Момичета, организирам Женски Кръг на Силата и искам да поканя дамите, които са от София или поне тези, които ще могат поне веднъж в месеца да идват до София да се присъединят.

Женския Кръг на Силата ще представлява група от не повече от 13 жени, които ще се събираме поне веднъж месечно, за обсъждане, споделяне и вършене на важни неща. Разходки до Витоша, палене на огън, разказване на приказки около огъня, споделяне на личен опит и опит на наши по-възрастни родственици от женски пол - баби, лели, майки и пр. Пеене и свирене на джембе, танцуване около огъня, други ритуали. Почитане на някои езически празници, принасяне на дарове и почит към Богинята-Майка. Обсъждане на теми като зачеване, раждане, смърт, помощ и подкрепа за жени и деца в беда. И други.

Заповядайте, присъдинете се с други идеи и най-вече с лично присъствие извън виртуалното пространство. За сега сме само четири дами, така че до 13 има още свободни места.

P.S. Алкохола и наркотиците са забранени в Кръга и извън него за дамите решили да се присъединят. Така че, ако употребявате преди да се присъедините ще трябва да спрете твърдо и категорично. Ако бъде нарушено това правило съвсем естествено ще последва изключване от Кръга на Силата.

Знаете ли какъв исторически факт научих преди няколко дена? През пет вековното турско робство, БЪЛГАРКА никога не се е омъжвала доброволно за турчин! Това е изумително!

Между другото това нещо лично аз си го нося като ген без да знам. Преди около два месеца ми се случи да получа следното писмо от турчин във фейсбук:



И естествено на мене като ми кипна македоската кръв и наврях горкия човечец на кучето в задните части. После ми стана малко жал за него, но поне следващия път, когато му мине през ума да прави любов с българки ще си има едно на ума.

Как може изобщо българка да прави любов с турчин?! И то доброволно?!

написано от Таня - ученичка 11 клас

Поклон пред живота и делото на Васил Левски!

Да ви цитирам моята любима индианска поговорка може да я срещнете и на други места във форума. Или пък да ме чуете да я повтарям и потретвам. Мъжете е хубаво много добре да я запомнят, защото както казва Княз Борис Първи по един друг повод: "Туй ключ е към всичко!"

"Един народ не може да бъде сломен, докато сърцата на жените му не са паднали на земята*. Но ако това стане, няма значение колко са силни воините и колко здрави са техните копия."

Шайенска поговорка

* "Сърцата им са паднали на земята" - т.е. отчаяни са, сломени са.

Или по-точно под всичко имам предвид легендата за Богинята на любовта Шочикетцал, нейното почитане, което е свързано най-вече с любовта и уважението към жената.

Разказа, който написах за Линиите на Силата и една от най-важните ни теми във форума.

Много хубаво стихотворение. Много е спешно да се събудят заспалите хора, да се осъзнаят че много добро не е на добро, както се казва. А и индианската поговорка е много мъдра. Силата е в самите нас.

Честит 8-ми март на всички приятелки и потребителки на сайта! Бъдете здрави и умни, сексапилни и чувствени!

Специално искам да честитя празника на Меричка и Кармен. Към тях имам особени, дълбоки чувства на близост, благодарност, уважение, почит и обич. Те са мои духовни майки, които не веднъж в трудни моменти са намирали добра дума, мъдър съвет или просто шега, с която да ме подкрепят.

Съжалявам, че не успях да напиша стихотворение, което да посветя специално на вас двете. Ще ми простите, знам, защото съм очарователна в неблагодарността си, както и във всичко останало. Приличам на вас.

Радвам се, че вие двете сте мои приятелки и то останали верни и истински след голямата цедка на предателките.


Весел празник, Кармен и Мери!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ МОМИЧЕТА В САЙТА. ЖЕНИТЕ СМЕ ВЕЧНО МЛАДИ, ЗАЩОТО СМЕ СЪЗИДАНИЕТО. НЕКА ВСЕКИ ДЕН ТВОРИМ ЖИВОТ,КРАСОТА,ОБИЧ. ДА ИЗИСКВАМЕ И ДА БЪДЕМ ЦЕНЕНИ, УВАЖАВАНИ, КАКТО ЗАСЛУЖАВАМЕ! ДА ПРАЗНУВАМЕ НЕ САМО ДНЕС, НО ВСЕКИ ДЕН. СЪРЦАТА НИ СА ПЪЛНИ С ОБИЧ, КОЯТО ИСКА ДА БЪДЕ ДАРЕНА. ДА Я ДАРЯВАМЕ, МОМИЧЕТА, НА ЖИВОТА!

Благодаря, Камино, затрогващо е и ... няма да подсмърчам, защото жените не се поддаваме на такива разнежващи чувства... Поне така трябва да е.
За всички вас - майки, любими, дъщери, момичета, че и баби ще отпия глътка вино и нека по пътя ни цветя да има!...
Лично на мен след Юлето се обади свекървата и честитихме си по женски, все пак света се върти около жената и капризите и.

Светло ми е днес, пожелавам и на Вас така!
А сега слизам към бара, за да приготвим почерпката за колегите, толкова са мили, галантни и този път не пропуснаха да ни зарадват с букети.
Време ми е да изоставя кафето, че не е добре на сърцето, но Капучино може...

Поставям това стихотворение тук, защото искам да го коментирам, а не намирам друга подходяща тема. Може някое от момичетата да се разпознае в него и да го хареса. Лично аз не се разпознавам в тези стихове. Те не резонират с мен, аз имам друг характер, по-серт съм. И макар и да съм благодарна за проявеното внимание, да бъда отбелязана във фейсбук на тези стихове и на тази картинка, те просто не са част от мен, не ги чувствам.

Как да обясня? Моята поезия, а и по принцип поезията, която аз харесвам, не е така, как да кажа без да обидя...да я нарека... "чуплива".




Как ме виждате да се вместя аз с моя буен нрав, жена, която отиде на Черни връх в ужасни условия, и какво ли още не ми е минало през главата, която пише, така сякаш говори с бури и гръмотевици, да бъде "трепет", "бленуван сън", "момина сълза" и "сърна".

Четейки това стихотворение на мен ми идва да напиша:

Родена съм да бъда буря!
Стихия страшна в образ на жена
Гнева ми лют дано не те застига,
а с любовта си твоя свят ще изпепеля.

И после пак ще го създам
от пепелта
Родена съм жена
аз мога да създавам
и мога да руша.

Та с една дума не ме отбелязвайте на стихове, които нямат нищо общо с мен. И ми е трудно да ги разбера. Разбирам, че има и друг вид жени - сърни, момини сълзи и трепети. Аз ви уважавам много, но аз съм хищник и не мога да бъда всички тези поетични красоти, които се намират в стихотворението.