Професията хунган може да бъде наследствена. Естествено е баща да иска да предаде на сина си тайните на своето изкуство. И да го подготви за свой заместник. Фактът, че олтарът и духовете, които го обитават, са част от наследството, възлага на онзи който го получава, задължения, от които е трудно да се откаже. От една страна лоа и клиентите на хумфо са капитал, който семейството не се решава да загуби, от друга, изоставените и изгладнели духове могат да се обърнат срещу онзи, който би трябвало да ги храни и почита. Борбата в душата на човека, който няма призвание за хунган, зависи от натиска на семейството и се превръща в личен конфликт между него и лоа на неговите предци. Тъй като се усеща застрашен от тях заинатилият се наследник приписва всяка болест или неприятност на отмъщението на духовете, докато най – сетне победен от страха, онстъпва пред онова, което вярва, че е свръхестествена повеля. Възможна е и противоположната ситуация: лоа да проявят враждебност към син, недостоен да наследи своя баща, като му поставят на пътя какви ли не пречки.

Повечето кандидати за свещенослужители стажуват няколко години при хунган или мамбо, поели обучението им. Така усвояват техниката на професията, изкачвайки последователно всички стъпала на йерархията вуду. Реномето на учителя се прехвърля и върху учениците, затова когато станат хунган или мамбо те разказват с гордост за годините на своето чиракуване. Някои жреци вуду твръдят, че са получили познанията си направо от духовете. Лоа като Огу, Легба, Айзан, Босу и Семби се съгласяват понякога да обучат избрани от тях ученици. Предаването на „знание” може да стане и с помоща на магически предмет. Известен в Марбиал хунган притежавал – казват – толкова изключителна прорицателска дарба, че успял да натрупа състояние, оценявано на повече от десет хиляди гурди. На смъртното си ложе той предал на своята „сестра в кръщението”(кръщелници на един и същи кръстник или кръстница се наричат братя и сестри в кръщението) шал, който обикновено си връзвал на кръста.

В мига, в който жената го вързала на кръста си, тя била обладана от лоа и наследила прорицателската дарбата на своя брат и станала мамба. Когато кандидатът за званието хунган завърши обучението си, той минава през обреда на посвещението, който се извършва в най – строга тайна. Бъдещия хунган бива затворен за 9 дни в стая в светилището. Той лежи на рогозка сложил до себе си своя асон, главата му е опряна в камък, на който е сложено тесте карти. Позволено му е да сяда само за няколко минути. Сънищата, които го спохождат по време на затворничеството, са особено важни, защото предават наставленията на боговете и по – специално на Локо.

Краят на ритуала за посвещението в хунган се нарича „издигане”, защото кандидатът седнал в кресло е трикратно издиган във въздуха сред приветствените възгласи на присъстващите. „Издигането”във въздуха е обред, спазван всеки път, когато членът на една общност се издига в ново стъпало в йерархията вуду. Дарбата на ясновидец, която дава на един хунган титлата дивино (прорицател), се утвърждава на специална церемония, наречена „завладяване на очите” – тя е най – висшата степен на посвещение.

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature