Добре дошли, Гост
Username: Парола: Запомни ме

ТЕМА: Джордж Гарлин за живота

Джордж Гарлин за живота 19 Апр 2008 18:37 #392

  • MasterGo
  • MasterGo's Avatar
  • Offline
  • Webmaster
  • Мнения: 84
  • Thank you received: 13
  • Карма: 0
Животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни!

Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин – известният груб и усмихнат комик от 70-те и 80-те години на миналия век – написал тази невероятно изразителна статия. Отделно може да се публикува и в сайта, но тук ви я предоставям за обсъждания и коментари.

----

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме по-малко. Имаме по-големи къщи, но по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите лъжи и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големите доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднормено тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината и малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто натиснете “изтриване”.

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте “обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни!

Джордж Гарлин
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Джордж Гарлин за живота 19 Апр 2008 18:51 #393

  • shadow
  • shadow's Avatar
  • Offline
  • Fresh Boarder
  • Мнения: 16
  • Thank you received: 1
  • Карма: 0
Текста спира дъха!!! Благодаря Мастър Го!
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Слово на Кърт Вонегът 19 Апр 2008 18:58 #394

  • MasterGo
  • MasterGo's Avatar
  • Offline
  • Webmaster
  • Мнения: 84
  • Thank you received: 13
  • Карма: 0
Пред випуск'97 на Масачузетския университет писателят Кърт Вонегът (1922-2007)произнася едно много емблематично за нашето съвремие слово. Аз съм чел неговия сборник \"Добре дошли в маймунярника\" и макар да не познавам цялото му творчество, много ценя този автор. Бях чел преди неговото слово, днес установих колко е то популярно и реших да го предоставя и на вас за коментари и обсъждания. :)


Дами и господа от випуск '97, мажете се с плажно масло. Ако трябва да ви дам само един съвет за бъдещето, той ще бъде този за плажното масло. Ползата от плажното масло в дългосрочна перспектива е доказана от науката, докато останалите ми съвети са на основата на собствения ми криволичещ житейски опит.

Ето ги и тези съвети. Радвайте се на силата и красотата на младостта си. Всъщност вие ще разберете силата и красотата на младостта си едва след като те избледнеят, но не обръщайте внимание сега. Повярвайте ми след 20 год., като разглеждате старите си снимки ще си припомните по начин, който сега не можете да проумеете, колко много възможности е имало пред вас и колко невероятно сте изглеждали. И всъщност изобщо не сте били дебели.

Не се притеснявайте за бъдещето. Или пък се притеснявайте, но знайте, че притеснението ви ще бъде от полза не повече от дъвченето на дъвка при решаване на уравнение по алгебра. Истинските ви проблеми в живота ще бъдат неща, които никога не са ви идвали наум. Всеки ден правете нещо което ви плаши.

Пейте. Не бъдете безсърдечни към човешката душа. Не търпете хора, които са безсърдечни към вашата. Чистете си зъбите с конец. Не си губете времето в ревност. Понякога ще бъдете в предна позиция, понякога ще изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите вас. Помнете комплиментите които получавате. Забравяйте обидите. Ако успеете кажете ми как сте го постигнали.

Пазете старите си любовни писма. Изхвърляйте старите си банкови извлечения. Протягайте се. Не се чувствайте виновни ако не знаете какво искате от живота.

Най-интересните хора, които познавам, не са знаели на 22 год какво искат от живота. Някой от най-интересните на 40 год. все още не знаят.
Поемайте по-малко калций ,бъдете внимателни с коленете си. Ще ви липсват, когато си отидат. Може би ще се ожените, може би няма. Може да имате деца, може да нямате.

Може би ще се разведете на 40 год., може би ще празнувате 75 години сватба. Каквото и да стане не се възгордявайте или самообвинявайте твърде много. Вашият избор е на половина късмет. както и избора на всеки друг. Радвайте се на тялото си. Използвайте го по всякакъв начин. Не се страхувайте от него или от това, което мислят за него. То е най-великият инструмент, който някога ще притежавате.

Танцувайте, даже и да няма къде другаде, освен в стаята където живеете. Четете указанията даже и да не ги спазвате. Не четете модни списания.Те само ще ви накарат да се почуствате грозни.

Опознайте родителите си. някой ден те ще си отидат за винаги. Бъдете мили с братята и сестрите си. Те са най-добрата връзка с миналото ви и са хората, които с най-голяма вероятност ще ви останат верни и в бъдеще.

Разберете, че приятелите идват и си отиват, но се дръжте за най-ценните няколко от тях. Работете упорито да запълните разликите помежду си в географското разположение и начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече ще се нуждаете от хора, които са ви познавали на младини.

Живейте в Ню Йорк, но го напуснете преди да ви е направил суров човек. Живейте в Северна Каролина, но я напуснете преди да ви изнежи.
Пътувайте.

Приемете няколко вечни истини. Цените ще се повишават. Политиците ще флиртуват с вас. Вие също ще остареете. И когато това стане, ще си въобразявате, че когато сте били млади, цените са били поносими, политиците благородни, а децата са уважавали възрастните. Уважавайте възрастните.
Не очаквайте някой да ви помага.

Може би ще имате доверителен фонд. Може би ще се ожените за богат човек. Но никога не знаете кога кранчето ще спре. Не си играйте твърде много с косата си, защото иначи, когато станете на 40, тя ще изглежда на 85.

Внимавайте чии съвети ще приемете, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават. Съветите са форма на носталгия. Даването на съвети е изваждане на миналото от мястото му, забърсване, боядисване на грозни части и преработване, за да се представи на по-висока стойност,

Но имайте ми вяра за плажното масло!

Кърт Вонегът

За автора, неговия живот и творчество, може да прочете допълнително тук.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Джордж Гарлин за живота 19 Апр 2008 19:18 #395

  • vesela
  • vesela's Avatar
  • Offline
  • Fresh Boarder
  • Мнения: 4
  • Карма: 4
Защо ли си мисля че дъхът ни спира когато срещнем любовта .Но колко хора са я срещали тази истинска и чиста любов.Никога няма да разберем кое е накарало Гарлин да напише тези редове.Но защо ли ми се иска да си поговорим за онези малки на глед неща които наистина спирът дахът на човек,правят го истински щастлив.Колко хора са изричали ОБИЧАМ ТЕ наистина от душа,а не просто за да кажат нещо?
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Джордж Гарлин за живота 20 Апр 2008 15:42 #399

  • white wolf
  • white wolf's Avatar
  • Offline
  • Junior Boarder
  • Мнения: 24
  • Карма: 0
Това е част от статия от сайта, цитирам я, защото точно изразява мнението ми за сегашното състояние на обществата и на живота който водим.

\"Нерадостното заключение е, че обществото поне в този смисъл е лудо. Алън Уотс заявява : “Трудно е да избегнем извода, че приемаме определение за нормалност, което е ненормално.” Ницше пише :” Лудостта у отделния човек се среща рядко, но при групи, партии, нации и епохи, тя е правило.” Дори Х.С. Съливан е казвал на своите студенти по психиатрия: “ Искам да запомните, че при настоящето състояние на обществото, пациентът е прав, а вие грешите.” Най – жестоко, но красноречиво тази идея е изразена от психоаналитика Ленг: “ Много преди да възникне опасността от термоядрена война на нас ни се наложи да се простим със здравия си разум. Започваме с децата си. Особено важно е да ги хванем навреме. Без цялостно и бързо промиване на мозъците техния мръсен разум би прозрял нашите мръсни номера.

Децата все още не са глупаци, но ние ще ги превърнем в имбецили / имбецилност - слабоумие, идиотизъм, безсилие/като себе си, с висок коефициент на интелигентност по възможност. Още от момента на раждането, когато бебето от Каменната ера се изправи срещу своята майка от 21 век, то е подложено на въздействието на силите на жестокостта, наречени любов, точно както преди това неговите баща и майка са били подложени на същото от техните родители. Основната задача на тези сили е унищожаването на по – голямата част от възможностите на бебето и като цяло тази система работи. Докато новото човешко същество стане на около 15 години, то вече прилича на нас – полупобъркано създание що годе приспособено към лудия свят. Днес това се счита за нормално. Отчуждението, съня, несъзнаваното, лудостта - това е състоянието на нормалния човек! Обществото високо цени “нормалния човек”. То обучава децата да забравят себе си, да станат абсурдни и така да бъдат “нормални”. През последните 60 години нормалните хора са убили около 100,000,000 свои нормални събратя.\"
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Слово на Кърт Вонегът 20 Апр 2008 16:47 #400

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Мисля, че Кърт Вонегът би се съгласил с думите на Жул Анри, а пък и двете теми са свързани с образователната система.

Жул Анри, антрополог и социолог, много точно описва множество противоречащи си културни игри. Ето какъв пример дава той:
“Борис среща трудности при превръщането на 12/16 в несъкратима дроб. Стигаше до 6/8 и не знаеше какво да прави после. Учителката тихо го попита, дали не може да я съкрати още веднъж. Каза му да си “помисли”. Много шум и вдигнати ръце от другите деца, които с нетърпение искат да го поправят. Борис е недоволен, притеснен и вероятно неспособен да мисли. Учителката тиха и търпелива, не обръща внимание на другите и насочва погледа и думите си към Борис. След около минута тя се обръща към класа и пита: “ Кой може да каже на Борис каква е дробта?” Вдига се гора от ръце и учителката посочва Пеги. Пеги казва, че числителят и знаменателят могат да бъдат разделени на четири.”
Жул Анри прави следния жестоко, но честен коментар:
“Провалът на Борис даде възможност на Пеги да успее. Неговото нещастие е причина за нейната радост. Това е стандартно условие в съвременното начално училище. За индианеца от племето Дакота, Зуни или Хопи действието на Пеги би изглеждало нечувано жестоко, защото съревнованието, извеждането на успеха от нечий провал е непознат мъчение за тези несъревнователни култури.”
Вече виждаме някои от противоречията в тази игра:
“ от гледна точка на Борис кошмарът пред черната дъска бе вероятно урок по самоконтрол, помогнал му да не избяга с викове от класната стая при огромната напрежение, на което е подложен от другите. Подобни преживявания карат всеки израснал в нашата култура човек, непрекъснато дори и на върха на успеха, да мисли не за успеха, а за провала. В училище този кошмар се затвърждава завинаги. Борис усвоява не само аритметиката, но и основния кошмар: за да успее човек в нашата култура, трябва да се научи да мисли за неуспеха и да проявява жестокост спрямо другите, за да се добере до успеха. В общество, в което съревнованието е основна движеща сила, хората не могат да бъдат научени да се обичат. Следователно става необходимо училището не само да обучи децата как да мразят, но и да направи това тайно, защото културата ни не може да приеме идеята, че бебетата трябва взаимно да се мразят.
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Слово на Кърт Вонегът 21 Апр 2008 13:46 #402

  • shadow
  • shadow's Avatar
  • Offline
  • Fresh Boarder
  • Мнения: 16
  • Thank you received: 1
  • Карма: 0
Ето още едни думи от този писател и философ:

\"Хората те оценяват най - пълно, когато положат цветя на гроба ти \"

Кърт Вонегът
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг: Откровеност 19 Юни 2010 00:48 #1680

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Слях две теми на Джордж Гарлин и на Кърт Вонегът в една и променям засега заглавието на "Откровеност". Ясно е за какво става дума за нашите Откровени размисли. Това решение е продиктувано от разговор в чата с Master Go. Ще го запазя разбира се разговора и ще остане за поколенията. :) Разговорът започва с неговото твърдение, че технологично форума и сайта са еднакво модерни. И с моята реплика тези неверни неща да не се обсъждат в чата. Аз изтъквам една форумна нередност и казвам, че надценяването не е най-добрия съветник в публичен чат (разговор). Форумната нередност е поправена. И разговора ни продължава. Проследете го от долу на горе.

" * MasterGo : аз съм правач само. техничар. лека! :)
* Kamino : лека и спокойна нощ :)
* Kamino : Въпроса за шефството е относителен. Че съм аз - аз съм. Но че ти си човека, който е направил за СН повече от всеки друг, включително и от мен...
* MasterGo : лягам :)
* MasterGo : ти си шефът, постави по съответния начин въпроса, ще взема отношение.
* Kamino : Не дискусия за технологиите, а дискусия за какво ни се иска да е, но то реално не е. А иначе на усерите може и да им е интересно как работи Екипа на SexNature.org зад кулисите :)
* MasterGo : добре.
* Kamino : технологично и форума и сайта не са еднакво модерни. Но това е тема за форума.
* MasterGo : не съм ползвал бутона (полето) за търсене, но сега видях, че дава проблем.
* MasterGo : да. готово. :) много дълго заглавие на рубрика..."

Сега да започна с Откровенията. С мен се работи трудно, а за Сексология и природа на човека се работи още по-трудно. Причината не е само в мен като собственик и администратор на сайта. Причината е в уникалността на този сайт, който през годините успя да се наложи като място за: "Култура, сексуалност и духовност. Единствено по рода си виртуално пространство, в което културата, духовността и сексуалността са така интелигентно комбинирани, с финес, че човек остава изумен от това вълшебство." Цитирам наша потребителка на 60 години, чието име няма да споменавам и чиито години и достолепие говорят достатъчно за нейната взискателност към сайтове с имена "Секс..." места, които не би посетила.
Започнах с това, че с мен трудно се работи, и че за Сексология и природа на човека се работи още по-трудно! Защото аз и Тя не сме едно и също. Благодарение на мен Сексология и природа на човека има едни от най-възпитаните, културни, интелигентни, умни и сериозни потребители в интернет. Това са хора с качества, достойнства и стойност! Някои от тях заслужено поради знаниията и уменията си станаха и час от Екипа на сайта.
Защо благодарение на мен? Защото през тези години, в които често съм оставала абсолютна сама във виртуала и съм правила невъобразими неща, за да оцелее това място, не отстъпих нито веднъж от решението, че тук макар и да пишем и да говорим за секс ще се запази културата и възпитанието на общуването. Днес четири години по-късно мога да се похваля с най-интелигентните, културни и възпитани потребители в цялото българско виртуално пространство. Просто тук простаците не оцеляват, те и няма как да се впишат. Колеги админи са ме критикували за "прекалената" дисциплина. Отговаряла съм, че във виртуално и реално пространство, в което ученички предлагат виртуален секс, в което основно ключовите думи по които се попада в сайт за Сексология са "порно", "секс", "ебане", "анален", "изнасилване, кръв и сперма" и пр...Дисциплината трябва да бъде като в Манастира Шао Лин! Това са вашите ключови думи, които не се заблуждавайте, че остават скрити. Освен казаното до тук - в свят, в който трафика на хора (деца и жени) е ежедневие, аз не мога да си позволя лукса да приемам работата си в сайт с категории за секс и еротика несериозно или да позволя Екипа или потребителите да приемат виртуалното си присъствие с глезотии и лигавене. Тази моя политика създаде едно спокойно и уютно място за вас и за вашите семейства. Нашето присъствие във Фейсбук и в други социални мрежи, което допринесе за подобряване показателите на уникалните посещения в сайта също се основава на принците, които вече нееднократно споменах. Макар и да имаме по-висока посещаемост, никой и по никакъв начин не се чувства застрашен, обезпокоен или притеснен от този факт. Разбира се има някои неща, които в този сайт ги няма в сравнение с други сайтове. Например възможността за лични съобщения във форума. Това е нещо, което аз и екипа не можем да контролираме, но същевременно не бихме искали нашите потребители да бъдат обезпокоявани с ЛС от неприятен характер, предвид всякаквата паплач, която се движи из интернет пространство и най-вече в сайтовете започващи с думичката "секс..." и пр. Оставянето на вашата лична поща, скайп или друго средство за свързване с вас като информация в профила е ваша лична отговорност и екипа ни няма как да се ангажира с евентуалните последствия, които биха могли да възникнат.

Това е моята основна работа - вие да бъдете максимално спокойни, защитени и да се чувствате уютно. Освен нея имам и много, много други задължения и отговорности по този сайт, както и по другите проекти - сайтове, които нашия екип работи. И затова, когато казвам, че с мен се работи трудно нека да не бъда критикувана прекалено строго.

Предполагам, че този пост, който стана статия ще е моята статия по случай четвъртата годишнина на Сексология и природа на човека. Годишнина, която живи и здрави ще отбележим на 10 юли 2010г. Предвид времето, в което пиша сигурно има грешчици, а и трябва да се добавят още няколко изречения с благодарност към нашия Екип. Едни изключителни професионалисти всеки в своята област и хора с горещи сърца и голяма творческа сила!

Юлияна Шапкарова (Камино)
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг:Джордж Гарлин за живота 20 Юни 2010 19:12 #1682

  • MasterGo
  • MasterGo's Avatar
  • Offline
  • Webmaster
  • Мнения: 84
  • Thank you received: 13
  • Карма: 0
Камино каза в темата Музика, клипчета, филмчета
Това, което много ме радва на клипчетата във форума е възможността след като свърши публикувания клип да се изберат други за слушане. (...) Тази възможност я няма за клипчетата в сайта, които качвам. Но все пак форума е много по-модерен от сайта.

Тъй като съм абониран за темата, получих линк в пощата, кликнах и прочетох това. В тази връзка изказах в чата твърдението, че "сайтът и форумът са еднакво модерни".

Ще допълня, че всичко в сайта е еднакво модерно, инак не биха могли неговите части да работят въобще заедно. Уточнявам, че под "модерно" нямам предвид "последна дума на техниката", т.е. колкото си е модерно, толкова е. :)

Ако някоя функция на форума е реализирана от разработчиците по-добре, отколкото аналогичната функция в сайта, това не прави форума "по-модерен". В добавка, клипчетата в сайта се пускат благодарение на вградена такава функция в компонента за редактиране и публикуване - JCE, който бе инсталиран допълнително и не идва заедно със сайта.

В този смисъл не можем да кажем и, че форумът Кунена е по-модерен от редактора JCE...

Лично пък на мене ми харесва как тече клипче в сайта и накрая има бутонче за пускането му отначало. А за форума, че може да се пускат други клипчета след изтичането на посоченото не ми харесва, става много бъбриво. Тук ще отбележа, че форумът прави нещо като прозорец за YouTube, докато в сайта се прави конкретна извадка от YouTube, което показва, че в това JCE на сайта разработчиците са се старали повече.
Администраторите са забранили публикуването за гости.
Time to create page: 0.164 seconds
Създадено с Kunena форум
Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature