Психологическа консултация  

Юлияна Шапкарова  
консултант-терапевт

Juliqna_Shapkarova.jpg

Психологическа консултация и помощ при: 

- Емоционални
- Семейни
- Професионални проблеми
- Мотивация
- Подкрепа
- Себепознание
- Творчество

- Индивидуална програма за оценка, подобряване и поддържане на самочувствието

- Онлайн консултация

За контакти:

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Google+

Ателие за самопознание, личностно развитие и творчески опит

Мотивация и нейното място в успешната терапия

   

LIME  

   

 

shtastliv_lov.jpg

 

Зимата тази година настъпи рано — в първата половина на ноември. Езерата и реките замръзнаха, няколко пъти валя сняг. Северозападните ветрове го навяваха на преспи в долчинките и обърнатите към вятъра склонове на хълмовете.

 

Скоро бизоните започнаха да отбягват реките, където имаше големи лагери. Разбира се, по-малки групи животни често се лутаха около лагерите, но големите стада оставаха далеч в прерията на север и юг от нас. Когато падна снегът, те изобщо престанаха да идват на водопой, тъй като имаха достатъчно вода във вид на сняг — поглъщаха го с тревата.

 

Колкото и сурова и продължителна да беше зимата, бизоните щяха да си останат тлъсти, щом приемаха вода по този начин. Ала когато в началото на снеготопенето навсякъде из прерията се появяха езерца, те пиеха от тях и бързо отслабваха.

 

Понеже бизоните вече не се приближаваха до реката, индианците бяха принудени да си набавят необходимото месо и кожи, отлъчвайки се от лагера за по два-три дена и нощувайки недалеч от мястото на лова.

 

Няколко пъти през тази зима ходих с тях заедно с приятелите си Невестулчената опашка и Говори с бизона. На лов отивахме само с няколко палатки, в които се настанявахме по петнайсет-двайсет души и затова ни беше доста тясно. В групата на ловците винаги имаше и няколко жени, които приготвяха храната.

 

Обикновено ловците тръгваха заедно сутрин и щом забележеха голямо стадо бизони, го приближаваха колкото може по-предпазливо, докато изплашените животни се втурнеха да бягат. Тогава започваше голяма гонитба и ако всичко вървеше добре, ловците убиваха множество тлъсти женски бизони.

 

Почти всички пиегани имаха по някаква пушка: кремъклийка или капсулна, гладкоцевна или с винтов нарез. Но по време на гонитбата повечето индианци, особено ако яздеха бързи, обучени коне, предпочитаха да използуват лъка и стрелите, тъй като можеха да пуснат две-три стрели по няколко бизона за същото време, което биха изгубили в зареждане на пушката.

 

И все пак тези стари гладкоцевни пушки се зареждаха бързо. Ловецът държеше няколко куршума в устата си. Като гръмнеше с пушката, той веднага изсипваше на дланта си нова порция барут от рога или манерката и пълнеше дулото.

 

Сетне, извадил куршума от устата си, го слагаше над барута, един-два пъти рязко удряше по цевта, за да уплътни заряда, и напълваше подсипа или поставяше капсулата (според системата на пушката). При такова зареждане пушката трябваше да се държи с дулото нагоре, иначе куршумът се изтърколваше от него.

 

При изстрела ловецът натискаше спусъка в момента, когато пушката слезеше до равнището на целта. Някои ловци — точни стрелци, — които яздеха изключително бързи и издръжливи коне, често убиваха в едно преследване по двайсет и повече бизона. Обаче средно на човек не се падаха повече от три убити животни.

 

Бях няколко пъти на лов в много студено време. Кожата на бизона замръзваше, ставаше на кокал веднага щом я отделяха от месото, и все пак индианците одираха плячката си с голи ръце.

 

Бях облечен с много топло бельо, дебела фланелена риза, друга риза от еленова кожа, жилетка и сако, къса куртка и панталони от бизонска кожа, ала въпреки това понякога ми беше студено, а по бузите и носа ми се появиха болезнени места от честото измръзване.

 

Индианците обличаха само две ризи, две наметки от одеяла, навуща от кожа на женски бизон, слагаха си кожена шапка, ръкавици от бизонска кожа и обуваха мокасини без чорапи.

 

Те никога не измръзваха, нито трепереха от студ. Обясняваха нечувствителността си към студа с благотворното въздействие на ежедневното къпане: къпеха се често дори ако се налагаше да пробият дупка в леда.

 

Принуждаваха и малките деца да вършат това още от тригодишна възраст — измъкваха съпротивляващите се от леглата им и ги отнасяха под мишница, за да ги потопят в ледената вода.

 

По време на краткотрайните ловувания нямаше нито хазартни игри, нито танци. Отрядът винаги бе съпровождан от жрец, а вечерите се прекарваха в молитви към Слънцето за успешен лов и в пеене на песни, които можеха да се нарекат ловни, особено песента за вълка — най-щастливия ловец. 

 

 

 

Из: "Моят живот сред индианците" - Джеймс У. Шулц

 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature