Духовете се въплащават, когато пожелаят, в избрани от тях хора. Всеки вярващ може следователно да се озове в непосредствен допир със свръхестествения свят, но без тази близост да му налага общуване или диалог с божеството. Защото обладания е само плътско вместилище, което духът използва, за да се прояви. Който обаче желае лоа да го чуят, особено ако става дума за имот или болест, ще направи по – добре да прибегне до услугите на Хунган или Мамбо, наричани още, но по – рядко, папалоа и мамалоа.

Терминът „ганган” като синоним на хунган, включва в зависимост от регионите, уважителен или обратно – пренебрежителен оттенък. Въпреки, че често подържат твърде тесни връзки, хунган и мамбо не са част от организирано цяло.

Те са по – скоро ръководители на автономни братства отколкото членове на йерархизирано духовенство. Тоест няма подчиненост на един хунган на друг. Самата длъжност обаче има своя йерархия, съответстваща на степените на посветеност, но свещенослужителя е авторитет само за онези, които доброволно са станали служители или служителки на духовете, почитани в неговото светилище.

В този занаят могат да се срещнат най – различни хора, от екзалтирана селянка, която издига олтар в колибка до дома си и призовава лоа от името на своите съседи, до прочутия столичен хунган, по своемо образован, изтънчен, повърхностно запознат с окултизма и чието светилище има артистични претенции.

Репутацията на някои жреци не прекрачва границите на техния квартал, а други привличат многобройна клиентела и са познати в цялата страна. Някои хунган или мамбо може да са дори нещо като модни личности.

Тяхното хумфо (светилище) е посещавано от хора от буржоазията, които не се боят да се озоват там заедно със занаятчии и работници. Най – високо ценените способности на служителите на култа са „знанието” и ясновидството. Хаитянските селяни наричат „знание” онова, което ние бихме определили като свръхестествена проницателност и произтичащата от нея сила.

Хунган и мамбо се отличават помежду си тъкмо по степента на своето „знание”. Наред с тези способности произтичащи от повече или по – малко свръхестествена дарба, хунган и мамбо трябва да придобият и познания от технически характер. Да занаят имената на духовете, техните атрибути и знаци, вкусовете на всеки от тях и какъв ритуал е най – подходящ за различните видове церемонии.

Истински хунган или мамбо е само този или тази, които са овладели основите на тази наука. За да се постигне това са необходими упоритост, добра памет, музикална дарба, и продължителна практика в ритуалите. Добрият хунган е едновременно жрец, лечител, прорицател, заклинател, организатор на публични събития (празнични ритуали) и диригент.

Функциите му преминават до голяма степен границите на свещеното. Той е много влиятелна политическа фигура, предизборен агитатор, комуто депутати и сенатори щедро плащат за подкрепата. Неговата интелигентност и репутация често го превръщат в признат съветник на общността. Постоянните посетители на неговия хумфо споделят с него грижите си, обсъждат бизнеса и работата си.

Той обидинява в личността си ролята на свещеник, кмет и нотариус. Материалните придобивки не са единствената привлекателна страна на неговата професия. Да станеш хунган или мамбо означава да се изкачиш по социалната стълба и да си осигуриш видно място в общността. Повечето избрали професията на хунган или мамбо са били тласнати от различни подбуди, сред които вярата, амбицията, жаждата за власт или просто користолюбието.

Въпреки това духовното призвание се обяснява винаги със зов, който никой не може безнаказано да пренебрегне. Подозрение и порицание тегнат над обвинените, че са „купили” своите лоа-покровители, защото ако са го сторили, това значи, че „добрите лоа” не са ги сметнали достойни да им служат. Загубили надежда да си спечелят благоволението им, те са се обърнали към продажни лоа.

Да прибягва към такива средства може само хунган „който работи с двете ръце”, иначе казано магьосник, наричан „боко”. Властта която притежава един хунган, го излага на големи изкушения. Духовете, избрали мъжа или жената, които ще дарят със свръхестествени способности и ще направят свои служители, им разкриват намеренията си или с думите на обладани от тях хора или в пророчески сънища.

За човек станал хунган или мамбо казват, че е „взел асона”. Асона е символ на жреческата професия и представлява ритуална дрънкалка, с която се извикват лоа. Изработва се от кратуна, изсушена и почистена. Покрита е с мрежа от порцеланови мънистта, чийто брой и цвят варират в зависимост от това кои лоа са господарите на дадено хумфо. Порцелановите мъниста се редуват със змийски прешлени.

В някои случаи прешлените преобладават. На асона обикновено има звънче, с което свещенослужителя звъни по време на церемонията. Има две основни категории асон. Асон господар и обикновен асон. Преди да бъдат използвани за култа, дрънкалките трябва да бъдат осветени с кръщене. Лице, което получава званието хунган или мамбо, лежи по време на кръщенето до своя асон.

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature