Психологическа консултация  

Юлияна Шапкарова  
консултант-терапевт

Juliqna_Shapkarova.jpg

Психологическа консултация и помощ при: 

- Емоционални
- Семейни
- Професионални проблеми
- Мотивация
- Подкрепа
- Себепознание
- Творчество

- Индивидуална програма за оценка, подобряване и поддържане на самочувствието

- Онлайн консултация

За контакти:

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Google+

Ателие за самопознание, личностно развитие и творчески опит

Мотивация и нейното място в успешната терапия

 

   

LIME  

   

Разказ спечелил пето място в конкурса: "Чуй приказката на Земята"

- Имало едно време – започвам да чета приказка на шест годишната си внучка Стефи. Изведнъж тя ме  прекъсва и ми казва:  - Бабо, тези приказки са ми омръзнали, разкажи ми нова приказка.Разкажи ми за земята, за небето и водата. Защо да не й разкажа? Тя е малка, но е много любознателна. Замислям се и започвам  разказа си, започвам приказката за Земята. - Преди много, много години, в далечни стари времена се родила Земята. Нейна майка била Вселената. Планетите й били братя и сестри, а звездите-братовчеди.Слънцето дарявало всички със светлина и топлина. Луната пък с време за почивка.  

- Бабо, а кой е бил бащата на Земята? – ме прекъсва и пита Стефи.
  - Баща на всички е бил Творецът, Силата, която управлява живота. Ние обикновените  хора го наричаме Бог.Той е велик, могъщ, справедлив и добър. – обяснавам аз и продължавам да разказвам – Земята имала четири деца: Водата, Въздуха, Природата  и Огъня. Най – голяма била Водата, а най – малък, Огънят. След време, когато децата й пораснали, майката Земя ги извикала при себе си:
    - Мили мои, дойде време да се разделим. Вие трябва да тръгнете по широките друмища, за да търсите истината, за да помъдреете. Когато това се случи, ще се върнете отново тук. – казала

Земята, целунала децата си и ги изпратила. Младежите тръгнали на път.Много скоро стигнали до кръстопът. Мислили, мислили и решили да се разделят. Всеки сам тръгнал по един от пътищата. По десния път тръгнала Водата. Вървяла, вървяла и се изморила.Седнала да си почине. Отпуснала морно тяло.”Бързо се уморих. Я да взема да оставя част от себе си тук.” – си помислила тя. Така и направила.

От където минавала, все оставяла част от себе си.Когато била много уморена, оставяла повече.Така се образували  моретата, езерата и реките. От Водата се зародил първият живот. Той бил много мъничък  и невидим, но после се появили и други форми на живот. Появили се хората. Покрай водните басейни хората започнали да строят своите къщи, села и градове.Започнали да използват Водата за свои цели, за да подобрят начина си на живот. Водата била доволна от това. Много години хората, й се прикланяли и чакали с надежда нейната благодат.

Творецът и Земята създали Водата, за да могат хората  да живеят с чисти души.Както водата била чиста и прозрачна, и се движела , за да е жива, такава трябвало да е и човешката душа.С годините обаче, човешката душа била все по – недоволна, все по – алчна, все по – жестока. Понякога Водата се ядосвала много на хората и излизала от леглото си и заливала всичко.Уморена, накрая Водата се отказала от тази борба. ”Сега как ще се върна в къщи? Какво ще кажа на майката Земя?” – се питала Водата и тъжна  тръгнала към дома.

По средния  път тръгнал Въздухът. Вървял, вървял и се задъхал. В гърдите му запарило, а главата му забучала. ”Така не става.” – си казал той и отпуснал тапите на газовите си резервоари. Новият въздух бавно изпълнил небесната шир. Лъчите на слънцето не били вече така жарки. След като сторил това, Водата и Светлината родили новия живот. 

Въздухът  бил  много емоционален.Той често се сърдел, често се смеел, често плачел, а когато бил много сърдит, сковавал от студ всичко наоколо.Така се родили годишните времена. Пролетта, лятото, есента и зимата, били деца на Въздуха. А настроненията на Въздуха, идвали и от настроенията на Водата. Така те си изпращали послания и поздрави. 

Най – важната мисия на Въздуха била свързана с мислите на хората. В дълбока древност хората се страхували  от Твореца и го Боготворяли.Тогава и душите им били чисти, а от там и мислите. Колкото повече се материализирал светът, толкова повече мислите на хората ставали лоши.Злобата и агресията помрачавали както мислите, така и живота на хората.”Намерих ли истината?” – запитал се Въздухът. Недоволен издул бузи и затътрил тежки крака към къщи. 

По левия път тръгнала Природата.Тя вървяла, вървяла, а пред очите й само пустош. ”Я да разнообразя малко тук.” – казала тя и разтърсила гръб.Така се образували планите и равнините. Огледала Природата, но не останала доволна.Протегнала ръце и повикала сестра си Водата да й помогне. Те двете сътворили горите, полетата и растенията.

Само древните хора се кланяли на Природата. Те почитали всичко създадено от Твореца и неговите деца. Колкото повече се подобрявал животът, толкова повече Природата се изчерпвала.Накрая тя се превърнала в грохнала старица. Природата  била създадена, за да бъдат хората  доволни и добри, но те колкото повече имали, толкова повече искали.Природата, като се сърдела, изпращала земетресения, но това не изплашило хората. Изчерпана и съсипана, Природата тръгнала да изкаже своята болка на майката Земя.

Останал сам на кръстопътя, най – малкия брат се обърнал назад и тръгнал.Сърцето и душата му били огнени. Младостта му буйна, но душата му била чиста. От сърцето си той дал на хората огън, да могат да живеят по – добре.Огънят бил създаден да олицетворява вярата,  движението в правилната посока, движението вътре в душите на хората. Огънят също търсил истината, но и той не я намерил.Това, което открил в съвременните хора, намалило пламъка в душата му.”Къде отиде вярата на хората?” – се   питал той. После запалил един факел и тръгнал в мрака да търси истината.

Така, търсейки истината, братята и сестрите се срещнали отново на същия кръстопът. Времето и най – вече духовната промяна, били променили всички. Всеки разказал за патилата си, какво е сътворил, какво  е преживял и какво е разбрал. Сприрам да разказвам и поглеждам към Стефи. На лицето й виждам усмивка, макар да беше заспала. Присядам до нея на леглото. Заглеждам се с възхищение в нея. Не я гледам с очите на любящя баба. Гледам и се възхищавам на чудото наречено Природа.Там в леглото лежи едно дете, едно малко момиченце, но неговите форми са толкова съвършени, че аз искрено се прекланям от майстора, който е сътворил това чудо.

Стефани е полегнала на лявата си страна. Косата и е светло кестенява и се е отпуснала назад на вълни. Те са като  водите на малко поточе. Лицето й е леко закръглено с малка брадичка. Когато плаче тя става толкова малка и остра, че заприличва на триъгълниче.  Кожата й е бяла и чиста. Бузките са почервенели, като зреещи праскови. Очите й са средно големи, разположени правилно на лицето. Миглите на Стефани са дълги и подвити. Цветът на очите й е тъмен кехлибар. Когато тя поглежда някого, в тях има само блясък и чистота.

Когато се усмихва, очите й стават толкова мънички, но пък от тях струи толкова любов, че не може да не се очароваш. Когато иска да постигне нещо, погледът й е като на дяволче. Нослето на Стефани е правилно и нормално  голямо. Малки ноздрички го правят изящно. Устните й не са големи, нито стиснати. Долната й устничка е малко по – дебела от горната, а двете се събират в красива извивка. Цветът им е малинов. „Устата  й е толкова кипра, сякаш е с паричка рязана” – спомням си думите на моята баба.

Да, Стефани е едно истинско чудо на Природата. Нейната красота, чистота и наивност са достойни за платното и четката на всеки художник. Стефани  притежава най – ценните качества, които ни е дала Природата. Тя е уникална и Божествена! Осъзнавам, че тя е едно малко Слънце, една малка Вселена.Осъзнавам още, че всички хора сме част от големия Космос, че всички сме едно цяло.Наш дълг е да пазим Природата, Водата, Въздуха и Светлината. Наш дълг е да пазим майката Земя!

 

Автор: Тонка Господинова Иванова

Коментари   

#1 RE: Земята иска да ти разкаже приказкаКармен 2012-05-07 05:54
Чудесна съвременна приказка!Нека винаги има приказки.
Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature