31 октомври, Самхейн е древен религиозен празник. Повечето хора са запознати по-добре с него от колкото с другите паганистки празници, което се дължи на свързването му с Вси светии, а в Англия и с ноща, в която се пали огън на открито или ноща на Гай Фокс. С идването на Самхейн настъпва зимата и в действителност Самхейн на келтски означава края на лятото. Зимата идва със студ и сняг, което означавало, че само ограничен  брой животни ще имат достатъчно храна. Това е налагало заколването на голяма част от тях и осоляването на месото им за през зимата. Поради тази причина Самхейн е бил свързан със смъртта по един твърде пряк начин. С настъпването на студовете са се увеличавали и смъртните случаи - обстоятелство, което важи и до днес. Затова Самхейн е имал значение на празник на мъртвите - време, в което си спомняме за тези, които не са вече между нас.

Главата като част от тялото е била на голяма почит сред паганистките общности. Вярвали са, че в нея се намира източникът на вдъхновение и знание. Съществувал е обичай главите на достойните врагове да бъдат отрязвани и поставяни на видно място в залата за пиршества. Тази традиция може да изглежда варварска  от съвременна гледна точка, но животът на нашите деди е бил много по-суров и груб от нашия и те не са страдали като нас от чувство за гнусливост. Останките към този култ към главата са се запазили в Самхейн в обичая да се издълбава тиква, да се изрязва в стените и лице и да се поставя вътре свещ, като така се получава един тиквен фенер, осветяващ празника. 

Съществуват и други обичаи, които отразяват желанието на живите да общуват с духовете на предците си. Често се оставя празно място на масата и допълнителна порция храна, която престоява през цялата нощ за мъртвите роднини, които през ноща на Самхейн могат да дойдат да навестят живите си близки.  Самхейн е времето, когато трябва да преодолеем страха от смъртта. Това също е и подходящо време да се погрижим  за гробовете на нашите близки.