Психологическа консултация  

Юлияна Шапкарова  
консултант-терапевт

Juliqna_Shapkarova.jpg

Психологическа консултация и помощ при: 

- Емоционални
- Семейни
- Професионални проблеми
- Мотивация
- Подкрепа
- Себепознание
- Творчество

- Индивидуална програма за оценка, подобряване и поддържане на самочувствието

- Онлайн консултация

За контакти:

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Google+

Ателие за самопознание, личностно развитие и творчески опит

Мотивация и нейното място в успешната терапия

 

   

LIME  

   

Разказ спечелил трето място в конкурса: "Чуй приказката на Земята"

                        „Все года и века
                        и эпохи подряд
                        Все стремится к теплу
                        От морозов и вьюг
                        Почему ж эти птицы на север летят?
                        Если птицам положено только на юг!”
                                    В. Высоцкий

 

Аеродинамичният дизайн на турбо самолетите копира капковидната форма на сокола в полет, когато той, устремен след набелязаната плячка, се спуска в стемително, главозамайващо падение от висините към земята със зашеметяваща скорост. За да не експлоадират белите му дробове от силния напор на въздуха, навлизащ в тях при този невероятен полет, той има специални преградки в носа си, намиращи се там с единствената цел да възпрепятстват силата на струята въздух. Това гениално творение също е копирано при проектирането на турбо самолетите. Човечеството се е изхитрило и прототипите на изобретенията му са почти винаги творения на майката природа. А колко неща има още, за които не знаем?

Леля Ема и малкия Томи стояха на автобусната спирка и, чакайки автобуса, мълчаливо наблюдаваха полета на хищната птица. Градът бързаше, суетяха се хората, прибирайки се вкъщи, усещаше се напрежението на  отминаващия си ден, малко преди да настъпи кратковременното затишие на лятната вечер, предверие към бурна и гореща, изпълнена с ухания нощ. Лятна нощ, наситена със събития, с любовни страсти, с бръмчене на комари и хулигански прояви, прикрити от  тъмната кадифена завеса на мрака. Соколът прекарваше нощите в гнездото си, дебнеше, наблюдаваше напрегнат събитията и слушаше различните шумове.

- Лельо,  а къде живее соколът? – попита изведнъж Томи. – Къде си гледа пиленцата?
Леля му се замисли за кракто. Откъде ли знаеше Томи за пиленцата, като никога през живота си не беше виждал пиленца на живо, нито как птиците снасят яйца. Сигурно от Дискавъри чанел. Къде ли пък наистина, в огромния мегаполис, където милиони хора се бяха свряли в милиони кутийки, малки и по-големи, забързани, задъхани, тичащи, потни, стресирани хора, къде измежду тях и тяхните ухищрения за по-удобен живот се беше намерила място и птицата?

- Вероятно в короната на някое дърво, Томи, или под нечий покрив. Той живее някъде около
нас, в странна симбиоза, хранейки се основно от отпадъците, които изхвърляме, с това го облекчаваме да не търси постоянно храна, но той пък диша за сметка на това замърсения ни с газове въздух, вместо чист планински.    

- А лельо, какво е симбиоза?
- Симбиозата е когато няколко същества живеят задно и са си полезни взаимно с нещо.
Както дивата птица соколът и ние, хората от цивилизацията.
- А какво е цивилизация, лельо? – попита отново Томи. Тази дума му се видя невероятно
дълга и сложна, чак страшна със сложността си.

- Цивилизацията това сме ние. Нашите къщи, блокове, училища. Фабриката, където се труди
татко ти и офисът, където работи майка ти. Това са градовете, но също и самолетите, които виждаш да прелитат, оставяйки бяла диря в небето. Това са автомобилите и автобусите, интернетът, и метрото. Всичко, което е измислено и създадено от хората, това е цивилизация. Ако ние двамата с теб се качим на влака някоя събота и неделя и отидем на село, ще почувстваш разликата. 

Да напуснем, дори за малко, суматохата на големия град и се окажем на по-тихо място, ще започнеш и ти сам да чуваш звуците на природата. Ще чуеш как вятърът гали листата на дърветата, как ромоли реката, как чуроликат птиците... Ако в този момент видим някъде високо в небето да лети самолет и чуем шума на реактивния му двигател, това най-вероятно ще ти се стори като груба намеса, като арогантно нахлуване в хармонията на света около теб. Човешките съества смятат, че владеят всичко – земята, небето, водата и въздухът. Човекът мисли, че е единствен господар и покорител на природата. А не е прав, си мисля аз. Ние сме толкова несъвършенни...

-    А какво значи да си несъвършен бе, лельо? – попита отново малкият Томи.
-    Ами какво, такова като нас. Ние нямаме козина, като котките например и зимно време ни е
студено без дрехи. Нямаме хриле, заедно с белите си дробове, за да можем да дишаме еднакво на сушата и във водата. Нямаме бързи крака и силни мускули, като ягуарът например, за да можем да тичаме по-бързо от този автобус. Ние сме толкова зависими. Най-съвършенният ни орган, мозъкът, ами че ние направо си се подиграваме с него, като почти не го използваме. Повечето време мислите ни се въртят околко пълни глупости.

Междувременно те вече седяха в пълния автобус и търпеливо се придвижваха в натоварения вечерен трафик.
- Ако аз случайно бяха маймуна, - каза Томи, - щях да се прехвърлям от клон на клон по
дърветата и така да стигна по-бързо вкъщи. Вместо да седя и да се таралянкам в този автобус.
- Спомняш ли си, че моят дядо... - започна отново леля му, чиито мисли се рееха много надалече и тя изведнъж се усети, къде се намира.
- Ама лельо, ти и дядо ли си имала? – прекъсна я изумено хлапето. – Та той трябва да е бил поне на триста милиона години....

- Хм, това беше доста отдавна. Много, много време преди ти да се родиш,- поясни, леко смутена, лелята. – Тогава времената бяха по-различни от сега. Съвсем различни. Тогава и аз бях малко момиченце, горе-долу като теб сега, моят дядо живееше на село и аз прекарвах летните ваканции при него. Той ми показваше прелестите на извънградския живот, учеше ме на близост с природата. Помагаше ми да разбирам езика на животните, защото животните също имат език. Те не говорят с думи, като нас с теб сега, но имат свои начини да общуват.

Те могат да показват привързаност и даже обич. Аз се грижех за тях и много ги обичах. Плачех с дни, ако някое козле или кокошка изчезнеше. Дядо още ми показваше и обясняваше разнообразието от треви и билки, учеше ме коя билка за какво е полезна и за какъв цяр се изпозлва. Казваше ми да не се боя от отровните, трябва само да се науча да ги разпознавам. Казваше ми – гледай козите, те единствени никога не пасат отровни треви или гъби, а ги надушват и винаги ги заобикалят отдалеч. Затова козата е най-чистото животно. На днешните деца, на теб и твоите приятели, няма кой да им покаже всичко това, - допълни леля Ема.

Те продължаваха търпливо да се предвижват в претъпкания автобус.      
- Има толкова много неща, за съществуването на които ти дори не подозираш, защото никога не си имал възможността да ги видиш. От друга страна, сигурна съм, че съществуват и милиарди други неща, за които и аз не подозирам, че съществуват. Това са може би лицевата и обратната  страна на цивилизацията.

От една страна, напредъкът на науката и прогресът разширяват нашия хоризонт, от друга страна обаче, те ни отнемат някои елементарни неща, откъсват ни от корените ни, по един или друг начин ни осакатяват. Ти например знаеш от Дискавъри чанел, как се рамножават кенгурутата или как се ловят крокодили. Но пък дори не подозираш, как се меси хляб, как се кваси сирене и мляко. Не знаеш истинския вкус на тези неща, както и на плодовете и зеленчуците. Не знаеш колко е сладко, след като си тичал и играл цял ден навън, да влезеш вкъщи и да ти замирише на прясно изпечен хляб, току-що изваден от фурната. Ти да си отчупиш от него и да го изядеш с безкраен апетит.

За тебе млякото идва от лилавата крава Милка, а всичко останало – от претъпканите с полуфабрикати супермаркети. Но нима може да се сравни например билковият био чай от пакетче с онзи чай, който би си сварил ти, ако се разходеше из гората и знаеше, от кои билки да събереш? Знаеш ли, колко беше уютно да си седим вечер с дядо, край запалената печка, да пием дъхав билков чай, без телевизия, без главите ни да се пълнят с глупости от реалитита и шоута, правехме играчки от вълна, от малки парцалчета и от шишарки...

Тогава все още индустрията не беше изживяла онзи бум и не бълваше пластмасови китайски извънземни, задвижвани с батерии. Така детето може само да си играе, а пък ти, вместо да се занимаваш с него, можеш спокойно да си зяпаш компютъра. Няма нужда да си напрягаш фантазията да измисляш игри. А и то не напряга своята. За какво му е?! Нали извънземното  е програмирано да пее петдесет различни мелодии. Не знам дали можеш да ме разбереш.

- Но аз нямам деца,лельо, - прекъсна я малчуганът.
 - Няма значение, говоря ти принципно. Това, което се опитвам да ти опиша е очарованието и романтиката на безвъзвратно отминалите дни, когато интернетът и телевизията не бълваха потоци и потоци от сурогати, с които населението да си запълва времето. Ти би ли могъл да си представиш животът без електричество, та дори и само за ден? За няколко часа дори, едва ли. А мога ли да побера в акъла си аз, твоята дърта леля, колко ресурс е необходим, за колко централи и хора, за колко човекочасове и сметкопланове става въпрос, за да се захранят с ток огромните мегаполиси, за да стигне за всичките седем милиарда и горница хора, запълнили планетата отвсякъде?!

Ние с теб живеем в царството на изобилието – натурални сокове с готови пюрета, краставици, чушки, домати и царевица в огромни количества, повечето от тях генномодифицирани и набъкани с нитрати, за да израснат и узреят за една нощ. Яйца, изработени по химичен път в огормни цехове, обслужвани от трудолюбиви китайци. Изработени, а не снесени от кокошки. Питаш се защо е нужно всичко това ли?

Ами много просто. Защото една кокошка-носачка за един ден снася едно яйце, а един китаец може да произведе хиляди. Обратната страна на нашето царство на изобилието е царството на нищетата, на бедните духом, а защо не и тялом? Заобиколени от всичките тези излишества, ние обаче няма какво да си купим, освен месо с антибиотици, салам с набухватели и оцветители, хляб с натриев глутамат, за да има по-силен вкус. Пробиотици вместо кисело мляко, витамини и биодобавки, вместо плодове и зеленчуци, и слънчева светлина.

- Спомням си, в онези прословути зимни вечери с баба и дядо, как седяхме и четяхме книжки. Николай Хайтов, например. Дядо наблягаше на описанията на природата и не пропускаше случай да каже – ето, чедо, виж, как хубаво го е казал човекът. Онова царство не беше царството на изобилието, населено с лоши магосници, маскирани като химици, агрономи, фабриканти и фармацевти. Предлагащи ни вълшебната златна рибка от магазина – хваната, изчистена, опечена, готова за консумация, пък какво от това, че е плувала в океан, целият преплакнат с радиоенергия от Фукушима?

Ама за сметка на това пък необикновенна риба, идваща от далечните японски земи, непозната по тези места, но пък достъпна по всяко време на годината, във всеки час от денонощието и за всеки джоб. ВЪлшебникът-търговец ти предлага тази златна риба, а магът-фармацевт има готови илачи да те лекува от болестите, които тя ще ти донесе. Вълшебна риа, вълшена страна, вълшебни хора и ние си мислим, колко сме щастливи всъщност, защото, казваме, имаме си всичко. Дори децата си създаваме в лаборатории и очакваме в най-скоро време да имаме дори роботи, които да ги раждат, отглеждат и възпитават.

Чуй приказката на земята, но ще можеш ли? Сред целия този шум и суматоха? Не е ли по-добре да чуеш поредния блудкав хит от поредното телевизионно риалити шоу, да слушаш шума на милионите мотори на превозните средства, да се загубиш в щастливо-депресираната тълпа и да не се замисляш много-много?... Не бива да се отделяш, защо да се блъскаш да се бориш срещу течението? Защо да си от птиците, които отлитат на север, когато за птиците е отредено да отлитат само на юг?...
Те стигнаха до някаква спирка и слязоха. Томи беше се унесъл от пътуването в автобуса, леля му Ема се беше унесла далече-далече в мислите си. Денят привършваше, всичко си вървеше по отредения ред. Градският сокол също вече се беше сгушил в гнездото си и се готвеше за нощта. Хората бяха пуснали телевизорите, готви до поемат обиланата предлагана информация. В царството на изобилието настъпваше нощта.  
 

Автор: Ирина Валентинова Нейкова

Коментари   

#2 RE: Беседа за отлитането на прелетните птици на северКармен 2012-05-07 06:03
Тази приказка наистина заслужава висока оценка!
"А лельо, какво е симбиоза?
- Симбиозата е когато няколко същества живеят задно и са си полезни взаимно с нещо."
Божеее,като си спомня детските години,когато всичко беше истинско...,сег а е времето на полуфабрикатите в храната ни,и най-вече-в личните ни връзки с хората около нас.
"Това, което се опитвам да ти опиша е очарованието и романтиката на безвъзвратно отминалите дни, когато интернетът и телевизията не бълваха потоци и потоци от сурогати, с които населението да си запълва времето."
#1 RE: Беседа за отлитането на прелетните птици на северKamino 2012-04-24 09:56
Този разказ е фаворита за спечелване на първото място на Председателя на журито - Юлияна Шапкарова. :-) За съжаление при четиричленно жури аз не мога да взимам еднолични решения и моя фаворит отиде на трето място. Макар и да беше оценен от мен с максималните 3 точки. По една точка за всеки от критерийте, по които оценявахме - оригиналност, творческа изказност (словесно майсторство) и адекватност спрямо темата на конкурса.

Благодаря на Ирина Нейкова за удоволствието да прочета нейното произведение.

Госпожа Нейкова сама предложи и обеща със спечелените пари от наградата да купи орехови дръвчета, които да засади в семейната овощна градина.

Пожелавам и още много творчески и градинарски успехи! :-)

Юлияна
Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature