Редактор  

redaktor.jpg

ЮлиЯна Шапкарова - редактор

Администриране и поддръжка:

- Уеб сайтове, електронни магазини, електронни списания

- Редакция на съдържание, текстове и статии

- Художествено оформление

- Обработка на снимков материал

- Дигитален маркетинг

- User experience design (UX)

- Консултации

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Linkedin

   

Jukebox  

   

EL EROTISMO  

el_erotismo.jpg

   

WEB journal "Sexology & Human Nature"  

Sexology_Human_Nature.jpg

   

nujda samouvajenieС удивление установих, че доста хора не са наясно защо ни е необходимо самоуважение. Какво представлява то и как трябва да си го съградим? Това беше и причината поради, която реших да създам едноименната категория в сайта. В нея обаче има само много интересни разкази всеки един от тях по действителен случай, но няма никакво есе или статия какво означава да уважаваме себе си, кога започваме да градим самоуважението си, необходимо ли е то и т.н.  Няма да правя обобщения като използвам думички като „ние хората”, „вие хората”, както често обичам да правя.

По което и се разпознава моя стил, и то често е дразнещо за хората, (e, няма как – стил на писане Smile)които  си имат несъзнавани проекции и те им образуват дразнения и притеснения.  Аз собствено нямам нищо общо с това.

И така самоуважението, като мое лично определение е равносилно  и пряко зависимо от съвестта. То е равно по сила, големина и посока на съвестта, но не е равнозначно с нея. Тоест те не са равни или еднакви по значение. Самоуважението е следствие от съвестта. То произтича от нея.  Моето самоуважение възниква, тогава, когато съвестта ми е чиста и спокойна.  Както се казва: „Имам спокоен и здрав сън – съвестта ми е чиста”.

Обобщение: Отнася се за хора, при които съня е в пряка математическа и логическа зависимост от съвестта. При онези, които тази „патология” не се е развила, обобщението не важи. Wink

Аз ( отнася се и за други хора) започнах да съграждам самоуважението си доста време след като  се бях развила в културно, образователно, възпитателно, морално и всякакво друго отношение. Според мен самоуважението започва да възниква/да не възниква и да се изгражда след  20-25-тата година от раждането на човека.  И това е разбираемо, защото трябва да бъде изградена ценностна система,  да се събере набор от критерий, да се създадат модели на мислене и поведение, да се изживее известен житейски опит  и въз основа на всичко това да се сдобием със съвест. След което от спокойната и чиста съвест съвсем естесвено ще се роди и самоуважението или неговата липса при неспокойна и нечиста съвест.

При втория вариант аз бих се нуждаела от спешни корекции на изброените модули, добавки и шаблони, които изграждат моята операционна система. Системата, с която оперирам в живота си. При възникване на съвестта и на неяното изражение – самоуважението базисните принципи представляват моите собствени критерии. Те  трябва да бъдат така съобразени и изградени, че да отговарят преди всичко на моя личен стил на живот, начин на мислене, културна и религиозна принадлежност, пол, сексуална ориентация, семейно положение и образователен ценз.

И тъй като аз живея в общество и имам социални контакти тези неща трябва да бъдат съобразени и с базисните принципи ръководещи и управляващи това общество. Тези принципи представляват законите на държавата, в която живея, моите права и задължения като гражданин на тази държава. Нищо повече. Всички останали социални порядки, установени и наложени от обществената система не само че подлежат, но и задължително трябва да преминат  през моята критерийна цензура. 

Тук е момента, в който обикновена възникват неврозите. И той представлява невъзможността ми да приема определени правила и социални норми. Но за да се впиша,  все пак започвам да се нагаждам, с което изменям насилствено части от себе си, които чувствам, че няма да бъдат приети от племето към което искам да принадлежа.  Тези части от себе си, които не успявам да изменя, аз подтискам и забравям за тях. С което създавам несъзнаваното в себе си. Опасни територии. Wink

Или както казва Хорхе Букай:

„Всеки път, когато срещнем някого, чието отношение към света е по-различно от нашето, от моето, от твоето, решаваме, че е луд. Ако не мисли, действа и вярва като всички, очевидно е луд. Луд като Колумб, като Галилей, като Коперник, като Исус и макар дума да не може да става за сравнение с всички тях - като мен. Вярно е, че съществува: Приятна лудост и страшна лудост. Любовна лудост и омразна лудост. Очарователна лудост и зловеща лудост. Най-важното - има лудост, която ни прави по-богати, и за съжаление, лудост, която ни ограбва.

Каква ли е моята? Не знам!"

Или пък Луис Карол:

"-Какви хора живеят по тия места?
-В тая посока - рече Котака, като описа кръг с десния си крак - живее един Шапкар. А в тая посока - като замахна с другия - един Мартенски заек. Иди при когото щеш. И двамата са побъркани.
-Но аз не искам да ида при побъркани - забеляза Алиса.
-А! Не може иначе - рече Котака. - Ние всички сме побъркани. Аз съм побъркан. Ти си побъркана.
- Отде знаеш, че съм побъркана! - каза Алиса.
-Сигурен съм - рече Котака, - иначе нямаше да дойдеш тука."

Насилственото изменение и подтискане на части от нас с цел угаждане на безмислени и глупави социални порядки е унищожителя на самоуважението и причината за неспокойната съвест,  а от там и причина за лошия сън, което пък води до лошо здраве.

Виждате как самоуважението се превръща в жизнена необходимост,  която ни осигурява спокоен сън и добро здравословно състояние.  Без всякакво съмнение самоуважението е пътя и към получаване на уважение. Повечето хора допуската грешката да търсят упорито чуждото уважение без предварително да са съградили в себе си собственото си уважение.  Те по разбираеми причини не получават никакво уважение и биват така упорито лишени от него, както и упорито го търсят.  Имайте предвид, че вашето лично самоуважение вие прави напълно независими от наличието или липсата на чуждото уважение, носи ви спокойна съвест, здрав сън, добро здраве, спокоен и бодър дух.

Често чувам хора да казват: „Никой не ме уважава, в работата си не получавам уважението, от което се нуждая, в семейството си също, както и от приятелите си.”  Четейки или чувайки на живо това изречение веднага ми се набиват като мигащи лампички двете думи „нуждая се”. А нуждая се означава замисим/а съм от нуждата си и от нейното задоволяване.

Винаги предлгам започване на сериозна работа по изграждане на самоуважение или корекции на принципи, модели, схеми и целия инструментариум,  чрез който функционираме в живота си. „Нужда я се от собственото си уважение и изграждайки го ще получа автоматично и уважението на другите, без дори да го търся.” Това е правилното изречение.  Парадоксално, но факт, когато спра да търся и да тормозя околните, за да ми дадат уважението си и започна да работя, за да получа собственото си уважение, другите изведнъж започват да ми засвидетелстват уважение.

Освен това хората със спокойна съвест, притежаващи самоуважение, а от тук и добро самочувствие са естествено харизматични за околните. Хората биха желали да приличат на тях.  И това не е нещо, с което човек може да се сдобие чрез липосукция или пластика. Дори и при тези, които хвърлят маса пари, за да изглеждат като слезли от корица липсата на самоуважение си личи. Тя дори е очевидна точно при тези, които се стремят към материалното, към физическото представяне на визията.  Обратно хора с не до там добра визия, с не до там добро финансово и материално състояние, но с добро самоуважение и спокойна съвест са както казах естествено харизматични за околните.  Те задоволяват сами своята нужда, чрез изграждането на самоуважение и подържането му в добро състояние.

В статията по повод рождения ден на сайта, аз казвам, че съм била и вероятно ще бъда много лоши неща в живота си, но никога не съм била и няма да стана предател. Знаете ли защо? Защото ще изгубя собственото си самоуважение.  В случая не е толкова важно, че този, когото предавам ще спре да ме уважава. По-важното е, че аз ще спра да се уважавам. Това е базисния модел, който трябва да ви ръководи. Когато ви предстои взимането на решение, просто се запитайте: „ Този избор или другия избор как ще се отрази на моето самоуважение?” Отговора ще предостави и правилното решение, според вашите критерии.

Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт

Коментари   

+1 #3 RE: Зад маските. Защо се нуждаем от самоуважениеKamino 18-08-2011 06:51
Цитат:
Дори в много случаи достойното поведение на човек , който държи на чистата си съвест предизвиква агресия и отхвърляне ,а не и уважение. Хората никога не прощават на по-достойните от тях.
Кои хора не прощават? Тези без самоуважение, без честолюбие, без лично достойнство, завистници, както казвате вие. Уважение от такива хора не ви е нужно, то дори може да ви пречи във вашия живот, ако го получавате. А агресията и отхвърлянето, което тези хора проявяват е също маска, зад която се крие страха. Те ви отхвърлят, защото се страхуват от вас, от вашата чиста и спокойна съвест, от способността ви да изграждате самоуважението си, защото това е динамичен процес в непрекъснато развитие. Той не е статичен.

Идеята е, че само ако сте изградила Вашето самоуважение, може да получите и уважение от околните. Съвсем отделен е въпроса кои хора ще ви уважават и кои няма да ви уважават. Не мисля, че имате нужда от уважението на страхливци и малодушни. И при това положение няма за какво да се тормозите, че подобни хора ви отхвърлят. Те наистина биха ни попречили. Защото се опитват да претопят хора като вас с чиста съвест и с лично достойнство и да ги направят част от тяхната каша.
#2 СамоуважениеМая тонева 17-08-2011 22:15
Съгласна съм,че чистата съвест е основа на себеуважението. Да знам , че днес съм вложила цялото си старание за да постъпвам правилно според ценностната си система , да не наранявам , предвама, лъжа и т.нат. ми дава себеуважение. Но не съм съгласна , че с придобиването на себеуважение, автоматично ще придобия и уважението на околните. Всъщност , не това е и целта на занятието - да предизвикам чуждото уважение и възхищение. Но, само хора които имат себеуважение могат да уважават други с такова.В останалите може да се предизвика завист , но не и уважение. Дори в много случаи достойното поведение на човек , който държи на чистата си съвест предизвиква агресия и отхвърляне ,а не и уважение. Хората никога не прощават на по-достойните от тях.
+1 #1 Самоуважениеn_hope 03-07-2011 08:57
Самоуважението, според мен, е изразяване на самия себе си. В последно време има много книги и много се говори и пише за себепознанието, себеразвитието, за това да приемаме себе си такива каквито сме - с хубавите и недотам хубави черти и особености на характера. Да се уважаваш означава да се представяш на света цялостно, такъв, какъвто си, да развиваш потенциала си - различните потенциали! - да се развиваш като човек. Често, поради възпитателни особености, за да се харесаме на някого, заради чуждо одобрение, ние си слагаме различни маски и играем различни роли. !Това не е лошо, предвид действително различните житейски и социални роли, които изпълняваме - на дъщеря/син; приятел/ка; съпруг/а; родител; колега; общественик! Но когато се срастнем с определена(и) роля(и) или маската залепне за нас (нещо, като във филма с Джим Кери), тогава, малко по малко започваме да бягаме от истинския си Аз. Когато позволим да ни сложат в определен калъп и/или живеем, според чуждите представи за живота и за нас. Направо доброназорно се напъхваме в калъпа. Заради зависимостта от чуждата оценка и одобрение и ниска лична! Наскоро прочетох в сайт на една психотерапевтка , че "милото отношение" към околните е израз на нашето желание да контрол и да не бъдем отблъснати и наранени - действа нашето Его. И сме далеч от истинските си чувства; ще добавя - от Себе си! Искаме, нуждаем се да ни уважават, защото сме загубили самоуважението си. А то е загубено, защото, за да не нараним или угодим на другите сме се отдалечили от истинските си потребности, желания и чувства. Преди доста време аз позволих това и разбрах какво е да изгубиш самоуважението си! До този момент не се бях замисляла за него и ето как живота ми го напомни и даде един от ценните си уроци. Оттогава претърпях развитие ( порастнах емоционално и психически) и си възвърнах позагубеното самоуважение. То е и когато си знаем границата - физическа, психическа, емоционална - и не позволяваме злоупотреба с нея. Разбира се, спазваме и чуждите! Самоуважението е едно от най-ценните човешки придобивки, което ни отличава от другите бозайници и е един от показателите защо сме различни от растенията и животните. Защо сме хора! Като съответно уважаваме не само себеподобните си, а и растенията и животните, всяка живинка, създадена от природата! Чието творение сме и ние - Човеците! :-)
Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature