Поетичен вятър
като топла любов през октомври
натежала от страст...
- Аз съм август не бързай към зимата -
ми намигва октомври.
Да му вярвам ли?
Той ме лъже отдавна
и посяга към моята рокля в сатен.
Моят огнен октомври
ще отложи с ден или два
своя дъжд и студена слана
заради моята рокля с цветя.
За красивия лак върху босите пръсти
и заради голите ми рамена
и с топла октомврийска прегръдка
в моят дом ще се прибере през нощта.
Ще обсипе небето със звезди и комети
Колко още ще бъде горещо,
заради моите нощи и срещи?
- Заради твоите нощи в сатен?...
- Колко още ще лъжа Небето?...
- Че съм август, че е топло морето?
- Ден, за ден - ще се борят в мен
октомврийски стихии побеснели,
заради тези нощи в „плен“
на твоята страст от влажен сатен...
5.10.2020
ЮлиЯна Шапкарова
*Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна
