Психологическа консултация  

Юлияна Шапкарова  
консултант-терапевт

Juliqna_Shapkarova.jpg

Психологическа консултация и помощ при: 

- Емоционални
- Семейни
- Професионални проблеми
- Мотивация
- Подкрепа
- Себепознание
- Творчество

- Индивидуална програма за оценка, подобряване и поддържане на самочувствието

- Онлайн консултация

За контакти:

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Google+

Ателие за самопознание, личностно развитие и творчески опит

Мотивация и нейното място в успешната терапия

   

LIME  

   

Карлос Кастанеда

 Автор: Кристоф Бурсейе

Още от раждането всичко се обърква и заплита. Сандра Бъртън от американското списание Time, която се опитва през 1973 г да проследи първите стъпки на вечно изплъзващия се писател, признава безсилието си: „ Според собствените му думи, Кастанеда не е истинското му име. Роден е поне така твърди, в известно, но остнало анонимно семейство, в Сан Паулу, Бразилия, в коледния ден на 1935 г.” Отговаряйки на въпросите на журналистката, Кастанеда се показва разговорчив. Говори за майка си – починала, когато е бил на 7 години. Проявява склонност към подробностите и забавните истории: бил е отгледан от баща си, професор по литература. Макар и от бразилски произход, той започнал училище в Буенос Айрес, а после продължил образованието си в САЩ. Твърди, че е учил изобразително изкуство в Милано. Разказът е строен и поучителен.

Той всъщност е пълна измислица... В предговора към второто френско издание на основната книга на Кастанеда Учението на дон Хуан Ив Бюен изгражда през 1985 друг сценарий. Тук антропологът е представен като италиански гражданин, който заминава съвсем млад за Южна Америка. И бил изнесъл отвъд Атлантика философския поглед на старата Европа: „Роден в един от културните центрове на стара Европа, той се докосва до чудатите и космополитни култури на две от големите южноамерикански държави...” , разсъждава Ив Бюен. Също като Сандра Бъртън и той споменава Бразилия и Аржентина, но ги посочва като земи приемнички. Тази нова теория е също толкова невярна, колкото и предишната. Две различни свидетелства за един единствен живот. Съществуват и други също толкова произволни версии. Могат да се изброят поне 15. Кастанеда не престава да разкрасява, да измисля, да заблуждава.

Постоянно се сблъскваме с променящия се разказ за един измислен живот. Истината и лъжата постоянно се преплитат, за да скрият по – добре следите. И така налага се всичко да бъде преразгледано. Карлос Кастанеда не произхожда нито от старата Европа, нито от Бразилия. Той не е роден през 1935, а през 1926 г. Появил се е на бял свят в град Кахамарка, Перу. Древно селище и паметно място, Кахамарка се намира на 856 км северно от Лима. Този легендарен град, кацнал на 2719 метра височина, е основан преди около 3000 години. През 1450 г Кахамарка е завладян от Капак Юпанки, в резултат, на което става част от Империята на Инките. На 29 август 1533 обаче войниците на конкистадора Писаро пленили императора Атауалпа. Според легендата екзекуцията на Атауалпа съвпада със слънчево затъмнение.

Легендарно и митично място, Кахамарка е също любимо свърталище на курандеросите. Чародейци, лечители, церители – намествачи, курандеросите по свой начин предават знанията, които са наследили от древните времена. Кахамарка е Меката на тази непризната, но изключително популярна в Латинска Америка медицина. Карлос Сесар Салвадор Арана Кастанеда се появява в тази особена среда на 25 декември 1926г. В Кахамарка разказите за подвизите по време на Империята на Инките са обгърнати в тайнственост. Как да не се запечата в ума историята за онова магическо затъмнение, което съвпадало с рухването на цяла цивилизация? Можем ли да твърдим, че детето е израстнало при климат изпълнен със суеверия и известна носталгия към миналото?

Нямаме основания за това, тъй като семейството на Карлос е образовано и интелигентно. Баща му със сигурност е университетски преподавател. Той се казва Сесар Арана Бурунгарая и също така е собственик на бижутериен магазин в центъра на Кахамарка. Сесар взема диплома по изобразителни изкуства от университета в Сан Маркос, един от най – престижните в Латинска Америка. Дълго време живее в Лима като „волна птица” сред художници и бикоборци. В Кахамарка той не се задоволява само да продава бижута, проявява сръчност и е прекрасен майстор – занаятчия. Създава свои собствени накити. Продължава да се интересува от изкуство и литература, увлича се по философията, чете Кант и Спиноза.

Малкия Карлос е много привързан към майка си, Сусана Кастанеда Новоа. Наред с всички други измислици, той ще твърди че тя е умряла, когато е бил на 6 години. От това твърдение ще се родят сърцераздирателни разкази. В Една отделна реалност той ще разкаже за мъките на сирака: „....Бях на 8 години. Вече 2 години бяха изминали, откакто майка ми си беше отишла от този свят и аз преживявах най – ужасното време в своя живот, предоставен на грижите на лелите си по майчина линия, които се бяха нагърбили с ролите на майки-заместнички и ме гледаха всяка на свой ред по два месеца. Двете имаха многобройни семейства и въпреки цялото им внимание и закрила, трябваше да се оправям с 22 братовчеди....

Имах чувството, че съм заобиколен от врагове и през отвратителните години, които последваха, се наложи да водя отчаяна и мръсна война.” В действителност майка му е жива и здрава. Тя умира много по – късно, когато Карлос е на двайсет и две години. Защо измисля тази ранна майчина смърт и в какво упреква баща си, чиито слабости и отсъствия непрестава да порицава във всички сценарии? Нека отгърнем Активната страна на безкрайността. И тук той не пропуска да спомене за това ужасно детство: ....”Един любим мой чичо бе скандализиран, когато узна, че никога не съм получавал подарък за Коледа или за рождения си ден....Той постоянно ми повтаряше, че трябва да простя на тези, които ми бяха причинили болка.”

Тук Кастанеда не лъже изцяло, когато човек е роден на 25 декември, често му се налага да избира между Коледа и рождения си ден. Той обаче изрежда въображаем низ от страдания. Това единствено дете е било изоставено, прехвърляно от къща на къща. Той изгражда мита за „ бездомното хлапе”, предоставено само на себе си, което не престава да трупа значими срещи. Късното произведение Активната страна на безкрайността публикувано през деветдесетте години изобилства с всевъзможни невероятни истории. В него Кастанеда твърди, че дядо му е имал билярдна маса и той нерядко се упражнявал на нея. Детето става истински майстор.

На 9 години е забелязано от безскрупулен индивид, който решава да натрупа състояние благодарение на „чудото”, като го кара да работи нощем по баровете. Малкия Карлос се оставя да бъде експлоатиран в продължение на месеци, докато най – накрая дядо му реагира макар и със закъснение. Често образът на славния дядо замества този на отсъстващия баща. Карлос не престава да се хвали с дядо си, когото нарича „мъжа в моя живот”. Той разточително описва и баба си. И дядото и бабата са по майчина линия. Затова пък бащата и майката са отсъстващи, без видима роля. Да погледнем сега каква е действителността? Имената имат своята история. Бурунгарая е от баски произход, докато Новоа е от португалски.

Колкото до Кастанеда и Арана , тук става дума за испански имена. Дядото на Карлос е италиански емигрант, риж и нисак на ръст. Този богат фермер приема ролята на патриарх. В семейството на Карлос няма нищо традиционно. Дядо му е ексцентричен патриарх, докато баща му е славен представител на бохемата, обърнал гръб на финансовите успехи. Въпреки всичко детството на Кастанеда е относително нормално. Той е тъмнокосо и набито момче, което страда от ниския си ръст. Постъпва в държавното училище номер 91 през 1932 г. През първите години Карлос се удивлява от бижутата на баща си.

Та нима не е нормално за едно дете да се възхищава от баща си? Той прекарва часове наред в семейния магазин. Учи се да моделира златото, среброто и медтта. Много скоро започва да прави бижута и проявява артистичните си дарби. Възпитан е в католическата релия. Всяка неделя помага при отслужването на литургията. Семейство Арана е образовано, несъмнено бихме могли да го представим като дребнобуржоазно. Когато Карлос или братовчедката му Лусия се разболеят, те отиват на лекар, а не при курандерото. По – късно Карлос ще споменава понякога Лусия, представяйки я за своя сестра. Той обаче си остава единствено дете.

Италия постоянно се мержелее на хоризонта като неосъществена мечта. В Активната страна на безкрайността Кастанеда говори за едни престой там в годините на следването му, през който учи склуптура. Без да споменава името на града, в който е отседнал, той се разпростира върху приятелството, което завързал с един чудат и развратен шотландец, който го завежда в някой и друг публичен дом. Истината обаче е друга. Карлос чисто и просто продължава обучението си в гимназията San Ramon в Кахамарка. През 1948 семейство Арана се установява в Лима, в апартамент, в района Porvenir. Карлос е вече на 21 години. Той се записва в националния колеж Nostre Senora de Guadalupe. След това се записва в Академията за изобразително изкуство в Лима. През 1949 г семейството е сполетяно от трагедия. Сусана Кастанеда Новоа умира след кратко боледуване.

Карлос е съкрушен от смъртта на майка си. Той изпитва такава мъка, че отказва да присъства на погребението. В продължение на три дни остава затворен в стаята си, без храна и вода. Тази криза се оказва решаваща. Младият Карлос поставя под въпрос увлечението си по изобразителното изкуство. Вероятно бижутата, които майсторски е изработвал през детството си, са били предназначени за майка му, която е обожавал повече от всичко на света. След драматичното усамотение, може да се каже, че от стаята излиза мъж. Мъж или може би „воин”, за да използваме термина, който по – късно ще вложи в устата на дон Хуан. Карлос си поставя нова цел – иска при първа възможност да емигрира в САЩ, за да се наложи там като художник и скулптор. Той все още се увлича по изкуството от предколумбовата епоха.

Той напуска семейния дом и наема апартамент заедно с двама студенти, които са неговите най – добри приятели: Карлос Релус и Хосе Бракамонте. Последния говори за Карлос с лека насмешка. Той го представя като „ хитрец неизчерпаем на номера, който се издържа основно от комар и е буквално обсебен от желанието да отиде в САЩ. Друг негов приятел е Виктор Делфин. Той се забавлява с безкрайните лъжи на Карлос: „ Беше невероятен лъжец и първокласен прелъстител. Спомням си, че момичетата по цели сутрини го чакаха в Академията по изобразително изкуство. Наричах ме го „златната усмивка” Карлос Арана – университетски Дон Жуан? У студента няма нищо аполоновско. Момичетата обаче примират, когато ниския прелъстител с черна коса ги стрелне с кадифения си поглед. Карлос развива парадоксалното у себе си.

Той обича празненствата и жените, но същевременно проявява забележителен аскетизъм. Не пуши, не пие и се обгражда с тайнственост. Състудентите му не зная нищо за него. Той не им е казал, че баща му живее на две крачки разтояние. Вероятно се е срамувал от този провинциален златар, който по своя воля е избрал скромния живот. Карлос успява да прелъсти една студентка от китайско – перуански произход на име Долорес дел Росарио. Ухажва я в продължение на доста месеци. Момичето обаче държи на честта си и не отстъпва. Но Карлос знае всякакви номера. Като не помагат аргументите, накрая и обещава женитба. Момичето забременява. Месец по – късно Карлос Арана изоставя Долорес.

На 10 септември 1951 младият перуанец, който е на 24 години, се качва в Каляо на товарния кораб Явари заедно с още шестнайсет пътници и заминава без мисъл за връщане. Явари хвърля котва в Сан Франциско на 23 септември 1951 г. Карлос не се е обадил на никого. За семейството си, приятелите, роднините той е чисто и просто изчезнал. Едва след много седмици ще се задоволи да пише на братовчедка си Лусия, споменавайки за тайнствена военна кариера, съпътствана от ранявания и бой. В страните на Латинска Америка никак не са бласклонни към самотните майки. Долорес става за присмех. Дъщеря й Мария е отгледана в манастир. Колкото до Карлос той ще спомене за този случай години по – късно. Връзката му с Долорес става повод за увлекателен разказ, изпъстрен с истини и измислици. В него най – вече ще твърди, че емигрира в САЩ, за да избяга от китайка, която пушела опиум. Понякога споменава и за малко момиче, родено в Бразилия. Ще го кръсти Карлота. Очевидно младият прелъстител изобщо не се притеснява за последиците. По пътя му вече откриваме първите наранени.

Карлос Кастанеда често разправя, че когато емигрирал в САЩ, е влязал там през Ню Йорк. И добавя, че е останал да живее в този град месеци наред. Ние обаче знаем, че е влазъл в страната през Сан Франциско. Първите седмици остоват мъгляви. Нашият герой понякога се хвали, че е служил при елитните командоси на някакви тайнствени специални сили. Участвал в кръвопролитни операции, при които е ранен в корема. Прес 1952 той се установява в Лос Анджелес и среща млада жена на име Лидет Мадуро, която фамилиарно нарича Нанека. По това време Карлос Арана често добавя едно h към фамилното си име. И вече се представя като Карлос Араня. В промяната няма нищо случайно. Става въпрос да се утвърди версията за бразилския му произход. Където и да ходи младият перуанец се представя вече като бразилски гражданин от италиански произход.

Добавянето на h обаче има и още по – конкретно значение. Карлос твърди, че принадлежи към семейството на Освалдо Араня. Не можем и да си представим по – престижен произход. Освалдо Араня е един от най – популярните политически мъже в Бразилия. Няколко месеца преди раждането на Карлос, през 1926 осигурява военната защита на град Итаки, който е застрашен от бунтовници. Ранен в крака, той повежда контрааката също като Емилиано Сапата. Впоследствие се налага като реформатор, което го отвежда до председателското място в Общото събрание на Обединените нации. Освалдо Араня е бил министър, после посланик на Бразилия във Вашингтон. Дори се кандидатира за президентския пост.

През 50 години престижът му в Америка е сравним с този на Нелсън Мандела. Проявявайки невероятна наглост, Карлос без колебание се представя за племеник на Освалдо Араня, подчертавайки близките и привилегировани връзки, които го сближават с политическия мъж. Именно чичо Освалдо го е изпратил в САЩ, за да го откъсне от порочното влияние на „ пушещата опиум китайка”. Карлос Араня е само дребен перуански емигрант, син на търговец в Кахамарка. Той обаче сънува с отворени очи и си измисля семейна история. Ако реалността не му се нрави той я прекроява, както му харесва и се оплита в лабиринт от лъжи. През 1955 младежът с богато въображение се записва в Лосанджелеския държавен университет. Дали и тук ще изтъква прочутото си родство с Освалдо Араня?

Точно обратното, той отново размесва картите и този път се представя под името Карлос Кастанеда, перуански гражданин, роден на 25 декември 1931г. Годината на раждане е измислена. За повечето свои познати обаче той си остава Карлос Араня. Целта на емигрирането му в САЩ е била да се изяви като художник, той обаче се записва в катедрата по журналистика. Посещава и лекции по художествено писане, метод, който позволява да се напише книга, като се следват безпогрешни правила. През декември 1955 Карлос се запознава с красива и интелигентна млада жена с остър ум. Лидет Мадуро е тази, благодарение на която се среща с Маргарет Ръниан. Двете жени са приятелки. Майката на Лидет, Анджела е известна шивачка. Тя е ушила на Лидет и Маргарет рокли за коктейл. Една вечер Лидет отива да предаде дрехата на Маргарет, а Карлос я придружава.

Родена в Чарлстън / Вирджиния/ на 14 ноември 1921 Маргарет Ръниан е на 34 години, докато Карлос е на 29. Тя моментално усеща привличане, но не го показва. Няколко дни по – късно посещава Карлос, за да му даде книга, върху която е надраскала телефонния си номер. Трябва ли да съзираме в този жест дързостта на влюбена жена? Случаят не е съвсем такъв, жестът е продиктуван от религиозните убеждения на Маргарет. По това време тя ратува в полза на един „духовен учител” на име Невил Годард /1905-1972/ . Той се определя като пътуващ проповедник. Този своеобразен претестант, повлиян от будизма, препоръчва всекидневни практики за духовно извисяване като медитиране и позитивна мисъл. Годард установява близка връзка с божественото начало до степен, че си позволява да се обръща на „ти” към Бога.

Маргарет Ръниан иска да предложи на Карлос основното произведение на Невил Годард, което последователите му са длъжни да разпространяват. Книгата се казва Устремяването. Тя вероятно си е въобразявала, че може да вербува Карлос и да го накара да приеме нейното верую. Карлос приема подаръка. Той обаче се интересува много повече от Маргарет, отколкото от бароковия синкретизъм на Годард. Представя се като бразилски скулптор, би искал да направи бюст. Дали жената би се съгласила да позира за него? Обажда й се едва през юни 1956 г. Изминали са шест месеца. Една вечер „случайно” се отбива, за да и покаже някои картини. Напълно съзнателно е донесъл картините в багажника на колата си. Уверява я, че връзката му с Лидет е вече минало. Но лъже.

Любовната история с Маргарет е белязана с печата на „свободната връзка”. Необичайна любов на две зрели създания, които отказват да приемат взаимното си привличане и яростно се вкопчват в своята независимост, колекционирайки странични авантюри. Тази „многопосочна вярност” е съпроводена от обичайната върволица от страдания и кризи на ревност. Маргарет признава, че е очарована от този тайнствен мъж, който постоянно и замайва главата с „прелестни истории”. Двамата излизат често, редовно ги виждат да вечерят заедно. Понякога тя го разпитва за миналото му, за родителите му, за произхода му. Той обаче е уклончив и отново променя своята биография. Сега е роден в Италия на 25 декември 1931 г.

Представя се за незаконен син на 16 годишно момиче, което завършвало училище в Швейцария, коагото срещнало баща му, богат бразилец, който минавал през Европа. Плод на грешна любов, заклеймена от обществения морал, Карлос първоначално е бил под грижите на една леля, набързо изпратена от Американския континент в Италия. Именно там учил изобразително изкуство. Една вечер Карлос разказва на Маргарет, че преди време, когато служел в американската армия в състава на специалните сили, е ранен в корема. Бил изпратен с тайна задача в чужда страна. Една нощ лагерът му е нападнат, когато внезапно се събудил като по чудо избягнал фаталната участ. Лагерът бил освободен в последната минута от американските войски. Така че Карлос е оцелял човек, който се е сблъскал със смъртта.

По времето, когато омагьосва обкръжението си с изумителни и променливи разкази, Карлос е измъчван от съмнения. Трябва ли да упорства по пътя си на художник, след кат галериите в Лос Анджелес не желаят да излагат картините му? Освен това трябва ли да се обвърже още повече с Маргарет и дори да създаде семейство? На 26 април 1957 той подава официално молба за американско гражданство. Представя се за артист – художник. Двамата му свидетели за благонадежност са художниците Айвън Кълвър и Антонио Фуентес. Досието му е одобрено на 21 юни 1957г. Той живее вече в мебелиран апартамент, повечето от наемателите са студенти като него. Двамата му най – близки приятели се наричат Байрън Диоур и Брус Беб. Първият е студент по психология с костарикански произход и както изглежда предпочита момчета. Вторият работи в завод, но се готви да стане писател.

Брус Беб е запазил спомена за забавно и крепко приятелство. Карлос не престава да променя миналото си. Често споменава прослувутото си пребиваване в специалните части. Много се гордее с „чичо си” Освалдо Араня, който е на път да стане президент на Бразилия. Твърди, че е остовил в Бразилия съпруга пристрастена към хероина и малката им дъщеря. Карлос е припряна натура, вулкан от енергия. Брус Беб добре си спомня една подробност, всеки ден Кастанеда отделя известно време за медитиране. Освен това се опитва да контролира съня си и често карал Брус да го буди призори. Също така се хвали, че познава някакъв врач, индианец на име Тонто. Твърди също, че е пряк потомък на Фернандо Песоа / най – големият португалски писател и поет на 20 век/.

Твърди, че е по – висше създание и често се отдава във възхвала на лъжата. Истината съществува само за онзи, който иска да вярва в нея. Времето на хипитата още не е настъпило, в средата на 50 години обаче Калифорния е истинска Мека на всякакъв вид ексцентричности. Паранормалното е на мода и лекциите на тази тема стават все повече. Навред никнат пророци, месии и какви ли не гуру. Ако по онова време някой автор е наистина на мода, то това е Джей Бий Рин. Този бълнуващ ботаник се възползва от заобикалящата атмосфера на мистицизъм и издава една след друга просветителски творби. Той се интересува главно от възможностите на човешкия мозък и развива тази тема в книги с гръмки заглавия: Новите граници на мозъка; Новият свят на мозъка.

Именно Рин е автор през 1964 на прочутия израз Extra Sensory Perception / изострено сетивно долавяне/, с който означава свръхсетивното възприятие телепатия. Формулировката добива голяма известност с тайнственото съкращение E.S.P. Карлос Кастанеда се поддава на общата зраза. Той открива Рин и е привлечен от невероятните възможности на човешкия мозък. През 1956 той открива и Дверите на възприятието на Олдъс Хъксли. Години наред това ще е неговата настолна книга. В това сложно и мрачно произведение Хъксли проповядва един вид естествена религия, основаваща се на индивидуалния опит. Той твърди, че научното изследване го е накарало да опита някои видове дрога, които променили системата му от представи. Тръгвайки от тази емпирична констатация, авторът описва едно мистично и синкретично възприятие, което се основава най – вече на християнството, будизма и индуизма.

Карлос е въодушевен от книгите на Олдъс Хъксли, които му се струват много по – любопитни от булевардните произведения на Рин. Хъксли изучава също и пейотовите култове, които са дръска синтеза между християнство и анимизма на туземците. Карлос е толкова впечетлен от Дверите на Възприятието, че рашава да посвети на Хъксли научна разработка за часовете по английски. Той я написва през декември 1957г. Обръща се към една от многобройните си приятелки, Джени Лейвър, да препише на машина ръкописа. Така още през 1957 Олдъс Хъксли е се нарежда в основата на творчеството на Карлос Кастанеда. Връзката с Маргарет сякаш се засилва, тъй като общуването им се превръща както в интелектуално единомислие, така и в любовно приятелство.

По настояване на Карлос през 1958 тя се записва в Лосанджелеския държавен университет. Започва да учи руски, като допълнително посещава курс по история на религиите. На границата на 60 години Карлос проявява безраличие към бийтпоколението и предпочита да чете перуанския поет Сесар Валехо или Свети Хуан де ла Крус. В книгите му ще открием пряка следа от това старо увлечение. Като епиграф в Сказания за силата през 1974 ще се появи дълга поема от Свети Хуан де ле Крус. По – късно, през 1981г Кастанеда ще вмъкне в Дарът на орела текст от Сесар Валехо. През 1958 г обаче Карлос Арана Кастанеда – Араня е застигнат от реалността. Никакъв богат чичо не го издържа. Вижда се принуден да потърси работа.

В Активната страна на безкрайността измисля, разкрасява и увърта, но му се случва и да вмъкне някое зрънце истина. Например споменава за една временна работа: „ Реших да напусна за известно време университета и започнах работа в художествения отдел на предприятие за производство на лепенки. Сприятелих се с директора на художествения отдел, който така да се каже ме взе под крилото си. Той се наричаше Ърнест Липтън. Много го обичах и ценях.” Дали Кастанеда е анонимният автор на няколко прочути лепенки? Във всеки случай през 1958 г е назаначен от компания за детски играчки Mattel. Наема малка къща в Холивуд и както обикновено няма нито радио, нито телевизор, нито телефон. Къщата му е съвсем близо до апартамента на Маргарет Ръниан. Двамата студенти се виждат всеки ден.

Невил Годард редовно събира своите последователи и Маргарет не пропуска нито една поява на учителя. Карлос обаче упорито отказва да я придружава. В началото на 1959 г Маргарет се нанася при Карлос. Ще заживее ли двойката най – сетне нормално? Излишно усилие. Само след месец тя вдига ръце и си събира багажа. Карлос все още се занимава с живопис и скулптура. По – голямата част от времето си обаче посвещава на писането. Получава дипломата си за завършено образование на 19 юни 1959. Прави си труда да съобщи на перуанското си семейство добрата новина. През лятото отново прекъсва всички мостове, сякаш иска окончателно да обърне тази страница. Ето го отново италианец, бразилец, американец, потомък на Освалдо Араня и на Фернандо Песоа. Баща му и близките му няма да го видят повече.

През 1959 Карлос Кастанеда постъпва в Калифорнийския университет в Лос Анджелес /УКЛА/. През 1968 той публикува първата си книга Учението на дон Хуан. 1959 – 1968 точно в този период се решава всичко. Карлос открива съществуването на дон Хуан, изследва малките и големи тайнства, слага началото на единственото по рода си творчество на границата на мистиката и поезията. В началото читателят на Олдъс Хъксли не знае почти нищо за индианската култура. Той сякаш изибщо не се интересува от тези традиции и дори се старае да забрави Кахамарка, създавайки си фалшива самоличност, полубразилска, полутрансалпийска. На почетната възраст 32 години се записва във факултета през есента на 1959. на закъснелия студент му е трудно да открие пътя си. Понякога мечтае да стане преподавател. И както обикновено лъже за възрастта си.

Първоначално решава да следва психология. Впоследствие изборът му се спира на антропологията. И едната и другата наука са в една и съща катедра на УКЛА по социални науки. Той продължава сложната си връзка с Маргарет, тя отскоро живее в мезонет, а нейна съквартирантка е някоя си Су Чилдрес. Това заслужава нашето внимание. Знаем, че Карлос не престава да колекционира завоевания и въобще не се крие. Маргарет е разкъсана от ревност, тя го обсипва с въпроси за различните му връзки. Един ден Карлос подхвърля едно име: редовно се среща с някаква Су Чилдрес. Маргарет решава незабавно да направи разследване. В телефонния указател има такова име, без да се бави тя вдига телефона и се свързва със Су Чилдрес. Оказва се, че Карлос никога не се е срещал с нея.

Изнервен от разпита на Маргарет, той спонтанно е измислил някакво име. Двете жени обаче стават толкова добри приятелки, че решават да бъдат и съквартирантки. Така Су Чилдрес се превръща в довереница на Маргарет. Карлос наблюдава цялата тази игра развеселен и объркан. Много скоро започва да дава на Су частни уроци по испански под зоркия поглед на Маргарет. Той притежава изключителна дарба за езици. В здрача на живота си ще говори италиански и португалски и дори ще владее аржентинския диалект от Буенос Айрес. Маргарет проявява повече от всякога интерес към паранормалното. Случва й се да експериментира транс и отделяне на астралното тяло. Карлос присъства на свръхестествените ритуали, но стои настрана от тях. Сексуалната свобода не задоволява никого от двамата.

И ето, че ревността взема връх над желанието. Малко по малко се налага играта на взаимно измъчване. Карлос добива навика да посещава Маргарет, когато тя е заедно с любовник. Той сяда на един диван и остава там невъзмутим, докато накрая не започне да ги притеснява. През януари 1960 в тази наелектризирана и мъчителна връзка се получава късо съединение. Маргарет приема да излезе с един делови мъж – арабин на име Фарид Авеимрин. Той я завежда в ориенталски ресторант, когато Фарид я изпраща до дома й, Карлос изниква изневиделица. Добре възпитан Фарид посреща съперника си изключително учтиво. Очевидно поради неведението си за отношенията между двамата, той обяснява на Карлос, че много обича Маргарет и е трябвало да й поиска ръката още при първата им среща.

Карлос отвръща, че Маргарет не би могла да се омъжи за друг мъж освен за него. Фарид е учуден защо в такъв случай не го е направил до сега и как така тя излиза с други мъже? На разсъждението не липсва здрав смисъл. Леко засегнат Карлос се обръща към Маргарет и настоява начаса да тръгне с него за Мексико, за да се оженят веднага. Фарид тактично напуска сцената. Забелязват ли Маргарет и Карлос тръгването му? Кавгата им се разгаря. Накрая се качват в черния Фолксваген на Карлос и полетяват към границата, цепейки ноща. Разказът за епичната сцена присъства с мого подробности в Магическо пътуване с Карлос Кастанеда на Маргарет Ръниан. В тази автобиографична книга излязла през 1997г тя описва най – подробно бурната си връзка с писателя.

Трябва ли обаче да и вярваме дословно? На 27 януари 1960 Карлос Араня Кастанеда действително се жени за Маргарет Ивлин Ръниан при кратка административна церемония в мексиканския град Тлакилтенанго, на юг от град Мексико. Веднага се забелязва, че изборът на мястото е в разрез с разказа на Маргарет. Тлакилтенанго се намира на близо 2500 км от Лос Анджелес. Трудно можем да си предстамвим, как две влюбени „гълъбчета” подтикнати от внезапен порив, биха могли да изминат подобно разстояние с Фолксваген през ноща. Вероятно женитбата се е състояла близо до американо – мексиканската граница, някъде близо до Тихуана. Брачната церемония и обстоятелствата около нея не са отминати от вечния облак мъгла. Мексиканската женитба като че ли е начало на ново сближаване.

Карлос се премества да живее при Маргарет, която сега работи в телефонната компания Bell. Семейството става почти нормално. Карлос от край време страда от комплекс свързан с ниския му ръст, както и от латино произхода си. С надеждата да се помири с тялото си, той упорито посещава спортен клуб в Холивуд, чийто главен управител е Джак Лалан. През този период Маргарет е във възторг от ново популярно произведение – Свещената гъба на Андриха Паурич. Паурич очевидно гради картонени кули. Според него съществува тайна връзка между „излизането от Тялото”, което осъществяват сибирските шамани и трансовете предизвикани от свещената гъба. Дори е посочен пример с гърците, които също се употребявали опиатни вещества.

Книгата обаче е преди всичко възхвала на шамана. Знаем, че от много отдавна съществуват шамански практики в напълно отдалечени една от друга области, каквито са Сибир и Перу. Паурич извлича верска поука: нима шаманите не се „богоизбрани” хора, които са умеели да „разбуждат” подсъзнателната памет? Карлос Кастанеда открива Андриха Паурич през зимата на 1959 – 1960г. Интересува се какво мисли той за страниците посветени на шаманите и на способността им за билокализиране, която позволява на едно и също лице да се намира едновременно на две различни места? Паурич говори много за американските индианци. Вероятно при него през 1960 Кастанеда открива съществуването на една чудотворна гъба, наречена Psilocybe mexicana. Той отсъства все по – често от семейния дом. Няма го дни наред, след което се появява сякаш нищо не се е случило. Оправдава изчезванията си, като изтъква нов обект на проучване.

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature