ТЕМА: Книгата, която четете в момента

Kamino написа:
Хмм...
1. Трудно е да се каже, кога се е появил символът в познатото ни начертаване. Останал съм с впечатлението, че са почнали да го рисуват така някъде от началото на Ерата. А хиляда години преди това са изобразявали две риби, които рисунки се считат за праобраз на символа, доколкото той си е в действителност стилизация на две рибки. Що се касае за понятията Ин и Ян - те са си класически в китайската мирогледна система. Имало е и ин-ян-школа през 4 в. пр. н. е., различна от даоската школа.
2. Тайчи-ту (Тайджиту) значи "Чертеж (схема) на Великия предел". Счита се, че това представя в структурен аспект битието, докато Дао се отнася към процесуалния му аспект.

1. Чрез този символ във вида, в който ни е познат сега Лао Дзъ е обяснявал принципите на Дуализма.
2. Има наименования, които трябва да се употребяват в правилния им вид. Ин-Ян се използва предимно от западняци.

Пространното обяснение на символа се среща за първи път в приписваната на Лао Дзъ книга "Хуа ху дзин" или "Книга за просвещаването на варварите". Писана е през 3 в. н. е. Това е време, в което даосизмът вече е придобил класическия си облик. Този увлекателен трактат се съдържа в сборника Следващите учения на Лао Дзъ. Препоръчвам го и по-специално - "Хуа ху дзин".

Днес в една книжарница ми попадна книгата Тай-Пан, автор Джеймс Клавел и ми се стори доста интересна. Вероятно ще си я купя. Два тома е, като цената и за двата е 32 лв. Ето кратък анонс...

В началото на 19 век европейските търговци и авантюристи започват да проникват в забранената китайска територия. Toва е вълнуващото време и екзотичното място, където един англичанин, Дърк Струан, започва да превръща изолираният остров Хонг-Конг в неуязвима крепост на Британската империя и издига себе си във върховният властелин... Тай-Пан.

"Много бързо Струан бе научил, че парите са сила...Не съжаляваше за нищо в живота си. Бе открил Китай и Китай му даде онова, което родината никога не успя. Не само богатство - богатството като самоцел е непристойно..."

Джеймс Клавел (1924-1994) е един от стоте най-големи писатели на XX век според класацията на "Модърн Лайбръри". Романът му "Тай-Пан" е част от така наречената азиатска сага заедно с "Шогун", "Търговска къща" и "Цар плъх".

Успях да си намеря античен Шогун за приемливата цена от 10 лв. И съм много доволна. Поръчала съм и Тай-Пан да ми потърсят за същата символична цена, за тези класики. За сравнение в книжарниците двете излизат около 100 лв. Когато даваха филма Шогун бях дете и почти нищо не си спомням от него. И при голямата библиотека, която наследих от родителите си така и не ми стана ясно защо не са купили книгите на Джеймс Клавел. Явно е трябвало и аз да допринеса с нещо към библиотечното богатство на рода.

И така нека цитирам нещо от Шогун:

"...Но чуй ще ти кажа една истина, като частична отплата - никога не забравяй, че японците имат шест лица и три сърца. Това е тяхна поговрока. Човек има едно лъжливо сърце в устата си, за пред целия свят. Второ в гърдите си, за близки, приятели и за семейството си. И трето - истинско, тайно, за което не знае никой, освен самият него...."

Диалог между Блакторн и Родригес, като думите принадлежат на Родригес.

Вероятно сте чували за японската игра Шоги, която представлява японски шах, много интересен. И ми хрумна, че би могло да се проведе изследване за вероятно наличие на връзка между титлата Шогун и името на тази игра.

Една книга, която обещава да бъде интересна предвид сюжета. Това е един от моите любими жанрове засягащи, политика, икономика, службите работещи за различните правителства, а в добавка интригата се заплита и около тайните архиви на Ватикана и плетениците от интриги по световни въпроси. Жанра е интересен, преди всичко заради, това че автора обикновено има изискване в началото на книгата да бъде написано: " Всяка прилика с лица и събития е случайна". Самото изречение говори много за обратнато страна на нещата, тоест "приликата не е случайна" и самия факт, че се прави тази презастраховка е знак, за това че има възможности книгата да бъде изтълкувана като отразяваща действителни събития.

Анонс

Кодексът на маите

Спиращо дъха пътешествие! В джунглите на Гватемала е скрит Кодексът на маите – древен документ, съдържащ страховито предупреждение за нашата цивилизация. Археоложката Алета Вайцман го търси отчаяно, но във Вашингтон и Рим никак не им харесва това. Агентът от ЦРУ Къртис О’Конър е изпратен да я убие, но става неин съюзник. И двамата знаят, че Земята ще се изравни с гигантска черна дупка в центъра на Млечния път в деня на зимното слънцестоене – 21 декември 2012 година, точно както маите са предсказали. Възможно ли да се изместят географските полюси? Но ако намирането на кодекса може да предотврати глобална катастрофа, защо някои във Ватикана и в ЦРУ са решили той да остане недостъпен завинаги? Времето изтича за Вайцман и О’Конър, а залогът е самото бъдеще на човечеството. От нацистка Германия до днешен Вашингтон, от Ватикана до Храма на изгубения свят в джунглите на Централна Америка, Ейдриън д’Аже ни повежда на стремително пътешествие по следите на кодекса, преди да е станало твърде късно.

Ще добавя още един, но неточен цитат от същата книга:

"Вие мислите,че ви мразя, Анжин-сан. Но омразата се поражда от страха, а аз не се страхувам от вас".

Шогун

Това на времето много ме впечатли - изобщо не мислех, че омразата може да има нещо общо със страха

Омразата има много общо със страха, както и със завистта. Ние мразим тези, на които завиждаме, а от тук следва и че се страхуваме от тези, на които завиждаме. А в действителност отново говорим за проекции. Мразим определени неща в себе си, страхуваме се от части от себе си, затова ги истласкваме в несъзнаваното, тоест вече не ги осъзнаваме. И в този момент започваме да ги виждаме в околните и да се възмущаваме от тяхното поведение. Но това са само нашите собствени черти и качества отразени в огледало.


Цитата е страхотен, радвам се, че го сподели.

Точно така си е.И приемайки безусловно тази истина ,ставам по-толерантна към тези хора,защото ги разбирам по-добре,нали съм като тях,а аз се обичам
Книгата,която се опитвам да чета в момента е Тайната история на човешката цивилизация или съкратено издание на Забранената археология.Смъкнах я от Booksbg ще ви дам линк,за който се интересуваЕто и кратко въведение,цитирам:
„Майкъл Кремо - занимаващ се с история и философия на науката изследовател, и математикът Ричард Томпсън поставят под въпрос господстващите представи за човешкия произход и праистория. Книгата обхваща огромно количество приети и оспорени археологически факти. Към научните методи са отправени социологически, философски и исторически критики, които поставят под въпрос съществуващите представи и изобличават прикриването на информация за произхода и историята на човека."
Джърнъл ъф филд Аркиолоджи

http://booksbg.org

Днес си купих две книги. Едната е Загадката на Олмеките. Ето резюме: "Запознайте се с олмеките, загадъчните древни жители на Мексико! Дейвид Хатчър Чайлдрес е обиколил света няколко пъти, но открива една от най-пленителните загадки на историята съвсем близо до дома – олмекската култура от древно Мексико. Олмеките били официално непознати за науката до една международна археологическа конференция от 1942 г., проведена в Мексико Сити. Сега те постепенно се разпознават като културата майка в Мезоамерика, развила металургията, писмеността и календара много преди маите. Върху статуите, оставени ни от този загадъчен народ, много ясно се различават черти, които дават основание да се предполага, че жителите на Олман са дошли от Африка, Азия и Европа. Дали тесният провлак в Южно Мексико не е бил важна част от търговски път, пресичащ както Атлантическия, така и Тихия океан? Може да научите повече, отколкото сте искали да знаете за странните хора, населявали стария Нов свят! Пътуване до омагьосващия свят на Олман!

А другата е с разкази на Рей Бредбъри: "Париж завинаги" Разказите в този сборник са дело на двама души. На единия аз, който гледа, и на другия, който пише. И двете същества в моя милост живеят под едно и също мото, което виси над пишещата ми машина вече седемдесет години - Не мисли, действай. Не съм обмислял тези разкази. Те са експлозии или импулси. Понякога са огромни взривове на идеи, на които не може да се устои, друг път - мънички подтици, които трябва да придумаш, за да израснат. Любимата ми история тук е "Масинело Пиетро", защото ми се случи преди много години, когато още нямах трийсет и живеех в една евтина квартира в центъра на Ел Ей. Масинело Пиетро ми стана приятел, когото се опитах да спася от полицията и му помогнах, когато го изправиха пред съда. Късият разказ, вдъхновен от това приятелство, е в много отношения верен и просто трябваше да го напиша. Останалите сами идваха един по един през целия ми живот - от най-ранните ми години до по-зрелите и по-нататьк. Всеки от тях е страст. Всеки разказ тук е бил написан, защото е трябвало да го напиша. За мен писането е като дишането. Аз гледам - хрумва ми идея, влюбвам се в нея и се опитвам да не мисля прекалено много. След това пиша - оставям разказът да се излее върху хартията при първа възможност. Така че пред вас са творбите на двамата души, живеещи в кожата ми. Някои може и да ви изненадат. И това е добре. Много от историите ме изненадваха, когато идваха при мен и искаха да се родят. Надявам се да ви харесат. Не мислете прекалено много за тях. Просто се опитайте да ги обичате, както ги обичам аз.

Рей Бредбъри, август 2008

Рей Бредбъри отново събира съзвездие от разкази, които със сигурност ще доставят наслада на читателите от всяка възраст. "Париж завинаги" е съкровищница, пълна със скъпоценни камъни – мистериозни и странни, изпълнени с носталгия и горчива сладост, търсещи и умозрителни – и непубликувани досега. Прекрасна добавка към шедьоврите на майстора, тази увлекателна колекция е радостно тържество за дългия творчески труд на литературната легенда.

"Разказите и романите му са част от американската книжовност." - Вашингтон Пост -

Споменах ли ви книгата ,която зачетох преди известно време? Тайната история на човешката цивилизация или съкратено издание на Забранената археология Ето ви и малко подробности )
Започва с обсъждането на животински кости и кремъци,които предполагат човешка намеса,намерени в геологични пластове на не стотици,а милиони години.Което поставя Дарвиновата теория в малко неловко положение,защото се оказва,че модерни хора ,със съвременна структура на тялото са живяли едновременно със саблезъби тигри,питекантропи и австралопитеци.Излиза,че еволюционната верига до появата на съвременния човек,според Дарвиновата теория не е последователна във времето,ами тече едновременно.Открити са стъпки на човешко стъпало,такова каквото е днес,във вкаменена вулканична пепел на възраст 3,6 милиона години!!И има примери за много такива артефакти,които са били публикувани в края на по-миналия и началото на миналия век.В последствие с приемането на Дарвиновата теория за видовете,тези доказателства са били омаловажени или дискредитирани,заглушени,а после и отхвърляни като невъзможни,защото противоречат на теорията.Учени са били уволнявани и подигравани като несериозни,защото са твърдели невероятни ,според науката неща.От средата на миналия век та досега има примери за палеонтолози,които сами са унищожавали или премълчавали намереното,за да не се дискредитират в научната общност и да не бъдат отхвърлени от нея.
Твърди се също,че Йети съществува,защото са намирани различни предмети от бита му и не само,които го доказват - дори трупове на съществото,които са били изследвани!Живее от векове с хората и ареалът му на местообитание силно се е ограничил с настъпването на така наречения прогрес и системното унищожаване на природата.Но със самото си съществуване то отрича Дарвиновата теория в този и вид и затова е обявено за мит.Книгата обаче не е написана,за да отрече тази теория,а за да бъде тя преразгледана,допълнена и разширена - пак да кажа - книгата не е езотерична или мистична - борави се с факти,снимков материал и сериозни научни доказателства.Просто представените факти не съответстват на общоприетото в научните среди.

След няколкогодишни усилия българското издание на книгата на Уолъс Черния Елен и Уилям Лайън "Черният Елен, свещените пътища на лакота" вече е факт.
В сряда, 8 юни вечерта (от 18 или 19 ч. - ще уточним допълнително) ще се проведе представянето на книгата. То ще бъде в Американския център (American Corner) в Столична библиотека, пл. Славейков 4а (там миналата есен беше последното честване на деня на американските индианци).
www.harpercollins.com/harperimages/isbn/.../8/9780062500748.jpg

Наскоро прочетох една книга,която силно ме впечатли не само с историята,но и с личността на авторката.Дамата е бивша гейша,името и е Кихару Накамура и разказва живота си от времето,когато е била ученичка ,после гейша,после омъжена жена,Втората световна война,после развода,емиграцията и в Америка и живота и там.Да не се мъча да търся сравнения и обяснения как пише ще ви дам един цитат.Когато е на 60 години се запознава с един 25-годишен баритон и стават неразделни за десет,както казва тя,кратки години.После той умира при катастрофа.Порази ме ето това:
"
Постепенно дойдох на себе си. Боговете ми бяха изпратили безценен дар, но само след десет кратки години ми го бяха отнели. Реших, че трябва да им бъда благодарна за възможността да прекарам десет щастливи години в толкова напреднала възраст."
"
Когато след четири и половина месеца ме оперираха поради счупване на кост, а малко по-късно ми направиха операция от рак в Токио, непрестанно се молех на Андрю да ме закриля. Не изпитвах страх от операциите. Знаех, че ако умра, ще видя отново Андрю, и това ме правеше щастлива. Когато вървя по улиците на Ню Йорк, понякога изпитвам такава тъга, че спирам и не смея да продължа. На Пето авеню, в Сентрал парк, в Грийнуич Вилидж, в Линкълн Сентър, в Рокфелер Сентър — навсякъде срещам Андрю. Бяхме заедно само десет години, но за мен те бяха най-големият дар от небето."

Спомените на една гейша - Автор Кихару Накамура

Black Wolf написа:
Браво! А книгата на пазара ли е вече или трябва да мине представянето?

Kamino написа:Книгата (която впрочем излиза на български с променено заглавие - "Черният Елен - уроците на един шаман от племето лакота") ще бъде пусната през настъпващата седмица. Но не знам точно дали веднага в понеделник или след представянето в сряда.