Добре дошли, Гост
Username: Парола: Запомни ме

ТЕМА: Политика, икономика, социалност (Индианистика)

Политика, икономика, социалност (Индианистика) 20 Дек 2011 14:03 #2642

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Индиански вождове тънат в охолство в Канада

Членове на племенни съвети се радват на доходи, които са много по-високи от премиерската заплата, докато членовете на племето живеят в мизерия

Да си индиански вожд се оказа много доходоносен бизнес в Канада, където десетки индианци и членове на племенни съвети се наслаждават на доходи, които са много по-високи дори от премиерската заплата в страната. Индианският резерват Глускап в канадската провинция Нова Скотия е съвсем малък. Там са регистрирани 304 негови обитатели от племето микмаки, но само 87 от тях живеят там. Въпреки това резерватът предизвика международен интерес наскоро. По информация, разпространена от германския в. "Зюддойче цайтунг" и канадския "Глоуб енд Мейл", в резервата живеят едни от най-добре платените политици в Канада. Шърли Кларк например, която е един от вождовете, получава годишна заплата в размер на 243 000 канадски долара, което се равнява на около 184 000 евро. Нейният племенник Майк Холидей пък, в качеството си на член на племенния съвет, също взима над 210 000 долара (156 000 евро). А поръчките за строителство, които той получава от съвета, му носят допълнително над 700 000 долара (521 000 евро). Холидей получава още 90 000 евро, тъй като е единственият отговорен за финансовия контрол в резервата, както и за риболова и градоустройството. Разкритията за огромните доходи на индианските политици бяха направени от Канадския съюз на данъкоплатците. В черния списък, изготвен от организацията, фигурират имената на всички членове на племенния съвет в резервата Глускап. В него е и името на Шърли Кларк, която е братовчедка на вожда и впоследствие на разкритията се обяви за повече прозрачност, но същевременно определи заплатата си като нормална. Заедно със сестра си и Майк Холидей те всъщност са по-голямата част от племенния съвет. Жителите на резервата обаче са потресени от излязлата наяве информация. "Зюддойче цайтунг" цитира Брайън Смит, който е бивш банкер, и се възмущава справедливо от огромните заплати на индианските политици. "В резервата Глускап все още има хора, които нямат нормален подслон, а членовете на племенния съвет си правят басейни, всяка година си купуват нови автомобили и строят къща след къща", казва бащата на шест деца. "С всичките тези пари можехме да направим толкова много хубави неща за нашата общност", ядосва се Смит. Той допълни, че мизерията в повечето индиански резервати в Канада се дължи именно на факта, че няма прозрачност при харченето на парите, които дава канадската държава. Повечето племенни съвети на практика са семейни кланове, които имат свой бизнес и не допускат никой друг до вземането на решения. Глускап обаче не е изолиран случай. Според данни на Съюза на данъкоплатците над 80 индиански вождове и членове на племенни съвети имат по-висок годишен доход от този на канадския премиер Стивън Харпър, който получава годишно 184 000 канадски долара (137 000 евро). Но това не е всичко, докато вождовете отмарят в скъпите си басейни, канадското правителство подпомага индианските резервати с 5.2 милиарда евро годишно, като няма никакъв отчет за какво отиват парите. Канадските индианци, които живеят в 570 резервата, се наслаждават на редица привилегии, като една от най-големите е, че не плащат данъци. В столицата Отава консервативният депутат Кели Блок поиска вождовете и членовете на племенните съвети официално да публикуват доходите си, като останалите политици в Канада. Блок вече е предложил промени в закона, които да спомогнат за това. Това обаче беше посрещнато на нож от председателя на съвета на 630-те вождове на индианци в страната Шон Атлео. Той смята, че основният проблем трябвало да се търси в правителството в Отава и в Министерството за индиански дела, без да уточни какво има предвид. След скандалните разкрития жителите на резервата Глускап стартираха петиция срещу огромните заплати на вождовете си и поискаха спешно заседание на племенния съвет, за да започнат реформи. Не е ясно как ще завърши тази сага заради очакваната съпротива на свикналите да живеят охолно местни вождове, признават много от жителите на резервата.


Източник
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Политика, икономика, социалност 20 Дек 2011 14:05 #2643

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Мохоук гонят некоренните жители от земите си

Вождовете на индианското племе мохоук в Канада скандализираха страната м.г., след като издадоха заповед, по силата на която всички жители на резервата трябва да го напуснат, ако не принадлежат "поне наполовина" към коренното население. Десетки нареждания бяха разпратени до некоренните жители на резервата Кахнаваке, близо до Монреал във френскоговорящата провинция Квебек. Навремето точно тази провинция искаше да се отцепи от Канада. През 60-те и 70-те години на ХХ век там имаше много силно сепаратистко движение, част от него дори искаше да изгони Les Anglais (англичаните), както местните наричат повечето други канадци. На референдум през 1995 г. привържениците на независим Квебек загубиха с едва 49.5% срещу 50%. Следващите вотове обаче показаха намаляване на желанието за независимост. Явно сега мохоуките поемат щафетата и са решили да прогонят "своите нежелани гости". Официално вождовете твърдят, че се решили на крайната мярка, за да защитят културната и етническа идентичност на племето, тъй като броят на браковете между индианци и пришълци нараствал ежегодно. Те се оплакват, че територията им е пренаселена (8000 души живеят на площ от 48 кв. км), както и че некоренното население се ползва от облаги, предвидени само за индианци, които не се облагат с данъци за стоки и услуги. Според защитниците на правата на коренното население заповедта да се напусне резервата е оправдана според канадските закони и договори. Засегнатите обаче твърдят, че да ги карат да напуснат домовете си е етническа чистка и обявиха, че ще се борят срещу това. Редица правозащитни организации и медии в Канада разкритикуваха остро решението на вождовете. В уводна статия ежедневникът La Presse написа: "Разделяне на семейства в името на чистотата на кръвта? Има дума за това и тя е РАСИЗЪМ". Любопитен щрих е, че традиционната прическа на мохоуките - гребенът, е неразделна част от пънк културата по света, която се обявява за пълна свобода на личността. Първоначално човек се чуди дали не е станала грешка, но след като се поразрови в историята на американските индианци, установява, че почти няма племе, което в един момент да не се е стремило да доминира над другите. Това показва, че дори индианците в Северна Америка, които толкова често са възпявани като герои, подлагани на сеч заради нежеланието да се откажат от начина си на живот, също са се стремили да доминират над своите червени събратя. Канадското правителство отказа да се намеси в "сложната ситуация". На теория некоренните жители на резервата могат да защитят правата си срещу дискриминацията според Канадския акт за човешки права. Това обаче може да стане най-рано в средата на т.г., когато решението ще бъде подложено на разглеждане за съответствия с акта. "Недостатъчно чистите" жители на резервата обаче бяха призовани веднага да напуснат домовете си и етническата чистка на практика е в ход.





Статуята на вожда Глускап от племето микмаки, на който е кръстен резерватът.

Източник
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Политика, икономика, социалност 20 Дек 2011 14:21 #2644

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Лакросът - най-стария северно-американски спорт

Той е бил част от религията на индианците и често се е практикувал като средство за разрешаване на конфликти, лекуване и бойна подготовка на мъжете. Сред чероките и ирокезите са съществували редица версии на тази игра с топка и стикове. Чероките са я наричали "малкия брат на войната", тъй като са я използвали като бойно обучение. Отборите са наброявали стотици, дори хиляди участници, като често в играта се включвало цялото племе; вратите се намирали на километри една от друга, а срещите често продължавали над три дни. Повечето играчи нямали възможност да стигнат до топката и използвали стика си като оръжие. Някои племена поставяли врати от два успоредно забити в земята кола, но в повечето игри за врата използвали някое дърво или скала. Топките били направени от дърво, еленова кожа, изпечена глина или камък. Шестте ирокезки племена, населявали южната част на днешния щат Онтарио и северно от днешния Ню Йорк, наричали своята игра "багатауей" или "теуараатон". За разлика от други области, там играта била много по-организирана. Отборите наброявали между 12-15 играчи, а вратите се намирали на разстояние 36 метра една от друга. При някои племена, играчите използвали по две пръчки. Понякога отборите били смесени – от жени и мъже, макар че на някои места жените имали своя разновидност на играта. Най-вероятно, първите европейци, видели играта „багатауейа” били френски пътешественици. Приспособленията, с които играели индианците, много им заприличали на епископски жезъл (на фр. la crosse) и това име се запазило до днес. Еволюцията на индианската игра към съвременния лакрос започва през 1636г., когато йезуитският мисионер Жан де Бребоф описва играта на племето Хурон, населявало територията на югоизточно Онтарио, в днешна Канада. По това време, играта вече била позната сред 48 племена, пръснати по земите на днешна южна Канада и САЩ. В края на XVIII в., играта се разпространила и сред френските заселници. В началото на XIX век, играта вече се практикувала от повечето европейски заселници в Канада. През 1844 г., Олимпийският клуб на Монреал организира среща между отборите на европейците и местните индианци. Подобни „мачове” били организирани също и през 1848 и 1851 г. Първите стъпки към промяната на играта и превръщането й в истински организиран, съвременен спорт, прави монреалският клуб по лакрос (MLC), създаден през 1856 г., който издава първите написани правила. Зъболекарът Джордж Беърс от MLC редактирал правилата през 1867 г. В тях, той определял броя на играчите (12), въвел е термини като гол, точки, защитна точка , първа защита, втора защита, трета защита, център, трета атака, втора атака, първа атака, гостувания, домакинства. Беърс, който днес наричаме "бащата на лакроса", заменил и натъпканата с косми топка от еленова кожа с гумена и проектирал стика, така че да бъде удобен за улавяне на топката. Канадската национална асоциация по лакрос, която била създадена през 1867 г., бързо възприема новите правила. Същата година, отборът на индианците от племето Каугхауага прави турне в Англия, където изиграва мач пред Кралица Виктория. Спортът бързо добил популярност в Бристол, Челшър, Ланкашър, Лондон, Манчестър, и Йоркшир и не след дълго, през 1892 г., се създава Английският съюз по лакрос. Първият мач между жени е през 1890 г., в училището „Св. Леонард”, Шотландия. Въпреки че през 1914 г., във Вирджиния има опит за създаване на женски вариант, едва през 1926 г., Розабел Синклер организира първия женски отбор в Съединените Щати – в училището “Брайн Маур” в Балтимор, Мериленд. През 1890 г., била създадена адаптирана версия за жени, която се превърнала в предпочитана игра през пролетта, докато през есента дамите играели хокей на трева. По твърдост, мъжкият лакрос много се доближава до хокея на лед, докато лакросът за жени е заимстван от хокея на трева, където физическият контакт между играчите е забранен. През 1901 г., англичанката Констанс M. K. Епълби представя хокея на трева пред американките; тя работи като учител по физическо възпитание и преподавала тази игра в редица училища по време на летни лагери. Тя взела активно участие и в утвърждаването на женския лакрос. Щатската асоциацията по лакрос за жени (USWLA) била основана по време на организиран от нея лагер през лятото на 1931г. Американската женска асоциация по лакрос управлява спорта на колежанско и клубно ниво до 1981 г., когато NCAA слага началото на негов национален турнир за жени. Лакросът е включен в олимпийските игри през 1904 г. (Сейнт Луис) и 1908 г. (Лондон). Участвали само три страни – Канада, Англия и САЩ, като и в двата турнира, Канада печели златото. Лакросът е демонстрационен спорт на ОИ през 1928, 1932, 1948 и 1980 г., като демонстративни срещи се провеждат и на Игрите на Британската Общност през 1978 г. (Едмънтън) и 1994 г.(Виктория). През 1967 г., Международната федерация по лакрос (ILF) провежда Световно първенство за мъже. Две години по-късно, през 1969 г., се провежда и Световното първенство за жени. Днес играта се радва на все по-голяма популярност и печели привърженици в цял свят.

Източник
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Политика, икономика, социалност 28 Дек 2011 10:31 #2672

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
За да излезем малко от статичното четене на статии, ви предлагам да помислим и да обсъдим, защо на индианците им е трудно да се адаптират и да навлязат активно в социалния, икономическия, политическия, културния живот? Можем да направим сравнение с негрите, те са се адаптирали чудесно и сегашния президент на САЩ е афроамериканец. Негрите, ако погледнем назад, назад в човешката история са по-големи диваци от индианците във всяко отношение. И въпреки това те успяват да навлязат в социалния живот на белите и да си извоюват права на пълноправни членове. Индианците не успяват да го направят и се топят и с тях и културата им.

Какви са причините според вас? Може да направим сравнение и с нас - българите. 7 века робство - византийско и турско и 50 години комунизъм, но си имаме държава и...еврокомисар Кристалина Георгиева :cheer: :cheer: /последното в кръга на шегата/. ;)
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Политика, икономика, социалност 17 Ян 2012 10:24 #2709

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Така. Сега да обобщим, с кои индиански племена се запознахме, четейки любовно-приключенски романи за индианци и гледайки подобни филми също.

Ирокези
Шайени
Делауери
Шоуни

И сега четем за тях. :)

Ирокези. Ирокезите (от френски Iroquois) са група от индиански племена, населяващи района на Великите езера в Северна Америка, и обединени в политически съюз, известен под множество имена като „Ирокезка конфедерация“, „Петте нации“, „Шестте нации“, „Народът от Дългия дом“, „Лига на ирокезите“ и др. Тяхното самоназвание е „ходиношони“ (Haudenosaunee, Rotinonsionni на мокохски език, Akunęhsyę̀niˀ на тускарорски), в буквален превод — „Народ от разширяващия се дом“. Първоначално Лигата на ирокезите е изградена от пет народа: мохок (Mohawk), онейда (Oneida), онондага (Onondaga), каюга (Cayuga) и сенека (Seneca). По-късно (1721 г.) към нея се включва шести народ: тускарора (Tuscarora). Ирокезката лига е сформирана преди около 1000 години от пророка Миротвореца (Skennenrahawi) и Правещия реки (по-известен като „Хаяуата“, Hiawatha), които обединяват под т. нар. „Велик закон на мира“ (на английски: Great Law of Peace) 5 от ирокезките племена. Вследствие на военната си сила, както и на асимилационната си политика, в рамките на няколко столетия съюзът се превръща в доминираща сила в региона на Североизточните гори. По-късно, в периода на контакти с европейските заселници, ирокезите се сближават с английските колонизатори и застават на тяхна страна във войната им срещу Франция, което се оказва един от решаващите фактори за победата на Англия. След обявяването независимостта на САЩ, ирокезите, подобно на останалите индиански племена, са силно репресирани чрез изземването на техните земи. Започва да се шири алкохолизъм, материален и духовен упадък. В края на 18 век се появява учението на пророка Прекрасното езеро (Ganioda’yo, Handsome Lake). Ирокезката духовност получава нов тласък и по този начин Народът от Дългия дом успява да стъпи на крака и да се предпази от загубата на идентичност. Днес ирокезите населяват няколко резервата в САЩ (щатите Ню Йорк, Уисконсин, Оклахома) и Канада (южните части на провинциите Квебек и Онтарио).

Шайени.Шайени (самоназвание тсисциста, "човешки същества"), — североамериканско индианско племе от алгонкинското езиково семейство. Първоначално живеят в областта на Големите езера (съвременния щат Минесота), но в средата на 18 век мигрират на запад, в областта на Великите равнини и се превръщат в едно от типичните племена на конни ловци-номади. Воинските общества на шайените от историческия период имат в своя дух, цел, регалии и ритуали първоначално военна насоченост. Като дори онези религиозни черти, които се проявяват при тях, имат за основа желанието да получат благосклонността на висшите сили, които да им дарят успех в битките. В основните си функции обществата биват фактически независими едно от друго. Не се е наблюдавало разделение на възрастов принцип. Юношата на възраст 14-16 години встъпва в дадено общество по покана на членовете му. Ако се съгласял, бивал придружен от родното му типи до шатрата където се събират членовете на обществото, носещи характерните си регалии. Новопосветеният танцува, пее и пирува заедно с тях и така става член на обществото. Ако пожелае, той може по-късно да промени членството си. Всяка пролет се избират нови военни вождове, след което всеки има право да смени обществото си и да встъпи в друго. Понякога преместванията са толкова много, че се налага реорганизация на всички общества, която от своя страна още веднъж включва избор на нови военни вождове. Според митологията на шайените, техният легендарен пророк Сладкото Лекарство създава първоначално четири военни общества, към които впоследствие се прибавили още три. Повечето изследователи приемат, че през 19 в. при шайените съществуват следните военни общества:

Лисичетата (Воините-Лисици) или Койотите
Воините-Лосове или Стъргалките от лосов рог, наричани още Дрънкалките от копита
Мъжете-Кучета (Воините-Кучета)
Червените Щитове или Воините-Бикове
Опаките или Обществото на Тетивите
Бесните Кучета или Глупавите Кучета
Тетивите или Тетивите на Човека-Сова (известни също като Воините-Вълци)

Всеки път, когато член на някое общество се проявявал в битка, извършвайки някаква героична постъпка за своя народ, му се разрешавало от този момент да носи риза от еленова кожа, украсена със скалпови кичури, добити от враговете. В по-зряла възраст той можел да носи боен накит от пера от опашката на орел, който има спускащ се до земята шлейф. Ако той имал достатъчно нанесени ку, можел да прикрепи на края на орловото перо снопче коса, а ако е участвувал в Танца на слънцето, можел да прикрепи към бойния си накит перо. Боядисването, дрехите, песните и танците били традиционни и особени за членовете на всяко войнско общество. Всяко от тях имало четири свещени песни, изпълнявани с различна мелодия - някои с думи, други без. Освен това имало и по четири свещени песни за всяко общество, които се пеели на Великата медицина и четири военни песни, изпълнявани от отделните воини на бойното поле или съвместно на съвета на обществото. Членовете на всяко общество се обръщали един към друг с думите "приятелю" или "братко" и сключвали обет за взаимна защита. Червените щитове, Койотите и Дрънкалките от копита допускали по четири шайенски девойки в церемониалните си шатри. Те обикновено се избирали сред дъщерите на 44-та вождове и воините ги наричали "жени-воини" или "сестри". Воините от обществото не можели да се женят за някоя от тях, но можели да се женят за девойките на друго общество. На девойките се предоставяли почетни места на всички танци и те седели пред военните вождове на всички събрания на съвета на обществото. Дорси съобщава, че обществата на Противоположните и Воините-кучета не допускали жени в шатрите на своите общества. Причината за това била, че когато Великия Пророк заръчал на светите мъже да учредят военните общества, им дал възможността да допуснат в шатрата си четири целомъдрени и скромни жени, произлизащи от най-добрите семейства. Но добавил, че с обществата непременно ще се случи нещастие, ако това условие бъде нарушено. Опасявайки се, че сред тях с измама може да проникнат нецеломъдрени жени, обществата на Кучетата и Опаките (Тетивите) отказали да ги допускат въобще. Всеки път когато някое от обществата се събирало в своите шатри, дълго време се кадели ароматни треви в чест на Махео, така че носещия молитва дим напомнял, че те продължават да изпълняват свещените наставления, които той милостиво дарил на предците им посредством Великия Пророк.

Делауери.Делауери – самоназванието им е Лени Ленапе „ истински мъже”. Те са най-могъщи сред крайбрежните народи на Североизтока. Сматани са прародители на повечето източни алгонкини и затова били наричани „Дядовците” от съседите им. Първоначално населявали крайбрежието на океана, а после се установили в долината на р. Охайо. Имали развито земеделие, но се изхранвали предимно от лов. Ленапският съюз се състоял от няколко племена, най-важни сред които били мънси и унами. Били традиционни врагове на ирокезите и хуроните. В началото поддържали приятелски взаимоотношения с белите, но постепенно избухнали конфликти. След създаването на САЩ част от племето заминала за Канада, други намерили свой дом в Уисконсин, а някои стигнали и до Оклахома.

Шоуни. Шоуни – (шоано – „южняци”) Смята се, че са се отделили от ленапе. Първоначално живеели на територията на Тенеси, но били изтласкани от чероките на север. Те се заселили в долината на река Охайо и се съюзили с роднините си от ленапе, за да воюват съвместно срещу ирокезите. Били войнствен народ, враждебно настроен срещу белите. Взели дейно участие във въстанията на Понтиак и Малката Костенурка. Първо взели страната на французите, после - на англичаните. Пак на страната на англичаните били и в Американската война за Независимост. Сражавали се срещу американците под водачеството на своя вожд Текумсе, но след смъртта му настъпили тежки времена за тях. След договора от Гринвил били пратени в Индиана, в селище на многообразни по произход племена, което било разрушено от губернатор Харисън през 1811г. Част от шоуните се преместили в Тексас, където станали известни като абсенти шоуни. Накрая по-голямата част от тях били заставени да се преместят в Оклахома. Днес там живеят около 6000 техни наследници.


Покрай моя бъдещ червен кон /кола/ - Гранд Чероки се запознахме и с Чероките. Лошото е, че аз не мога да шофирам /има неща, които и аз немога да правя/. :) И подобно на Съли от Доктор Куин Лечителката, който се страхува от коне, аз се страхувам от шофиране на коли, но обичам да се возя. За съжаление за Чероките има съвсем малко информация.

Чероки. Чероки (самоназвание чалаги, "хора", "човешки същества" са индианско племе от югоизточната част на САЩ. Езикът им принадлежат към семейството на ирокезките езици. През 19 век чероките са смятани за едно от „петте цивилизовани племена“. Според преброяването от 2000 година в САЩ в момента живеят 300 000 потомци на чероки, повечето от тях концентрирани в Оклахома и двете Каролини.
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Политика, икономика, социалност 17 Ян 2012 10:34 #2710

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Странно е, че няма информация за Чероките, след като те се числят към „петте цивилизовани племена“. Тези племена са: чероки, чикасо, чоктау, крийк и семинолите. Освен това от статията, която намерих, която не ги представя в най-добра светлина, става ясно и че са доста богато племе. А аз харесвам богатите индиански племена и считам, че всички индиански племена трябва да са богати и материално и културно и духовно.

Племето чероки в САЩ реши да отнеме правата на черните си събратя. Преди две години мохоук в Канада пък изгониха некоренните жители
През август второто по големина индианско племе в САЩ - чероки (човешки същества), които наброяват около 300 000 души, формално решиха да изключат от племето хиляди потомци на чернокожи роби, докарани преди повече от 170 години в Оклахома от индианските им собственици. През 1838 г. много индианци били принудени да се преселят от източните американски щати на това място и много от тях взели и робите със себе си. След американската гражданска война индианците чероки гласували за приемането на потомците на робите в племето като фрийдмен (освободени хора). На 22 август т.г. обаче Върховният съд на племето потвърди решението за изключването им. Вече шест години във Вашингтон върви дело срещу това изключване, като съдебните власти на САЩ всъщност нямат право да се намесват, защото резерватът се ползва с автономия и живее по свои вътрешни закони, стига да се спазват законите, свързани със сигурността. Представители на чероки казват, че като независим народ имат право да променят условията за членство в племето си. Случаят датира от 2007 г., когато племето одобри промяна в своя закон, позволяващ експулсирането на чернокожите чероки. На свой ред те заведоха дело и първоинстанционен съд отхвърли промяната. Но Върховният съд сега анулира решението му с довода, че племето наистина е в правото си само да определя кой е и кой не е чероки. Вследствие на това наброяващите около 3000 фрийдмен могат да загубят някои привилегии, предоставени на племето, като безплатни медицински грижи и образование, а също правото да кандидатстват за жилище. Тази история също така разкри и неприятни факти за индианците в САЩ, които се премълчават и ги няма в повечето учебници, а именно, че в някои племена е имало традиция да се държат роби. Това рязко контрастира с образа на индианците, наложен през последните десетилетия, който ги представя предимно като доблестни хора, които до последно са бранили начина си на живот срещу белите потисници. Племена като чероки, чоктау и крийк са имали хиляди африкански роби през XIX век, като една от причините е защото са били съюзници на Конфедерацията по време на Гражданската война в САЩ. След това обаче чероки са прогонени от своите земи в щата Тенеси заради залежите на богати природни ресурси, като са преселени насила в Оклахома и двете Каролини. Те бързо приели християнството и станали част от "петте цивилизовани племена" в страната - чероки, чикасо, чоктау, крийк и семинолите.

източник
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Политика, икономика, социалност 04 Юли 2012 04:45 #3002

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20


Native American Women Warriors with Charles Galbraith and Jodi Gillette- Advisors to President Obama




Native American Women Warriors with the Director of the Bureau of Indian Affairs Mike Black and his assistant...

Беше ми интересно да науча, че съвременния Директор на Бюрото по Индианските въпроси се казва Mike Black :) и ми изглежда много симпатичен човек. Надявам се да си върши добре работата! От любовните и други романи за индианци знаем, че в миналото директорите на това бюро са били много лоши хора и са се отнасяли зле с индианците. Mike Black вярвам, че е съвсем различен от колегите си в миналото.
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Политика, икономика, социалност 05 Авг 2012 15:47 #3051

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Eее най-после открих каквото ми трябваше. Карта!




Да погледне човек, да се ориентира из тези индиански земи кой къде се намира. Апачите големи територии имат, в сравнение с останалите. Бреййй...
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Политика, икономика, социалност (Индианистика) 02 Окт 2012 04:13 #3098

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
!

Russell Means
Leader of the Great Lakota (Sioux) Nation
Born: November 10, 1939

"Freedom is for everyone, whatever lifestyle they choose, as long as it's peaceful and honest."
Russell Means

Russell Means was born November 10, 1939 on Pine Ridge Indian Reservation near the Black Hills of South Dakota. In the late 60s, Means began his fight for Indian rights with the "American Indian Movement" (AIM). He became the first national director of AIM and has remained active in the movement for the past 27 years.In 1964, Means was among the Indian activists including his father "Hank Means," who occupied San Francisco's Alcatraz Island in an AIM-led protest lasting 19 months. In 1973, Means helped lead the AIM take over of Wounded Knee. In occupying this site of a 1890s massacre of Indians by US cavalry, AIM was attempting to regain lands granted to the Lakota in the 1868 Laramie treaty. Both events brought worldwide attention to the injustices and privation faced by American Indians past and present. As an actor, Means has appeared in such films as "The Last of the Mohicans" (1992), "Natural Born Killers" (1994) and provided the voice of "Powhatan" in Disney's "Pocahontas" (1995). St. Martin's Press published Mean's autobiography, "Where White Men Fear to Tread," in 1995. Means and his wife Pearl are currently building "Treaty Total Immersion School" on the Pine Ridge Indian Reservation. Through "total immersion" in the Lakota way of life, children will be instilled with the pride and confidence to face any challenge. Means is currently selling a series of limited edition prints of his original art to benefit the Total Immersion School, a 501(c)3 entity. This series, called "The Indian Killers."

Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Политика, икономика, социалност (Индианистика) 08 Окт 2012 14:55 #3105

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Мъча се както знаете с тоя английски :angry: но въпреки това щом намеря нещо интересно публикувано от братята индианци бързам да го споделя с вас, за да сме надлежно информирани за индианския живот. :) ;)

Една интересна карта,



която ни насочва към следната статия: Recognizing and Celebrating First Peoples on Columbus Day: A Guide to Events Across Indian Country

И още нещо: Native America Calling
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.
Time to create page: 0.316 seconds
Създадено с Kunena форум
Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature