Психологическа консултация  

Юлияна Шапкарова  
консултант-терапевт

Juliqna_Shapkarova.jpg

Психологическа консултация и помощ при: 

- Емоционални
- Семейни
- Професионални проблеми
- Мотивация
- Подкрепа
- Себепознание
- Творчество

- Индивидуална програма за оценка, подобряване и поддържане на самочувствието

- Онлайн консултация

За контакти:

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Google+

Ателие за самопознание, личностно развитие и творчески опит

Мотивация и нейното място в успешната терапия

 

   

LIME  

   

Митове, легенди и приказки

golden fleeceЗа древните гърци Колхида била зловеща, чужда земя, управлявана от жестокия цар Еет, чиято сила зависела от Златното руно. Кръстили неговия град Ая и го разположили около плавателните канали и езерата отвъд брега. Но истински град ли е бил? Няма нужда да казвам, че археолозите са преровили тази част на Грузия, в търсене на града на бога на слънцето. През 70-те год. на XIX век се разнесъл слух за приказни находки край гр. Вани. След всеки пороен дъжд по склона се стичали златни орнаменти, бижута, пръстени и огърлици. "Целият хълм," пише един вестник, "е пълен със злато. "
jasonandtheargonauts1През героичната Бронзова епоха името на месец май, Плоистио, означавало времето когато започвало плаването. През зимата било по-добре да си останеш в пристанището. Дори в наши дни малцина гърци, освен ако не е наложително, поемат авантюра извън сезона през тъмното море. Сигурен съм, че приключението на Язон е било лятно пътешествие. Той не е можел да рискува гнева на Посейдон, богът на морето. Но като застраховка, Язон слязъл на остров Самотраки, дом на загадъчните Велики богове, за да получи тяхната магическа защита преди да премине в непознатото. За да достигнат Черно море, Аргонавтите трябвало да се отправят към свирепия Велик океан през Босфора.
jason and the argonautsОт всички велики митове най-ранният е разказ за едно героично търсене. И една история се разказва от повече от 3 000 години. Историята за Язон и Аргонавтите е разказ за едно героично търсене, древногръцката "Мисията невъзможна"... Има елементи на вълшебна приказка - герои и принцеси, магии и дракони. Притежава мрачен елемент на трагедия в сърцето си. Това също е история за морско пътешествие, пътуване в неизвестното за достигане на мястото, където изгрява слънцето. Задачата на Язон, преразказана в съвременната версия на мита, била смело да отиде, където човек не е бил никога досега. Както много гръцки митове, разказът започва с кръвопролитие.

 Ото Ранк - Митът за раждането на героя

Херкулес

След загубата на многото си синове Електрион сгодява дъщеря си Алкмена за Амфитрион, сина на своя брат Алцей. Но по една нещастна случайност Амфитрион убива Електрион и избягва с вярната си годеница в Тива. Без да вкуси любовта и, той и дава тържествена клетва, че няма да я докосне, докато не отмъсти на телебоите за смъртта на нейните братя. Амфитрион тръгва на поход и след като побеждава Птерелай, цар на враждебен народ, успява да завоюва всичките му острови. Докато пътува обратно към Тива, Зевс в образа на Амфитрион се явява пред Алкмена и и подарява една златна чаша като знак за победата. Според по-късните поети той остава с прелестната девойка три нощи, като забавя с един ден изгрева на слънцето. Тогава се връща Амфитрион, ликувайки за своята победа и изгарящ от любов. Когато настъпва времето и се ражда плодът на божествените и човешките обятия, Зевс съобщава на боговете за своя син като за най-могъщия владетел на бъдещето.

Евангелие от Лука (1:26-35) предава пророчеството за раждането на Исус по следния начин: „А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Йосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав. И рече и Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край. А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам? Ангелът и отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий...“

Този разказ се допълва от Евангелието от Матея (1:18-25) с повествованието за раждането и детството на Исус: „А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Йосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго. А Йосиф, мъж и , понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне. Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Йосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго; и тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му. А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза: „ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил, което ще рече: с нас е Бог. Като стана от сън, Йосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си.

И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус.“ Тук прибавяме и подробния разказ за раждането на Исус от Евангелието от Лука (2:4-20): „Тръгна и Йосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, за града Давидов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов, за да се запише с Мария, сгодена за него жена, която беше непразна. А когато бяха те там, дойде и  време да роди; и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата. В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си. И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много. И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ; и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли.

И внезапно се яви с Ангела многобройно воинство небесно, което хвалеше Бога и казваше: Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! Когато Ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един другиму: да идем до Витлеем, и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ. И дойдоха бързешком, и намериха Мариам и Йосифа, и Младенеца да лежи в яслите. А като видяха, разказаха каквото им бе възвестено за тоя Младенец. И всички, които чуха, почудиха се на това, що им разказаха пастирите. А Мариам спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си. И върнаха се пастирите, славейки и хвалейки Бога за всичко, що чуха и видяха, както им бе казано.“ Сега продължаваме повествованието по Матей. Във втора глава е казано: „А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Ерусалим и казваха: де е родилият се Цар Иудейски?

Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним. Като чу, цар Ирод се смути, и цял Иерусалим с него. И като събра всички първосвещеници и книжници народни, питаше ги: де трябва да се роди Христос? А те му казаха: във Витлеем Иудейски; защото тъй е писано чрез пророка: „и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля“. Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето, когато се е появила звездата, и, като ги изпрати във Витлеем, каза: идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня. Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът. А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост.

И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна. И като получиха насъне откровение да се не връщат при Ирода, те заминаха по друг път за страната си. А след като си отидоха, ето, Ангел Господен се явява насъне Йосифу и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му, и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа; защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби. Той стана, взе Младенеца и майка Му нощем, и замина за Египет; и там стоя до смъртта Иродова, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: „от Египет повиках Сина Си.“ Тогава Ирод, като се видя подигран от мъдреците, твърде много се ядоса и прати, та изби всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу, според времето, което бе точно узнал от мъдреците.

А след като умря Ирод, ето, Ангел Господен се явява насъне Йосифу в Египет и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата на Младенеца. Той стана, взе Младенеца и майка Му, и дойде в земята Израилева. Но като чу, че в Иудея царува Архелай, наместо баща си Ирода, уплаши се да иде там; и след като получи откровение насъне, замина за пределите Галилейски и, като дойде, засели се в един град, наричан Назарет, за да се сбъдне казаното чрез пророците, че Той ще се нарече Назорей.“ Митове и сказания, подобни на легендата за раждането на Исус, са стигнали до нас и за други „основатели на религии“, такива като Зороастър, който, както е прието да се смята, е живял приблизително хиляда години преди Христос. Неговата майка Дугда, бременна в шестия месец, сънува, че злите и добрите духове се сражават за още неродения Зороастър; чудовище изтръгва бъдещия Зороастър от майчината утроба, но богът на светлината сразява звяра с рог от светлина и връща зародиша в утробата на майката, възкресява го със своя дъх и продължава бременността на Дугда.

След като се събудила, много уплашена, тя отишла при един мъдър гадател на сънища, който успял да и обясни странния сън едва след три дни: на детето, което тя носи под сърцето си, е отредено да стане много важен човек; тъмният облак и планината от светлина означават, че първо пред нея и сина ище има многобройни изпитания, борба с тирани и други врагове, но накрая ще преодолеят всички трудности. Дугда, която веднага се върнала вкъщи, разказала за случилото се на своя мъж, Пурушаспа. Веднага щом се появило на бял свят, момчето се засмяло: това било първото чудо, с което то привлякло вниманието. Маговете обявяват, че раждането на детето предзнаменува нещастия за управителя на царството Дурашрава (Дурансарун), който без да се бави, тръгва към къщата на Пурушаспа, за да убие детето. Но ръката му пада парализирана и той си тръгва, без да е направил нищо. Това било второто чудо.

Скоро след това злите демони крадат детето от майката и го отнасят в пустинята, за да го убият, но Дугда го намира цяло и невредимо, кротко заспало. Това е третото чудо. По-късно по заповед на царя Зороастър е трябвало да загине под копитата на стадо бикове по един тесен път. Но най-големият бик скрива детето между краката си и така го спасява от сигурна гибел. Това било четвъртото чудо. Петото е повторение на предишното. Това, което биковете не успели да направят, трябвало да сторят конете. Но отново един кон го защитава от копитата на другите. После Дурашрава издебва момент, когато една двойка вълци не са в леговището си, убива вълчетата и на тяхно място оставя Зороастър. Но бог стисва челюстите на разярените вълци, така че те не могат да направят нищо на детето. Вместо тях се появяват две божествени крави и кърмят детето. Това било шестото чудо, запазило живота на Зороастър..

Сходни черти откриваме и в историята на Буда, живял шест столетия преди Христос. Става дума за продължително безплодие на родителите, за сън, раждане на момчето под открито небе, смърт на майката и замяна с осиновителка, съобщаване на местните царе за раждането, по-късно загуба на детето в храма (както в историята на Исус, вж. Лука 2:40-52). За раждането на Митра не разполагаме с почти никакви литературни сведения, но за щастие наличните паметници позволяват да реконструираме неговата история. Според Roscher те показват, че Митра се е родил от една скала (пещера), „на главата с фригийска шапка, до колене или до слабините потънал в една скала, обгърната от една змия... С едната ръка богът най-често държи нож, неговото обичайно оръжие, с другата — факла...

Понякога в скалните фрески откриваме главата на един речен бог или пък цялата фигура на този бог, тъй като митическата сцена с раждането на Митра е била придружена с огромен порой. В редица фрески се откриват и множество пастири, които се крият зад една скала, за да наблюдават чудото, което несъмнено се е разиграло според легендата. — Две други интересни изображения, които по правило са обединени, очевидно имат отношение към иранската легенда за потопа и световния пожар. Един бик — както е известно, това животно играе важна роля в култа към Митра — се издига в една ладия от водата; до него е нарисувана къщичка, която е подпалена от човек в азиатска носия (Митра?), и от вратата изскача бикът. Митическото животно следователно се е спасило от опасностите, с които го заплашват двете огромни бедствия“.

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature