Когато искаш да си дойдеш у дома,
а пътят сякаш е безкраен
и "у дома" е тъй далече.
Когато входната врата
е като черната скала
отвесна-непристъпна.
Когато искаш пак да ти простя,
но ти горчи в душата
за всички минали "прости",
които са ранявали сърцата.
Когато си от прошки отегчен,
и от сълзи, проклятия
и от отминалото време,
което повече разделя
на вместо да спои.
Отчаян и сломен.
Тогава,
точно в този ден,
побързай ти към мен.
Когато си най-истински,
с всичките си болки и тъги,
с мечти несбъднати,
страдания от тръни и лъжи
забивали бодли в сърцето ти.
Сълзи...
И с тези две ръце,
от чийто хляб съм яла.
Побързай и ме прегърни,
не стой пред входните врати...
Когато си най-истински,
сломен от болката ела при мен.
А всичко друго остави,
при леките жени...
с усмивките повърхностни,
гротески със размазан грим,
в празните им дни,
при техните погубени души.
16.01.15
Юлияна Шапкарова
Коментари
Нали разбирате, че при леките жени скитника-партнь ор е оставил всичко хубаво и добро от себе си. А за тази при която се връща донася своето отчаяние, болка и сломеност. Малко жени са способни на такава всеотдайна любов. Авторката не е сред тях и именно за това вменява на лирическата си героиня тези липсващи и качества и способности.
И сега си спомням казаното от
Съмърсет Моъм:
,,...Ако някога почувстваш,
че имаш нужда от мен,
ела и аз ще те приема с радост,
без упреци или неприязън..."
RSS feed for comments to this post