Психологическа консултация  

Юлияна Шапкарова  
консултант-терапевт

Juliqna_Shapkarova.jpg

Психологическа консултация и помощ при: 

- Емоционални
- Семейни
- Професионални проблеми
- Мотивация
- Подкрепа
- Себепознание
- Творчество

- Индивидуална програма за оценка, подобряване и поддържане на самочувствието

- Онлайн консултация

За контакти:

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Google+

Ателие за самопознание, личностно развитие и творчески опит

Мотивация и нейното място в успешната терапия

 

   

LIME  

   

 

indianski_urok.jpg

 Ноември - Месец на културното наследство на американските индианци

Върху американския континент, разпрострял се от крайния север до крайния юг, който първите му жители наричали Островът на костенурката, са съществували три големи епохи. Първата, още в далечното начало, била епохата на червения човек. Втората - епохата на белия човек. А третата била наречена Холивуд. 

Какво е останало от епохата на червения човек? В продължение на векове „цивилизацията на белите" е успяла да завладее определена територия единствено чрез узаконяване на силата.

След това, в течение на няколко десетилетия, тази цивилизация успява да присвои и магията, митовете, тайните и загадките на тази земя, без да се обременява от каквито и да било скрупули, подобно на някой трафикант, нелегално пренасящ нечие завещание.

Ето как било присвоено наследството на тази земя. И в резултат на всичко това било установено, че индианецът е див и горд; че пуши лулата на миpa, заравя я и я отравя в зависимост от обстоятелствата; че скалпира враговете си; че уважава предците си и слуша Земята, ловувайки бизони; че живее в тишина, носи украси от пера и кара жените си да перат кожените му дрехи.

От време на време той се свързва със съседните племена чрез облаци дим, бие барабани, пие алкохол, стреля с откраднатите от колонистите пушки.

Той предпочита да измъчва мисионерите, вместо да почита един цивилизован бог. И най-сетне, независимо от претенциите си за чест, той е хитър, лукав, ловък и непрестанно дебне кавалерията иззад скалите на някое дефиле. Малко по-късно индианецът се поправил и станал по-добър.

Той танцува с вълците и дори се превръща в символ на наранената природа. А освен всичко това той се превръща и в олицетворение на чувството за вина, на комплексите и срама, най-сетне познати и признати от белия човек.

Така индианецът се нареди в дългата редица заедно с австралийските аборигени, с африканците - жертви на колониализма, и със стопаните на горите около Амазонка.

Той е безработен, алкохолик или склонен към самоубийство. Така оформен, този образ, символизиращ отчаянието и бедственото положение, потискаше и обременяваше съзнанието на белия човек много повече от всеки упрек.

А най-сетне по принципа на противоречието индианецът се превърна в живо олицетворение на забравеното от западната цивилизация щастие -щастието от прекия контакт с природата, от равновесието между душата и тялото, от хармонията между човека, времето и космоса. Той е изстрадал много, но е съхранил онова, което толкова много ни липсва.

Общо взето, чувствата на белия човек спрямо индианеца, изковани във фабриката за мечти в Лос Анджелис, града на ангелите, преминаха от пълното отхвърляне към самобичуването.

А по-късно и към един вид особено привличане, изпълнено едновременно със завист и фрустрация. В едно индианско предсказание се казва: „От изток ще дойде народ с добри намерения, които ще се превърнат в лоши."

Добри или лоши - какви са те всъщност? Може би истинската драма на индианците се състои именно в смесицата от несигурни, объркани и променливи намерения. Как да не страдаш, когато си обречен да се появяваш единствено като потвърждение на виденията и фантазиите на другите? 

Едновременното съществуване на онова, в което вярваме, и на онова, което знаем, занимава твърде много мислите ми, когато се подготвям за срещата си с един от последните лечители и заклинатели на племето сиу.

За мен най-важното е да се отърся от всички тези предразсъдъци, които така добре прилепват към кожата на индианеца, също както на времето са прилепвали рисунките на пойната, направени от умелите ръце на гримьорите в киностудиите.

Да определим и да идентифицираме онова, в което вярваме, е лесно. Много по-трудно е обаче да оценим онова, което знаем, защото как иначе бихме могли да различим установените сигурни познания от грешките, продължаващи трайно да съществуват в съзнанието ни?

Докато самолетът ми се издига в посока към Северна Америка, аз си мисля за необходимостта да съберем и подредим по-скоро онова, което търсим, отколкото онова, което вече знаем.

Една част от тревогите и смущението, обзели ни в края на този век, се дължат на обезценяването на формите на изказ от страна на властта.

Независимо дали това е политическата, религиозната, медицинската власт или властта на медиите - тяхната легитимност определено има олово в крилете.

Общността на западните общества е изправена пред криза на доверието. Може би наистина успяваме по-добре да разшифроваме лъжливото в думите и в изказа на всички видове елити, а също и на управляващите. Ние вече смятаме, че комуникацията е повече техника за манипулация, отколкото искрено средство за изразяване на хората.

Много скандали разкриха и доказаха, че добродетелта невинаги е там, където би трябвало да бъде. Журналистите също не са по- облагодетелствани. Ние сме им дали нашия кредит на доверие много по-скъпернически, отколкото скъперника дава парите си.

Вече не знаем на кого да вярваме. На свещеника? Римокатолическият централизъм до такава степен е угоил своя език, че го е склерозирал до пълно вкостеняване. На психоаналитика? Колкото по-продължително е лечението, толкова по-малка е ползата за пациента. На различните видове пророци гуру? На сектите? Наистина ли се стремим към самоубийство на душата?

Ние бихме искали един глас да се извиси, глас, който просто да ни каже нещо, което бихме могли да приемем за истина. Но търсенето ни е напразно. 

А има области, в които тази празнота, отсъствието на сигурност и тази липса са още по-плашещи. И една от тези области е медицината. Стари болести като рака съвсем не бързат да изчезнат. Изчезнали вече болести, като туберкулозата например, се появяват отново, и то със сила, забравена от векове.

Нови болести, наречени треска Ебола или СПИН, сякаш изникват от безкрая. А постигнатите досега медицински познания не могат да предложат на човека нито решение, нито дори малко предимство в тази борба. 

Има и нещо още по-тежко. Хората откриват, че заразена кръв е била преливана на болни; че някои тестове, създадени за откриване на СПИН, не са достатъчно сигурни; че болни крави вероятно са предавали болестта си на човешките същества, нещо, смятано до този момент за невъзможно, и че във всеки един от тези случаи онези, които са знаели или са смятали, че знаят, са грешали или са лъгали.

Но когато всички тези въпроси се отнасят до нашия живот и нашата смърт, ние бихме искали да знаем истината или поне би ни се харесало да вярваме на онзи, който, проявявайки атрибутите на властта, се обръща към нас.

Ние бихме искали да се уверим в невинността си, да дадем кредит на доверие на онзи, чийто занаят е да ограничава болката и да я лекува.

Когато сме болни, ние сме разстроени, объркани и единственото нещо, за което мечтаем, е да се отървем по-бързо. А вместо това отсега нататък - ето ни изоставени, загубени, лишени от опора и сигурност.

Що се отнася до така наречените „различни" или „алтернативни" медицински подходи, доказа се, че и те не ни предоставят повече сигурност. Тук няма да изследваме техните методи и подходи на лечение, защото не биха ни стигнали страниците. Но между всички тях и медицината, окичена с етикета „официална", съществува едно непосредствено поле, където витаят съмнения.

Споровете за хомеопатията все още не са заглъхнали, но eдин изследовател - Жак Бенвенист - бе презрян и охулен, най-често със сериозни и значими аргументи, за това, че е поддържал идеите и тезите, консолидирали теоретичните основи на този терапевтичен метод.

И въпреки това днес почти всички фармацевтични лаборатории се интересуват много повече от създаването на лекарства, използващи активните лечебни свойства на растенията, отколкото от синтезирането на изкуствени молекули.

Освен това голяма част от медикаментите, продавани в аптеките, представляват така наречените плацебо, т. е. вещества, които нямат реални лечебни свойства, но биха могли да имат терапевтичен ефект, тъй като пациентите ги смятат за лекарство.

От друга страна, изследователите, които не са подложени на атаки, все повече се интересуват от неконвенционалните терапии и си задават множество въпроси за тях.

Трябва да се съгласим, че не съществува, от една страна, официална медицина и от друга - различни паралелни медицини. Някои вече са го разбрали и това са онези, които се опитват да помогнат за раждането на нов начин на лечение и на грижа за себе си. 

Паралелни медицини... Ако вярваме на Евклидовата геометрия, то не съществуват паралелни линии, които да не могат да се пресекат в един или друг момент...

В този контекст традиционната индианска медицина предизвиква интереса и вниманието ни. Тя успя в течение вече на повече от две десетилетия да привлече вниманието на хипитата и на привържениците на „ню ейдж", които обаче най-често откриваха в нея единствено магии или химически методи за отвличане, твърде далечни от онова, което индианските шамани биха искали да им покажат.

Днес интересът към този предмет е отново много голям. Като гъби след дъжд никнат различни центрове за изучаване на индианската мъдрост. От Брюксел до Токио, от Лондон до Йоханесбург все нови и нови пророци издигат своите типита в покрайнините на мегаиолисите.

Аксесоарите на тази възраждаща се нова философия се продават в специални магазинчета - камъни, пера, барабани, молитвени торбички, пълни с тютюн.

Организират се и платени курсове, в които можеш да се запишеш след неколкомесечно чакане. В полумрака на специална колиба, наречена според старинния обичай „колиба на изпотяването", се организират церемонии по изцеление. 

Несъмнено, щом като това всеобщо любопитство нараства до такава степен, а вече всички ние със смущение го усещаме, то е, защото духовността на индианците обхваща в сферата на привличането си както душата, така и тялото, както космоса, така и духа.

Този възглед за света, наречен „холистичен", което ще рече възприятие, поставящо ударение повече върху глобалността на нещата, отколкото върху тяхното раздробяване, без никакво съмнение съответства на съвременните очаквания.

Днес ние започваме да разбираме, че наистина сме зависими от света и светът е зависим от нас; че между съзнанието и физиката ни съществува само въображаема граница, и най-сетне, че нашето конкретно лично съществуване и животът на другите са свързани и безкрайно се взаимопроникват. Всичко това ние вече го знаем, но аз имам усещането, че индианците вероятно го изказват по-добре от всички, а и малко по-силно в един оглушал свят.

Откъс от книгата: "Индиански урок - тайните на един лечител. Разговори с Уолъс Черния Лос" ; Автор: Пако Рабан

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature