Психологическа консултация  

Юлияна Шапкарова  
консултант-терапевт

Juliqna_Shapkarova.jpg

Психологическа консултация и помощ при: 

- Емоционални
- Семейни
- Професионални проблеми
- Мотивация
- Подкрепа
- Себепознание
- Творчество

- Индивидуална програма за оценка, подобряване и поддържане на самочувствието

- Онлайн консултация

За контакти:

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Google+

Ателие за самопознание, личностно развитие и творчески опит

Мотивация и нейното място в успешната терапия

 

   
Моро дьо Сен-Мери ни дава доста точен превод на думата „вуду” – „всемогъщо и свръхестествено същество”. Той го идентифицира със смока, под чието покровителство „се събират всички изповядващи тази религия”. Ето неговия разказ: „Вуду проявява силата си и налага волята си само с посредничеството на велики жрец или жрица. Тези персонажи, в които разпознаваме хунган или мамбо решават дали смокът или вуду допуска или не желаещ да влезе в общността, те му предписват задължениято, задачите, които трябва да изпълнява и приемат приношенията и даровете, очаквани от бога като дължима почит. Обикновено вуду ритуалът се извършва нощем. Жрецът или жрицата застават пред олтар, на който е сложена клетка, в която има смок. След различни церемонии и дълга реч на хунган или мамбо, посветените се изреждат според възрастта си, за да молят вуду и да споделят желанията си. Жрецътсе качва върху клетката със смока и бива обладан от бога. Прави резки движения, тялото му се гърчи в конвулсии и богът говори с неговите уста.

После смокът се връща върху олтара и всеки идва да му поднесе дар. Убиват коза, а кръвта й събрана в съдина, ще запечата на устните на присъстващите обещанието, че ще предпочетат да умрат, но не и да издадат нещо. Ще обещаят дори да убият този, който забрави, че е зал този тържествен обет. Следва същинският танц вуду. Тогава вомопосветените биват приети в религията.” Церемонията завършва с нещо като колективен делириум, предизвикан според Моро дьо Сен-Мери, от магнетични излъчвания. Като доказателство той сочи кризите, в които изпадали и белите дошли само да погледат. Той ни дава и доста добро описание на транса: „При някои внезапна слабост бива последвана от припадък, други биват обзати от ярост, но всички сякаш не могат да овладеят обзелото ги нервно треперене. Те се вартят безпир на място.

Някои раздират дрехите си, други, които са изпаднали в безсъзнание, лежат на земята, тях, без да престават да танцуват, ги занасят в съседната стая.” В светлината на днешните ни знания текстът на Моро дьо Сен-Мери не остава съмнение относно съществуването в Санто Доминго към края на 18 век, на ритуали и обреди, останали непроменени и до днес. Авторитетът на свещеника, облеклото му, важността на транса, рисунките на пода са елементи, без които вуду церемонията не може да се извърши. Но Моро дьо Сен-Мери греши представяйки тази религия като обикновено обожание на змята. Тотава както и днес вудуистите почитат Дамбала-уедо, богът-змия, но това божество от дахомейската традиция съвсем не е единственото велико божество.

Авторът на текста се е поддал на предразсъдъците на своята среда по онова време и най – вече на влиянието на първите етнографски теории. Днес вече не е прието Дамбала-уедо да бъде представян от живи змии. Следващия пасаж от Моро дьо Сен-Мери е въвел в историята на вуду една загадка, която още не е разгадана. През 1768г един негър от Пьоти-Гоав, за да направи още по – ефективен вуду ритуалът решил задно с участниците в церемонията да добавят стрит на ситно оръдеен барут към тръстиковата ракия, която пият. Този танц се нарича „Дон Педр” и причинява смърт. Дори зрителите наеликтризиръни от конвулсивните движения са споделяли опиянението на участниците и кризата се е превръщала във всеобща. Наложило се да забранят със сурови и понякога безрезултатни наказания танцуването на „Дон Педр”.

Повечето богове вуду са групирани в два големи класа – рода и петро. Етимологията на думата рода е ясна. Став дума за град Арада в Дахомей, с чието име са наричали дахомейците през 18 век. Що се отнася до петро, в тази дума разпознаваме онзи Педро, за когото се говори в цитирания по – горе текст. Би било малко наивно да приемем, че толкова сложен ритуал като придружаващия култа на божествата петро, е бил въведен от един единствен човек, пък било то и гениален. Във съвремения вуду домпедър е могъщ бог, когото посрещат, подпалвайки заряди барут.

Само откриването на неизвестни документи, осветляващи ролята на този Дон Педро, ще ни обясни неговото обожествяване и толкова силния отпечатък, който е наложил на вуду. Декуртилз, който е събрал информацията си в началото на 19 век, също споменава за „Домпет”, когото описва като всемогъщ главатар на орда вудуисти и притежавал способността да открива с поглед и въпреки всяка материална преграда всичко, което става на каквото и да било разстояние. Ясновидството е сред обичайните умения на един хунган. В навечерието на френската революция вуду е бил вече организирана религия, която се различавала от днешния си облик само с по – силно изразения си африкански характер.

По онова време вуду едва започвала да се християнизира, а ритуалът му още не бил залят, както е днес от католическата литургия. Броят на робите идващи от тържищата в Конго и Ангола, не преставал да расте, а след 1785г притокът от тези области превишил този от Гвинея. Новодошлите въвели божества и ритуали, които се интегрирали повече или по – малко в системата, която негрите от Гвинейския залив вече били пресъздали за себе си. С революцията и войните за независимост започва нов период в историята на вуду. Връзките с Африка са прекъснати, католическото духовенство – разпръснато, властите вече не контролират толкова строго религиозния живот. Вуду става все по – влиятелен, защото свещиниците заместили онези от колониализма, са снизходителни и суеверни.

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature