easter.jpg

Повечето религиозни историци вярват, че много от елементите на християнството са взети от ранни езически ритуали. В голяма част от тях водеща е темата за смъртта и възкресението, която по определен начин прави асоциации с пълнолунието и с пролетното равноденствие.

Великден от своя страна е свързан също с пролетното равноденствие, което всяка година е през март – между 20, 21 и 22. Названието Easter (Великден) идва от имената на древни богове. Най-близката препратка води към Еостре – Великата богиня майка на саксонците в Северна Европа, която произлиза от древното наименование на пролетта „ eastre”.

Богината Еостре е почитана и в други древни култури, но с различни имена. В Кипър тя е наречена Афродита, в Израел е Асторет, в древна Гърция – Астарта, в Микена – Деметра, в Египет – Хатрия, В Асирия – Ищар, в Индия – Кали. Интересен факт е, че от името на богинята Еостре произхожда и името на хормона естроген.

Името Easter (Великден), в чест на възкресението на Исус, официално се е появило, след като франкската църква включила в празника думата alba, тъй като по време на фестивила, който се правел заради празника, участниците обличали дълги бели роби. Alba има и друго значение – изгрев.

Тя била преведена на немски погрешно, като се получило ostern. Това наименование се наложило в християнския свят и празникът бил наречен Easter. У нас е известен като Великден. Не е ясно кой е въвел това название. Освен името в основата на самия празник има много съвпадения с езически религии и вярвания.

Още в древността голяма част от народите почитали деня на пролетното равноденствие като важен религиозен празник. На него те се прекланяли пред богинята на плодородието Attis, която била символ на чистота и девственост. За нея се смятало, че умира и възкръсва всяка година между 22 и 25 март.

Историците твърдят, че християните обожествяват Исус така, както езичниците почитат Attis и то на едни и същи дати. Съществува и спор между езичници и християни за оригиналността на празника.

Много изследователи смятат, че легендите свързани със смъртта и възкресението на богинята Attis, са съществували векове преди раждането на Исус. Според едни учени историите за живота на Исус са заети от езическите вярвания, за да направят християнската теология по-достъпна за обикновените хора.

Други отиват по-далеч в търсенето на оригинални източници и твърдят, че много от събитията около живота на Исус са буквални извадки от разказите за живота на индийския бог Кришна. Някои християни, от своя страна, имат свое обяснение за произхода на християнската религия – според тях Сатаната е измислил алтернативни фалшиви божества, за да заблуди човечеството.

Днешните модерни проповедници на християнството отдават малко значение на легендата за Attis, смятайки я за твърде маловажна,за да бъде взета под внимание. Те считат смъртта на Исус и неговото възкресение за единствена истина, несъотносима по никакъв начин с езически вярвания и ритуали.

Независимо от категоричните твърдения на християнските проповедници близостта между езичеството и християнството е очевидна. Има писмени сведения за ритуалите в древния свят, сходни с християнските традиции.

Древна Британия: И слънцестоенето и равноденствието били почитани от келтите, саксонците и други северни племена, обитавали земите на днешна Великобритания. Те спазвали чисто езически ритуали, които са подобни на днешните в християнската религия. В тях е застъпена идеята за смъртта и раждането, за възкресението и безсмъртието.

Древна Германия: Остара, езическата богиня на плодородието, била почитана на пролетното равноденствие. Вярвали, че тогава тя се венчава за Бога на слънцето. От техния брак се ражда дете, на 21 декември. Историята на Дева Мария е твърде сходна с тази легенда.

Древен Рим: Около 200 години преди новата ера мистериозни ритуали се изпълнявали в Рим, които били заимствани от древна Гърция. Един от тях е митът за Сибила и нейния любим Атис. Празненството започвало на Черния петък, деня на кръвта, а неговата кулминация била в неделя, когато хората празнували Възкресението на бога.

Атис бил роден от смъртна жена на име Нана. Той бил обречен да бъде принесен в жертва като изкупление и спасение на човешкия род. Неговота тяло под формата на хляб, било изяждано от онези, които го почитали. Той бил разпънат на едно дърво, а неговата свещена кръв се стичала и напоявала земята. Близостта на историята за Атис и тази за Исус от християнската религия е очавидна.

Древна Гърция: Най-важният бог по време на пролетните празници е бил Дионис. Той е богът на разцъфващата пролет, на растенията и цветята, на лозята и плодородието. Смятало се е, че по време на зимата той страдал ужасно заради умиращата природа.

С лятно-зимния цикъл е свързана и персефона, дъщерята на Деметра, която през зимата живеела в подземното царство при съпруга си Хадес, а през пролетта се завръщала на земята при своята майка. Тези митове препращат към легендите за живота на крал Артур и за Исус.

Древна Персия: Много стари цивилизации (Месопотамия, Вавилон и др.) празнували Новата година по време на пролетното равноденствие. В древноперсийската религия преди налагането на исляма, преди около 14 века, историците намират следи от дохристиянски символи и вярвания: за ада, рая, възкресението, пристигането на Месията, изкуплението на греха.

Според древните персийски вярвания Богът на мъдростта създал света на доброто и го нарекъл Божи свят. Дуалистичната връзка Бог-Сатана в тази религия е изненадващо близка с християнската концепция за доброто и злото, за рая и ада.

Древен Иран: Пролетното равноденствие се е смятало за начало на Новата година. Ако равноденствието се пада на залез слънце, денят на Новата година се празнува тогава, в противен случай празника се отлага за следващия ден. В Средния изток идването на пролетта и на Новата година се чества в продължение на 9 свещени дни.

Тогава не се работи, а се спазват множество ритуали, подобни на ритуалите на християнската религия. Спазва се и иранският обичай „haft-sin”, в който участват 7 предмета, чиито наименования започват с буквата S на персийски език: зюмбюл, ябълка, момина сълза (или крем), сребърна монета, чесън, оцет, седеф.

Първите писмени сведения за екзекуцията на Исус от Назарет, по-късно известен като Исус Христос, са изчезнали. Датите, свързани с еврейската пасха в годините от 29 до 33 след новата ера, се смятат за началото на празниците, свързани с Великден, на който започнали да почитат смъртта и възкресението на Божия син.

Датите на празника се менят и варират от края на март за католиците до края на април и началото на май за православните християни. Католиците в Рим първо празнуват празника Благовещение на Благословената девица Мери на 25 март.

Този ден според Юлианския календар, е считан и за деня на пролетното равноденствие. Вярващите смятат, че тогава ангел Гавраил съобщил на Мария, че е бременна. Благовещение се празнува и от православните християни.

В оригинал пасхата при юдеите е свързана с надеждата за плодородие и с раждането на природата за нов живот. В миналото този празник е имал чисто практически корени, свързани с поминака, бита, земеделието на древните хора от пасторалния предхистиянски свят.

Монотеистичните религии като юдейство, християнство и ислям възприемат времето като права линия, която започва със Сътворението и завършва със Свършека на света.

Противно на тах аборигенските и неоезическите религии, които съчетават келтски вярвания, символи и практики с по-съвременни масонски церемониални магически ритуали, виждат времето не като права линия, а като кръг с неговата повторяемост, с месечни и годишни цикли.

За тях празниците около Великден са свързани и със засаждането на новата реколта, с равновесието не само между деня и ноща, но и в природата. Тези ритуали са свързани с палене на огньове, които се прескачат за плодородие. Такъв е и българския обичаи поклади, известен също като Заговезни, на който в миналото са се правели големи клади и са се размахвали запалени факли.

Вярвало се е, че чрез огъня от къщата се изгонват болести, вредители, зли сили и всичко старо, за да се роди новият живот. Този празник, който е с чисто езически смисъл, от друга страна, слага началото на великденските пости и по този начин се свързва с официалните църковни догми.

Easter-basket-of-eggs-and-birdie.jpg

В някои райони около Средиземно море все още съществува вярването, че именно по време на пролетното равноденствие можеш да поставиш яйце вертикално, на острия му край и то да стои изправено, без да падне.

Това е свързано с постигането на равновесие в природата и в живота, което може да бъде видно само по време на пролетното равноденствие. От друга страна, в него се открива близост с древен Китай, където яйцето е олицетворение на Li Chun – първия ден на пролетта.

 

Коментари   

#2 RE: Езическите корени на ВеликденKamino 2014-04-20 14:49
ВОИСТИНА ВОСКРЕСЕ!
#1 ....VelikdenTodorova 2014-04-20 13:21
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ...
Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature