Ноември - Месец на културното наследство на американските индианци
Синигерчетата са накацали едно до друго на голите клони на липата. Приличат на жълто, живо, чирикащо мънистено герданче. Хълмът отсреща се е увил зиморничаво в дебел шал от мъгла, накъдрен по краищата в бледо розово от изгрева.
Ах, този ноември! Този вглъбен, саможив, оголял, мълчалив, мъдър, бавен, студен, наблюдаващ, набръчкан, сериозен ноември! Под дебелата му дреха с цвят на стар дъб, бродирана с конци от есенна мъгла, тупти едно голямо, топло и обичащо сърце…
Есента през ноември е старица – смълчана, бавна, мъдра, здрава, виждаща зад завесата и под повърхността. В огнището й гори огън и в него пукат кестени. В скута й са събрани лъскави червени ябълки. Домът ѝ ухае на обич и обещание. Подава ми ябълките една след друга, усмихва се нежно, тихо припява и ми говори без думи.
Първа ябълка – денят се нуждае от нощ, лятото от зима, светлината от сянка, смехът от сълзи. След най-тъмната нощ винаги има изгрев и нов ден. И най-тъмната сянка в стаята изчезва ако светнеш. Когато рисуваш, точно сянката подчертава светлината.
Втора ябълка – всяко нещо има начало и край, смъртта е част от живота, слагай точка в края на изреченията, затваряй вратите и книгите. Всеки край е само нов вид начало.
Друга ябълка – всичко е материализирана мисъл, от един жълъд могат да израстнат хиляди гори, една капка прелива чашата, махането на крилата на пеперудата може да завихри ураган. Внимателно използвай мислите и думите.
Следваща ябълка – кръг, колело, ритъм, завъртане. Следвай сърцето си. Следвай своя ритъм. Слушай своята песен. Когато искаш да кажеш „да”, казвай „да”. Но когато отговорът е „не”, го изричай веднага. Казвай своята истина ясно и нежно. Не се грижи за нейното приемане. Очертавай кръг около себе си.
И още една ябълка – ноември, черно и бяло, тишина, липса на думи. Понякога животът поднася дни, черно-бели на цвят. Дни, изречени като кратко японско четиристишие хайку, но и в тях е стаено съвършенство. Внимателно гледай на пепелищата. Каквото и да ти поднася животът, остани в своя център.
Ябълките са в моя скут. Ноември ми изглеждаше студен и недружелюбен, а всъщност е пълен с мъдрост, тайна и безкрайна грижа. Под вълнената му аба семената са заспали и сънуват своите гори, плодове и цветя.
Ноември ги топли, бърка им боите за напролет и им разказва приказки. Безмълвно им предава мъдрост, без която няма да могат. Има подходящо време за всичко в този свят. Всяко нещо с времето си. Ноември ухае на стъкнат огън, борова смола и печени кестени.
Автор: Ивелина Димитрова