... да ми се случваш
през всички бъдещи животи.
Ръцете ти да бъдат все така всесилни,
очите - давещи с дълбокост.

И пръстите ти пак да ме извайват -
първо твоя - цялата любов и нежност.
На всичките ми брегове намирал пристан,
да знаеш - всъщност съм безбрежна.

В косите ми да вплиташ отговори
на незададени от мен въпроси.
В душата ти да ми е светло -
да влизам там пречистена и боса.

И ехото от мойто сърцебиене
да носиш във гърдите си...
до прималяване.
А аз при всяко мъркване ще те обиквам...
за да ме има пак на зазоряване.

Автор: ester