Работата е там, че Ню-ейджът не е изкуство. В музиката може да се смесва какво ли не - но това е музика за развлечение, която няма значение. Ако видим обаче как стоят нещата при
свещената музика, ще разберем, че всеки звук си има своето значение и е поставен на точно определено място.

Защото не е случаен, и НЕ Е изкуство.
Ню-ейджът е опит да се създаде... да го кажем практика на силата. Или разнообразни уж нови практики. Но това не става ей така - не е концерт по желание. Силите в света имат точни характеристики, параметри и начини на действие. Съответно взаимодействията с тези сили и използването на тези сили става по точно определни начини. Тези начини не са плод на нечие хрумване или творческо вдъхновение, а са плод на търсения и опити (при които вероятно не малко хора са гушнали букетчето) в течение на векове и хилядолетия, докато се стигне до оптималния вариант, т.е. до Традицията.
Както и архитектурата могат да се създават какви ли не изгъзици във формата, но свещената архитектура почива на строги принципи - просто защото определени форми оказват определено въздействие и това не е въпрос на желание от страна на хората...
Така че Ню-ейджът е като съвременната архитектура, като джаза, блуса и пр. и пр. Плод на творчески вдъхновения, които стават за забавление или подхранване на егото, но нищо повече...
А в случая ние говорим за практиките на силата. При тях творческите импрвизации обикновено завършват фатално. В прекия смисъл на думата.

А в най-добрия случай са просто губене на време.