Хумфо са отворили широко врати за туристите, между портиерите на хотелите и хунган са завързани връзки, тъй че в събота вечер могат да се видят дълги редици коли, спрели в някоя уличка близо до светилище. Предприемчиви хунган даже са режисирали представления вуду, които се повтарят всяка седмица и са предназначени специално за туристите. Те са променили ритуалите на дедите си така, че да предложат на посетителите живописното, което те очакват. Казват например, че никога не пропускат да представят на очарованата публика козел със запалени на върха на рогата свещи. Светилищата са се превърнали в осветени с неон театрални зали. Хунган и мамбо са си осигурили големи доходи, но са пропъдили от светилищата истинските вярващи.
Вярно е, че това срамно използване на религията се изплозва само в Порт-о-Пренс, но те ще разруши в края на краищата вярата на селяните, изложени на влиянието на столицата. Протестанството, което печели многобройни последователи, също се проявява като опасен враг на вуду и го преследва с упорита злоба, без да допуска компромисите, с които е свикнала католическата църква. Можем да сравним този текст с думите на монсеньор Керсюзан: „Един бокор (магьосник) върви по улиците. Ние го познаваме, всички го следят с поглед – къде отива? В някоя колиба, при бедняк, който не може да плати за лекар или аптекар? Не, той ще влезе в разкошна къща и ще оперира баща на семейство от висшето общество”.