ТЕМА: Поезия и Го

Четирите изкуства в Древен Китай са музиката, Го, поезията и рисуването. Играта Го е нещо като център, към който \"гледат\" останалите изкуства. Бих искал да обърнем внимание на поезията, доколкото тя успява чрез изразните си средства да обясни дълбинния смисъл на Го. От тук следва, че може да се очаква и философски прочит на стиховете.

Както си вали този дъжд навън, реших да ви насоча към стихове с дъждовен мотив. Представям ви стихотворението \"Уговорена среща\" на неоконфуцианеца Съма Гуан (1019-1086), който е историк, философ, политически мислител и държавен деец. Създателят на неоконфуцианството Джу Си е причислявал Съма Гуан към най-напредничавите мислители (кръга на \"шестимата учители\") от епохата Северна Сун (960-1127).

Уговорена среща

Съма Гуан

И за миг от небето не спря да вали,
натежало отново от капки дъждовни.
Откъм вира, ограден от свежи треви,
чува се врява на жаби доволни.

Напразно вечерта приятеля чакам.
Гледам дъската и ход първи играя.
Пулът на пресечната точка изтрака
и маслената лампа угасна накрая.

Това все още не е окончателният вариант на стихотворението, адаптирано за бг-читателя, но, предполагам, че ще откликнете със своите коментари положително.

Интересно!
А дали има качествени хайку, посветени на Го?

Положително ще се откликва тук, за да не смутим душата на поета!

А Миларепа допълва:

\"Ако разбереш тази песен,
ти имаш единствения случай да я чуеш;
Ако не разбираш, аз друго не ще сторя-
аз ще си отида.\"

Обикновено стихотворение, но и тук има доста широко поле за коментари, които тук само частично ще очертая с две-три изречения. Видимата картина не трябва да се възприема абсолютно буквално в контекста на напразното чакане и възпрепятстваното от лошото време идване на приятеля. Приятелят е метафора на знанието, което за пръв път се среща при Конфуций. Първите думи на Конфуций в знаменитите \"Беседи и съждения\" (Лун Юй) започват с питането \"Да срещнеш приятел, дошъл отдалеч, това не е ли радост?\". И това питане се отнася към ползата и удовлетворението от ученето и усвояването на нови знания. Очевидно Съма Гуан е мислел и върху някакъв проблем в описваната дъждовна вечер, а така и не му дошла идея за неговото разрешаване. А в такива моменти, знаете, светът ни е \"крив\" - тези квакащи жаби, това неспирно валене... Годишното време в стихотворението на Съма Гуан се отнася към „сезонът на дъждовете“ (хуанмей), пети лунен месец, който съвпада приблизително с нашия юни, значи лятото. Всъщност то в оригинал стихът започва с „хуанмей“. А както пише Джан Чао (17 век): \"В дъждовен пролетен ден е добре да се чете книга; в дъждовен летен ден е добре да се играе Го; в дъждовен есенен ден е добре да си разглеждаш колекциите; в дъждовен зимен ден е добре да пиеш вино\" (из \"Тени спокойных снов\"). Интересно, че в санскритската поема \"Васавадата\" Субандху (7 в.) пише подобни стихове: \"Дъждовният сезон (вяса) си играе с жабите като с шахматни фигури, премествайки ги от едно на друго \"квадратче\" на поляната\".

За Съма Гуан е интересно, че е измислил шахматен вариант за седем играчи (Кигуо Сянци), в който на дъска за Го (Вейци) се разполагат 7 групи фигури за китайски шах, които символизират отделните царства от периода \"Враждуващи царства\" (Джангуо).

А затова, че през този хубав дъждовен летен ден, не е преминал в партии Го, е по-добре да не го вземаме много навътре. То и Конфуций на едно място казва, че седнал и два дена само мислел и видял, че в това няма никаква полза, защото е по-добре да се учи, да се чете. А при Съма Гуан маслената лампа угаснала... Впрочем тя като символ на мисленето е угаснала навреме, т.е. няма да се тормозим излишно, защото утрото е по-мъдро от вечерта.


А сега се готвя за следващото стихотворение, а вие ако има нещо да допълните, кажете. Всяко изказване не по темата като въпроса \"А дали има качествени хайку, посветени на Го?\" ще бъде трито!

MasterGo написа:
В този смисъл и ред на мисли, нищо няма да се изтрива, преди да бъде съгласувано и одобрено от мен! Никак не съм привърженик на триенето на постове. Някой е написал нещо, това че днес не сме разбрали смисъла на казаното е възможно да се дължи на зимния сезон и на изпитото вино. Или пък на угасналата маслена лампа на мисълта ни. Утре или след месец може да открием смисъл в това, което днес считаме за безстойностно. Темата е Поезия и Го, считам, че хайку за Го има място точно тук!

Ще ви пусна няколко хайку, там също има интересни творби, но не всички са леснопреводими. Затова все още сме в Китай. А има интересни неща и от Европа... Следващото стихотворение също е от времето на династия Тан (618-907 AD). Представям ви \"Играта\" (The Game) на Ли Шимин (Li Shimin). Предварително относно стихотворната форма ще кажа, че тя се основава на древния стил \"пет думи\". Това \"петословие\" означава, че стихът е съставен от по пет думи (йероглифа). В българския превод не се спазва точно тази форма, но затова пък текстът е издържан откъм смислово-съдържателен аспект.


Играта

Ли Шимин

I.

Безмълвен диалог е Го, една игра естетична.
Дружелюбни опоненти, но с планове скрити
противопоставят силите си в битка етична, -
в борба за живот те черно и бяло преплитат.
Превъзмогнали смъртта с усилие страдално,
нови играчи незнайни с ръждясали брадви
планинския склон не щурмуват ли напразно
и кой след това на малко слава ще се радва?

II.

Та победата е там, където има дисциплина!
Но в ширта не отчиташ ли качества лични,
от войската обградена оцелява половина,
докато за останалата част дните са трагични.
Също така сигурност нямат гъсоците диви,
хвърчащи над дъската из безоблачната вис!
Инак с Го скуката преодолей на дните сиви,
и над грубата материя ума спокоен извиси.

Коментарът го запазвам за следващия пост, но ако вие все пак видите това-онова, нещо което ви е направило впечатление, ще ми е интересно, а и със сигурност ще е полезно за всички нас. Аз много харесвам тези стихове, върху адаптацията им на български съм работил цяла седмица. Е, пак някъде леко накуцва текстът, но това са бели кахъри.

Няколко неща ми правят впечатление от тези прекрасни стихове.

\"Безмълвен диалог е играта Го\" - това показва, че вече през епохата Тан е изкована метафората за Го \"шудан\", другото име да Го, което е така популярно и днес.

Бих искал да науча от МастерГо, как са точните китайски аналози на думите използвани по-долу: естетика и етика?

Прави ми впечатление как Ли Шимин елегантно свързва свързва \"ръждясалите брадви\" символ на неограничено голям период от време и \"петнадесет минутната слава\", която ще получат победителите. МастерГо виждаш ли това или само на мен ми се привижда?

Това произведение е един букет от мисли, визиращи играта Го в много аспекти. В първата част на стихотворението се има предвид играта Го като \"шуо тан\" (яп. шудан), т.е. \"разговарящи ръце\" (или \"безмълвна беседа\", което тук съм представил като \"безмълвното Го\". Въпросната метафора \"шуо тан\", добре известна през Тан, води началото си от епохата Дзин (265-420) по време на високо интелектуалната мода наречена \"чисти беседи\" или \"цин тан\".

Играта Го е естетична - чернобял рисунък, и същевременно етична като взаимоотношения между играчите - игра на интелектите. Относно думите \"естетика\" и \"етика\", понеже съм работил с английски превод, а оригиналът не съм го виждал, ще си призная, че има известна волност. Но \"игра естетична\" в английския вариант ставаше дума за \"красива игра\", а относно \"битка етична\", това е още по-волна интерпретация, но предвид контекста, сметнах, че етичността си е на място и може да се предполага в смислов план за тези стихове.

Усъвършенстването в Го и превъзмогването на умствената леност (смърт) се представя с метафората за Го - \"ръждива брадва\" (ланка, ранка), свързана с известната легенда за дърваря Ванг Чи (буквално \"Недодяланият цар\"), който срещнал в планината двама безсмъртни, играещи Го. Той се загледал в играта им и така се заплеснал, че минали 100 години. Дръжката на брадвата му изгнила, а самият той пуснал брада. Тази е легенда, която е широко известна сред играчите на Го, е станала любима тема за поети и художници, които са я пресъздали в творбите си. Изкачването на планината може би доста волно го разбирам като метафора за \"раджа йога\", предвид името на изкачващия я.

Любопитно, че ежегодното издание от Световния шампионат по Го за любители, което се провежда в Япония, се нарича \"Ранка\", което недвусмислено класифицира (в добра светлина) борещите се за слава \"дървени играчи\" от цял свят.

Във втората част първите четири стиха са интерпретация на \"Изкуството на войната\" на Сун Дзъ, който казва, че не познаваш ли себе си и способностите на войниците си - губиш битката със сигурност.

Дисциплината във войската произтича и от дисциплинираността на генерала. Интересно е сравнението на войската, която има несигурни позиции, с дивите гъски. Безоблачното небе не предоставя прикритие за гъските, които можем да вземем за мишени при стрелба с лък. По същия начин и струпваната войска на открито пространство (без прикритие) е възможно да бъде обградена като \"стадо овчо\", както казва Ма Жун в неговата \"Ода за Го\" (Вейци Фу). Но тук има и препратка към философа Мендзъ, който казва по друг повод, че не можеш да имаш успех в Го, ако мислиш как да стреляш с лъка по дивите гъски, докато трябва да слушаш какво ти обяснява го-учителя, а това се отнася до недисциплинирания ум, отклоняващ лесно вниманието си ту към едно, ту към друго. В будизма това състояние на липса на концентрираност се нарича \"маймунски ум\". А този ум е неспокоен, а мислите в него са дивите гъски, именно дивите. Отделно Го е средство за прекарване на свободното време...

Следващото стихотворение също ще ви хареса. Чудя обаче дали да е от Хуан Тинзиян или от Ма Жун, или от даоса Джугъ Лян.