С удивление установих, че доста хора не са наясно защо ни е необходимо самоуважение. Какво представлява то и как трябва да си го съградим? Това беше и причината поради, която реших да създам едноименната категория в сайта. В нея обаче има само много интересни разкази всеки един от тях по действителен случай, но няма никакво есе или статия какво означава да уважаваме себе си, кога започваме да градим самоуважението си, необходимо ли е то и т.н.  Няма да правя обобщения като използвам думички като „ние хората”, „вие хората”, както често обичам да правя.

По което и се разпознава моя стил, и то често е дразнещо за хората, (e, няма как – стил на писане )които  си имат несъзнавани проекции и те им образуват дразнения и притеснения.  Аз собствено нямам нищо общо с това.

И така самоуважението, като мое лично определение е равносилно  и пряко зависимо от съвестта. То е равно по сила, големина и посока на съвестта, но не е равнозначно с нея. Тоест те не са равни или еднакви по значение. Самоуважението е следствие от съвестта. То произтича от нея.  Моето самоуважение възниква, тогава, когато съвестта ми е чиста и спокойна.  Както се казва: „Имам спокоен и здрав сън – съвестта ми е чиста”.

Обобщение: Отнася се за хора, при които съня е в пряка математическа и логическа зависимост от съвестта. При онези, които тази „патология” не се е развила, обобщението не важи.

Аз ( отнася се и за други хора) започнах да съграждам самоуважението си доста време след като  се бях развила в културно, образователно, възпитателно, морално и всякакво друго отношение. Според мен самоуважението започва да възниква/да не възниква и да се изгражда след  20-25-тата година от раждането на човека.  И това е разбираемо, защото трябва да бъде изградена ценностна система,  да се събере набор от критерий, да се създадат модели на мислене и поведение, да се изживее известен житейски опит  и въз основа на всичко това да се сдобием със съвест. След което от спокойната и чиста съвест съвсем естесвено ще се роди и самоуважението или неговата липса при неспокойна и нечиста съвест.

При втория вариант аз бих се нуждаела от спешни корекции на изброените модули, добавки и шаблони, които изграждат моята операционна система. Системата, с която оперирам в живота си. При възникване на съвестта и на неяното изражение – самоуважението базисните принципи представляват моите собствени критерии. Те  трябва да бъдат така съобразени и изградени, че да отговарят преди всичко на моя личен стил на живот, начин на мислене, културна и религиозна принадлежност, пол, сексуална ориентация, семейно положение и образователен ценз.

И тъй като аз живея в общество и имам социални контакти тези неща трябва да бъдат съобразени и с базисните принципи ръководещи и управляващи това общество. Тези принципи представляват законите на държавата, в която живея, моите права и задължения като гражданин на тази държава. Нищо повече. Всички останали социални порядки, установени и наложени от обществената система не само че подлежат, но и задължително трябва да преминат  през моята критерийна цензура. 

Тук е момента, в който обикновена възникват неврозите. И той представлява невъзможността ми да приема определени правила и социални норми. Но за да се впиша,  все пак започвам да се нагаждам, с което изменям насилствено части от себе си, които чувствам, че няма да бъдат приети от племето към което искам да принадлежа.  Тези части от себе си, които не успявам да изменя, аз подтискам и забравям за тях. С което създавам несъзнаваното в себе си. Опасни територии. 

Или както казва Хорхе Букай:

„Всеки път, когато срещнем някого, чието отношение към света е по-различно от нашето, от моето, от твоето, решаваме, че е луд. Ако не мисли, действа и вярва като всички, очевидно е луд. Луд като Колумб, като Галилей, като Коперник, като Исус и макар дума да не може да става за сравнение с всички тях - като мен. Вярно е, че съществува: Приятна лудост и страшна лудост. Любовна лудост и омразна лудост. Очарователна лудост и зловеща лудост. Най-важното - има лудост, която ни прави по-богати, и за съжаление, лудост, която ни ограбва.

Каква ли е моята? Не знам!"

Или пък Луис Карол:

"-Какви хора живеят по тия места?
-В тая посока - рече Котака, като описа кръг с десния си крак - живее един Шапкар. А в тая посока - като замахна с другия - един Мартенски заек. Иди при когото щеш. И двамата са побъркани.
-Но аз не искам да ида при побъркани - забеляза Алиса.
-А! Не може иначе - рече Котака. - Ние всички сме побъркани. Аз съм побъркан. Ти си побъркана.
- Отде знаеш, че съм побъркана! - каза Алиса.
-Сигурен съм - рече Котака, - иначе нямаше да дойдеш тука."

Насилственото изменение и подтискане на части от нас с цел угаждане на безмислени и глупави социални порядки е унищожителя на самоуважението и причината за неспокойната съвест,  а от там и причина за лошия сън, което пък води до лошо здраве.

Виждате как самоуважението се превръща в жизнена необходимост,  която ни осигурява спокоен сън и добро здравословно състояние.  Без всякакво съмнение самоуважението е пътя и към получаване на уважение. Повечето хора допуската грешката да търсят упорито чуждото уважение без предварително да са съградили в себе си собственото си уважение.  Те по разбираеми причини не получават никакво уважение и биват така упорито лишени от него, както и упорито го търсят.  Имайте предвид, че вашето лично самоуважение вие прави напълно независими от наличието или липсата на чуждото уважение, носи ви спокойна съвест, здрав сън, добро здраве, спокоен и бодър дух.

Често чувам хора да казват: „Никой не ме уважава, в работата си не получавам уважението, от което се нуждая, в семейството си също, както и от приятелите си.”  Четейки или чувайки на живо това изречение веднага ми се набиват като мигащи лампички двете думи „нуждая се”. А нуждая се означава замисим/а съм от нуждата си и от нейното задоволяване.

Винаги предлгам започване на сериозна работа по изграждане на самоуважение или корекции на принципи, модели, схеми и целия инструментариум,  чрез който функционираме в живота си. „Нужда я се от собственото си уважение и изграждайки го ще получа автоматично и уважението на другите, без дори да го търся.” Това е правилното изречение.  Парадоксално, но факт, когато спра да търся и да тормозя околните, за да ми дадат уважението си и започна да работя, за да получа собственото си уважение, другите изведнъж започват да ми засвидетелстват уважение.

Освен това хората със спокойна съвест, притежаващи самоуважение, а от тук и добро самочувствие са естествено харизматични за околните. Хората биха желали да приличат на тях.  И това не е нещо, с което човек може да се сдобие чрез липосукция или пластика. Дори и при тези, които хвърлят маса пари, за да изглеждат като слезли от корица липсата на самоуважение си личи. Тя дори е очевидна точно при тези, които се стремят към материалното, към физическото представяне на визията.  Обратно хора с не до там добра визия, с не до там добро финансово и материално състояние, но с добро самоуважение и спокойна съвест са както казах естествено харизматични за околните.  Те задоволяват сами своята нужда, чрез изграждането на самоуважение и подържането му в добро състояние.

В статията по повод рождения ден на сайта, аз казвам, че съм била и вероятно ще бъда много лоши неща в живота си, но никога не съм била и няма да стана предател. Знаете ли защо? Защото ще изгубя собственото си самоуважение.  В случая не е толкова важно, че този, когото предавам ще спре да ме уважава. По-важното е, че аз ще спра да се уважавам. Това е базисния модел, който трябва да ви ръководи. Когато ви предстои взимането на решение, просто се запитайте: „ Този избор или другия избор как ще се отрази на моето самоуважение?” Отговора ще предостави и правилното решение, според вашите критерии.

Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт