през призмата на \"сегашното\" на 2008 г. Поглед към моето \"минало\" и това на моите набори... Колко промити мозъци, колко лъжи и колко погубени надежди. Мечтаехме за по-добрия свят и се бунтувахме, бяхме млади и глупави. Сега не сме толкова млади, но сме също толкова глупави. Защото продължаваме да мечтаем и да погубваме надеждите си. В косите ни има сребро, поне в моите, но така и не поумняхме. Гледам с насмешка днешната младеж, тези родени в края на 70-те и през 80-те и 90-те години на 20 век. Техните надежди и мечти са други, \"пазарни\" както се казва. Разделя ни огромната пропаст на различните надежди и мечти или може би ни свързва, незнам...А и няма значение, никога не е имало значение. Изкопах тази статия от едно старо, прашлясало списание и реших да я публикувам с заглавието \"Поглед към миналото\". Статията обаче в действителност се казва:
Поглед към бъдещето и е писана през далечната 1982г. Прилича много на цитат от 1984г. на Оруел, но не е, за жалост това не е част от роман, а самата действителност на едно \"отминало\" време.
Поглед към бъдещето
Наричаме себе си димитровски пионери и димитровски комсомолци. Нашият младежки съюз носи неговото име. В своята работа неотстъпно и последователно осъществяваме димитровските завети. Юбилеят — 100 години от рождението на Георги Димитров — е повод още Веднъж да изразим своите чувства на признателност към неговото историческо дело. Към това дело, преминало през Априлския пленум на Българската комунистическа партия и достигнало измеренията на XII партиен конгрес. Делото, което възпита поколения комунисти и изгради днешна социалистическа България. Димитровско начало! Можем да го открием навсякъде около нас. Можем да го открием в корпусите на заводите, кооперативните поля, научните лаборатории, учебните зали. Можем да го усетим в мисленето и делата и на днешното младо поколение. Можем да го почувствуваме в набелязаните от XIV конгрес на Димитровския комсомол задачи за изпълнение решенията на XII конгрес на БКП и по-нататъшното осъществяване на насоките и критериите от Писмото на др. Тодор Живков до ЦК на ДКМС. За да стане комунистическата идеология убеждение, верую на младото поколение, подчертаваше Георги Димитров, е необходимо преди всичко в идейно-възпитателната работа на младежкия съюз да се изгради стройна система за овладяване на марксистко-ленински знания. Той изтъкна, че тези знания са необходими на младежта като ръководство за действие: Мнозина ....знаят наизуст цели страници от марксическите съчинения, а грешат на всяка крачка. Нужно е не зубрене на марксическите книги, а усвояване на основното в нашата марксическа наука, усвояване на диалектическия метод на мислене, на обясняване на събитията\". „Всички познания, определя Георги Димитров, трябва да бъдат свързани в една система, да представляват един цялостен мироглед, ръководство за действие, с което не само да обясняваме това, което съществува, но и да можем да изменяме съществуващото в нещо по-добро.\" Съществено място в идейно-възпитателната работа сред младежта според Георги Димитров трябва да се отделя на нейното патриотично и интернационално възпитание. Той ги разглеждаше в диалектическо единство и на тази основа начерта насоките на тяхното осъществяване. Георги Димитров свързваше богатството на идейно-възпи- тателни форми за възпитание на комунистически мироглед у младото поколение с възпитанието в процеса на труда. Той определи, че социалистическото отношение към труда и социалистическата собственост, възпитанието на точност, дисциплинираност, чувство за колективизъм и творчество, свързани със задълбоченото овладяване принципите на марксистко-ленинската идеология, са необходими и главни условия младежта да играе съществена роля във всички области на нашия стопански, обществено-политически и културен живот. Ние трябва да имаме винаги пред очи — пише Георги Димитров, — че работата и борбата на културния и идеологическия фронт е от първостепенно значение за изкореняване на гнилото наследство, получено от капитализма, за преодоляване на бюрократизма, разточителството и паразитизма, за увеличаване производителността на труда, за изпълнение на петгодишния стопански план и изобщо за успешното движение на нашата страна по пътя на социализма.\" Георги Димитров определи главните задачи на пионерската организация. На първо място, да възпитава децата и юношите в патриотичен и прогресивен дух, в преданост към социалистическата ни родина. Друга главна задача на организацията трябва да бъде възпитанието на любов към знанието и науката, да създава трудови навици и да бъде близък помощник на училището. Тя трябва да работи системно за създаване на здраво и хармонично развито младо поколение, като застъпи много и разнообразни форми на физическото възпитание и спорта и на базата на прекрасните народни традиции да разгърне широка художествена самодейност. Развивайки се като масова, прогресивна, антифашистка организация, \"Септемврийче\" трябва да възприеме близки до децата и юношите форми на работа, без да копира партията и РеМС. Неотменима задача на организацията всякога трябва да бъде възпитанието на безгранич на любов към Съветския съюз. За да се подготви за бъдещите си задачи, подчертаваше Георги Димитров, средношколска- та младеж трябва да проявява голяма упоритост, много труд и самоинициатива и непрекъснат стремеж към търсене на новото. Всичко това трябва да бъде свързано с дълбока комунистическа убеденост. На първо място той определи необходимостта.....Учениците и ученичките не бива да се развиват едностранчиво, като тесногръди буквояди, откъснати и непригодени към живота, а трябва да растат непосредствено свързани с живота и напредъка на своя народ, закалени и здрави физически, с широка култура и обширни познания, способни и готови да дадат своя дял за преуспяването на родината.\" Още в тези начални години на нашето социалистическо разви- тие Георги Димитров обърна го- лямо внимание на професионалното обучение и по-специално на младежите, образоващи се в професионалните училища, „...от които народното стопанство очаква средни командири в промишлеността, селското стопанство и транспорта\". По много поводи Георги Димитров отбелязваше, че не само бъдещето, но и настоящето принадлежи на младежта, а това изисква „подготовка във всяко отношение за бъдещото и днешното участие в общонародното строителство\". Трудовата младеж е длъжна не само активно да участвува в строителството, но и да бъде ревностен носител на новото — с отношението си към социалистическата собственост, с внедряването на по-съвършена организация на труда и съзнателна трудова дисциплина, със своето творчество и стремеж да се пребори с много вредни остатъци от миналото. Ние трябва да за почнем, особено вие, по младежка линия, казваше Георги Димитров, една кампания за дисциплина, за точност.\" Трудовата младеж в призвана да утвърждава в редовете на цялата младеж новите социалистически морални норми, представляващи преди всичко съвкупност от добродетелите на работническата класа. Затова в необходимо да се изгради критична и самокритична непримиримост към ....всяка безидейност, безха- рактерност, морално разложение, умствен мързел, дребнав кариеризъм и корупция...\". Георги Димитров допринесе много за създаване на условия, които да дадат възможност за пълна изява на младежкото дръз- новение. Той изискваше да се дава смело преднина на народната младеж във всички области на живота. Не в достатъчно — подчертаваше Георги Димитров — само да се твърди, че бъдещето в на младежта. Нужно е още сега да й се даде на дело най-широка възможност да участвува в строителството на народната република. Задачите на студентската младеж Георги Димитров определи в пряка връзка с необходимостта от създаването на качествено нова социалистическа интелигенция, здраво свързана с народа. В писмото си до бъларското студентство от 23 април 1945 година той писа: „Никога демократична България не се е нуждаела толкова остро от многобройна честна, патриотична интелигенция, дълбоко свързана с народа, на първо място с работниците и селяните...\" Редица изисквания към студентската младеж Георги Димитров постави в беседата си с членове на ЦК на РМС, състояла се на 7 декември 1945 година. Това са преди всичко изисквания за качествено усвояване на знанията, от което зависи до най-голяма степен изграждането на младите хора като специалисти. Георги Димитров насочваше вниманието на младежките организации във ВУЗ срещу проявите на недисциплинираност. „Мързелът изобщо е опасен — подчертаваше Георги Димитров, — но най-опасен е мързелът на мозъка: когато човек го мързи да мисли, да се задълбочава, когато плува по повърхността\". Георги Димитров свързваше ускореното развитие на нашето народно стопанство с бързото техническо развитие на всички негови отрасли. Особено голямо значение той отдаваше на внедряването на техническия прогрес в най-главните клонове — машиностроенето, металургията, химическата промишленост, а така също и в селското стопанство. Съществен източник за развитието на техническия прогрес според Георги Димитров е техническото творчество. „Творческият труд на техническите кадри трябва да бъде високо ценен\". Всяка творческа инициатив трябва да бъде оценявана, поощрявана и стимулирана. Той искаше и настояваше в нашата страна да се създадат много добри условия за творческа изява, за изобретателство и рационализаторство, за разгръщане на широка научно-техническа база. Голямо значение за развитието на техническия прогрес Георги Димитров отдаваше на рационалното усвояване на натрупания в редица напреднали страни технически опит, на неговото умело внедряване у нас. „Трябва да се учим от техническия опит на напредналите страни — Америка, Англия, Франция и особено от Съветския съюз, който във всяко отношение е по-близък до нас и който най-вече може да ни помогне.\" Неведнъж, очертавайки перспективите на българо-съветската дружба, той отбелязваше, че съществен дял в тях ще заема все ло-близкото техническо сътрудничество между нашите страни. В поздравлението си по случай 10 ноември 1946 година, обявен за ден на световната демократична младеж, Георги Димитров писа: „Най-актуалната и основна задача на световната демократична младеж днес е да се бори решително и без всякакво колебание против подпалвачите на нови агресивни войни и за установяване траен и здрав демократичен мир в света.\" Той пожела на българската младеж да се утвърди като дееспособен отряд на демократичната младеж. На нашия младежки съюз Георги Димитров даде ценни указания за повишаване ролята му в укрепване единството на младежта от Балканите и преди всичко на младежта от социалистическия лагер върху творческата база на непрекъснатото усъвършенствуване дружеските връзки с ВЛКСМ и съветската младеж. Димитровското начало, положено с поглед в бъдещето, име своето продължение в Писмото на др. Тодор Живков до ЦК на ДКМС, в решенията на XII партиен конгрес. От неговата висока трибуна за младото поколение беше казано: „Вярна на традициите на своите деди и бащи, младежта на днешна България се възпитава в социалистически дух и със своите дела и поведение безрезервно подкрепя политиката на Партията.\" И наистина съвременната българска младеж — будна, духовно зряла, трудолюбива, убедена в социализма, сплотена под знамето на Партията със собствените си ръце и ум участвува в решаването на всички задачи от нашето социално-икономическо развитие. Съвременното младо поколение на България носи всички белези на работата и борбата на партията и народа за изграждане на зрялото социалистическо общество. Главният проблем пред възпитателната работа с младежта сега, както го посочи др. Тодор Живков, е подготовка и навлизане в живота с цялостно изграден комунистически идеал с ясно очертани цели, стремежи и изисквания в съответствие с общественото развитие, с готовност за противопоставяне и борба с „малката правда\", със способности за преодоляване на трудности в жизнения път. Освен това ускореното внедряване на научно-технически» прогрес, повсеместната интензификация, прилагането на новия икономически подход, усъвършенствуването на структурата на народното стопанство изискват формирането на социалистически мотиви на труд и нови качества на младата личност. Този процес започва в училището, в него става изборът на професия, залагат се основите на тази позиция, която искаме да виждаме в поведението. Интензификацията, свързана с дълбоки промени в начина на обучение, квалификация, труд и живот на младите хора, непосредствено се отразява във възпитанието и развитието на младежта. От друга страна, разгръщането на научно-техническата революция увеличава значението и престижа на професиите, в които доминират творческите елементи на труда. Естественият стремеж на младите хора към тези професии ще нараства и това ще стимулира получаването на по-високо образование и професионална подготовка. А всичко това означава, че ще се нарушават традиционните връзки за предаване на социален опит, ще се утвърждават нов тип междуличностни отношения в трудовия колектив, в комсомолското дружество, в семейството, ще се увеличи ролята на обществените институти. Ето на всичко това младежта и Димитровският комсомол ще подчинят работата си през един дълъг период от време. Период, който започва с XIV конгрес на ДКМС и тържественото отбелязване на 10О-годишнината от рождението на Георги Димитров.