Обикновено билковите бани се правят със смес от отвари, приготвени от няколко вида растения. Те се прилагат за лекуване на заболявания както по повърхността на тялото, така и на вътрешните органи. Особено препоръчителни са билкови бани през летния сезон, когато може да се съчетават (строго индивидуално) и със слънцелечение.

Баня със запарка от трина (отпадъци от сеното). Малка торбичка с трина се поставя в захлупена тенджера с кипнала вода и се оставя в нея (но не на огъня) половин час. Получената запарка се смесва с приготвената топла вода във ваната. Температурата на банята трябва да бъде 35 – 37 градуса С, а продължителността – 10 – 20 минути. Банята се прилага за закаляване на деца, при кожни болести, възпаления на млечните жлези и на зърната на гърдите; още при циреи, открити рани, газове и др.

Баня с отвара от овесена слама. Голяма връзка овесена слама се потапя в съд с кипяща вода и се оставя в него да ври половин час. След това отварата се смесва с топла вода във ваната. Температурата и продължителността са както при банята от трина. Тази баня се препоръчва при възпалителни заболявания на бъбреците и пикочния мехур, както и при ревматизъм, мехури от обувки, мазоли и др.

Баня с отвара от трина и овесена слама. Двете съставки на банята се варят заедно в продължение на половин час. Продължителността на температурата и болестите, при които се прилага, са както при първите две бани.

Баня с борови иглички. Събират се пресни борови иглички, ситно нарязани клончета от бор и наситнени борови шишарки. Сместта се вари половин час. Температурата и продължителността на банята са както в горните случаи. Прилага се при заболявания на пикочните пътища и кожата, за укрепване на нервната система и с козметична цел.

Баня с трици. Вземат се ½ до 4 кг. ( в зависимост от големината на ваната) пшеничени трици. Варят се половин час в 8-10 литра вода. Получената течност се прецежда и се смесва с водата за къпане. Температурата трябва да бъде около 37 градуса С, а продължителността на банята – до половин час. Такава баня се прилага с успех при кожни заболявания.

Баня с орехови листа. Листа от орех (300-500 г.) се варят 10-20 минути в голям съд. Течността се излива във вана, като температурата се довежда до 35-37 градуса С. Продължителността на къпането е 10-20 минути. Препоръчва се за закаляване на малки деца и при рахит.

Баня с орехови листа и морска сол. 200 грама зелени или 100 грама сушени листа се варят в 2литра вода, докато течността изври наполовина. След това се смесва с водата за къпане, където е разтворена 200 грама морска сол. Температурата и продължителността са както по-горе. Препоръчва се при бронхити и рахит. При липса на орехови листа може да се използва детелина (двойно по-голямо количество). Приготвя се като банята от трина.

Баня от дъбови кори. 1 килограм дъбови кори се измиват с четка и се варят в 6 литра вода, докато течността изври наполовина. Получената отвара се излива във водата за къпане. Температурата на банята е 35- 37 градуса С, а продължителността – 10-20 минути. Препоръчва се при кожни болести. Прави се баня на крайниците или на цялото тяло.

Синапова баня. Прясно счукано или смляно синапово семе ( 100-150 г.) се връзва добре в платнена торбичка, поставя се в топла вода (38 градуса С) и се държи в нея докато водата се размъти добре. Продължителността на банята е 10-15 минути. Прилага се при настинка, хрема, бронхит, плаврит и др. Банята е за цялото тяло.

Баня с ечемик или гроздови пръщини. Слага се в кофа или чебур още топлият или току-що изварен за бира ечемик; последният може да се замести с гроздови пръщини. Банята трае 15 до 30 минути. Препоръчва се за лечение на болести на краката – ревматизъм, артритни изменения. Хора с разширени вени не трябва да правят вани по-горещи от 25 градуса С.

Топла седяща баня с полски хвощ или змийска хурка. Взимат се 100 грама хвощ или змийска хурка. Приготвянето на банята става по описания по-горе начин, като температурата след сваряването на билките трябва да бъде 25-30 градуса С, а продължителността на банята 15 минути. Препоръчва се използваната вече отвара да се употреби за още две последователни вани, разбира се, вече студени: едната 3-4 часа сле първата, а другата 1 час след втората, с продължителност 1-2 минути.

Седящите вани се правят 2-3 пъти седмично и се прилагат за лечение на хемороиди, фистули на дебелото черво, бъбречни колики, бъбречнокаменна болест, трудно уриниране, но в този случай без прилагане на последващите студени вани.

Баня с хвойна. 150 грама леко счукани плодове от хвойна се връзват в платена торбичка, която се кисне в топла вода ( 38 – 40 градуса С) половин час. Продължителността на банята е 10-15 минути. Тя се препоръчва за лечение на сърдечно-съдови и нервни заболявания. Банята се прави на цялото тяло.

Парна баня (инхалация). В широк и дълбок котел се напълва до ¾ с вряла (кипнала) вода, в която се слага по една супена лъжица от следните билки: копър, градински чай, чубрица, бъз, живовлек, липов цвят. При липса на тези билки те могат да се заменят с една шепа коприва или трина. След поставяне на билките съдът се покрива с похлупак и мокър плат, за да не излиза парата и се поставя на нисък стол. Болният сяда на висок стол, съблечен до кръста и се навежда над съда, като маха похлупака и мокрия плат. Така наведен над водата трябва да се покрие с одеало. Парата се вдишва дълбоко с широко отворени уста, нос и и очи. Това тре 10-15 минути.

Инхалацията се прави в добре затоплено помещение. След нея горната част на тялото се измива със студена вода и се подсушава (препоръчва се последното да става чрез енергични движения, а не с помоща на кърпа). Парните бани се препоръчват при настинка, грип, задух, синузит, ревматични и невралгични болки в горната част на тялото, възпаление на кожата и др. Забранено е прилагането на парната баня при болни със слабо сърце, високо кръвно налягане или изтощени от тежка болест.

Приложение на билките в козметиката

Билките още в най-древни времена освен за лечение са служили и като средство за подържане и възтановяване на красотата. Козметиката е била на голяма почит при египтяните. Широко се употребявали парфюмите и балсамите. Древните гърци също използвали билките с козметична цел. Ментата например използвали за намазване на подмишниците, палмовото масло за лицето и гърдите, а веждите и косите мажели с помада от маржолен. Есенция от бръшлян била препоръчвана за коленете и врата, а от дюлата правели есенция, която употребявали преди сън. Освен това за подържане на бодростта на духа се мажели с парфюм от лозови листа. У римляните както е известно, чистотата на тялото била на висота.

Те се мажели с благоуханни треви. Боядисвали косите си черни с помоща на жълт кантарион, мирта, печени шикалки и зелените кори на ореха, а ги изрусявали с оцетна кал. Употребявали специална помада от шикалки против косопад, а с меча мас подпомагали поникването на косата. В Европа растенията започнали да се употребяват като козметично средство много късно – при царуването на английската кралица Елизабет. Постепенно козметичните средства завладели всички европейски страни и днес хората трудно могат да си представят своето ежедневие без тях. За съжаление в козметиката се намесва и химията, чиито вещества не винаги са безвредни. Препоръчваме някои козметични средства от растителен произход, използвайки наш опит и опита на видни козметици.

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature