Редактор-фрийлансър  

redaktor.jpg

ЮлиЯна Шапкарова редактор-фрийлансър

Администриране и поддръжка:

- Уеб сайтове, електронни магазини, електронни списания

- Редакция на съдържание, текстове и статии

- Художествено оформление и коректор

- Обработка на снимков материал

- Дигитален маркетинг

- User experience design (UX)

- Консултации

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Linkedin

   

Jukebox  

   

EL EROTISMO  

el_erotismo.jpg

   

Еротичен магазин  

   

WEB journal "Sexology & Human Nature"  

Sexology_Human_Nature.jpg

   

jestokata_igra.jpg

Хатчър пристигна на непретенциозната боксова арена малко след седем часа. Тя се намираше в центъра на града, един великолепен будистки храм. Главният мач нямаше да започне преди десет, а Сай щеше да участва в един от предварителните мачове, който по програма беше предвиден да започне някъде към осем.

Това нямаше да бъде някой от големите мачове по Муай Тай[1], а нещо подобно на боксовите срещи в малките зали и по заведенията в Щатите, нещо като пробна арена за младите тайландски боксьори, стремящи се да намерят място в големите мачове, организирани четири пъти седмично в известните спортни зали „Лумпини“ и „Раядемнърн“.

Врява, горещина и суматоха посрещнаха Хатчър, когато влезе в ограденото пространство на малката боксова арена. Наоколо имаше гишета за залагания и букмейкъри тайландци. Залаганията вървяха с бясно темпо. Беше още светло и горещо, но тайландците, които бяха страстни комарджии, вече се бяха превърнали в оглушително шумна и побесняла тълпа; потни, кряскащи хаотично, размахващи над главите си батове, натискащи се към гишетата за залозите.

Общата суматоха се допълваше и от традиционния музикален съпровод на мачовете — невъобразима какофония от звуци, произвеждани от дървени духови инструменти, струнни инструменти приличащи на банджо, подредени в полукръг гонгове с различна големина и височина на тона и няколко различни вида тъпани. Шумът от бой на котки би изглеждал направо изискана мелодия в сравнение с общия ефект, създаван от целия тоя инструментариум.

Тъй като двама тайландци бяха печелили световните титли по бокс в категория перо през последните няколко години, в програмата бяха включени както традиционният Муай Тай-бокс, така и бокс в западния вариант. Запалянковците бяха наобиколили малката градина от задната страна на арената, гледаха загряващите боксьори и избираха на кого да заложат.

Муай Тай-боксьорите извършваха движения като на забавена лента, напомнящи балерини, докато боксьорите в американския стил подскачаха и правеха къси спринтове по полянката, така, както загряваха американските боксьори. Но впечатлението, създавано от изящните балетни стъпки и движения на Муай-боксьорите, беше съвсем измамно; всъщност тяхната разновидност на боя беше най-жестоката от всички възможни.

Навремето боксьорите Муай са увивали ръцете си с конопено въже с прилепнали по него парченца ситно натрошено стъкло и се биели, докато единият от тях рухнел. Сега си слагаха нормални ръкавици с морска трева и се биеха пет рунда по три минути. Освен това реферът имаше право да спре боя в случай на нараняване на някой от състезателите.

В средите на специалистите но бойни спортове беше добре известно, че един добър Муай-боксьор представлява опасен и в много случаи непреодолим съперник.

Сай беше наметнат с тъмносин боксьорски халат с бродирана на гърба кобра, изпъстрена в зелено и червено, навита на кълбо с отворена заплашително бяла уста. Той смъкна халата от плещите си и го подаде на треньора си — един набит, почти квадратен мъж с размазан нос и подпухнали клепачи. Под халата Сай беше по червени копринени боксьорски шорти, на чиито крачоли беше извезано името му в синьо.

Освен това има ше превръзки на челото и на левия бицепс — традиционни украшения на тайландските боксьори. Лентата, която беше превързана около главата му, беше в тютюневокафяв и бял цвят с твърда, синя копринена лента, висяща от задната й страна. Към тънкия, кожен ремък, привързан стегнато над левия му бицепс, беше завързан неговият амулет за успех. Краката му бяха боси.

Сай се движеше с невероятна грация, с очи, фиксирани почти хипнотично в една точка пред него, заставаше на единия си крак, после на другия, сетне се извърташе бавно около оста си под съпровода на музиката, която свиреше поне два пъти по-бързо от нормалното темпо. След това, но време на едно такова бавно завъртане, той изведнъж изстреля напред няколко страхотни удара с крак, последвани от серия единични и двойни удари с ръце, после се извъртя светкавично и завърши движението си с елегантен пирует като на забавена лента.

Хатчър беше впечатлен. Той тръгна обратно към мястото за залаганията, проправяйки си с мъка път сред крещящата и жестикулираща тълпа, като същевременно се оглеждаше за Уол Пот, макар да си даваше сметка, че шансовете му да го забележи сред тая тълпа бяха не по-големи от шансовете на тия, които залагаха срещу Сай.

Хатчър заложи една лилава за своя шофьор, който се приемаше тук като аутсайдер в неговата среща и беше някъде към края на списъка на залозите, със съотношение пет към две в негова вреда. Ако дребничкият тайландец победеше, Хатчър щеше да спечели 750 бата, което правеше около трийсет и седем долара, които той реши да даде на Сай като премия.

По време на първите няколко боя Хатчър непрекъснато сновеше из тълпата пред гишетата за залагане и букмейкърите, хвърляше постоянно поглед и към крещящата галерия, докато течеше играта, без да обръща внимание на събитията на ринга.

От Уол Пот нямаше и следа.

В шест и трийсет Сай беше изведен на ринга под открито небе. Една светкавица проблясна в небето над единия край на града, съпроводена от далечния тътен на гръмотевицата, но никой не обърна внимание на зараждащата се буря.

Както и при боксовите мачове в западен стил, и тук реферът на ринга представи Сай и неговия опонент — един по-едър и по-як боксьор на име Та Тан.

„Без ханане, борене, джудо, илюене, удари с глава или ритане, докато противникът е на земята“, съдията направи дежурното предупреждение на тайландски. След това обяви, че ще се играят пет гейма по три минути и мачът ще бъде прекъснат, ако някой от боксьорите получи нараняване. След последната обява се разнесе невъобразим хаос от освирквания и дюдюкания.

Боят започна с ритуал. Музиката спря и тълпата също замлъкна. Сай склони глава и скръсти ръце в традиционния уои, отправяйки благодарност на своя треньор и молейки се на Буда, той казваше на своя бог, че вярва, че е постигнал необходимата „правилна“ нагласа и дух, за да спечели своята битка.

Според Гуатама Буда съществуват четири велики истини: първо, съществуването е страдание; второ, страданието е причинено от желанието; трето, премахни от себе си желанието и ще се избавиш от страданието; и последно, осемте правила за „правилното“, чрез които човек може да се избави от страданието — правилното разбиране, правилното мислене, правилната реч, правилното поддържане на тялото, правилното хранене, правилното усилие, правилното внимание и правилната концентрация. Сай повтори тези правила на Буда и му обеща да ги спазва и да живее „правилен“ живот.

След приключването на молитвите музиката започна да свири бавно и тихо, създавайки фон и нещо като ритъм за двамата боксьори, които започнаха да кръжат по ринга, да се дебнат и да демонстрират движенията си. Сай имаше вид на по-класически боец, отколкото Тан, чийто стил не беше така поетичен. Той имаше вид повече на бияч и не беше така бърз като по-дребничкия си опонент.

Първият рунд премина без нещо забележително, с главозамайващи размени на удари с ръце и крака, повечето от които не достигаха целта си, тъй като двамата боксьори предимно се стремяха да парират ударите на противника и да разучат стила му.

В началото на втория рунд Тан напредна бързо от своя ъгъл и незабавно започна атака, настъпвайки напред с подскоци на един крак, докато с другия нанасяше в посока на Сай отсечени удари с постъпателно движение. Сай лесно избягна първата атака с отстъпване с подскоци назад, с извъртания и париране ударите на Тан със своите крака.

Тогава Тан смени тактиката — смени бързо краката, парира удар, наведе се встрани и нанесе светкавичен, мощен удар с крак към слабините на Сай. Ударът попадна в тялото, но беше висок. Дребничкият тайландец изпъшка, преви се и отстъпи назад, но Тан го последва, стоварвайки върху него серия от леви и десни удари с юмруци, които Сай успяваше да избегне с движения на главата и горната част на тялото, докато накрая Тан успя да го намери с тежък десен в слепоочието.

Сай се завъртя на място и използва движението си да нанесе удар с крак назад в рамото на Тан. Масивният боксьор пое удара с лекота, отново влезе в близка дистанция и стовари върху Сай нова серия леви и десни, при което се чу силен, плющящ звук от ръкавиците му, попадащи върху бузите и брадичката на Сай. Тълпата, усещайки мириса на кръв, се беше изправила на крака и крещеше за нокаут.

Биячът Тан, макар и по-бавен и по-тромав от Сай, имаше предимството на по-големия ръст и тегло. Той нападна мощно като бик, нанасяйки удари с ръце и крака, а дребничкият тайландец се извърташе и отскачаше встрани, стараейки се да избягва могъщите му удари. Но не можеше да избегне всичките. Юмручните удари валяха като град върху главата му, ударите с крака се стоварваха в стомаха и бедрата му. Сай се извърташе ту на една, ту на друга страна и се превиваше под ударите, Тан явно имаше пълен контрол върху развоя на мача. Камбанката спаси Сай от критичната ситуация.

Той седна на столчето в ъгъла си, като хвърляше от време на време поглед към Хатчър и се усмихваше. От носа му се процеждаше тънка струйка кръв. Пот се лееше на реки от здравото му, стройно тяло.

Но Сай беше по-издръжлив, отколкото смяташе тълпата. Третият рунд започна почти като втория с атака на Тан, с нанасяне на удари с ръце и крака, с влизане в близка дистанция за размяна на удари, после бърза смяна на краката и атака с другия крак, подобно на начина, по който боксьорът в западен стил би сменил гарда си от десен на ляв. Но Сай беше разгадал стила на противника си и беше подготвен за бързата смяна на краката.

В тоя момент, неочаквано, той започна да демонстрира силата си. Сай се гмурна и мина встрани от Тан, избягвайки комбинацията му, след което моментално нанесе страхотен апъркът, който попадна в челюстта на Тан, изваждайки го от равновесие. Сай отскочи назад и намери с два бързи удара с крак стомаха на противника си, смени краката и стовари в Тан още два мощни удара с другия крак.

Тан залитна назад, удивен от моментното преобразяване на дребничкия боксьор. Сай незабавно взе инициативата в свои ръце. Напредна с бързи подскоци на един крак, после бързо смени краката и стовари мълниеносен удар в основата на носа на Тан. Кръвта бликна в силна струя като при удар на презрял портокал. Тан отстъпи назад, разтърсвайки глава, и зае отбранителна поза.

Сега вече Сай беше преследвачът. Направи лъжлива атака с два последователни удара с крак. После внезапно смени краката, изви тяло почти до хоризонтално положение спрямо ринга и нанесе страхотен удар в слънчевия сплит. Огромният боксьор изрева от болка, извъртя се и падна на едното си коляно. Пое още шест удара в тази поза, след което се нахвърли върху Сай.

Сай беше подготвен за атаката. Той се извъртя, нанесе безмилостен удар с крак отстрани в шията на Тан, след което изстреля три бързи комбинации ляв-десен; директно в лицето на Тан. Кървящият нос се превърна в кървяща пихтия. После нанесе отново удар с крак, този път с убийствена точност. Ударът отхвърли главата на Тан назад. Той се запрепъва, отстъпвайки назад, явно изгубил ориентация. Едното му око беше почти затворено от кръвоизлив. В отчаяние, той се нахвърли върху по-дребничкия боксьор, обхвана го и го притисна с ръце и започна да блъска с глава в челото на Сай.

Тълпата реагира с оглушително освиркване, променила бързо симпатиите си в полза на аутсайдера. Реферът се намеси бързо и раздели боксьорите, отправяйки предупреждение към Тан, който се отдалечи от Сай с леки подскоци за разпускане. Носът на дребничкия боксьор кървеше от ударите с глава. Той се избърса с ръкавицата си, отстрани с ръка проверяващия го рефер и — започна да настъпва към едрия си противник. Камбанката сложи край на рунда.

Треньорът на Сай му говореше забързано на ухото, а дребният боксьор слушаше и кимаше. През почивките между рундовете Хатчър не спираше да оглежда трибуните с надеждата, че може да зърне някъде Уол Пот, макар че шансовете той да е тук бяха нищожни. Все пак това не беше мач между реномирани боксьори.

Четвърти рунд. Тан смени тактиката си. Придвижваше се по-внимателно по ринга, като на боксьор в западен стил, държеше Сай на дистанция и го чакаше да се разкрие. Сай се придвижваше грациозно, танцувайки неуморно около тромавия си противник.

Изведнъж, съвсем ненадейно, Тан изстреля крака си напред и успя до намери с плътен удар слънчевия сплит на Сай. Дребничкият тайландец се преви на две от болка и падна върху въжетата.

Тълпата беше стъписана, не знаеше кого да подкрепя.

Тан се нахвърли върху него като тигър и стовари три унищожителни удара в главата му. Сай беше на колене и разтърсваше глава, за да се опомни, а по гърдите му покапаха пръски кръв, размесвайки се с потта му. Той вдигна очи нагоре към Тан и в тоя момент Хатчър видя злобата в погледа му. Това беше поглед на убиец. Сай избърса кръвта от лицето си с ръкавицата и разтърси глава, докато реферът се беше навел над него и му говореше нещо.

Сега вече се беше изправил на крака, подкрепян от окуражителните възгласи на тълпата. Тан нападна отново с тромави подскоци и се опита да наложи бой от близка дистанция, влизайки плътно в Сай. Тогава дребният тайландец направи нещо изумително. Направи салто встрани и се приземи на краката си зад Тан и докато едрият му противник се извърне към него, той направи три малки подскока, скочи високо във въздуха и нанесе два силни удара с крака в лицето на Тан, след което се приземи отново на краката си.

Хатчър се усети, че е на крака и крещи от възторг заедно с тълпата.

Зашеметен от ударите, смаян и стъписан от страхотното, безмилостно нападение, Тан нанесе в отчаянието си убийствен, касапски удар към противника си. Юмрукът му профуча на четвърт инч от брадичката на Сай.

Сай го намери с два бързи леви и стовари мощен десен в ъгъла на челюстта му, точно под ухото. Тряс!

От удара Тан се извъртя обратно, пльосна по очи върху въжетата, отскочи оттам и се стовари по задник на ринга. Огледа се наоколо с изцъклен, невиждащ поглед.

Реферът започна да брои. На шест Тан се беше опрял на дясната си ръка. На осем беше успял да подпъхне краката си под тялото. На девет с мъка се избута нагоре.

Реферът отстъпи назад.

Сай започна да се движи като стрела. Танцуваше на зигзаг по целия ринг, докато Тан се опитваше да фокусира очите си и да го фиксира. Той изобщо не видя последните два удара.

Вторият от тях беше унищожителен десен, в който беше вложена цялата мощ на неговите 120 фунта плюс неизмеримата му енергия. Главата на Тан отскочи назад като боксова круша. Пред очите му се спусна черна пелена, той се свлече на колене, после се строполи напред по очи върху ринга и повече не помръдна.

Дори и ангелите нямаше да могат да го извадят от дълбокия несвяст.

Сай скачаше радостно по ринга с вдигнати над главата си ръце — истинска картина на несдържана радост. Неговият треньор скочи през въжетата на ринга, обгърна го с две ръце през кръста и така започна да танцува с него по осветения квадрат.

Тълпата беше полудяла — по ринга заваляха хвърлени програми, шапки, амулети и празни бутилки.

Както аплодираше, Хатчър започна и да се смее от радост. „Това се казва страхотен бой“, каза си той вътрешно.

Хатчър размаха печелившите билети от залагането си над глава и закрещя, колкото му позволяваше гърлото, към Сай и треньора му.

— Седемстотин и петдесет бата, приятел, седемстотин и петдесет бата!

Естествено, в такъв момент Сай най-малко се интересуваше от това. Буда беше повярвал в него. Той беше победил огромния си противник. И беснеещата тълпа приветстваше именно него.

Във възбудата си Хатчър не можа да забележи стария китаец, който го наблюдаваше. Той беше висок, но прегърбен. Имаше сива, изтощена коса и бяла брада. Беше облечен в копринен чионгсам. Когато Хатчър се измъкна между пейките и излезе от арената, старият мъж го последва.

Като излезе отвън, Хатчър отиде направо на едно от петте гишета, на които се изплащаха печалбите от залаганията. Нареди се на опашката и в тоя момент усети първите хладни пръски дъжд. Само след секунди проблясна светкавица и се чу тътенът на гръмотевица. Хатчър стоеше търпеливо на опашката и оглеждаше тълпата.

 

"ТАЙ ХОРС" - 2 част , Уилям Дийл

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature