Психологическа консултация  

Юлияна Шапкарова  
консултант-терапевт

Juliqna_Shapkarova.jpg

Психологическа консултация и помощ при: 

- Емоционални
- Семейни
- Професионални проблеми
- Мотивация
- Подкрепа
- Себепознание
- Творчество

- Индивидуална програма за оценка, подобряване и поддържане на самочувствието

- Онлайн консултация

За контакти:

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Google+

Ателие за самопознание, личностно развитие и творчески опит

Мотивация и нейното място в успешната терапия

 

   

LIME  

   

Разказ спечелил шесто място на конкурса: "Чуй Приказката на Земята"

Казват, че Земята изглежда прекрасно от Космоса. Сигурно е така  - независимо как е образувана от  Биг Бенг  т.е.  от Големия взрив или по други неразбираеми и невидими закони…Това е Земята, нашата Земя – нашата планета. Тя така си е харесала Слънцето, че си обикаля, обикаля около него... И какво по-добро от това - нали то е звездата, която ни огрява! От това нашата Земя - нашата планета става още по-прекрасна, още по-привлекателна. И добре, че е така. Накъде без топлина, без светлина без фотосинтеза?!

Ето небето синее над Земята. Оглежда се в бистрото, чисто езеро – по брега, на което се спотайват току-що разцъфнали  гълъбови очички. Това е  много нежното, пролетно, небесносиньо цвете наричано още  - потайниче. Над него трепкат полупрозрачните крилца на прускосиня пеперуда.
Орлин я видя,  приближи се и се усмихна. 

Спомни си за специално посадените черничеви дървета; за бубите, които отглеждаха на времето…Беше му интересно как наедряват и започват да се завиват тези живинки с плътно сплетени тънки, копринени нишки. Как за няколко дни се затварят с тях в пашкул и се превръщат в какавида! Тези пашкули те предаваха на фабрика ,,Свилена”, а от непредадените от запазените - излитаха копринени пеперуди.

Вълшебство на Природата! Кръговрат…Метаморфоза...

Но какво се случи с черничевите дървета? Нищо не остана от тях. Големият комин на дървопреработвателното предприятие бълва пушек!  Няма пречиствателна станция, рибата в близката река вече изчезна. Е – да, но има Черно езеро. Все пак то събира някои от отровите нищо, че като вали прелива. И къде отива тая мътилка? Досещаме се нали?!
    
Орлин обича природата, завърши лесотехническия само и само да бъде на воля, да бъде сред природата. Сега  е вече към горското, но когато и да го потърсите, той  е на обекта. Вековни дървета: бук, габър, ели…Още като ученик идваше по тези места. Тогава влязоха  в Дълбоката пещера. Проникнаха през процепа на обраслата със здравец и бръшлян скала и се шмугнаха в галерията със сталактити и сталагмити. Стигнаха до големия сталактон и кристално чистото синтрово езерце, с идеално гладките пещерни бисери.

В дъното бучи водопад, водата му чезне някъде в понора, в губилището. Осветлението на групата  е примитивно и всички поемат обратно, но успяват да видят колонията прилепи, които с нетърпение очакват нощта. Със своите ехолокатори, тези загадъчни същества чудесно се ориентират през ноща и  опознават света в тъмната част на денонощието. Творение на Природата!

Орлин и приятелите му, когато отново застанаха на границата между светлината и мрака, вече бяха опиянени от видяното в подземното царство, от невиждана дотогава красота. Сега вече - Орлин отговаря  за този район. Ще успее ли да опази тези и другите спелеообекти?...Гората? Миналата година той и колегите му едва се справяха с хората ,,любители’’ на Природата, които ежегодно излизат горе не само да видят къде цъфти еделвайса – символът на планината. Целта на тези ,,природолюбителски” излети е комерсиална. Те много добре знаят, че еделвайсът е защитено цвете и е на  изчезване.

А сърните, елените – ако няма контрол какво става?!...

Приятелят от детството на Орлин – Герасим е морски капитан. Той пътува с кораби по морета и океани, но когато не е на плаване, редовно посещава Орлин - тук в сърцето на Балкана.
Герасим разказва, разказва и за контрабандата с морските дарове, и за нефтените разливи, и за подводните взривове:
 

-   За опазването на акваторията има дял  корабоплаването. Но аз съм свидетел  на замърсяване  по бреговата ивица. Всичко, всичко  е много опасно! И замърсяването на моретата, и на Океана, и на въздуха, и на сушата.
 -  А топлинното замърсяване над промишлени зони и населени места; замърсяването на реките; земните източници, пестицидите – възмущава се и Орлин.

- Всичко това е голям проблем, но убеден съм, че ще го решим. Дойда ли тук, в планината - е друго.  Отдъхвам си.
- Ето ги двамата приятели Орлин и Герасим вече са на Пеещите скали. Времето е слънчево. На север ясно се очертава сребърната ивица на река  Дунав. А тук – между връх Росоватец и връх Корита е главното вододелно било. От тук  тръгва водата за Севера и Юга. Чиста, прозрачна… Наблизко е връх Зелениковец и изворите на река Тъжа. Вода! Благодат! Без нея накъде?!  Лек  ветрец полюшва фееричното коило.Този дял на планината е най – прекрасното място. Тук човек се чувства в пълна хармония. В пълно съгласие - физическо и психическо с природата.

- Чрез нея  човек  преодолява своята неувереност. Тя - Природата спомага за неговото израстване. Опознавайки я, ще успее да се справя по-леко с проблемите си.  - Но любовта към природата, където и да се намира човек е не само от общуване с нея.  Опознаването, контактуването трябва да бъде в името на нещо. Всички сме жители на тази планета и трябва да сме отговорни както един  към  друг, така и към нашата прекрасна планета – Земя. Ако ние не я пазим, ако не бдим за нейното опазване, няма кой да го стори.

Казват, че който успее да мине под пъстроцветната дъга – ще бъде щастлив. Тайнствена и величествена - дъгата  е символ на надежда за утрешния ден. Може и така да е, но само, ако успеем да опазим нашата прекрасна планета – нашата неповторима Земя! Независимо как е образувана от Биг Бенг / от Големия взрив / или по други неразбираеми и невидими закони – това е нашата Земя и ние трябва да я пазим, да я съхраним в добро състояние за идните поколения.

 

Автор: Пенка Иванова Тодорова

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature