"Когато на сбогуване думите две са... обичам те..."

    Тя беше най-младата и най-красивата
    и си тръгваше…бавно, обичайки,
    давайки му още една и още една… възможност.
    Отдалечавайки се с всеки пропуснат от него шанс

 Тя беше най-младата и най-красивата,
     наивната, невинната, по детски чистата
     с очи-кадифе, с горещо сърце,
     карибска красавица изплувала в залеза

     Подари му нощта, подари му небе –
     тъмносиньо-мастилено със звездите обсипано

     Подари му любов, подари му ръце
     и очи да го водят там в безкрая
     през нищото…в самотата на дните му

     И от нея останаха тези нощи карибски
     с аромат на кафе,
     и от нея останаха бурни танци, усмивки
     и смеха на дете…

     Тя си тръгна обичайки,
     бавно пътя пое
     той пропусна
     дори на сбогуване
     думите две

     После щяха да минат години,
     ослепели години безжизнени,
     без любов и без страст
     само пустите улици – прах…

     Само спомени тихи ще идват
     в безмълвните дни
     в тях самотникът тъжен ще мисли
     за карибските нощи - мечти

     За очи – кадифе, за вълни и море
     за онази жена, тя си тръгна сама
     и остана така само спомен
     от нощта на страстта

Юлияна Шапкарова

19.07.2013г. 23:47h