„Зовът“ на земята е бил усещан и почитан още в древността от онези, които разбирали, че това е загадъчният разум на самата земя. Избрани хора в древността разпознавали местата, където се излъчвала жизнена сила, зареждаща ума, емоциите и тялото до небивали нива. Такива енергийни места бивали обявявани за „свещени“. Скоро станало ясно, че свещените места се свързват помежду си  от изключително странна и лъкатушеща система от пътеки. Разбирайки, че тези места държат в себе си ключа за оцеляването им, тези чувствителни хора вдъхновено следвали тези пътеки в търсене на нови познания.

Пътищата им не били прави „като конец“, а се виели подобно на вени в протегната ръка, подобно на клоните на дърветата и на нервните разклонения. Магьосниците и тамплиерите наричали местата свещени, а свързващите ги пътеки — „woivres“. Те се виели и блуждаели из полята, подобно на потоците и реките. Древните бързо разработили технологии, използващи загадъчните земни енергии за земеделски и медицински цели.

Там, където енергиите излизали на повърхността, се побивали камъни. Смятало се, че по този начин жизнената сила на местностите ще се концентрира и запази за дълго. Събирателното име на тези умения е „геомантия“ — отдавна забравено изкуство за оптимизиране на жизнената енергия. Делата на древните геоманти са се запазили и до днес. Тяхната древна и забравена емпирична мъдрост съзираме в мегалитите — система от приемници и концентратори на земната енергия.

Ще открием, че в близост до някои от тези каменни стълбове плодородието на почвата е най-високо. Геомантите използвали връзката си със земната енергия, за да намират вода — дар, който бил високо ценен в обществата им. Квалитативната наука геомантия превъзхожда квалитативната наука геология. Хванали метални пръти или зелени клонки в ръце, геомантите усещали скритата дълбоко под земята вода със странен рефлекс, който усещали дълбоко в коремната си област.

Този рефлекс бил потвърден от изследванията на д-р Джордж С. Уайт и д-р Ейбрахъм Ейбрамс, които преоткрили автономните реакции на човешкия организъм спрямо наличието на една или друга субстанция. Земната енергия, подаваща сигналите си на тези чувствителни хора под формата на тайнствени руни и загадъчни символи, можела да потече през местността, стига да бъде култивирана по-подходящ начин. Геомантите оставали да бдят на свещените места, докато не получавали дълбоки лични откровения.

Тези свещени места са известни с това, че явяващите се там сънища и видения са изключително живи. Способностите им да лекуват болести са отразени в легенди и неведнъж определят мястото на олтарния камък в европейските катедрали. Всъщност системата от катедрали се сочи от някои като опит да се запазят почитаните от древността свещени горички и долини. Геомантията е древна квалитативна наука, с чиято помощ се разпознавали „свещените места“ и се полагали основите на светилища.

Геомантът се ръководел от интуицията си, а не от сухата обективност на математиката. Естетиката на геомантията диктувала градоустройствените планове на древните села и градове. Нищо чудно, че повечето архитекти с артистични заложби споделят същата естетика. Те са естествени геоманти. Във всички култури, независимо колко са разделени помежду си от време и пространство, може да се съзре „усетът“ към земната енергия. По цял свят можем да намерим примери за емпиричното й откриване.

Всеки геомант обхождал района, в който живеел и отбелязвал наличието или отсъствието на земна енергия. Геомантите са били свещеници, мъдреци, гностици. Геомантите били архитекти. Геомантите откривали всеки природен ресурс, от който се нуждаела общността им. По цялата земя са останали следи от почти изцяло забравеното им изкуство. Оставени на квантитативните умения на геолози и инженери, днес ние профучаваме по квадрати и решетки, установени по наш собствен дизайн. Никой плановик не се замисля за „зова“ на земята.

Малцина могат да си позволят сумите, изисквани от наистина надарените с уменията на геоманти архитекти. Никой обаче не може да отрече, че приложени по-подходящ начин в архитектурата, тези умения са в състояние да оформят и настроението, и въображението. Освободената сила превъзхожда съвременните способности на претегляне, оценяване и количествено измерване. Земната енергия не се поддава на количествен анализ.

Тя е същност тази, която свързва в едно усещанията, мечтите, виденията, въображението, мисълта и мястото. Различните общества наричат тази загадъчна сила по различен начин. За китайците тя е „Ки“ или „Чи“, за англосаксонците — „Врил“. Всеки народ има свое име за тази единна земна енергия. Живата енергия на земята, проявяваща се като загадъчно черно лъчение, може да се види къде ли не в природата. Наблюдаваме я под вечнозелените дървета по пладне, виждаме я и да трепти над някои места, където нощем се издига като величествена блестяща корона.

Тя съчетава чувствата и съзнанието, тъй като може да се усети и види едновременно. Тя обединява метафизични и физически същности и може да се разпознае единствено чрез личен контакт и опит. Земната енергия свободно насища и променя начина на действие на някои много специфични технологии, при които присъствието й поражда количествени аномалии. Всяка система, чиито основни елементи трябва да се намират в контакт със земята, със сигурност се превръща в приемник на земната енергия.

 

Коментари   

#1 земятаНадя 2010-01-16 16:52
Ще цитирам по памет думите на бащата на Скарлет към нея: " Как може да не обичаш земята! Все едно да не обичаш живота!" Може и да бъркам, но първото изречение е вярно. В края на краищата живеем на планетата Земя, на която освен вода има и земя, на която живеем. И тази земя ни храни, облича и обува. Радва ни и удивлява с безкрайните си цветове, мириси, вкусове; със стихиите си ни показва, че се самозабравяме, а със слънчевите си и спокойни места ни одухотворява! За съжаление ние я експлоатираме, тровим и нараняваме до безумие! Но тя намира начин да се самовъзстанови. Може, ние хората, да вземем пример от нея!
И има свещени места /земя/, които носят магия. Магията на истината, на живота, на вечното и на развиващото се; на необяснимото, на инстинктивното и ирационалното! Магията, която е необхватна и необяснима. Затова и силно привличаща ни! Предизвиква в нас желание да погледнам отвъд познатото ни и да станем по-мъдри, духовни и обичащи се! Себе си, другите, природата!
Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature