Синьото кадифе на вечерната рокля прилепваше изящно по красивите извивки на стройното женско тяло и разпалваше въображението на мъжа. Дамата в синьо. Без име и без минало или бъдеще, просто „Дамата в синьо“.

Карнавалът в чест на някакъв древен ритуал свързан с любовта беше в разгара си, всички носеха маски, измислени имена и свои загадъчни истории за миналото или футористични фантазии за бъдещето.

 Чувстваше се отегчен и незаинтересован от случващото се около него. Какво знаехе те за любовта? Или може би самият той не знаеше нищо? Трябваше да се съсредоточи, да отрази събитието и да изпрати статията на главния редактор на списанието, за което работеше.

Няколко пъти започна материала, но така и нищо не се получаваше. Сподави поредната прозявка, стана от пейката край езерото, огледа се и с учудване забеляза, че слънцето отдавна беше залязло.

– Как лети времето. Дори не забеляза, че бе изрекъл думите полугласно.

– Всъщност времето не лети, точно в този момент то е спряло и затаило дъх. - Дамата в синьо се бе облегнала на парапета обграждащ водите на спокойното езеро. Огънчето от цигарата  поставена в дълго, изящно цигаре припламна и за миг освети красива - винено червена маска, изпъстрена с пайети и чувствени устни, сякаш подканващи да бъдат целувани. След това всичко отново потъна в мрак.

Беше заинтригуван, скуката, отегчението и безразличието, с което наблюдаваше карнавала изчезнаха, така сякаш нейното цигаре беше магическата пръчка на прекрасна вълшебница.

– Ще ми окажете ли удоволствието да изпиете чаша кафе с мен? – Гласът на Дамата в синьо беше поразително завладяващ, сигурен и уверен, сякаш не се съмняваше ни най-малко в омагьосващото си присъствие.

– Винаги ли сте толкова дръзка?! – Не и остана длъжен той, като нарочно вложи в интонацията си властна нотка, с която искаше по мъжки да наложи волята си на това крехко създание, което очевидно ясно съзнаваше очарованието, с което го завладяваше.

– Не винаги. Само, когато времето е спряло и изисква от нас да уловим неговия вечен миг. Той се разсмя, раздразнението му от нейната дързост отново бе заличено от нежното припламване на вълшебното цигаре.

– Да се поразходим, в края на уличката има тихо заведение, където можем да се отбием.

Любопитството му окончателно го превзе и премахна и последните остатъци отегчение.

– Не бих си позволил в нощта на карнавала да ви питам за името ви, но все пак, кажете ми как да се обръщам към вас? - Цигарето припламна, устните, които желаеше да вкуси веднага, още тук и сега се разтвориха в пленителна усмивка:

- Сапфир. Замълчете и не споменавайте вашето име.

– Но защо, за Бога?! – Той наистина имаше усещането, че всчко, което му се случва е някак нереално, че протича в друг свят, в който няма време, а само безкрайна поредица от неизживени мигове, всеки един от който предлагаше нова и нова загадка.

– Съществува поверие, свързано с древния любовен ритуал, на който е посветен карнавалът. Според него, ако жена узнае името ви в тази нощ, ще отнеме вашата мъжка сила и вие ще се превърнете в окаяник до края на живота си.

Поразително! Тази прекрасна лейди беше истинско съкровище. Замълчаха и преминаха останалата част от алеята край езерото потънали във вълшебното очарование на нощта, която ги обгръщаше със своя сатен от нощни сенки и прохлада. Дори мълчанието между тях носеше заряда на страстта, желанието и на бурното любовно привличане.

И двамата обаче знаеха, че ще удължат максимално времето на любовната игра, която бяха започнали, преди да се отдадат на силната магия....

– Защо избрахте синия цвят и името Сапфир за нощта на карнавала? - Той пръв наруши мълчанието, след като отпи с наслада от ароматното, силно кафе. – Обичам водата и цвета на нощното небе, а сапфирите са камъните, чието носене събужда у мен почти сексуално удоволствие.

– А какво ще кажете за рубините? Дали правилно разбирам посланието и излъчването на вашия избор, към който сте прибавили огнено червеното домино? Отново усмивка, последвана от нейния смях, който събуждаше в него помитащи желания, които трудно успяваше да владее с усилие на волята.

В присъствието на тази жена за пръв път усети какво означава да се почувстваш ловец и завоевател. А когато момента настъпи да вземеш това, което ти принадлежи по право.

– Рубините....- тя умишлено направи пауза. – Разбира се те са символ на кулминацията....Прикритите еротични послания нажежаваха обстановката и той учуден от собствената си дързост, която обикновено добре прикриваше зад маски на спокойно безразличие, се чу да казва:

- Искам да прекарам ноща с вас! Но преди това...ще танцувате ли блус с мен? Но не тук!

Дамата в синьо, неговия прекрасен Сапфир, в сърцето, на който гореше с огнени отблясъци скъпоценния рубин, цветето на любовта и страстта. Отговорът й се забави или поне на него така му се стори. Това охлади бурните чувства, които сякаш напираха да пометат годините градено благовъзпитание и фалша на безмислени задръжки.

Той бе изцяло във властта на тази прекрасна жена и случващото се го накара да си зададе въпроса: „Кой в действитилност бе завоевателя във вечната любовната игра между мъжа и жената?“ Почувства се покорен и напълно завладян от тази магьосница и това му харесваше.

– Жилището ми се намира на три преки от тук, а блуса е любимия ми танц.

Стаята бе осветена от меките отблясъци на свещи, запалени в четирите ъгъла на помещението, поставени в красиви свещници на пода. Долавяше лекия ненатрапчив аромат на мускус и сандалово дърво, тихата романтична музика изпълваше сетивата му и създаваше чувство за пълнота, завършеност и хармония.

Сапфир разкопча роклята си и я остави да пада свободно около тялото и, наслаждавайки се на мекия допир на кадифето. Това сякаш я възбуждаше и той забеляза как чувствените и пълни устни се разтвориха и от там излезе нежния стон на еротичната въздишка.

Тя не свали доминото и сапфирената огърлица с яркочервения рубин в средата и сега беше негов ред да издаде гърления стон израз на едва сдържаното желание. Сапфир се приближи и бавно започна да сваля  дрехите му, така сякаш с всяко паднало парче плат премахваше натрупаните през годините разочарования, болки и страдания.

Тези малки и нежни ръце, които го обгръщаха и страстно драскаха чувствителните места на гърба му....

Остави се изцяло във власта на това чувствено създание излязло сякаш от приказния свят на карнавала.

Сапфир го притисна плътно до себе си и омайно завъртя бедрата си в ритъма на танца. Така започна тяхното магическо пътуване на любовта, което по-късно щяха да нарекат: „Нощта на карнавала, в която танцувахме блус“.

10.03.2011г.

Юлияна Шапкарова