Психологическа консултация  

Юлияна Шапкарова  
консултант-терапевт

Juliqna_Shapkarova.jpg

Психологическа консултация и помощ при: 

- Емоционални
- Семейни
- Професионални проблеми
- Мотивация
- Подкрепа
- Себепознание
- Творчество

- Индивидуална програма за оценка, подобряване и поддържане на самочувствието

- Онлайн консултация

За контакти:

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Google+

Ателие за самопознание, личностно развитие и творчески опит

Мотивация и нейното място в успешната терапия

 

   

LIME  

   

Митове, легенди и приказки

В елинските истории за божества и легендарни герои мотивът за изхвърлянето закономерно се повтаря почти при всички митически фигури. От особено значение е историята за младостта на Дионисий, защото тя крие в себе си възможното решение на въпроса за възникването на мистериите. Според предадената от Павсаний версия, когато Кадм открил, че дъщеря му Семела е родила преди брака момченце (от Зевс), той наредил да затворят майката и детето в един сандък и да ги хвърлят в морето, което ги изхвърлило на лаконийския бряг. Майката умира, но сестра и Ино взема момченцето и го отглежда като негова дойка. Заедно със сестрите си Автоноя и Агая тя — според предадената от Апиан легенда — скрива момчето в планината, страхувайки се от гнева на Хера и Пентей. Там, в една пещера, която по-късно била обявена за светилище, те криели момчето в един чамов сандък
В своите „Разкази за животните“ Елиан (ок. 200 г. сл. Хр) разказва историята на едно спасено от орел момче. „За животните е свойствена любов към човека. Един орел например отгледал дете. Ще разкажа цялата история като доказателство за моето твърдение. Когато вавилонците били управлявани от Сенехорос, халдейските ясновидци казали, че внукът на царя ще му отнеме царството; такова било и пророчеството на халдеите. Царят бил ужасен от това пророчество и, образно казано, се превърнал във втори Акризий за своята дъщеря и наредил да я пазят много зорко. Но съдбата се оказала по-хитра от вавилонеца и дъщеря му тайно заченала от един невзрачен мъж. Страхувайки се от гнева на царя, пазачите хвърлили новороденото от акропола, където живеела заточената царска дъщеря.

Митът за Кир, който повечето изследователи без достатъчно основание поставят в центъра на целия този митологичен цикъл, е стигнал до нас в няколко версии. Според Херодот (около 450 г. пр. Хр.), който твърди, че от четирите известни му изложения е избрал най-малко щедрия на „славославене“ вариант, историята за раждането и младостта на Кир звучи по следния начин: След Кяксар Мидия била наследена от неговия син Астяг, който имал дъщеря на име Мандана. Веднъж по време на сън той видял, че от дъщеря му се изляла толкова вода, че би могла да удави целия град и да залее цяла Азия. Той разказал съня си на маговете, които се занимавали с тълкуване на сънища, и бил много уплашен от това, което му разкрили. Когато Мандана пораснала, баща и я дал за жена не на равен по род мидиец, а на персиец по име Камбиз. Този човек бил от добро семейство и водел достоен и спокоен живот. Царят смятал, че по своето положение персиецът стои по-ниско от всеки мидиец от средното съсловие.

Подобна история се разказва за изхвърлянето и спасяването на Трахан, царя на Гилгит, град, разположен на повече от 5000 стъпки височина във вечните снегове на Хималаите, древен център на едно могъщо племе от завоеватели. Сред тях особено се откроявал Трахан, който царувал в началото на ХIII век. Той трябва да е бил много силен и горд цар и преданието изобилствува с описания на неговите приключения и героични дела. Разказът за неговото раждане и изхвърляне е следният: Неговият баща Тра-Трахан, цар на Гилгит, се оженил за девойка, чието семейство живеело в Дарел. Той обожавал играта на поло и всяка седмица ходел в Дарел, за да играе със седемте братя на жена си. Веднъж решили, че победителят в играта трябва да убие своя противник; след тежка игра царят станал победител и убил седемте си зетя. Жена му веднага отмъстила за смъртта на братята си и отровила царя, след което започнала да управлява вместо него. Месец след премахването на царя родила дете от него, което нарекла Трахан. 

Първоначалният вариант на историята за Ромул и Рем, даден в изложението на древния римски летописец Фабий Пиктор и преразказан от Момзен, звучи по следния начин: Родените от дъщерята на предишния цар Нумитор, Илиа, близнаци, които били заченати в обятията на бога на войната Марс, по заповед на управителя на Алба - Амулий, трябвало да бъдат хвърлени в реката. Слугите на царя носели децата към река Тибър близо до Палатинския хълм; когато обаче се опитали да слязат от хълма към реката, за да изпълнят заповедта, забелязали, че нивото на реката се е повишило и не могат да стигнат до коритото на реката. Слугите хвърлили коритото с децата в плитчините до брега. Известно време то се задържала на повърхността, но скоро водата се отдръпнала и след като се ударило в един камък, коритото се преобърнало и плачещите деца паднали в крайбрежната тиня. Плача им чула една току-що родила вълчица, чието виме било пълно с мляко. Тя се приближила до децата и им дала да бозаят; докато сучели, вълчицата ги ближела с език.

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature