Добре дошли, Гост
Username: Парола: Запомни ме

ТЕМА: Дао

Дао 05 Окт 2007 16:28 #20

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Аз ще започна с Дао, пък, който си няма друга работа, може да се заеме с Конфуцианството. Хайде да внесем още малко хаос, в и без това хаотичния сайт. :silly: Любим емотикон ми е този, просто ме допълва и ми придава себеизразност.

Ако искаме изобщо да навлезем в даоизма, трябва да започнем със съответната нагласа на съзнанието, при която той може да бъде разбран. Да кажем, че нашата изходна позиция е тази: забравяме това, което знаем или си мислим, че знаем и на практика се отказваме да правим оценки за каквото и да било или, с други думи, се превръщаме отново в онова, което сме били като бебета - преди да сме научили имената [на нещата] и езика. В подобно състояние, въпреки че сме с извънредно чувствителни тела и много чевръсти сетива, ние не разполагаме със средствата, с които бихме могли да направим интелектуален или словесен коментар на онова, което става.В това състояние просто усещаш нещата такива, каквито са, без да ги наричаш по абсолютно никакъв начин. Не знаеш абсолютно нищичко за всичко онова, определяно като външен спрямо т.нар. вътрешен свят. Не знаеш кой си ти, дори нямаш представа за думите. Никой не те е учил да се контролираш. Не знаеш разликата между шума на автомобилите, долитащ отвън и блуждаещата мисъл, проникнала в съзнанието ти. И едното, и другото е нещо, което се случва. Ти не идентифицираш присъствието на мисълта, която може да е само облаче, плуващо по кристално ясния небосвод на твоя вътрешен мир, нито пък това на автомобила, преминаващ по улицата - те просто се случват. Твоето дишане се случва. Светлината, която те заобикаля отвсякъде, се случва. Реакцията ти към нея, примигването, е също нещо, което се случва.
Просто не можеш абсолютно нищо. Но и от теб не се иска абсолютно нищо. Никой не ти е казал, че трябва нещо да правиш. Ти си напълно неспособен за каквото и да било, просто усещаш, че наоколо щъкат разни неща. Неща, които можеш да видиш, да чуеш, да пипнеш, да помиришеш - изобщо всякакви. То си се случва, а ти го наблюдаваш.
Не питаш кой наблюдава, тъй като още нямаш никаква информация по въпроса. Не знаеш, че за наблюдението е необходим наблюдател. То си е идея на някой друг. Лаодзъ казва: „Ученият всеки ден научава по нещо, човекът на дао пък всеки ден от нещо се отучва, докато не се завърне в без-действието.\" Тъй че просто си зяпай - без коментари, без да имаш нищо наум. То и какво друго можеш да направиш?
Алън Уотс
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Дао 07 Окт 2007 18:27 #30

  • Tina
  • Tina's Avatar
  • Offline
  • Fresh Boarder
  • Мнения: 11
  • Карма: 0
Лаодзъ казва: „Ученият всеки ден научава по нещо, човекът на дао пък всеки ден от нещо се отучва, докато не се завърне в без-действието.\"
Дао е едно тайнство. И като такова е достъпно за малцина. Дао не може да се разбере с разум. Интелектуално - Дао е съвършена глупост. Несвързано говорене. Това е така защото интелектът познава само едно нещо - когато правиш едно нещо, само тогава е направено. Ако не правиш, не е направено. Но битието познава по-велика тайна, а именно, че има неща, който ако ги правиш - не стават, но ако не ги правиш – стават. Сложно е за разбиране но е лесно за правене. Ето пример с Любовта.

Любовта – ако я вършиш - то тя не е истинска, тя е театър, неавтентична, напудрена. Произлиза от главата и като такава - тя е мъртва. Тя не се открива. Тя не се прави. Или се случва или - не. Просто е. Тя трябва да се чака. Не може да се манипулира, защото е далеч по-велика от теб. Най-много можем да й позволим или да й попречим да се случи - но не можем Никога да я насилим. Ако искаш да обичаш, трябва да си Не-Деен – това е У-Уей. Действие чрез без - действие. Да обичаш значи да познаваш великата тайна на У-Уей. .Ако обичаш ще станеш просветен. Но стига за Любовта, като рядко преживяване тя е почти недостъпна за опознаване.

Пак ще се върна на посоченият цитат: „Ученият всеки ден научава по нещо, човекът на дао пък всеки ден от нещо се отучва, докато не се завърне в без-действието.\" и ще допълня нов от ЛаоДзъ: “ Знанието е единственият грях” Нека направя една бърза съпоставка между Ученикът на знанието и ученикът на Дао, за да се опитам да поясня съдържанието и смисъла на цитата.

Ученикът на знанието има за цел да учи всеки ден. Трупа знание но колкото повече научава, толкова по-малко остава вътре в себе си. Превръща се в купчина информация. Склад за отпадъци в който трудно намира себе си, т.е не знае къде е. Той е загубен в джунглата на своите знания.
Ученикът на Дао има за цел да губи знания ден след ден - чрез непрекъснато губене човек постига да не прави нищо. Завръща се в без-действието. Завръща се у дома. Без - действието обаче не означава да спреш да работиш и да мързелуваш или нещо подобно. Това означава просто да не вършиш нещата с Усилие. Да ги оставяш да следват естественният си ход.
Винаги ми е било интересно как трябва да се разбира губенето на знание. Оказва се, че се постига чрез медитация.

Когато слушаш медитиращо - ти разбираш. Когато слушаш концентрирано – ти научаваш. Когато слушаш със съсредоточаване – ти постигаш знание. Ако слушаш медитиращо – ти Губиш знание. Вниманието означава напрежение, нетърпеливост да се получи отговор, желание за поглъщане на знание. Когато внимаваш фокусираш ума си в една плоскост- да научиш повече.
Медитацията е Не-фокусиран ум, т.е тихо слушане, без напрежение в ума, без подтик да се научи повече.
Слушане не за да научиш, а просто, за да знаеш. По този начин няма да запомниш думите но ще запомниш същината и това няма да е част от паметта, а ще бъде част от същността ти, от битието ти.

Отдавна мъдрият човек е стигнал до разбирането, че знанието не знае нищо, колкото и логично да иска да бъде – всичко това са само претенции. Колкото повече човек преследва знания, толкова по- малко знае. Защо става така?! Защото стремежът към знание те отдалечава от себе си. Колкото повече се опиваш да намериш истината някъде извън теб, колкото по-далеч отиваш ти, толкова по- далеч си от търсенето на собственото си битие и на себе си.
Ако искаш да научиш истината – върни се у дома. Знанията са само отражения в езерото, но не са самата луна. Истинската луна е вътре, а целият познаваем свят й действа като огледало. Отучвай се от знанията, за да докоснеш себе си.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Дао 09 Окт 2007 10:32 #32

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Много интересна тема. Тина, както винаги е повече от наясно с материята. Или е по-добре да кажа, че изобщо си няма понятие, тъй като вече разбира, без да знае и прави без да действа. :silly:

Ето какво какзва Лие Дзъ, учител по у уей:

\"Седнете и ще ви разкажа какво научих от своя учител. След като му бях служил в продължение на три години, разумът ми не се осмеляваше да размишлява върху доброто и злото, устните ми не се осмеляваха да говорят за полза и загуба. Тогава, за първи път, учителят ми ме погледна - и това беше всичко. В края на петата година промяната беше настъпила; разумът ми размишляваше върху доброто и злото, устните ми говореха за полза и загуба. Тогава, за първи път, лицето на учителя ми се разведри и той се усмехна. В края на седмата година настъпи още една промяна. Разреших на разума си да размишлява за каквото си поиска, но той вече не се занимаваше с добро и зло. Разреших на устните си да изреката каквото си поискат, но те вече не говореха за полза и загуба. Тогава, най-после, учителят ми ме заведе и ми посочи да седна на постелката до него. В края на деветте години разумът ми даде пълна свобода на размислите си, а устата ми - на речта си. За доброто и злото, ползата и загубата не знаех нищо, нито във връзка със себе си, нито във връзка с другите. Не знаех нито че учителят ми беше инструктор, нито че някой друг ми беше приятел. Вътрешното и Външното бяха слети в Единство\".

Тина, лицето ми се разведри и ти се усмихвам. :) Хъмм какво самомнение демонстрирах.
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Дао 09 Окт 2007 14:26 #34

  • Tina
  • Tina's Avatar
  • Offline
  • Fresh Boarder
  • Мнения: 11
  • Карма: 0
Тина знае, че нищо не знае. Тина наблюдава без да се отъждествява.

По памят цитирам:
Дао, което може да се изрази с думи – не е истинско Дао,
Име, което може да се назове – не е истинско Име,
Безименното е начало на Небето и Земята,
А Имащото име е Майка на всичко материално.

Камино, ТИ като отявлен даоист спази повелята. Колкто и да е странно словата ти са добър пример за изразяване но Същността им - ти изрази с Усмивката си.

Логично е да послушам Тишината.
Усмихвам ти се!
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Дао 11 Окт 2007 10:07 #38

  • MasterGo
  • MasterGo's Avatar
  • Offline
  • Webmaster
  • Мнения: 84
  • Thank you received: 13
  • Карма: 0
В началото на обучението планините и реките бяха планини и реки.

В средата на обучението планините и реките не бяха планини и реки. :silly:

Когато (уж) постигнах разбиране за същността на нещата в края на обучението си планините и реките отново станаха планини и реки.



Това е калиграфско произведение - йероглифът Дао - на монах от манастира \"Белият облак\", който се намира в околностите на Пекин.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Дао 12 Ное 2007 19:41 #101

  • Lazarov
  • Lazarov's Avatar
  • Offline
  • Fresh Boarder
  • Мнения: 13
  • Карма: 1
А какво ще кажете, че конфуцианството и даосизма се допълват, така както ин и ян.

Има течение в двете посоки едновременно - от хаос към ред и от ред към хаос. Конфуцианството е подходящо за управление на реда. Затова да наречем Конфуций шеф на реда.
Даосизмът е подходящ за управление на хаоса. Затова да наречем Лао Дзъ шеф на хаоса.

\"Насоченото движение на електроните се нарича ток\". Но малко хора си дават сметка, че в същото време в обратната посока текат други неща с противоположен ел заряд. Въобще, отрицателни йони и положителни йони.

Така, също тока е движение в двете посоки едновременно.

Например, ток протича от напращялата глава на учителя към празната глава на ученика, но пък от ученикът към учителя тече уважение. :)
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Дао 13 Ное 2007 13:49 #104

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Йони си противоречи,:P защото на едно място казва следното:

\"Роши (мъдрец) Шунрю Судзуки казва: \"В ума на начинаещия има много възможности, а в ума на експерта - малко.\"
Шунрю Судзуки казва това във великолепната си книга \"Дзен-ум, ум на начинаещ\" (преведена е на български)\"

В този смисъл, може да се каже и обратното. Главата на учителя е празна, а на ученика пълна. :silly:
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Дао 13 Ное 2007 19:56 #105

  • Lazarov
  • Lazarov's Avatar
  • Offline
  • Fresh Boarder
  • Мнения: 13
  • Карма: 1
Йони не си противоричи - това е казано от Судзуки! ;)
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Дао 01 Дек 2007 13:23 #159

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Ето една сравнително добра съпоставка на Даоизма и Конфуцианството, част от по-обширна статия. Това ще даде възможност на незапознатите да добият обща представа за какво си говорим тук. :silly:

Цялата същност на конфуцианството се базира върху едно единствено понятие - Жън. Това няма точен аналог в българския език. Можем да го преведем като “хуманност\", но може да се преведе и като \"висша добродетел\", въпреки че това не обяснява абсолютно пълно неговото значение. Самият Конфуций се е въздържал от обяснение. Той е бил на мнение, че всеки човек сам трябва да стигне до значението и смисъла на това понятие. Същността на даозима е нещо, което на нашият език можем да преведем като “палавост”. Дао отрича прекалената добродетелност, защото това не е нормално човешко поведение. При конфуцианството по-скоро имаме за всеки случай определено действие, докато при даоизма всяка реакция трябва да е спонтанна.
Много добър пример, близък до нашите възприятия е следният: ако в едно американско общество от 60-те години хората, които следват установените правила, т.е. учат в гимназия, изкарват колеж, започват някаква работа и създадат семейство, можем да наричаме привърженици на Конфуций, докато хора непридържащи се към този живот, например битници, хипари, скитници и др. можем да считаме за даоисти. За Конфуций животът изглежда доста кисел, той вярва, че настоящето се разминава с миналото и че властването на човека на земята е в дисхармония с Пътя на Небето, с управлението на вселената. Затова той набляга върху почитта към предците, както и на древните ритуали и церемонии, в които императорът, като Син на Слънцето играе ролята на посредник между безграничното небе и ограничената земя. Лао Дзъ от своя страна смята, че съществуващата поначало хармония между небето и земята може да бъде открита от всекиго и винаги, но не и чрез съблюдаване правилата на конфуцианците. Както той твърди в своята “Книга на Даоските добродетели”, земята всъщност е отражение на небето и се ръководи от неговите закони, а не от законите на хората. Тези закони засягат не само въртенето на далечните планети, но и поведението на птиците в гората и на рибите в морето. Според Лао Дзъ, колкото повече човек се намесва в природното равновесие, сътворено и управлявано от вселенските закони, толкова повече хармонията отстъпва на заден план. Всяко живо същество и всеки предмет си има своя собствена природа, против която не трябва да върви, за да се запази хармонията.
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Калиграфия 31 Юли 2008 15:44 #704

Калиграфията е изкуство на сътворяване на красиви или елегантни писмени знаци. Самата дума буквално значи 'красиво писане' и допреди изобретяването на книгопечатането, което е едно от важните китайски изобретения, то е било задължително при написването на книги. Има три основни калиграфски стила – китайски или източен, западен или римски, арабски. Китайската калиграфия, позната и като калиграфия с четка, е уникално изкуство, разпространено в Азия. Калиграфията 'шу', рисуването 'хуа', музикалният инструмент 'цин' и стратегическата настолна игра 'ци' са четирите основни умения и дисциплини за древните китайски образовани хора. Калиграфията е най-абстрактното изкуство измежду тези четири и се смята, че тя най-добрият начин за изразяване на характера на пишещия. Това изкуство се заражда в Китай от най-древни времена и е широко разпространено в страната и в наши дни, като се смята за една от най-върховите форми на китайското изкуство. Въпреки че то се основава на китайските йероглифи, даже и незапознати с китайския език хора могат да оценят красотата му, тъй като това е абстрактно изкуство. За усвояване на изкуството на китайската калиграфия е необходимо да се премине през няколко етапа – научаване на правилно държане на четката и размесване на мастилото, практикуване на изписване на чертите като се следват с четката чертите на вече изписани йероглифи, копиране на известни обраци на калиграфия чрез копирна хартия, научаване на вдигане на китаката и лакътя при изписването на чертите за изписване на средни или по-големи йероглифи, практикуване, практикуване и практикуване. Освен това, при калиграфията линията на изписване на йероглифите трябва да е непрекъсната. По време на императорски Китай калиграфията е била използвана като важен критерий в подбора на официални чиновници. За разлика от другите визуални художествени техники, всички черти в калиграфията са определени и неизменяеми, което изисква внимателно планиране на бъдещия надпис и стриктно изпълнение. А това всъщност са качествата, които са много важни за едно официално лице или чиновник. При претворяването на писмени знаци в красив и изящен стил, както казахме, е много важно приддържането към определена структура на йероглифите, но в същото време интерпретирането на тази структура може да бъде съвсем творческо. Изразяването на хуманитарно въображение и подход в рамката на безличните закони и правила също е положителна черта, която е високо ценена за представител на администрацията. Чрез контролиране на концентрацията на мастилото, дебелината и попивателността на хартията и качествата на четката, пишещият е свободен да създаде неограничено количество стилове и форми. За разлика от западната калиграфия, разпръскването на мастилени капки и изписването на черти със суха четка в Китай се смята по-скоро за естествено претворяване на замисъла отколкото за грешка. докато западните калиграфи се стремят към единство на стил и големина на буквите, за китайците това по-скоро е само един вид направление в калиграфията. За китайският калиграф това изкуство е упражнение за ума, което кара умът и тялото да се координират за да бъде избран най-добрия стил за изразяване на съдържанието на текста. Това е най-отпочиващото и в същото време изискващо най-висока дисциплина упражнение за човешкото физическо и духовно равновесие. Историята доказва, че много калиграфи се радват на дълголетие. Калиграфията с четка е обичана и практикувана не само от много китайци. Тя е на висока почит и в Корея и Япония, където също е смятана за безценно наследство. И до наши дни, много японски училища провеждат на първия учебен ден състезание по писане на големи йероглифи. А не до много отдавна, в Корея се е изисквало от официалните правителствени чиновници да показват добър калиграфски стил. На Запад, художниците Пикасо и Матис открито разкриват влиянието на китайската калиграфия върху тяхните творби.

Източник

Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Калиграфия 31 Юли 2008 16:18 #705

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Ако решим да се занимаваме с Калиграфия, следващите два линка ще ни бъдат полезни. Първия показва начина на изписване на буквите. От втория може да се закупят скицници, тушове и четки, необходими за това изкуство.

Калиграфия


Книжарница
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.
Time to create page: 0.160 seconds
Създадено с Kunena форум
Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature