"Когато на сбогуване думите две са... обичам те..."
Тя беше най-младата и най-красивата
и си тръгваше…бавно, обичайки,
давайки му още една и още една… възможност.
Отдалечавайки се с всеки пропуснат от него шанс
Тя беше най-младата и най-красивата,
наивната, невинната, по детски чистата
с очи-кадифе, с горещо сърце,
карибска красавица изплувала в залеза
Подари му нощта, подари му небе –
тъмносиньо-мастилено със звездите обсипано
Подари му любов, подари му ръце
и очи да го водят там в безкрая
през нищото…в самотата на дните му
И от нея останаха тези нощи карибски
с аромат на кафе,
и от нея останаха бурни танци, усмивки
и смеха на дете…
Тя си тръгна обичайки,
бавно пътя пое
той пропусна
дори на сбогуване
думите две
После щяха да минат години,
ослепели години безжизнени,
без любов и без страст
само пустите улици – прах…
Само спомени тихи ще идват
в безмълвните дни
в тях самотникът тъжен ще мисли
за карибските нощи - мечти
За очи – кадифе, за вълни и море
за онази жена, тя си тръгна сама
и остана така само спомен
от нощта на страстта
Юлияна Шапкарова
19.07.2013г. 23:47h
Коментари
Дай Боже да имам още една възможност да срещна щастливата си и споделена обич, която да остане с мен завинаги! И да я въплатя в творчеството си. За да могат и моите читатели и почитатели да се докоснат чрез творчеството до Любовта.
Нека и Вие да имате
"...още една и още една...
възможност..."
да творите -
да се усмихвате -
да обичате и да бъдете обичана!...
RSS на коментарите по тази тема