бил почитан като свещен. Кронос не се примирил с това положение, събрал своите братя титаните и великаните и нападнал Олимп. Зевс за малко щял да бъде победен, но циклопите изковали мълнията и с нея той успял да разбие враговете си и да ги затвори в Тартар. На всичките си братя и сестри той дал по едно царство.

На Посейдон дал морето, на Хадес подземното царство и душите, на Деметра плодородната земя, а на Хестия дома и семейството. За себе си задържал небето, оженил се за Хера и оттогава на Олимп зацарувало относително спокойствие. Един ден Хера родила дете, лишено от чар, хилаво и грозно. Тя се ядосала и гневно блъснала пеленачето. То падало цял ден, докато стигнало морето и потънало в дълбоката вода. Там го намерила Тетида, дъщерята на морския мъдрец Нерей и го отгледала тайно в дълбините на океана. Когато пораснал синът на Хера се завърнал на Олимп и другите богове го приели като равен. Макар, че бил грозен и куц той имал изключителна дарба да обработва медта, златото и среброто и в своята работилница изработвал най – редки и изящни украшения, оръжия, статуи и сечива.

Това бил Хефест, ненадминатият майстор, богът на огъня. Всички други богове били прекрасни, дори Хадес с черните си коси и гъстите си вежди, които покривали наполовина злите му очи, дори Арес, богът на войната, който винаги се карал с другите богове. Най – прелестна и най – очарователна от всички била Афродита – богинята на любовта и красотата. Най – мъдрата била Атина. Тя показала на жените да предат и да тъкат, подарила на мъжете ралото и ги научила да обработват земята, подпомагала и обичала всеки занаят, както и всичко красиво в света. Баща и Зевс много се гордеел с нея, толкова била тя разсъдлива и разумна. Друго негово дете бил Хермес, чиято майка била Мая, дъщерята на Атлант.

Хермес бил вестителя на боговете и имал крила на сандалите си, за да разнася по – бързо заръките им. Закрилял търговията, в ръката си държал жезъл с две увити около него змии. Наричали го и душепридружител, понеже вземал душите на хората, когато умрат и ги водел в подземното царство. Древните хора изобразявали на своите надгробни плочи главата на Хермес или малък образ, който да го символизира. Зевс имал и деца от простосмъртна майка, това били близнаците Аполон и Артемида. Майка им се казвала Латона. На Аполон Зевс дал слънцето, а на Артемида – Луната.

И докато брат и водел бляскавата си колесница и позлатявал с лъчите си цялата земя, Артемида бродела по любимите си планини, гонела зверовете и играела с приятелките си. Привечер тя се качвала на сребърната си колесница и докато Аполон ходел на лов или свирел на лирата си, тя минавала мълчалива по безкрайното небе. Друга богиня на нощта, която често смесвали с Артемида, била Хеката, триликата. Наричали я така, защото Зевс и бил дал сила да властва над небето, над земята и над морето; представяли я винаги в три образа. Имало и много други богове.

Двете музи, дъщери на Зевс и на Мнемозина – богинята на паметта, на спомените. Двете музи покровителствали науката и изкуството. Трите грации, които пръскали около себе си красота и радост. Трите орисници, дъщери на Темида, богинята на справедливостта. Наядите, русалки в реките, дриадите по дърветата, океанидите в морето, ореадите в планините и много други, които оживявали и разкрасявали цялата природа. Най – главните богове обаче били дванадесетте на Олимп: Зевс, Хера, Деметра, Хестия, Плутон, Посейдон, Хермес, Аполон, Артемида, Атина, Хефест и Афродита.

В началото, когато бил създаден светът, той много се различавал от днешния. Болестите, гладът, студът и немотията били непознати, хората били вечно млади и щастливи. И толкова силни, умни и красиви, че Зевс започнал да се безпокои за своя трон. Повикал сина си Хефест и му казал: - Вземи мед и ми направи една девойка, но толкова красива, че да няма равна на себе си. И Хефест се затворил в работилницата си в дъното на една планина на остров Лемнос. Дълго време той не се показвал навън, работел неуморно, но изработеното не го задоволявало и той го развалял и започвал отново, защото искал творбата му да бъде съвършена. Един ден боговете спрели да чуват ударите му, а накрая и самият Хефест излязъл от планината, почернял и изморен. В ръцете си внимателно държал една медна фигура, увита в златовезана тъкан. Той я изправил гордо пред Зевс и я отвил.

Показала се млада девойка, почти дете и като я погледнал, Зевс неволно се усмихнал. Хефест наистина се оказал майстор. Но красотата и не задоволила Зевс. Той повикал всичките богове и им заповядал всеки да дари девойката с по една дарба. Атина и дала разум, Афродита хубост, Хера благородство, Артемида сила и подвижност. И така поред всички богове я дарили с нещо. Когато свършили Зевс я хванал за ръката и й дал най – големия подарък – живота, нарекъл я Пандора. После я изпратил с Хермес на земята. Богът я завел при Прометей, най – силния от всички човеци, техен защитник и покровител. Но той без дори да я погледне, отказал. Тогава Хермес я взел и влязъл в колибата на Епиметей, брата на Прометей.

- Зевс, бащата на боговете и на хората – казал той – ти изпраща тази девойка, защото много обича теб и всички хора. Епиметей погледнал Пандора и очите му се заслепили. Той нито за миг не се поколебал да я приеме. В този миг в колибата притъмняло и се чул силен глас, който казал: - Зевс не обича човеците. Той не изпраща дара си за добро и горко на оня, който го приеме! Обърнал се Хермес ядосано. Кой се осмелил да каже такива думи? Очите му срещнали гордия и недостъпен Прометей. Епиметей погледнал пак Пандора. Тя му се сторила тъй невинна, толкова млада и хубава! Тя разбрала колебанието му, усмихнала се и протегнала ръка. Усмивката и била само сладост и любов и Епиметей забравил и брат си и предупреждението му. Хермес въздъхнал облекчено и показал едно голямо дървено сандъче, украсено с резба.

- Изпраща ти го Зевс – казал той на Епиметей. – Това е дар за тебе. Но Зевс заповяда да не го отваряте, докато сам не разреши. И като изпълнил това последно поръчение, Хермес отлетял доволен назад към Олимп. Епиметей и Пандора заживели щастливо и сговорно. Понякога Епиметей си спомнял братовите думи и поглеждал с безпокойство жена си, питайки се какво ли ще е злото, което пророкувал Прометей. Един ден, когато Пандора останала сама в къщи, погледът и паднал случайно на дървеното сандъче.

- Какво ли ще е това? – помислила си тя и погледнала с любопитство. Коленичила до него и се загледала в чудните му резби. Замислена погали с ръка капака. Да можеше да види какво има вътре… Докоснала ключалката. Тя била отключена. Колко лесно би се отворила… - но защо не трябва да го отваряме? – си помислила тя. – ако можех да хвърля само един поглед… вдигнала капака и внезапно навън изскочило нещо страшно, подобно на черен облак, който я обгърнал цялата. Нещастия, болести, скърби и злини изпълнили стаята, изхвръкнали през прозореца и се пръснали по цялата вселена. Пандора надала вик и пуснала капака.

Но било вече късно, подаръка на Зевс изпълнил предназначението си. Цветята започнали да вехнат, хората да стареят и да умират, слънцето се скрило, студен вятър задухал. Обхвана от ужас, Пандора закрила лицето си с ръце. Всичките беди, които се пръснали по земята, внезапно натежали върху и, печал изпълнила сърцето и. Дали поради грешка или от състрадание, Зевс бил затворил в сандъчето заедно с всички злини и Надеждата. И когато светът се изпълнел с нещастия, оставала на хората тя, за да лекува мъките им със своята усмивка и отново да дава сила и на най – отчаяния.

Прометей бил най – силният и най – умният от всички човеци. Превъзхождал другарите си с високия си ръст и със силата си и ги покровителствал като баща. Какво означава името му? Прометей означава мислещ предварително, предпазлив и внимателен. Преди да направи нещо той винаги добре го обмислял и решенията му били пълни с мъдрост и знания. Той научил хората на изкуство и наука и всячески се стараел да ги направи независими от Олимп и неговите богове, които презирал. Той посвещавал целия си ум и сила на това и Зевс почнал наистина да се страхува от него. Първия път, когато наистина се сблъскали тези двама велики водачи, единия на боговете, другия на хората, било след победата на Зевс срещу титаните. От трона си на Олимп,

Зевс уреждал всички работи на земята и на небето и когато стигнал до жертвоприношенията, които човеците трябвало да му правят, той си определил толкова голям пай, че Прометей се възмутил и решил да избави хората от този данък. Заколил един вол, взел вътрешностите, месото и тлъстината и ги увил в кожата. После покрил с лъскава бяла тлъстина кокалите и предложил на Зевс да каже кое от двете хората да му принасят в жертва. Зевс се излъгал и избрал кокалите. И от тогава в жертвоприношенията те били делът на боговете. Като разбрал това, Зевс потъмнял от яд и изпратил на хората Пандора с омагьосаното сандъче и светът се изпълнил с беди. Това обаче не спряло Прометей, той станал още по – силен и смел и свободно се качвал и слизал от Олимп. От своя страна Зевс си отмъщавал, като наказвал човеците. Един ден Прометей се явил при Зевс и поискал от него голямата тайна на боговете.

- Дай ми огъня – казал той. – Хората се нуждаят от него. Зевс свъсил вежди разгневен и злобно отговорил:

- Не ти го давам! В това време хората умирали от студ. Тогава Прометей решил да влезе тайно в Олимп, взел малко огън и го свалил на земята. Зевс видял от висините червени пламъчета, разпръснати по земята, замирисало му на дим и учуден попитал:

- Какво става? Чул го Прометей и се изправил, за да го види Зевс. Изпълнен с радост, гордо и тържествено казал: - Твоят огън е навсякъде; твоят огън, който откраднах от тебе, понеже ти ми отказа. Вие, богове, които ден и нощ пирувате го криехте, но човеците ще станат по – силни от вас, защото се трудят и работят. Зевс побеснял и запратил мълнията върху него, но тя дори не го докоснала и Прометей се изсмял презрително. Тогава Зевс повикал двамата си слуги Власт и Сила и заповядал заедно с Хефест да хванат неговия враг и да го приковат за една непристъпна скала в Скития. Прометей се борил с всичката си сила и смелост. Но те били трима и го надвили. С железни обръчи и дебели вериги Хефест го приковал към скалата.

Докато правел това сълзи се стичали по лицето на бога, защото Хефест се възхищавал от Прометей и го обичал. Зевс заповядал – един орел всяка нощ да разкъсва гърдите на прикования и да изяжда черния му дроб, който всеки ден при изгрев слънце се възстановявал Осъден на това мъченичество Прометей останал векове прикован за скалата и всяка нощ чувал пляскането на крилете на орела, който кълвял дроба му. Така го заварил един ден Херакъл, друг силен човек, който обаче се плашел от боговете на Олимп и скланял глава пред тях.

С позволението на Зевс Херакъл пронизал орела със стрелата си и разкъсал веригите. Бавно се привдигнал Прометей и двамата полубогове се гледали дълго време. Херакъл се взирал в този гигант, все така непреклонен и непокорен, с все така пламтящ огън в дълбоките си очи. Прометей виждал един силен човек с волско чело и здрави ръце, но научен на покорство. Обърнал се Прометей и мълчаливо влязъл в подземното царство. По друг начин си представял той своите човеци : по – свободни, по – смели и по – велики.

Един ден когато Зевс гледал земята, сторило му се, че хората не му принасят в жертва достатъчно животни, нито строят достатъчно красиви храмове, за да поставят вътре статуите му. Решил, че хората стават все по – силни и по – дръзки и го обхванал страх за Олимп и за царството му. Събрал Зевс четирите ветрове в Олимп, затворил Зефир – западния вятър, Борей – северния вятър и Евър – източния вятър и пуснал само дъждоносния Нот – южния вятър. После събрал облаците и скрил Слънцето. Избухнала страшна буря. Нот закрачил с вой по небето, с глава, обвита в мъгла. Простирал ръце и изстисквал облаците, дъждът руквал безмилостно. Много дни валял дъжда и все нови облаци се натрупвали и все по – силно духал Нот.

Единствената светлина в този потоп била мълнията, която разгневеният Зевс мятал от Олимп. Морето започнало да кипи и да се надига. Вълните станали планини, разпенени се разделили по земята и я удавили заедно с нейните обитатели. Само един човек успял да се спаси от разрушението Прометей. Той предвидил бедата, която се приближавала и кръв капела от сърцето му при мисълта, че може да се удави неговия син Девкалион, когото той още като малък оженил за Пира, дъщерята на Епиметей и Пандора. Още с първите гръмотевици Прометей построил заедно с Девкалион един здрав кораб и заповядал на сина си и неговата жена да се скрият вътре. Девет дена и девет нощи се скитали двамата по морето и в тъмнината, без да знаят къде отиват. Чували само дъжда и бученето на морето, което бушувало без пир.

Най – после, когато и планините и горите потънали, когато всичко се превърнало в безкрайно море, Зевс се успокоил и се усмихнал. Веднага водите се отдръпнали, върнали се спокойни по местата си и земята се появила по – красива и по – свежа от преди. Тогава Зевс повикал Зефир да разгони облаците и пак грейнало слънце, топлината и светлината се разляла по земята. Корабът заседнал на върха на една планина във Фокида, на Парнас. Девкалион и Пира стъпили отново на земята. Когато слезли от планината намерили селищата разрушени и се оказало, че са съвсем сами. Тогава решили да отидат при оракула в Делфи, за да попитат по какъв начин биха могли да населят пак земята. Отговорът на оракула бил много неясен:

- С покрито лице, със затворени очи хвърляйте зад гърба си костите на голямата майка! Много смутени и озадачени се върнали те в своята колиба. Голямата майка, досетили се те – била Земята, майка на цялата природа. Но нейните кости? Седнали под един бор и мълчаливо се мъчели да разгадаят пророчеството. Пира слушала ветреца ,който духал в листата и гледала пред себе си обширното поле, където някога се простирал голям град. Сега там царувала такава тишина, че Пира едвам се осмелявала да диша. Стрували и се, че едничкото живо нещо наоколо са вятъра и слънцето, огряло белите камъни на равнината.

- Я виж казала тя тихо на мъжа си – как блестят камъните. Приличат ми…. Напомнят ми за нещо. - Нещо, което съм виждала някога преди потопа…. Спомням си, баща ми казваше, че някога тук е станала голяма битка и убитите били толкова много, че не могли да ги погребат и цялото поле се изпълнило с кости…. Изведнъж тя извикала

- Девкалионе, аз знам : това са камъните и скалите, които я крепят; чуваш ли това са камъните. Отгатнах пророчеството – костите на земята , това са камъните. Девкалион разбрал

- Бързо! – казал той на Пира. – покрий си главата с булото, като мене. Вземи един камък и аз ще взема…. - Затвори очи. И те започнали да хвърлят зад гърба си костите на голямата майка. Щом докоснели земята, камъните на Девкалион ставали мъже, а тези на Пира – жени. В останалата част на земята Прометей заселил човеци, които създал от пръст и вода.

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature