„Живите затварят очите на мъртвите, а мъртвите отварят очите на живите“ - римска поговорка
Обикновено жените затварят очите на мъртвите си мъже. Каква физическа и най-вече духовна сила е нужна за този толкова специален жест, който макар и да е част от любовта, от връзката, е това, което никога не се обсъжда. Сякаш, ако заговорим за него може да предизвикаме някакво нещастие.
Обикновено повдигане на ръката и посягане към лицето. Правила го е толкова пъти. Хиляди, десетки хиляди, стотици хиляди...
За да погали...от любов...
За да удари...от гняв...
За да дере от страст...
За да удари...от гняв...
За да дере от страст...
Обикновено повдигане на ръката, но колко е тя тежка!
И колко по-сини очите от първата среща!
И колко по-сини очите от първата среща!
И онези негови думи все още отекващи глухо между стените на общата къща:
- Затвори ми очите, за да не гледам как плачеш за мен...Без мен! Когато ме няма, за да извикам да спреш, защото съм най-слаб, когато ревеш. Или да те целуна така че сълзите да секнат без въздух и да превърна плача ти в стон, в желание и в зов за любов..."Люби ме!"
- Затвори ми очите, за да не гледам как ще живееш без мен...
- И ме превърни в пепел, ако друг ще има след мен...някой ден. Разпръсни праха ми в морето, за да не ме върне ревността от небето...
- Или ме погреби дълбоко във влажната пръст, ако ще останеш вдовица след моята смърт.
- Затвори ми очите...А аз ще отворя твоите за болката в душата ми да съм там, далече без теб...
22-23.04.2020
ЮлиЯна Шапкарова
22-23.04.2020
ЮлиЯна Шапкарова