Редактор  

redaktor.jpg

ЮлиЯна Шапкарова - редактор

Администриране и поддръжка:

- Уеб сайтове, електронни магазини, електронни списания

- Редакция на съдържание, текстове и статии

- Художествено оформление

- Обработка на снимков материал

- Дигитален маркетинг

- User experience design (UX)

- Консултации

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Linkedin

   

Jukebox  

   

EL EROTISMO  

el_erotismo.jpg

   

WEB journal "Sexology & Human Nature"  

Sexology_Human_Nature.jpg

   

Пръстите й все още мокри от сексуалните ласки, с които беше дарила себе си лежаха отпуснати върху венериния хълм – венеца на нейната красота и женственост. Огънят в камината разпръскваше топлината си, а дървата вътре пукаха.

Беше щастлива отново да се завърне при Пиер в техния дом, в който бяха преживели толкова прекрасни мигове преди да се разделят и тя да попадне в ужасния капан на социалната мрежа и на…Матиас. И да стане жертва на всички опасности, с които се сблъска след това…

 

Пет години по-рано

Двамата с Пиер се ожениха скоро след като се запознаха. Бяха излизали само 3 месеца, когато той й направи предложение, което тя прие. Понякога си мислеше, че краткото време, в което се познаваха преди да сключат брак не беше никак достатъчно, за да пристъпят така смело към решението да свържат живота си завинаги. 

На втората година от брака им, Пиер се промени. Започна се прибира късно вечер, спряха да вечерят заедно, защото той казваше, че е хапнал някъде навън. Сутрин не правеха любов, което бе още по-странно и неприсъщо за съпруга й, дори и от липсата на вечеря. 

Пиер обожаваше сутрешния секс, това беше неговото време  да се зареди с енергия и сила за предстоящия работен ден. Той беше нежен и чувствен, но и много властен любовник. Винаги се съобразяваше с нейните желания и дори настояваше да научи всяка фантазия, която тя имаше, за да се опита да я осъществи.

Нейния оргазъм бе важен и Пиер много се стараеше тя да бъде удовлетворена и щастлива от секса, който правеха.  Той бе умен мъж и бе съвсем наясно с това, че е по-добре жената да бъде зависима от удоволствията, които собствения й мъж може да й достави, за да може по този начин да му остане вярна. Отколкото да бъде принуждавана да бъде вярна. 

Освен това, Пиер бе много суетен! Той обичаше да се възхищават от сексуалните му умения и техники и беше готов да даде много от себе си, въпреки, чисто мъжкия си егоизъм, за да получи нейната възхита, похвали и блестящия от любов поглед, с който го даряваше след всеки изпитан оргазъм. Това засилваше неговото сексуално удоволствие и го караше да се чувства наистина великолепно. 

Сутрешния секс  бе неговото мъжко време, в което тя обикновено твърде сънена не успяваше да откликне на  силните му желания. Така че просто участваше малко механично и пресилено, докато той истински се наслаждаваше на тази бърза и не съвсем нежна любов, която правеше преди работа. 

Другият му специалитет бяха дългите вечери с  вкусна храна и продължаващи до малките часове разговори за „нещата от живота“. Пиер обичаше себе си и бе самоуверен. Винаги използваше пълноценно времето, в което имаше възможност да покаже интелигентността си и богатия запас от знания. 

Тези любими занимания на мъжа й – да прави секс сутрин и да вечеря дълго и бавно потънал в уюта на дома си, изведнъж бяха преустановени на втората година от брака им. 

Всякакви въпроси от рода на „какво се случва“ и на какво се дължи тази странна промяна, бяха отминати с мълчание и мръщене. Така, както можеше да говори безкрайно за всичко и всички в близкото си и далечно обкръжение. Така, Пиер можеше да мълчи – мрачен и потънал в най-черните състояния на сложния си характер. 

-Искаш ли да се разведем? – Въпроса  я свари напълно неподготвена и тя дори подскочи от тежестта, с която прозвучаха думите му. Те бяха подсилени още повече от дългото мълчание, което ги предхождаше. 

Очите й започнаха да се пълнят със сълзи и ужасна буца заседна в гърлото й. Тя се опита да преглътне и едва чуто промълви:

- Обичам те, Пиер, не мога да си представя да се разделим. Не искам да се развеждаме! Как можа изобщо да го кажеш?! Та ние сме женени едва от 2 години!

- Е, добре! Ще се съобразя с чувствата ти, но няма да променя решението си. Искам да се разведем и това ще се случи съвсем скоро. Това жилище ще остане за теб, с цялото обзавеждане. Ще си взема само личните вещи и документи и до края на седмицата ще се изнеса оттук. Плюс жилището месечно ще получаваш и една добра издръжка, с която можеш да уредиш живота си, както сметнеш за добре. 

- Нямам никакви претенции към това как ще живееш оттук нататък.  Ще включа само някои клаузи от морален и етичен характер, ако решиш да запазиш моята фамилия след развода. В този случай ще трябва да се съобразяваш с някои правила и норми на поведение. Ако върнеш моминското си име по баща, ще бъдеш свободна да правиш каквото поискаш, без каквито и да било ограничения от моя страна. 

Мишел не можеше да повярва, че това се случва с нея. Сякаш наблюдаваше отстрани някакъв банален кадър от иначе интересен филм изпълнен с любов и много страст. 

В това време Пиер събра най-необходимите си вещи в два сака, взе куфарчето си с документи, каза „довиждане“ и напусна жилището, така като че ли нищо, никога не ги е свързвало. 

Тя остана сама с огромната си болка и тъга, която едва понасяше. След няколко дни се обади адвокатът му, който каза, че документите по развода са готови, да заповяда в удобно за нея време, за да ги подпише. На въпроса й как е Пиер, отговори, че съпругът й не би искал да бъде безпокоен и че не желае повече да се виждат, дори и по време на развода. 

Така приключи нейният брак с един мъж, който се беше появил изневиделица в живота й и по същия начин бе изчезнал. 

Мишел започна да прекарва дълго време в социалните мрежи, така както правеха самотниците и хората, които не бяха щастливи с тези, с които живееха.

Представяше се с истинското си име – Мишел Жаке-Ламар и стриктно спазваше инструкциите, които й позволяваха да запази фамилията на мъжа си. Неговото име беше единственото, което й остана след раздялата им и тя не искаше за нищо на света да се отказва от него. При все, че Пиер не беше настоявал да върне бащината си фамилия. 

Един ден преглеждайки листата с новите покани за приятелство, тя попадна на снимка на мъж, който поразително приличаше на съпругът й. Снимката бе стара, направена доста преди времето на цифровите фотоапарати. Човекът на нея бе значително по-млад от годините, на които бе в момента мъжът й. Но приликата бе очевидна. 

Мъжът се казваше Матиас и в момента живееше в своето провинциално имение на около 150 км. от Париж. Няколко месеца след запознанството им – Мишел получи покана да му гостува, която не бе изненадваща нито за него, нито за нея. Бяха се сближили твърде много в последно време, разговаряха, споделяха и откриваха много общи възгледи и интереси помежду си. 

Една сутрин Мишел събра някои от по-необходимите си неща в една чанта и просто хвана влака, за да напусне за известно време града. 

Матиас я посрещна на гарата. На живо приликата с Пиер съвсем не бе така поразителна, както на онази стара фотография. Той й обясни, че от времето, когато е правена снимката до сега са изминали повече от 20 години и той се е променил. 

Мишел прие думите му за „чиста монета“, макар и с неохота.

За първи път си даде сметка, че заради онази стара снимка в интернет, тя си беше въобразила, че отново има възможност да общува с мъжа си, а това съвсем не бе така. Мъжът пред нея не бе Пиер Жаке-Ламар. 

Мишел се почувства объркана и уплашена от авантюрата, която бе предприела да отиде в провинциалното имение на напълно непознат човек, с когото се беше запознала само преди няколко месеца в интернет. 

Матиас безпогрешно долови страха й, но не направи нищо, за да я успокои. Увеличи скоростта и съвсем скоро града остана далеч зад тях, а те се движеха все по-бързо и по-бързо по извънградското шосе към неговото имение. 

- По-добре не прави опити да бягаш. – Каза той, слизайки от колата на алеята пред къщата. В близост няма други имения, наоколо е гора, а на места района е  заблатен, заради обилното снеготопене тази пролет. 

- Какво искаш, Матиас? Защо правиш всичко това?!

- Искам теб. – Простичко отвърна той. Но ти толкова много обичаш онзи глупак – бившия, че си напълно сляпа и безчувствена за друг мъж. 

Матиас отключи входната врата и я подбутна да влезе. 

- Влюбих се в теб още докато беше омъжена и започнах да кроя планове как да те спечеля. Малко по-късно съдбата ме улесни поднасяйки ми на тепсия вашия развод. Трябваше просто да намеря една по-стара снимка, която да наподобява на твоя мъж, за да те накарам да ме забележиш. След това всичко стана съвсем лесно. Ето ти си вече с мен, в моя дом, само няколко месеца след като се запознахме.

 - Това, което си направил е отвратително! – Ти си напълно побъркан! 

- Може и така да се каже.  Основния виновник е Пиер. Той те изостави! Аз само се възползвах от самотата и любовта ти към него. 

- Знаеш ли защо всъщност той си тръгна? Така ненадейно, без обяснения и с изричното желание да не се виждате никога повече? Бившият ти съпруг е болен, Мишел. От рак. Лекарите му дават не повече от година или две живот.

Той иска да го запомниш, такъв какъвто е бил винаги – здрав, силен, арогантен, блестящ във всичко, с което се захване. Иска света да запомни Пиер Жаке-Ламар в цялата му власт и величие. И не желае никой да вижда в какво окаяно същество ще се превърне, когато заболяването му напредне. 

- Ти си чудовище! Откъде знаеш всички тези неща?! Кой си ти?

- Аз съм съдружник на неговия адвокат, този който изготви бракоразводното ви дело. Запознат съм с всички подробности около вашия живот. Всъщност съпругът ти се съгласи да го оперират и ако няма разсейки и се случи някакво чудо, може и да прескочи трапа. Но вероятностите са твърде нищожни, за това и не желае да се виждате. Не иска да ти е в тежест, да го съжаляваш, да се суетиш около него. Горд мъж! 

Само гневът и омразата държаха Мишел на крака иначе отдавна да бе припаднала чувайки всички ужасяващи неща, които и разказваше Матиас.  Тя дори с цялото си сърце желаеше съмненията й, че Пиер я е напуска заради друга жена, да се бяха оказали верни…Вместо да слуша всичко това…

Матиас се приближи към нея. – Просто искам да правя секс с теб. Нищо повече! Мога да го направя по лесния или по трудния начин, ако не си склонна да ми се отдадеш доброволно. 

Мишел обмисляше положението, което по никакъв начин не бе в нейна полза. Единственото, което искаше бе час по скоро да се прибере у дома и да потърси Пиер. - Прави каквото искаш, а след това веднага ще си тръгна, за да се прибера вкъщи. 

Матиас я изнасили. Докато той правеше това, Мишел си припомняше всички молитви, които бе научила като дете в неделното - църковно училище и започна да ги повтаря, по един път за Пиер и по един път за нея…

 

Една молитва за Пиер…

Една молитва за Мишел…

Една за Пиер…

Една за Мишел…

 

Матиас продължи да я изнасилва още няколко дни подред. В края на тази седмица, единственото нещо, което Мишел си спомняше бяха молитвите, които бе научила като дете. 

 

Една молитва за Пиер…

Една молитва за Мишел…

За Пиер…

И за Мишел…

 

В това състояние я откри мъжът й  една година по-късно. Тя не помнеше нищо, не знаеше коя е и от къде е. Беше настанена в Градската психиатрична клиника. 

Пиер оздравя напълно след две сполучливи операции. Той бе вън от опасност и можеше да продължи живота си.

"Силен и горд мъж!" Бе казал Матиас.  Откриха го близо до блатата на извънградското му имение със счупени прешлени на гръбначния стълб. Случайно или не той щеше да прекара остатъка от живота си, като инвалид, напълно обездвижен от кръста надолу. 

Мишел полудя. Тя остана в своето умопомрачено, душевно заболяване много дълго време.

Може би нейните молитви казвани с толкова любов и вяра бяха помогнали за изцелението на Пиер. И извършиха чудото, от което той бе имал нужда.  

С цената на загубата на нейната душа. 

Бог винаги чува молитвите ни. Но понякога не ги изпълнява, защото цената, която трябва да платим за желанието си е твърде висока… Освен, когато молитвите не са прекалено силни…Тогава Бог…няма избор…

Една молитва за Пиер…

Една молитва за Мишел…

Една за Пиер…

Една за Мишел…

 

 

28.02.2016г.

ЮлиЯна Шапкарова

 

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature