Добре дошли, Гост
Username: Парола: Запомни ме

ТЕМА: Шаманизмът на Гвиана и Амазония

Шаманизмът на Гвиана и Амазония 26 Ян 2008 14:10 #273

  • yoruba
  • yoruba's Avatar
  • Offline
  • Fresh Boarder
  • Мнения: 2
  • Карма: 0
Разгледах тази част от форума и предположих че Съзерцавай е посветено на Вещерството, другите две теми са общоизбираеми ;)Значи мога си пиша тука за шаманизма нал тъй? Целта ми е да внеса малко светлина по въпроса и да развенчая някои митове на недобросъвестни автори, които твърдят че шамана не прави секс и няма семейство и деца. Останах възмутен от темата за Саможертвата къдено прочетох че някакъв мъж си е направил васектомия следвайки определени практики. Досещам се под чие въздействие и на кой автор е свършена тази невероятна глупост!

Шаманизма е почти винаги мъжка професия, която не е забранена за жени, но те имат по-незначително участие в нея и то в малко племена. В областта на медицината, приоритет на шаманите, жените практикуват само обикновено лечение, изискващо използването на обикновени лекарства и баене. Драматичните сеанси, при които се викат духове, не са присъщи за тях. Тук изключение правят култовете с вудуистки произход. Шаманската сила се предизвиква чрез доброволно търсен, свръхестествен подбор, най-често по наследство. При мундуруко шаман се става по рождение. Единствено синът на шамана притежава необходимите способности за това изкуство, дори и да не ги използва. При кобеуо, шаман, който е получил силата си от баща си, се радва на много по-голямо уважение, от този който я е получил по собствено желание. При други племена професията е наследствена само в случаите, когато шаманите държат да предадат знанията си на едно от децата си. Онова, което наричаме подбор от някой дух, се възприема от индианците, като истинско наследство, тъй като послушника бива посветен лично от своя баща.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Шаманизмът на Гвиана и Амазония 26 Ян 2008 15:14 #274

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Ми добре пиши си. Предполагам, че и белия вълк ще се заинтересува и ще спре да си вре муцуната по теми, които не са му работа. :silly:
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Шаманизмът на Гвиана и Амазония 28 Ян 2008 14:43 #276

  • white wolf
  • white wolf's Avatar
  • Offline
  • Junior Boarder
  • Мнения: 24
  • Карма: 0
Ще се включа и аз тука щом сте рекли. :)
yoruba, абсурдно е твърдението че шамана неправи секс дори напротив много от шаманите използват секса в част от практиките си като същински даоси. И съответно, за да не безчинстват с жените от племето е редно да бъдат семейни. :)
Самоче трябваше да уточниш че става дума за завършени шамани, тези, които вече си вършат занаята. При учениците обикновено се спазва въздържание както от секс така и от определени храни и напитки. Например при племето кариби от Барама учителят взема за обучение трима ученици, които събира в построена за тази цел колиба. Показва им как да изработят хлапки. Дава им силна тютюнева отвара, за да изпаднат в транс и да посетят страната на водните духове, които по-късно ще се научат да призовават чрез магически песни. Следват диви танци под въздействието едновременно на дима и на тютюневия сок така учениците влизат в общуване с духовете-ягуари и усещайки че самите те са се превърнали в ягуари, ходят на 4 крака и ръмжат. След това пак като ягуари трябва да преминат през голям огън, който им препречва пътя към реката. След тези изпитания следват три месеца пости и въздържание. Спазват се и различни забрани, сред които и тези за огън и пара. Те не се доближават до тях, за де не изплашат придружаващите ги водни духове. За да придобият необходимата сръчност за изтрелване на магическите си стрели, се упражняват в стрелба с лък по висяща на връв топка памук. Обучението може да продължи минимум 6 месеца до 2 години в зависимост от способностите на ученика. Някои се справят по-бързо, следва посвещението и първия шамански ритуал вече като професионалист. След това няма ограничения и не се налага въздържание. ;)
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Шаманизмът на Гвиана и Амазония 19 Май 2008 16:09 #452

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Следващата тема, която ви предлагам е свързана с преживяванията на Мила Банкова - млада жена работеща като мисионер в Амазония. Повече за нейната работа и живот сред хората там може да научим от нейния блог ТУК

Запознах се с Мануел през август 2007, търсейки заедно със Събрина шаман, при когото тя може да пие аяхуаска. Мануел живее почти инkогнито заедно със семейството и децата си в една най обикновена незабележима къща в Пуерто Малдонадо, където имах късмета да живея и аз един месeц, по покана на Мануел. Първото ми впечатление беше на търпелив и добър човек, излъчващ простота и чистота, а не някаква странна мистичност, която да ме обърка. Физически як и здрав, усмихнат и приветлив. Бях в криза поради евентуалната раздяла с човека, с когото живеех, и му обясних че вътре в мен има някакъв гняв, които ме човърка; очите ми се насълзиха от натрупаните емоции, които не можех да овладея в себе си, а той без да се трогне каза със спокоен глас, че всичко е наред и че ще ме излекува. Първата ми сесия или ритуал с аяхуаска – първото пиене - беше запознаване с някои аспекти, които дотогава не познавах в съня ми- змията, цветовете и пряк досег до негативната ми част. След като повърнах обилно всичко, започнах да “виждам”. Преминах през страданието си на бързи обороти , плаках като малко дете поради диаболичната непозната обвързаност, която ме караше да страдам всеки път когато исках приятеля ми да бъде това, което на мен ми харесва, а реалността не съответстваше с желанието ми. Освободих се за секунди от цялата мрежа в която бях оплетена - емоции, неконтролирани импулси и мисли и пред мен започнаха да се появяват всички възможни цветове на амазония, влезнах в един изключиелно омaйващ и ефирен свят. Пред мен летяха пеперуди с неописуеми шарки. Появи се една огромна златисто зелена змия. Усещането в мен беше на възторг и преклонение пред силата и’, в мен се вля усещане за спокойствие и енергия. Змията се извиваше пред мен и в един момент сложи огромната си глава върху моята, сякаш ми каза-вече аз ще съм втората ти глава и ще те науча да се пазиш. Това ще ми носи протекция и сила и ще отблъсква лошите духове от мен. Тогава разбрах че всеки е шаман за самия себе си, духът на огромната боа дойде да ми каже, че аз сама трябва да се боря с лошите енргии.
….Живях около месец заедно с шамана и неговата фамилия. Преди да отида в къщата му сънувах съпругата му заедно с няколко стари жени, които ми говореха на непознат език и сякаш ме обучаваха на нещо. Мануел казва че трябва да се уча и да го следвам в това, което прави. Вече присъствах на няколко сесии, на половината от които пих заедно с него и останалите пациенти.
Шаманство е аутотерапия, всеки е сам за себе си най-добрият медик, но не всеки е способен да отблъсква лошите духове от себе си и да се сработи с добрите.Работата на шамана е да те насочва несъзнателно и да те предпази от духовете, които причиняват вреди, защото не всеки доминира тези пространства. Пиенето на аяхуаска е изпадане в дълбок транс и пътешествие вътре в себе си. Аяхуаска е опознаването на причините и следствията на дадени болести, проблеми, привилегии или събития. Отварата, която се приготвя от лианата аяхуаска, листа от кока и листа от чакоруна(и други) се вари цял ден, докато не остане едно шишенце силно концентрирано лекарство. За шаманите и местните хора аяхуаска е лекарство, терапия, медицина, пречистване от непознатите и тайни сили, които често определят живота ни. Защо аутотерапия- защото “виждайки “ човек сам успява да си постави диагноза и да прогледне в същността на проблема. По този начин открива път за преодоляването му. Шаманът е този, които в момента на транс те пази от лоши сили и дава напътствия по невербален начин накъде да отидеш. Шаманът е пазителят на духа ти и този, който успява да изгони лошите духове. Песента на шамана носи позитивни мисли и медитация, в която човек трябва да се задълбочи и да опознае силите си. Голяма част от един шамански ритуал е свързан с постановка-театър, в които човек става и зрител и участник. Само така успява да деконструира всичките излишно натрупани емоции в себе си и да сглоби една нова визия, където той трябва да участва активно в живота си. Познанията на шамана са в непознатия за нас спиритуален свят, чийто ефекти се отразяват върху ежедневието и живота ни без ние да си даваме сметка защо и как. Мануел работи с известно количество персонажи, които нарича доктори и които извиква при всяка сесия-доктора сиренита, доктор индио, доктор кобра –негов личен пазител, участници, които в действителност при силна концентрация пациента може да види. Всеки извикан доктор има своята задача и роля в терапията на пациента. Доктор Индио е висок, огромен мъж, той лекува казва. Доктора сиренита е мъничка и игрива, подскачаща и жива. При една от сесиите един архитект каза че е видял тази жена, била цялата облечена в шарени дрехи. Тя била безстрашна и лекува с веселие. Не ги познавам добре, но съм имала щастието да се запозная с тях.
Питам Мануел защо идва лошото-казва че има хора, които специално се занимават с това, да пращат магии, да ти правял злини. Питам се защо на някой му трябва да прави злини, а той ми отговаря, че това се получава когато няма любов, когато човека е преживял травми и е бил лишен от красотата на живота. Тези лоши сили не трябва да се допускат, неговата работа е да ги прогонва и енергийно да изчисти пространството, създавайки протекция и добри визии. В помощ са му и духовете на растенията. Духове на животни също идват и му съдействат във битката със злото….змията например нарича доктор kобра, тя се увива в краката му всеки път когато лекува и е негов личен пазител.
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Шаманизмът на Гвиана и Амазония 08 Юли 2008 14:27 #645

Преди откриването на LSD мескалинът е бил единственото добре познато на науката типично халюциногенно средство. Мескалинът, въпреки че прилича по структура на катехоламините, въздействува върху серотониновите рецептори в мозъка; по това той прилича на LSD и псилоцибина и не е удивително, че ефектите им са доста близки.
Не един от кактусите на Новия свят притежава психоактивни свойства, но безспорно Най-известен сред тях е Lophophora williamsii. Този кактус, наричан от местното население мескал или пейот (по-точно е пейотл), расте в полупустините от Централно Мексико до р. Рио Гранде. Съществуват археологически данни, че той е бил известен на местното население поне от преди 8000 г. Поради особените си свойства той от векове е играл важна роля в неговите религиозни вярвания и обреди. След Конкистата употребата на пейот бързо минала в нелегалност, тъй като в 1620 г. Инквизицията постановила: \"Ние, инквизиторите, се обявяваме против еретичната извратеност и вероотстъпничество, и с достойнството на апостолическия си авторитет обявяваме, че това растение или корен, наричано пейот, което е въведено в нашите провинции с цел да открива кражби или да предсказва бъдещето, е едно суеверие и следва да бъде заклеймено като противно на чистотата и Цялостта на нашата свята Католическа вяра. Тези фантазии показват намесата на Дявола, истинският възбудител на този порок.\" В края на миналия век до Европа и САЩ достигнали откъслечни сведения за необикновеното растение. Берлинският фармаколог Луис Левин, известен с изследванията си върху морфина и кава-кава, се заинтересувал от тези слухове; по време на едно свое пътешествие в Америка той успял да открие загадъчния кактус. Пейотът бързо станал известен в Европа и много учени и интелектуалци били пленени от свойството му да потапя личността в една друга реалност. Пейотът отворил Вратите на възприятието - това е заглавието на книгата на Олдъс Хъксли, посветена на преживяванията му под въздействието на мескалина. Успоредно с психологическите изследвания активно се търсело действуващото начало на пейота. Към 1900 г. вече се знаело, че това е алкалоидът, наречен мескалин - безцветно масло, разтворимо във вода, алкохол и хлороформ. Структурата на мескалина била установена със сигурност едва след като Шпет в 1919 г. успял да го синтезира в химическа лаборатория. Това бил един от първите синтези на алкалоиди; въпреки че от сегашна гледна точка синтезът на Шпет изглежда елементарен, за времето си той е бил голям успех. От пейота били изолирани и други алкалоиди, напр. лофофорин, който има стрихниноподобни свойства. Макар и в по-малка степен, те също имат принос в общия ефект на пейота. Към 1925 г. всичко, което е можело да се знае за пейота и мескалина, е било известно; днес мескалинът заедно с LSD е станал стандарт за халюциногенно вещество. След началото на века интересът към мескалина намалял, но отново се събудил след откриването на LSD. Плод на тази втора вълна, между другото, е Вратите на възприятието на Олдъс Хъксли и известните книги на Карлос Кастанеда. Понастоящем синтетичен мескалин почти не се употребява, освен като база за сравнение в изследванията на нови халюциногени. Тези, които искат да видят какво има в собствената им глава, използуват пейот или синтетични халюциногени, най-вече LSD. Наивниците, които купуват продавания на улицата \"чист мескалин\", на практика получават LSD, РСР или смес от двете. Типичната доза, която предизвиква халюцинации, е около 400 mg, а леталната доза е десетки пъти по-голяма. Съществува, обаче, голяма група хора, която продължава да употребява пейот по традиционния начин. През миналия век култът към него се разпространил сред индианските племена на север от Рио Гранде и скоро завладял целите Велики равнини. През 1918 мексиканският \"Пейотизъм\" е включен в списъка на официално признатите вероизповедания под името Native American Church. Според учредителната харта, неговите цели са: Да закриля и проповядва вярата във Всевишния, учейки на морал ,скромност и праведен живот посредством ритуалното използване на Пейот. Изследователите изтъкват, че след влизането си в NАС , хората масово престават да пият алкохол, подобряват здравословното си състояние и не проявяват признаци на физически или психически увреждания.
Този култ обединил традиционния шаманизъм с християнството; според индианците християнският Бог е едно и също с Великия дух. който е създал света и е оставил в пейота частица от своята мощ, а Исус е човека, който е дал на хората това растение. Пейотът се употребява на съботните събирания в традиционните шатри, където под неговото въздействие индианците се молят и пеят, а на сутринта церемонията завършва с обща закуска. Основните ценности на тази религия са братска любов, грижа за семейството, самоуважение и пълно отричане на алкохола. През 1918 г. последователите й се обединили, за да противостоят на преследванията и основали Туземната Американска Църква (Native American Church), която днес има около 250 000 последователи, т. е. 1/3 от всички индианци в САЩ. Както може да се предположи, преследванията срещу тази църква обикновено са били вдъхновявани от мисионерите на конкурентните християнски вероизповедания. Организацията, обаче, е успяла да удържи на опитите употребата на пейот да бъде обявена извън закона и от 1970 г. с акт на Конгреса на САЩ тя е официално легализирана като част от ритуала. За съществени последствия от използуването на мескалин и пейот едва ли може да се говори. Употребата му е съсредоточена изключително сред индианците в САЩ и Мексико, а ценностите на тяхното традиционно общество изключват възможността за произволна употреба. След поглъщането на пейот у повечето хора се появяват симптоми като гадене, повръщане, треперене, безпокойство и нарушения на визуалната перспектива, но след развиването на цялостната психоза те изчезват; не е известно някой да е умрял от това. Ако и да има някакви трайни вредни последствия от приемането на пейот по време на ритуалите, те са несъпоставими с язвата на индианското общество - алкохолизма. Изследванията, проведени в Мексико, не са открили разлика в процента на децата, родени с уродства, сред индианците, които редовно употребяват пейот, в сравнение с тези, които не го използуват.

Ако последвате следващия линк ще имате възможност да се запознаете подробно с цялата статия за пейотл, да видите как изглежда кактусчето, а също и да прочетете за други халюциногени и психеделици.

Мескалито
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Шаманизмът на Гвиана и Амазония 08 Юли 2008 15:57 #646

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
В този сайт от линка има и за алкохола и там пише следното: Европейските колониални сили, обаче, разполагали с това средство (алкохола) и навсякъде в Америка, Африка и Сибир търговията с алкохол се смятала за най-добрия начин, по който у диваците може да се създаде нова потребност, която твърдо ще ги накара да признаят принудителната зависимост от нас.

Предвид легалната и свободна продажба на този наркотик, възниква въпроса дали нашите политици, а и не само те, също и гигантите производители на алкохол не ни считат за диваци, а забраната за продажба и употреба на алкохол в деня за размисъл по изборите си е чиста проба гавра и подигравка с хората и с избирателите. Но това май няма много общо с темата за шаманските практики. Както и да е.
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Шаманизмът на Гвиана и Амазония 12 Юли 2008 13:05 #649

Туземна ли?! Да проследим цитата...

SexNature написа:
През 1918 мексиканският Пейотизъм е включен в списъка на официално признатите вероизповедания под името Native American Church. Според учредителната харта, неговите цели са: Да закриля и проповядва вярата във Всевишния, учейки на морал ,скромност и праведен живот посредством ритуалното използване на Пейот. Изследователите изтъкват, че след влизането си в NАС , хората масово престават да пият алкохол, подобряват здравословното си състояние и не проявяват признаци на физически или психически увреждания.
Този култ обединил традиционния шаманизъм с християнството; според индианците християнският Бог е едно и също с Великия дух. който е създал света и е оставил в пейота частица от своята мощ, а Исус е човека, който е дал на хората това растение. Пейотът се употребява на съботните събирания в традиционните шатри, където под неговото въздействие индианците се молят и пеят, а на сутринта церемонията завършва с обща закуска. Основните ценности на тази религия са братска любов, грижа за семейството, самоуважение и пълно отричане на алкохола. През 1918 г. последователите й се обединили, за да противостоят на преследванията и основали Туземната Американска Църква (Native American Church), която днес има около 250 000 последователи, т. е. 1/3 от всички индианци в САЩ. Както може да се предположи, преследванията срещу тази църква обикновено са били вдъхновявани от мисионерите на конкурентните християнски вероизповедания. Организацията, обаче, е успяла да удържи на опитите употребата на пейот да бъде обявена извън закона и от 1970 г. с акт на Конгреса на САЩ тя е официално легализирана като част от ритуала. За съществени последствия от използуването на мескалин и пейот едва ли може да се говори. Употребата му е съсредоточена изключително сред индианците в САЩ и Мексико, а ценностите на тяхното традиционно общество изключват възможността за произволна употреба.

Тази част от текста ми направи дълбоко впечатление. До днес изобщо не бях чувала, че този култ е официално призната религия още през 1918 г. ! Какво означава това за обикновения човек, който непрекъснато е бомбандиран от какви ли не култове, секти, религиозни системи - регистрирани и нерегистрирани? Означава, че това е една от онези сериозни религиозни вероизповедания, които не натрапват нахално присъствието си като ми бутата брошурки в ръцете или ми звънят на вратата. Или пък ходят да зарибяват децата. В сайта и във форума има достатъчно изписано за тези секти и движения. Замислям се също и какво би станало от алкохолизираното ни разлагащо си общество, ако истински индиански мисионери, представители на тази религия решат да посетят България и донесат вероизповеданието си тук. Принципите на братска обич, грижа за семейството, скромност и забраната за произволна употреба на Пейотъл, както и вероятно и на други психоактивни вещества би се отразила чудесно на вече споменатото разлагащо се общество.
Другото, което ми прави впечатление е разликата между този култ и драсканиците на Карло Арана. Според този ню ейдж автор, братската обич, приятелството са напълно противопоказни за последователите му (на Арана, не на култа към пейота), а за семейства и грижи към семействата и дума не може да става. Според Карло връзките със семейство и приятели трябва напълно да бъдат прекратени и забравени. И разни други садизми и уродства проповядва този, но то е за темата Секти.
И последно счинтам култа към това лечебно растение пейотл за равносилен на скромни и градивни учения и религии като даосизма и будизма, които също са далеч от бруталното натрапване на принципите си

И последно добре дошли в България! Мисля, че алкохолизираните българи има какво да си кажат и да научат от събратята си индианците, които са минали и минават по същия път като нас. Тоест пътя на алкохолната зависимост!
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Шаманизмът на Гвиана и Амазония 30 Авг 2008 16:00 #759

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Има един сайт, отдавна го знам, но днес взех да се зачета по-сериозно в това, което са писали хората. Ето и статията, която четох, споделям я с вас. След това ще ви напиша и адреса на сайта и форума.

Ролята на жените в церемониалния живот, представена в два от седемте свещени ритуала на Лакота

Автор: Николинка В. Тодорова

Народът на Лакота счита, че всички неща са им дадени от Великия Дух - дървета, реки, планини, треви, четириноги, двуноги и крилати създания; всички те са дошли от Wakan Tanka, Великата Тайна, както Лакота наричат най-висшата сила.
В днешно време сиуксите традиционалисти, които пазят културата и духовността на народа, или както те сами казват за себе си - вървят по Големия Червен Път [една концепция, която се свързва и с традиционното разделение на червен и син, респ.;черен път, в космогонията на Лакота; поддържат жива стародавната традиция. Свещени мъже и жени (т.е. шамани) могат да бъдат открити в резерватите, където все още се провеждат изпълнените със сакрален смисъл церемонии. Нещо повече - някои от тях са намерили своето място и в не-индианския свят. По Червеният Път вървят не само коренни американци, но това е само от една от причините да се нарича Голям. С идването на Бялата Бизонова Жена, която дава седемте свещени церемонии на Лакота, се появява и най-важният символ за тях - Свещената Лула. Тя участва във всяка една церемония, като символ на Вселената и като посредник между световете. В настоящата работа ще се спра на две от седемте свещени церемонии дадени на Оглала от Бялата Бизонова Жена. Целта е да разкрия, доколкото е възможно ролята на жената в ритуалния живот и мястото й сред общността в социален и сакрален аспект.
Свещената Лула, посредникът между света на хората и света на сакралните и свръхестествени неща, е донесена от жена. Седемте свещени церемонии, около които са изградени всички етапи от живота на Лакота, също са дадени от жена. Всъщност Бялата Бизонова Жена, едно по-късно проявление на митичната Уохпе - Падащата Звезда, е първият посредник, медиатор между световете, а и първата връзка, която определя т.нар. в литературата религиозен живот на Оглала. Самите Оглала нямат понятие за религия в западния смисъл на думата.
Ето защо и до ден днешен, ролята на жената във всеки един аспект на всекидневието и на церемониалния живот, си остава значима. Още повече, като се има в предвид, че при Оглала няма точна граница между всекидневно и церемониално, между сакрално и профанно. Всяка стъпка от живота на човек се счита за свещена, а във всяко нещо от т.нар обикновен живот има частица Wakan [букв. нещо свещено или тайнствено]. Една свещена церемония не е нещо отделно, а е част или преход от един момент на човешкия живот в друг, т.е. представлява вид инициация. Както споменах, лулата е общото между всички ритуали и до голяма степен представлява връзката между тях. След като е била донесена легендарната първа лула, били направени и още много други. Съществуват два типа лули: L-образни и T-образни. Тези определения се отнасят за формата на главата на лулата. Терминът на Оглала за лула е cannunpa от can- дърво и nunpa - две. Обяснението на термина е предполагаемо; възможно е то да се отнася до направата на някои лули, при които чибукът е направен от разцепено надве ясеновия стебло, в половинките на което е издълбан канал и след това двете парчета са слепени заедно. Главата на лулата се нарича pahu а стеблото - ihupa. Краят на чибука е oyape (букв. да взема или да задържа в уста, а връзката между тялото и главата е oagle да поставя в [нещо]. Понякога чибукът се нарича sinte- опашка. Най-хубавите или както казват Лакота, силни глави на лули се правят от червен катлинит, който се намира само в находището Пайпстоун в Минесота. Смята се, че червения цвят на този камък произхожда от плътта и кръвта на хората, загинали при големия потоп. Когато не се употребява, лулата се пази в украсена, бродирана с игли от бодливо свинче или маниста торба, наречена cantoyuha - от cante- сърце и oyuha - нося, торба. Главата и чибука трябва да бъдат разделени, когато лулата не се пуши или употребява с церемониална цел, защото сглобена, тя притежава могъща сила - съединяването на отделните й части е символ на сливането на Небето и Земята, на мъжкото и женското начало, цял един акт на сътворение. Не трябва да се сглобява и пуши церемониална лула с негативни мисли, защото всяко едно състояние или настроение - гняв, мъка, болка или радост се предават в този акт, а от там влияят върху действията на участниците в ритуала и дори на цялата общност. Обикновено чибукът на лулата е украсен с декорация от игли на бодливо свинче през няколко сантиметра от началото до главата. Мундщукът е украсен с орлови пера. Главата може да бъде изрисувана, но се предпочита гравирането. Чибукът също се гравира (резбова) с паяци, костенурки или гущери. Лулата може да бъде пушена церемониално или за удоволствие, но Лакота правят внимателно разграничение. Съществуват множество сортове тютюни, но най-предпочитаният е cansasa - червено дърво, който е направен от изсушена вътрешна кора на червена върба. Тя се употребява смесена с късчета canli cahi - тютюн.
Лулата за церемониални нужди се нарича Cannunpa Wakan - Свещена Лула и пълната лула е позната като opagi. Терминът opagi също означава и пълнене на лула и се отнася до слагането на тютюна в главата. Лулата се напълва церемониално преди ритуали и церемонии, а също и преди бойни походи. В някои случаи тютюнът е бил поставян в главата и главата се е запечатвала с бизонова мас. Кларк Уислър (1912) дава сведения, че такъв обичай имали членовете на лакотското войнско общество на Лисиците, при които, ако бойният поход бил успешен, запечатката на лулата се махала и лулата се изпушвала. Има два начина за предлагане на лулата - тя може да бъде издигната над главата с двете ръце (ihupa wogluze) или мундщукът да бъде последователно насочван в посоките на призоваваните сили (oyahpeya). По този начин всички сили на Вселената са призовани в лулата и това я прави в особено свещена. Да се пуши, дори да се докосва лула, е свещено действие и само духовно извисени мъже и жени могат да вършат това. Обещания пред някого, обети пред Великата Тайна и пророчества се дават и разкриват чрез Лулата и всяко пристъпване на дадената дума от човек или семейството му, могат да доведат до нещастия или дори смърт. Лулата не бива да се осквернява чрез думи или дела. Тя може да се пази и носи само от добре подготвен за това човек. Не трябва да се докосва от жена в цикъл или даже да се показва в нейно присъствие. Трябва де се внимава да не се прескача, а когато се мести лагера, да не се оставя без надзор. Ако се случи една лула да бъде осквернена, необходимо е да се даде на свещен човек, който да влезе с нея в инипи, където силата й да се възроди чрез пречистваща церемония. Ако въпреки всичко тя продължи да бъде недействаща, се погребва и по този начин се връща на Майката Земя и на hunkake, предците, от чиято плът и кръв е била сътворена. Всяка церемония, която е насочена към връзка със свръхестествените същества и сили, на езика на Лакота се нарича Wakan wicohau wakan- свещен и wicohau- действие, път). Според сиукската митология Бялата Бизонова Жена е дала на Лакота седем свещени ритуала [това са Парната церемония - Inipi, Търсенето на видения - Hanblecheyapi, Танцът на слънцето - Wywanian Wacipi, Сродяването - Hunkapi, Подготовката на момичето за жена, Играта на топка и Пазенето на духа]. В същото време те са тясно свързани с всички останали оглалски церемонии. Има различни техни варианти, но те произтичат по-скоро от практикуващия ги. В най-голяма степен церемониите са проучени и описани от Дорси (1894), Уислър (1912), Уокър (1917), Денсмор (1918), Нейхард (1932), Браун (1953) и Пауърс (1977), на чиито изследвания се позовавам в настоящата работа5. Ще се спра на два от 7-те ритуала, в които жената има централна роля, тъй като те са посветени главно на нея. Първият ритуал, на който ще се спра е Ishnati awicalowan или Подготвянето на момичето за жена. Превежда се от лакотски като \"Те пеят за нейната първа менструация\" - ishnati (букв. \"обитава сама\"), което означава едновременно цикълът на менструация и изолацията, в която жените живеят в този период. Ритуалът също се разглежда и като \"Бизонова церемония\", тъй като свръхестествената бизонова сила закриля жените и тяхната плодовитост. Този ритуал отбелязва прехода от детството към зрелостта и женствеността. Инициацията на момичето е подпомагана и ръководена от свещен човек, след дълга подготовка относно нейните отговорности към семейството и народа. Свещеният човек установява и нейната връзка с Бялата Бизонова Жена. През дните на нейният първи месечен цикъл, бащата на момичето потърсва подходящ свещен човек, който да проведе ритуала. Майката и останалите жени-роднини издигат ново типи обясняват на момичето да остави своите следи върху \"цъфнало\" дърво, което да я закриля от злото влияние на Иктоми [Паякът, който е трикстер в сиукската митология]. В типито се издига нов олтар и на него се поставят бизонов череп, лула, молитвени флагчета, котле и т.н. \"суит грас\". Свещеният човек в ролята се на водещ церемонията е наметнат с бизонова кожа и носи пред себе си бизонова опашка. В типито са поканени роднини и други мъже и жени от племето, с изключение на тези жени, които са в менструация, тъй като те биха десакрализирали ритуала. Когато всички се съберат, момичето сяда на почетното място между олтара и огнището с кръстосани крака, както седят мъжете и децата. Водещият напълва лулата и пуши от нея, изпускайки дим над очите и носа на бизоновия череп. След това боядисва с червено черепа, спускайки червена линия перпендикулярно към тази страна, която се намира на изток. Наставлява девойката да бъде сръчна като паяка, тиха и мъдра като костенурката и жизнерадостна като чучулигата. Ако тя притежава тези качества, бъдещият и мъж ще трябва да плати висок \"сватбен откуп\" за нея, а тя ще го дари с много деца.
Свещения човек й дава наставления и относно злите проявления. Той й казва, че сега тя е като бизонка, а той е бизонът. Започва песен и ритуален танц. Водещият танцува около нея, пръхтейки като бизон през размножителния период. Всеки път, когато се навежда над нея, майката на момичето поставя пелин върху ръцете и скута й. След като свърши с танца, водещият поставя котел пълен с вода и горски малини на земята и казва на момичето, че това символизира дупката, от която бизоните пият вода в прерията, ето защо девойката трябва да се наведе и да отпие от него, наподобявайки бизон. След като тя консумира сместа от вода и малини, останалата се предава наоколо, за да могат всички да отпият. След това на девойката се показва как да седи на свещеното място по женски начин, с двата крака отстрани на тялото. По нататък тя сваля всичките си дрехи, шаманът поставя над нея бизоновия череп, обяснявайки, че сега тя получава своите дрехи от Бялата Бизонова Жена и някой нуждаещ се може да вземе старите й дрехи. Откъм типитата обикновено идва нуждаеща се жена и взима дрехите. Майката хваща косата на момичето, която до момента е падаща свободно отзад и я прехвърля отпред, тъй като носенето на косата отзад е детският начин.
Шаманът боядисва в червено пътя по средата, разделящ косата й на две. Майката сменя свещения менструален вързоп на девойката, казвайки й, че вече е жена и може да напусне церемониалното типи. После всички участници напускат типито.
След това в чест на момичето се устройва празнично угощение. Този ритуал представя важността на жената, като извор на живот и като опора за \"цъфтящото дърво\" на Сиукската нация. Той учи младите момичета как да станат като майката земя и да отглеждат деца, които де възпитават по свещен начин9. Церемониалните обреди са източник на най-могъща сила за присъстващите жени, а оттам и за целия народ на Лакота. Сиуксите считат своите възрастни жени за особено силни и могъщи, заради тяхната придобита мъдрост, която е зачитана и уважавана от всички. Вторият ритуал, на който ще се спра, е Tapa wankayeyapi или \"Хвърлянето на топка\". Според легендата, този ритуал е навлязъл при Лакота след видение, в което един човек видял малка бизонова юница, която се превърнала в девойка. Тя носела топка от бизонова кожа, плътно напълнена с бизонова козина. Подхвърлила топката към стадо бизони, стоящи на запад и те веднага се превърнали в хора, като един от тях й върнал топката. Това действие било повторено във всяка една от четирите посоки и след като свършило всичко, девойката отново се превърнала в бизонка. По време на ритуала млада девойка застава в центъра на игралното поле, където много хора са застанали във всяка от четирите посоки. Девойката хвърля кръгла топка, която е символично боядисана така, че да представлява Вселената, по ред във всяка една посока започвайки от запад, като всеки човек се опитва да я хване. Този който успее, предлага топката на четирите посоки, небето и земята, след което я връща обратно на девойката за следващото хвърляне. Смята се, че топката представлява Wakan Tanka - Великата Тайна, а групите участници в четирите посоки представляват народа, борещ се срещу затварянето на духовете.
Известният лакотски шаман Черният Лос (Hehaka Sapa) е обяснил ритуала на антрополога Дж. Е. Браун по следния начин: \"Играта, както я играят сега, символизира пътя на човешкия живот. Целта й е да се завладее топката, защото тя въплъщава Уакан Танка, или Вселената, както ще ти обясня по-нататък. В наши дни е много трудно да се завладее топката, защото неравенството на силите - а то е проява на невежеството - е много голямо и само един-двама души от всеки отбор са способни да овладеят топката и да победят. Но в стари времена всеки е можел да улови топката и ако се замислим, ще видим, че в това се е заключавала много истина\".
Топката е символ на познанието и опитите на хората да я хванат представляват стремежа им да победят невежеството, да освободят сами себе си духовно и да достигнат до осъзнатато знание и мъдростта.
Това е един ритуал, превърнал се през годините в свещена игра. Падането на топката във всяка една от четирите посоки символизира Великата Тайна, мъдростта и справедливостта, които са навсякъде. Техните сили се разпространяват във всички части на Универсума.
Младото момиче е персонификация на вечната младост и невинност. За Лакота това е един от ритуалите, които установяват връзката на народа с Великата Тайна и всички нейни прояви във Вселената.
Сред Сиуксите в днешно време все още се практикуват седемте свещени церемонии, в това число и Ishnati awicalowan и Tapa wankayeyapi. Някои от оригиналните ритуали са били трансформирани, а други заменени, например днес церемонията по \"Пазенето на Духа\" е доста променена, като по скоро се използва церемонията на даряването (\"give away\"), която се практикува по-често в годината след смъртта. \"Хвърлянето на топка\" и \"Подготвянето на момичето за жена\" са видоизменени - първата се доближава до \"Призоваването на духа\", а втората до Церемонията с Лулата, които в наши дни са по-главни ритуали.
Обикновено жена е тази, която седи на почетното място, държейки Свещената лула в церемонията по призоваването на духа (Yuwipi), тъй като тя персонифицира Балата Бизонова Жена.
Жена е тази, която прави първия удар при отсичането на свещеното дърво за Танца на Слънцето, което по-късно ще бъде занесено и издигнато на танцувалната площадка. Също така жена трябва да започне церемонията по откриването на Танца на слънцето. Ролята на жената продължава да е особено важна за Лакота и днес - във време, когато проблеми като изсичането на горите, увеличаването на озоновата дупка, парниковият ефект, пренаселеността и регионалните военни конфликти представляват голяма опасност. В днешния свят на жените е отредена ролята на пазителки и миротворци. Те са тези, които трябва да съхраняват баланса и да го възстановяват, когато е нарушен в едни свят, в който за Лакота всичко е свещено, и който ще се съхрани, ако цялото човечество осъзнае това.

Източник
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Шаманизмът на Гвиана и Амазония 12 Сеп 2008 15:24 #785

  • Black Wolf
  • Black Wolf's Avatar
Ето тук можете да прочетете нещо за пейотисткия ритуал.
Имам доста голямо количество пейотистки песни (към 3-4 CD-та), и ако някой се интересува, може би чрез tranz.it ще може да се изпратят.:P
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Шаманизмът на Гвиана и Амазония 12 Сеп 2008 20:11 #786

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Здравей Black Wolf, тези материали от където е статията за два от седемте ритуала на Лакота част ли са от Орловия кръг или няма общо между двата сайта? Малко е объркващо, но ако статията е от сайта на Орловия кръг мога да поправя линка.
Колкото до музиката, интересувам се, но предполагам, че ще отнеме доста време (което вероятно нямаш в излишък) за да се свържем в скайпа и да ги пращаш. :)
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Шаманизмът на Гвиана и Амазония 12 Сеп 2008 21:15 #787

  • Black Wolf
  • Black Wolf's Avatar
Материалите са от един и същи сайт, но сте използвали старата версия на сайта.
Материалът, за който питате, го има и в новата версия.

Oт tranz.it може да се изтеглят файлове до 1 GB.
Линковете са действащи за 120 ч.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Шаманизмът на Гвиана и Амазония 12 Сеп 2008 21:42 #788

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Благодаря! Изтеглих песните. Ще променя линка, за да води към новата версия на сайта.
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Шаманизмът на Гвиана и Амазония 25 Сеп 2008 13:01 #814

Песните наистина са много хубави, особено Пейотистки и лечебни песни. Благодаря и аз.

Забелязах, че във вашия сайт на Орловия кръг е написано следното: Орловият Кръг се занимава с историята, културата и настоящето на северноамериканските индианци - в ареала на интересите ни не влизат коренните жители на Централна и Южна Америка.

Black Wolf, ще обясниш ли защо? Какви са основните различия между северноамериканските индианци и тези от Централна и Южна Америка? Или няма особени различия, но по други причини изучавате първите.

Тук малко като на разпит го подлагаме Black Wolf, но предвид малкото неща, които знаем се принуждаваме да задаваме много въпроси. ;)
По-скоро може да се гледа на разговора като на интервю, а не разпит.
Поздрави!
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Шаманизмът на Гвиана и Амазония 25 Сеп 2008 19:37 #820

  • Black Wolf
  • Black Wolf's Avatar
  • Offline
  • Senior Boarder
  • Мнения: 76
  • Thank you received: 8
  • Карма: 0
Ами... тя е дълга и широка. И с две думи е малко трудно да се обясни, а аз не си падам по дългите постинги из форумите.:P

Просто тези от Юж. и Центр. Америка не са ни интересни (поне повечето), а тези, които са създали цивилизации (майя, инки и пр.) са си направо отвратни...

Всъщност Орловият Кръг не се занимава и със значителна част от северноамер. индианци - прим. пуебло са ни дълбоко безинтересни.;) Какво интересно може да има в хора, ровещи се в праха и садящи кукуруз?:unsure: (това ще ти отговори до голяма степен и на предния въпрос).:P
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Шаманизмът на Гвиана и Амазония 26 Юни 2012 16:16 #2989

  • nomad
  • nomad's Avatar
  • Offline
  • Junior Boarder
  • Мнения: 23
  • Thank you received: 4
  • Карма: 1
Гледайте филма "Реката"

Прочутият изследовател д-р Емет Кол е тръгнал в търсене на магията дълбоко в неизследвана част на Амазонка и никога не се е завърнал. Шокиращата истина за изчезването му е някъде там и чака да бъде открита. За милионите деца, които са израснали гледайки научните му филми, д-р Кол е герой. За неговия син, Линкълн, Кол е загадка. Шест месеца след изчезването му, Линкълн е готов да погребе миналото, когато неочаквано засичат сигнала му за помощ. Под натиска на майка си, Тес, Линкълн тръгва с нея в търсене на баща си. За да финансират търсенето се съгласяват лукавия бивш продуцент на д-р Кол, Кларк, да заснеме мисията като документален филм. Смесеният екип от стари приятели и нови познати включва сексапилната и находчива Лена, местния механик Емилио и фаталният бодигард Капитан Кърт Брайнилдъсън.
Администраторите са забранили публикуването за гости.
Time to create page: 0.320 seconds
Създадено с Kunena форум
Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature