Редактор-фрийлансър  

redaktor.jpg

ЮлиЯна Шапкарова редактор-фрийлансър

Администриране и поддръжка:

- Уеб сайтове, електронни магазини, електронни списания

- Редакция на съдържание, текстове и статии

- Художествено оформление и коректор

- Обработка на снимков материал

- Дигитален маркетинг

- User experience design (UX)

- Консултации

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Linkedin

   

Jukebox  

   

EL EROTISMO  

el_erotismo.jpg

   

Еротичен магазин  

   

WEB journal "Sexology & Human Nature"  

Sexology_Human_Nature.jpg

   

goloto slance.jpg

„Нито едно вярно решение не може да бъде взето без да се има предвид не само какъв е светът, но и какъв ще бъде.“ Айзък Азимов

 — Имахте предвид, че е социологическо оръжие, зная. Но това навежда на някои мисли. Представете си космически кораб с вграден позитронен мозък и друг — с човешки екипаж. Кораб с човешки екипаж не би могъл да използува роботи за активни бойни действия. Роботът не би могъл да унищожава хора от неприятелски кораби или от неприятелски светове.

Не би могъл да направи разлика между хора-приятели и хора-врагове. Разбира се, на робота може да му се каже, че вражеският кораб няма хора на борда си. Може да му се каже, че бомбардират ненаселена планета. Това е трудно да се направи. Роботът ще види, че неговият кораб има хора на борда си, ще знае, че неговият свят е населен с хора.

Той ще предположи, че същото е вярно и за неприятелските кораби и светове. Само един истински експерт в Роботиката, някой като вас, доктор Лийбиг, би могъл да манипулира с роботите по най-подходящия начин, а такива специалисти има много малко. Но космически кораб, снабден със собствен позитронен мозък, безгрижно би нападнал всеки кораб, който му е наредено да нападне, така ми се струва.

Той съвсем естествено би предположил, че всички други кораби са без хора. Лесно може да се попречи на кораб с позитронен мозък да приема съобщения от неприятелски кораби, които биха го извадили от заблуждението. Със своите оръжия и отбранителни съоръжения под непосредствения контрол на позитронния мозък той би бил по-маневрен от който и да е кораб с човешки екипаж.

Няма да е необходимо място за персонал, за продоволствия, за водо– и въздухопречистватели, ще може да носи повече оръжие, ще бъде по-добре брониран и по-неуязвим от всеки обикновен кораб. Един единствен кораб с позитронен мозък би разгромил флотилии от обикновени кораби. Греша ли?

Последният въпрос беше отправен към доктор Лийбиг, който бе станал от мястото си и стоеше неподвижен, почти като в каталептичен пристъп, предизвикан от — какво? Гняв? Ужас?

Не последва отговор. Не би могъл да се чуе никакъв отговор. Нещо се отприщи и другите закрещяха като обезумели. Клориса имаше лице на фурия и даже Гладиа бе на крака, размахвайки заплашително малкия си юмрук.

И всички се бяха нахвърлили срещу Лийбиг. Бейли се отпусна и затвори очи. Опита се само за малко да разхлаби мускулите и сухожилията си. Беше успял. Най-после бе натиснал верния бутон. Куемът бе направил аналогия между соларианските роботи и спартанските илоти. Бе казал, че роботите не могат да се бунтуват, така че соларианите могат да бъдат спокойни.

Ами ако някой се опиташе да научи роботите как да вредят на човека; с други думи да ги направи способни да се бунтуват? Нямаше ли да бъде това най-тежкото престъпление? В свят като Солария, нямаше ли и последният жител да се нахвърли ожесточено срещу всеки, макар и само заподозрян, че прави роботи, способни да навредят на човека; на Солария, където роботите превъзхождаха числено хората с двайсет хиляди на един?

 

"Голото слънце", Айзък Азимов

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature