-    Какви късметлии сме ние хората, si mi amor? Помним това, което искаме да помним и не помним това, което не искаме да помним. Такова желание притежава само човекът и никой друг.
-    Какво имаш в предвид amor mio?
-    Как какво? Много добре знаеш за какво ти говоря Corazon! Por exemplo, за да се науча да комуникирам с теб трябваше да науча испански. Но не мисля че аз научих испански. Нещо ми подсказва че аз вече можех да говоря този език, но трябваше да се вслушам какво езикът имаше да ми каже!

-    Que eres linda mi vida! Yo quiero estar con tigo mami! Искам да правя любов с теб! Искам да те целувам, да те галя …
-    Но ние винаги сме били и ще бъдем заедно. Знаеш ли какво ще направя тази вечер? Ще си легна и ще си представя че си до мен. Ще извикам от спомените си твоят мирис на кожата, думите които ми шепнеш, начинът по който ме докосваш … Всичко това е запечатано във всяка една клетка на моето тяло.

Миговете в които сме били заедно. Тялото ми може да говори. Уча се да го слушам, то разказва истории … за непознати времена. Спомня си! Велики моменти, болезнени мигове, недовършени връзки … За това съм тук mi amor , за да си спомня! За да разбера коя съм… Понякога имам чувството че съм си загубила списъка със задълженията. Онова неприятно чувство което имах когато отивах на училище без домашни се появява и знам че имам несвършена работа. Първо си напишете домашните, после ще излизате навън да играете. Така казваше мама, а ние не я слушахме. Estas todavia aqui mi amor?

-    Si mi vida, te escucho! Аз искам да съм с теб сега! Да живея с теб, да имам дете от теб …
-    Но аз съм в България, а ти в Колумбия. Как да стане това?
-    Дори не мога да си те представя там където си сега какво е!
-    Знаеш ли понякога си мисля дали телефона не ни вреди повече отколкото да ни помага! В момента ти чуваш моят глас, аз чувам твоят, а думи ти ме докосват, те вибрират в мен, събуждат се чувства, изникват картини, спомени.

Виждам те. Усещам присъствието ти. Знам че ти вече не си същият, сега си различен, аз също съм различна. Но нещо невидимо ни свързва. Разстоянието между нас е  35 000км. А само като чуя гласът ти, в този миг си при мен.
-    Но аз искам да си до мен сега mi amor! Когато вечер съм в леглото се сещам за теб!
-    Que verguensa! Такъв спомен ли оставих във теб? Само със това ли ме свързваш?
-    Si!

-    Bueno eso no abla bien de mi! Трябва да си намериш жена с която да правиш секс, ако секса толкова много ти липсва. Трябва да има момичета там, които да предлагат такива услуги?
-    Pero no mami! Yo te quiero a ti!
-    Bueno!  Аз имам друг живот тук в България, искам да остана да живя тук! Толкова често се сещам за това което изживяхме заедно. Ние четиримата – аз, ти, Ерика и Джими. Сега всичко това ми се струва една приказка. Така и не успях да изкажа благодарността си на всички и всичко, което този свят ми подари.

Може би това трябва да е достатъчна причина да напиша книга. За да благодаря! Днес е твоят Рожден ден amor mio и вместо пожелания искам да ти поднеса моята благодарност!
Благодаря ти за времето, което ми отдели, за красивите думи, с които ме обсипваше всеки ден, за песните които ми изпя, за усмивките и детският смях, с които ме обливаше. Бях забравила какво е някой да ме пожелае. Бях забравила какво е някой да гали тялото ми с нежен поглед.

Благодаря ти за това че ме излекува с любовта си!

Благодарение на красивите обстоятелства изживяхме една толкова красива любов, любов между момиче и момче, любов която лекува рани в душите! Какви късметлии бяхме с тези двама прекрасни приятели до нас, без тях щеше да е празно! Благодаря на Природата, на лечебните билки, на айауаска, плодовете, орхидеите, зеленчуците, на животните в двора. Благодаря на Майката Земя и благата които ни поднася.

Благодаря на водата която измиваше нашите тела и души. Благодаря на въздуха който ни позволява да живеем дишайки, да пеем, да викаме и се смее, да шепнем и да въздишаме. Да благодаря искам на огъня, този който ни топлеше телата и ни приготвяше ястията. На огънят в нас който разпали страстта в тела ни и запали искрата на любовта. Благодаря на Слънцето и неговите лъчи които прегръщат всеки ден Майката Земя! Благодаря на Луната и нейната чувствителност, на всяка емоция която изпитахме и ни напомни че сме живи. Благодаря ти че се влюби в една луда българка с избръсната глава.

GRACIAS AL GRAND ESPIRITU! Благодаря на големите сърца, на Джими за всяко зрънце ориз, което приготви за нас, благодаря на папагала Фрау, на кучетата Бляк и Дони, на лагуната, на реката и рибките, благодаря на всички птици, които ни събуждаха всяка сутрин, на кокошките, пиленцата и петелът. И на комарите благодаря, та нали те ни караха да се съберем всички под една мрежа и да се смеем със глас … благодаря на времето което ни позволи да се срещнем, да се обичаме, целуваме, прегръщаме, да се смеем!

Благодаря на нашите майки и бащи, баби и дядовци, всички предци които направиха нашето съществуване възможно. Благодаря на Духовете които ни помогнаха да се срещнем, благодаря  на Ангелите пазители, на Богините и Боговете които ни помогнаха да си научим уроците и да израснем заедно. Благодаря на силата да прощаваме, да изчистваме сърцата си, да лекуваме раните си. Благодаря на пътя … ЗАЩОТО ВСИЧКИ СМЕ ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА! Благодаря на любовта и това което ни свързва в едно!

Честит рожден ден любов … Бъди щастлив!

13.01.2012

Катина Аврамова