ТЕМА: Дзен коани - размисли

В момента едно дърво пада в гората, чувате ли шум?

Интересно да помислим.
Ако паднеш и си навехнеш крака в гората, а наоколо няма доктор, дали наистина си се наранил?
Шум не е произведен. \"Шум\" е понятие, описващо събитие. С тези похвати си служи само човека. В Природата те не съществуват. И въпреки, че човека е неделима част от Природата и обратно, използването на тези понятие, описващи други понятия и така до безкрай...ни отделят и разделят от нея.

чудесен коан!

Нека помислим

Изхождайки от неоспоримият факт, че аз създавам реалността
си и я проектирам около себе си не бих могла да остана глуха.
Аз съдържам твореца в себе си, този чрез чието опознаване
познавам всичко. В този смисъл - чувам шума. шумът не
съществува извън мен, той се излиза отвътре. Аз съм тази,
която го създава и му придава значение. Аз изливам звука / шума/
от себе си и той започва да вибрира от значение и да звучи.
След това запява, заиграва, по начин по който става осезаем за мен.
В случай, че не съм ясна ще поясня с друг пример, как
създаваме реалността. Когато съзерцаваме красотата в
цвета на розата, колко от нас се замислят над факта дали
красотата е там в цвета на розата или е в нас самите?!
Защото има моменти, когато преминавайки покрай същият храст
от рози ние не го забелязваме, нищо не се случва, нищо
изключително, нищо особено, просто една обикновена роза.
Обаче в др. моменти, в др. настроение, в др. състояние на духа,
изведнъж розата придобива неземна красота и аромат, става
ново измерение, отварят се хоризонти и магията подейства.
Уханието на розата се разтваря във всичките ни сетива. И магията попива дълбоко в нас.
Това, което се случва всъщност е, че розата е само едно огледало.
Това, което влагаме в него е това, което Виждаме. В конкретният
коан - e това което чуваме. Ако искаме да чуем шума, безусловно ще
го създадем и облечем в реалност.

В заключение пожелавам на Йони вълнуващи срещи с русенските
му фенове!

\"Сетивата немамят, оценката лъже\". /Гьоте/

Като стана дума за Гьоте не мога да остана безучастна.

И така Тина \"Човек вижда толкова, колкото знае\"

А Камино добавя: \"И чува това, което знае\" В този смисъл, ако не знаете що е то думата \"шум\" едва ли ще разберете какво се е случило, когато дървото е паднало. Ако не си наясно какво е \"красота\" едва ли ще знаеш какво е \"грозота\". Дори няма да разбираш че розата е роза.

Чета си тук за проекциите и се питам: как мога да проектирам нещо, което непознавам.
Например: как да проектирам сарампцук като незнам какво е всъщност.
Може да се проектира нещо,което познаваш, познаването идва с опита. Разнообразната същност у човека дава възможност той да опознава себе си и света чрез възприятията, които развива с опита.
Другото, за което си мисля е, че е проектирането идва и от това, което чуваме, това което слушаме, това на което са ни учили. Някой ни е казал, че розата мирише хубаво и започваме да мислим по този начин- розата мирише хубава, а тогава как изглежда? Когато придобием опит разбираме, че трендафила мирише по-хубаво от розата, но розата изглежда по-красива.
С други думи проектираме познати неща. Неща които ги слагаме в категорията познаване извън тази категория е непознаването. Колкото повече разширяваме категорията знание, толкова повече осъзнаваме, че категорията незнание е по-голяма.
Или колкото повече знаеш, толкова повече разбираш, че всъщност нищо незнаеш.

И аз да кажа нещо относно проекциите.
Да кажем едно дърво хвърля сянка, и това е неговата проекция. Когато дървото пада на земята, то постепенно се приближава до неговата си проекция (сянката), докато напълно се слее с нея. Дървото се опознава, сливайки се с проекцията си.

Но къде в цялата история е шума от падането от дървото?

Здравей Challenge, нашия опит се гради върху описателно знание, картографско. Ние незнаем нищо за реалността такава, каквато е в действителност. Това, което знаем са символи, описващи други символи и така до безкрай. Някой някога ни е описал реалността, показал ни е карта на тази реалност, ние знаем описанието, познаваме с подробности картата, но нямаме никаква представа за действителната реалност. Казали са ни, че когато дървото (дума описваща нещо си) пада то образува шум (друга дума описваща друго нещо си). Но ние знаем че време и пространство не съществуват, тогава къде и как се разпространява този шум? Никъде другаде освен в главите ни. А те не са най-доброто място, от където можем да черпим знание за реалността.
Физикът Едингтън казва:\" Нещо непознато, прави неизвестно какво - ето същността на нашата теория. Май това не изяснява особено нещата. И на друго място съм чел нещо подобно - Честлинните комбурси, търляха се и сврецваха във плите.\"

Това е същността и на нашия разговор...

Всеки знае звука от пляскането на две ръце. Ала знае ли някой какъв е звука от пляскането на една ръка?
Аз знам. Звука от пляскането на една ръка - това е шамар!

- Искам да стана ваш ученик - каза момчето.
- Не можеш - възрази Дзенген. - Аз не съм светец, а само един обикновен човек, който е облечен в роба на светец. Какво би научил от една поставка за дрехи?

Май някакъв голям бръмбар се катурна в стаята ми, нещо дращи в ъгъла. Спря да дращи, спотайва се, но ми се стори, че е мощно, хлебарка толкова силна не е....нищо не видях, може да ми се е причуло...

Моето тълкуване е следното: идея или мисъл се катурва в някоя от стаите на мозъка и почва да дращи в ъгъла, когато насочим мисълта си натам, към този ъгъл, идеята сякаш изчезва (спотаява се). Всички знаем, че мисленето е вредна работа, както се казва \"спри да мислиш и ще го измислиш.\"

Също трябва да се посочи и че има знаци от Природата, които ни говорят, само трябва да ги забелязваме. Тоест по-често да се вглеждаме в нещата като бръмбарите. Разбира се мъдрия или вещия човек, трябва да е и мъдър и да прави разлика между суеверията и ясните знаци. Който счита, че Природата е нежива и не би могла да говори с нас, нека да помисли над това, че опитните моряци се ориентират отлично в океана по разположението на звездите. Има и други безброй пример, но са за темата Магически изкуства (Говори ли с нас Природата и успяваме ли да разчитаме знаците и)
Да се извиня и на shadow, не пренебрегвам твоя коан за мъдреца и закачалката, но още не съм го разтълкувала.

\"Шъмът\" е онова което е отразено, т.е. отхвърлено. Светът който наблюдаваме, чуваме, или най-общо усещаме е отхвърления свят. Опитайте да си представите че приемате всичко, без да съдите, без да отхвърляте...Какво усещате?
Видимият свят е светът който трябва да поправим в себе си.

Много интересен поглед върху коана. Философски и едновременно с това психологически. Съгласна съм, човек отхвърля околната среда, отделя се от нея и започва да вижда себе си като нещо различно от заобикалящия го свят. В трансперсоналната психология това отхвърляне се нарича дуализъм подтискане - проекция и тези дуализми биват 4 вида. От целия живот на планетата единствено човека прави това отхвърляне и отделяне от околния свят и само той съди и преценява. Животните и растенията не го правят и затова и нямат нужда от психолози и психиатри.
В действителност това отхвърляне, отделяне и съдене става само в главите ни. Ако можем да спрем това непрекъснато шумолене и бърборене, което става в главата...
Повечето хора живеят като молко човече затворено в черепната си кутия от там наблюдаваме всичко, преценяваме го, разкъсваме го на части, за да го огледаме по-добре, наблюдаваме дори телата си от там и ги отхвърляме, защото преценяваме че са твърде дебели или твърде слаби, твърде високи или твърде ниски (прекалено много \"твърде\"). Малкото човече в черепната кутия непрестанно оглежда, преценява, осъжда или приема. Дори и начина ни на изразяване е такъв, например ние казваме \"боли ме корема\" сякаш корема е нещо отделно от нас, някакво чуждо нещо, което ми причинява болка. По този начин се отделяме дори от телата си, та какво остава за околната среда. Правилно би било да се каже \"аз се боля с корема си\", но колко странен би бил този начин на изразяване, но пък е правилен.

Камино не съм запозната добре с условията на форума - изпращам линк към един интересен клип - там се говори за Отразения свят в смисъла на една до скоро тайна наука - кабала. Вие сте администратор и преценете дали е офф топик.