Редактор  

redaktor.jpg

ЮлиЯна Шапкарова - редактор

Администриране и поддръжка:

- Уеб сайтове, електронни магазини, електронни списания

- Редакция на съдържание, текстове и статии

- Художествено оформление

- Обработка на снимков материал

- Дигитален маркетинг

- User experience design (UX)

- Консултации

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Linkedin

   

Jukebox  

   

EL EROTISMO  

el_erotismo.jpg

   

WEB journal "Sexology & Human Nature"  

Sexology_Human_Nature.jpg

   

Параметрите на танца се изследват от науката многостранно – от музикално-танцов аспект, от гледна точка на мимодраматична игра, като форми на движение и статика, като материална и духовна деятелност на човешкото тяло и дух, като писменост на снагата, като съставна част на ритуалността и обредността, като социална връзка между човешките колективи и т.н. Музиколози, етнолози и антрополози, които се занимават с танцова проблематика са единни, че “вероятно определенията на танца са по-многобройни от самите изследователи на танца”. 

Напоследък се забелязва тенденция към изследването на мястото на танца в митологичната система и изучаването му в неговите времево-пространствени и символични значения. Танцът е физическо, духовно и сетивно движение, което е важен елемент на свещенното, сакрално действие и ритуал.

Наличието на дневни и нощни танци, на трудови, празнични, ритуални танци, на танци, вплетени в почти всяка човешка дейност, показва, че танцът е мощно средство за трансформация на времето, пространството, на социалното и екзистенциално положение на човека. Танцът променя живота, той може да промени космоса, той отразява хармонията и противоборството в природата, той воюва и примирява, той е символ на живота и смъртта, той е неотменна потребност на човека и на неговите митологически свръхестествени спътници, на неговия мироглад и представи.

С едно сполучливо обобщение българската етноложка Анна Щърбанова дава нагледна, конкретна картина на сакралната полифункционалност и символичност на танца: “С танц Шива разрушава и сътворява света. С танц дервишите изразяват хармонията на божественото сътворение. Те се въртят като планетите – отделени от света, в екстаз от общуване с вечността. С танц шаманът излита в “лудото небе”. С танц коледарите идват от “татък долу”, от долната земя. С танц нестинарката пророкува. С танц русалиите лекуват. С танц Пеперудата моли за дъжд. С танц се изминава опасният път към тайните познания, скрити в отвъдното. С танц се пътува в сакралния свят на предците, който съдържа ценностите на живота, ключът към знаенето и моженето” /А. Щърбанова, БФ, пак там/.

Танцът е всепроникващо средство, използвано от хората и човешкия колектив с цел да се овладее природния и социален свят, да се проникне в отвъдния свят на мъртвите и свърестествените сили. Но той се играе и от демони и божества /според народната представа/ с цел обратното проникване в света на живите и даване на указания, на знаци за общуване от отвъдния свят. Танцът е комуникация между този /човешкия/ и онзи /свръхестествения/ свят.

Нощта в народната културна традиция и схващане има особена реална и символна действеност. Тя е свързана с много обреди и ритуали и се явява в двойсвена символичност – от една страна като опасно, зло, нечовешко, демонологично време, от друга страна – като тъма, под чиято сянка и закрила се развиват положителни за човека деятелности.

Нощта е свързана с категорията време и е противоположна в някои аспекти на деня с характеристиките си и опозициите като тъмнина/светлина, тишина/звук, неподвижност/движение. Това рязко разделяне на положително и отрицателно въздействие и характеристика е присъщо на дуалистичните учения и схващания за противоположностите, развити особено в българското средновековие чрез ученията на богомилите. От друга гледна точка на теорията и практиката, че нищо не е само черно и нищо не е само бяло, всяко явление крие в себе си зародиша на противоречието и на противното, което определя явленията често като двойнствени и двузначни. Така и нощта се явява в своята двойственост особено по отношение на нощния танц.

Ритуалната инверсия като митологичен метод е характерна за нощния танц. Противопоставянето е в огледален образ. Когато е нощ на земята, в света на свръхестествените е ден и обратно. Голямо е значението на инверсията в митологията. Обърнатите предмети, явления, схващания са начин за преход от този действителен свят към онзи свръхестествен свят. Това е магическо преобръщане. Извършването на магически и строго ритуални практики през нощта е свързано с нощта като време за ефективност на ритуалното действие, което не може да се осъществи през деня.

Денят е за ежедневието, за трудовата работна практика, за живите. Нощта има особено символично значение като време на мъртвите, на тъмнината, на скришното, на злото. Не случайно нощта се нарича “зло време”, “глуха доба”, “потайна доба”, “време за магии”.

Интерес представлява християнското схващане за нощта, особено в т. нар народно православие. То е както отрицателно, така и  положително. Нощта е времето, когато злите сили излизат и ходят по земята, когато от гробищата излизат вампири, а по кръстопътищата кръстосват караконджули, самодиви, когато при водениците се чуват странни гласове. Но християнството познава силата на денонощната инверсия.

То познава и благодатната сила на нощните литургии, преспиването на болни в храмове и манастири, Спасовденските преспивания по поляните с росен около манастира за лечение, биенето на камбаните в полунощ от светиите Св. Кирик и Юлита на небето, нощните посещения на светците и окъпванията им в аязмото на манастирите /Св. Георги в манастира Св. Георги, Поморие/, нощните шествия на светците, небесните литургии на светците на небето. Православието приема,че молитвата на хората е по-силна през нощта, когато на небето е ден, а на земята е нощ. Небесната благодат се изсипва на земята през нощта. Не случайно и през нощта срещу празници като Богоявление, или Еньовден се вярва, че небето се отваря и каквото човек си пожелае, то ще се сбъдне.

Това е отглас от представата за един огледален свят, където всичко е обратно и именно затова познавайки законите на инверсията, обичаите през нощта стават по- ефикасни и действени.
В Самоковско се разказва, че на небето освен Бог и светците живеят и небесните жители, които са като земните със същите привички и поведение. Освен това там смятали, че на средата на небето имало златна камбана и сребърен чук, който удря точно на обед и в полунощ.

Щом петлите чували звъна, започвали да пеят /Р. Ангелова, Село Радуил, Самоковско, ИССФ, 8 и 9, С., 1948, с. 227/. Докато петелът е птицата, която възвестява деня и слънцето, то нощните птици, като сова, бухал, кукумявка са свързани с нощта и нейната населеност с магична сила. Животни, бродещи през нощта, са и вълкът, глиганът, невестулката, котката. Нощните билки /напр. еньовденски, гергьовски билки, самодивски билки, змийско биле, бял оман, росен/ са с особена магическа сила и при брането им се изпълняват някои от нощните танци.

Времето за сън на човека  е през нощта. Но в някои свои дейности, с които иска да владее над нощната сила, той отменя времето на съня и се намесва в нощните закони. Влиза в съприкосновение с обитателите на нощта и тъмата. Това става по ритуален път и чрез изразните средства на танца.

Времето на нощта е естественото време на свръхестествените обитатели на митологическия свят. Тогава те свирят и играят хоро или ръченица и се веселят:

играят самодивите – хоро на самодивски хорища и игралища
играят дяволите – дяволска сватба с музика и хора
играят караконджолите – по улиците през “мръсните нощи” от Игнажден до Богоявление играят хоро и ръченица, в реките и при  водениците, където въртят водата
играят вампирите – нощем около гробовете, те обичат музиката, песните и танците.

Но когато човешкият колектив играе през нощта, в това действие е налице голямо желание и цел да направлява и преобрази, да въздейства по магичен път на природните и тайнствени сили на нощта. Най-общо може да се каже,че хората играят нощно хоро или друг танц при някои задължителни условия. Едното е ритуалното мълчание. То е присъщо на поведението на хората през нощта. Когато самодивите играят нощно хоро, тяхният танц е озвучен от музиката на свирач или пеят.

Когато дяволската сватба се празнува през нощта, тогава тя е съпроводена от тъпани, свирки и зурли. Тя е шумна. Нощните гости от отвъдния свят се смеят, пеят, играят, веселят се през нощта, защото това е тяхното време. Когато обаче човешкият колектив използва играта като магическо средство през нощта, задължително е ритуалното мълчание, нарушавано само от тропот и шум от извършването на действието. Говоренето и издаването на глас е забранено за хората през нощта, защото злите сили могат да отнемат гласа на човека.

Друго условие за нощния танц е ритуалната голота. Голи или по ризи /което е еквивалент на голотата в народната култура/, а също и гологлави играят момците среднощния си танц при обичая “гонене на змей”, по ризи и с боси крака моми и жени берат еньовденските билки и танцуват по поляните, малко преди изгрев слънце. ритуална босота е също характерна за нощния танц.

На босо, по ризи, с разпуснати коси и с незавързани забрадки, с развяни краища се играят нестинарските вечерни и нощни огнени игри. Музикален съпровод е тъпънът като свещен инструмент и подвикванията на нестинарките, които имат значение на ритуални заклинателни формули. Ритуалното гологлавие е също условие за играта на нощните танци. Гонителите на змея са гологлави, вещиците, които обират плодородието на нивите и млякото от кравите по Еньовден са без забрадки, тяхните глави са незащитени.

Ритуален глад и полово въздържание, постене, въздържание от полов живот през определени дни преди ритуала са също характерни за ритуалното поведение. Очистване от всякакви културни продукти като храна или въздържание от полов живот, като стимулация на духовните сили, прави участниците в обичаите лица с особен статут.

Допирът на главата, тялото, краката със силата на тъмата, земята, въздуха, огъня, пълното сливане с природната стихия на нощта и нейните закони, правят от човека, природно явление, идентифицират го с нощната стихия. Човекът придобива силата за овладяването и покоряването на природните елементи и космическата сила, за насочването й в желаната от него насока. Това допринася и за особения статут на нощния танц.

Чрез нощния танц човекът вече не е човек, а се трансформира в природно явление, той е божествена промисъл, близко до бога и безсмъртието. Той влиза в борба с природната стихия, с природното време и пространство, с божествените закони на мирозданието.Човекът става биологична част от природата с единствената цел да бъде социално полезен на своята общност, от чието име действа. Да овладее тайнствата и силата на нощните закони и свят той успява чрез едно от най-мощните средства за въздействие – танца.

 

Автор: Ася Събева-Юричкай

следва...

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature