ТЕМА: 1984 - големият брат те наблюдава

Днес получих чудесен новогодишен подарък! 1984 на Джордж Оруел, когато прочета тази Библия ще коментирам тук. Тези, които вече са запознати с книгата могат да изкажат мнения или да цитират нещо...
Ето малко данни за автора на книгата:
Псевдоним – Джордж Оруел
Истинско име – Ерик Артур Блеър
Роден – 25.06.1903 г. в Махатири, Индия
Починал – 22.01.1950 г. в Шотландия
Произведения – “Смърт чрез обесване” (1931), “На дъното в Лондон и Париж” (1933), “Дни в Бирма” (1934), “Дъщерята на свещеника “ (1935), “Пътят към Уайгън Пир” (1937), “Почит към Каталония” (1938)

Здравей Камино, когато аз четях тази книга си дадох сметка, че сме се превърнали в общество от социопати (хора неспособни да изпитват чувства и емоции) и не защото както в книгата това се забранява от \"партията\", а защото от всякъде ни залива жестокост и агресия. Няма нужда някои да ни забранява чувствата и емоциите, достатъчно е да си пуснем филм или музика, да прочетем вестник, да погледаме телевизия или да се огледаме около себе си, когато вървим по улицата. В книгата пише за двеминутката на омразата, ние живеем реално в постоянна 24 часова омраза. Заглеждам се в лицата на хората, с които се разминавам на улицата, в лицата на колегите и колежките си, в лицата на съседите си. На лицата им е изписана безчувственост, освен в случаите, когато не са разгневени тогава виждам жестокост, агресия и омраза. Тези чувства са позволение, те дори се стимулират и е чудесно ако са в повече.
Ще цитирам нещо от книгата, нека тези, които не са я чели да не възприемат думата \"партия\" буквално, ная-добре е да я асоциират с думите общество, социум, държава, политика, медии..

\"Най-ужасяващото постижение на партията беше да убеди хората, че обикновените желания, обикновените чувства нямат значение, като същевременно им отне цялата власт над материалния свят. Попаднал веднъж под контрола на партията, онова, което чувстваш или не чувстваш, което вършиш или не вършиш, нямаше никакво значение....И както мислеше за това, си спомни без очевиден повод как преди няколко седмици беше видял на улицата откъсната ръка и я беше ритнал в канавката, все едно че беше зелев кочан...\"

Здравей, аз не съм прочела още цялата книга, но се радвам, че има с кой да си поговоря за нея и за обществата в които живеем. На мен ми направи впечатление един пасаж свързан със секса, спомних си, че преди 1989г. в България ни възпитаваха че секса е нещо срамно и осъдително, както и желанието. Дори имам и такава статия, интервю с един от водещите български сексолози.
ТУК

Другото, което ми направи впечатление в цитата, който след малко ще напиша е че повечето религии и учения също осъждат сексуалния живот и тъпчат в главите на последователите си какви ли не глупости. Това от своя страна противоречи на медиината пропаганда, която пък ни залива със заредени със сексуалност и откровенно порно образи. В този смисъл не е трудно да се разбере защо и как обществата на хората стават все по-объркани (побъркани). И човек, който се оптива да запази все пак някаква част от здравия си разум, започва да си задава въпроса дали това не се прави умишлено и каква е целта? И аз препоръчвам думата \"партия\" в текста да не се приема буквално, може да я замениме освен с думите, които посочи white wolf и с религии и учения, деструктивни секти и др.

...\"Въпросът не се състоеше само в това, че половият инстинкт създава собствен свят, извън контрола на партията и затова при първа възможност трябва да бъде унищожен. Още по-важно беше, че сексуалния глад поражда истерия, която е желана, защото може да бъде превърната във войнстващ ентусиазъм и преклонение пред вожда. Джулия се изрази по следния начин:
- Когато се любиш, изразходваш енергия, а после се чувстваш щастлив и за нищо не ти пука. Те не могат да понесат ти да се чувстваш така. Искат през цялата време да кипиш от енергия. Всичкото това маршируване нагоре-надолу, скандирането и развяването на знамена е само неизразходван секс. Ако вътрешно си щастлив защо ти е да се вълнуваш за Големия Брат или за тригодишния план, за Деветминутките на омразата или за останалите им проклети тъпотии?
Точно така, помисли си той съществува пряка дълбока зависимост между целомъдрието и политическата правоверност. Защото как иначе могат да се поддържат на необходимата висота страхът, омразата, безрасъдната вяра, които партията изискваше от своите членове, освен като някакъв мощен инстинкт се потиска и използва за двигателна сила? Половият нагон беше опасен за партията и партията го беше обърнала в своя полза...\"

Този цитат ми даде ясно да разбера защо религии и учения забраняват секса на последователите си. Естествено се замислих и за обратната страна на монетата, защо пък медиите ни заливат със секс и агресия, омраза и жестокост? И отговорът е, че когато животът ти е сведен до елементарните човешки инстинкти - сексуално удоволствие и борба за оцеляване, не се замисляш много, много за \"Големия брат\" и за действията или бездействията му. Чист дуализъм: секс - антисекс! Мозъкът не може да смели и да обработи противоречията...
Игра с противоречащи си правила, която няма как да бъде спечелена. Ако играеш - губиш, ако не играеш пак губиш. Резултата е объркан мозък, психически заболявания, фобии, параноя, панически пристъпи....

Ти много добре използва метафората за библията, аз пък казвам, че Джордж Оруел е пророк. Книгата е писана през 1948г. и сега 60 години след написването и събитията описани в нея са факт! Колкото до секса, сега не се забранява, дори откровеното порно, което ни залива идва в повече. Но и това има своя дълбок смисъл, защо да ти забранят нещо, като вместо това могат да те преситят със същото и ти сама ще се отвратиш или пък до такава степен ще се потопиш в свободна и разюздана сексуалност, че ще изгубиш всякакъв здрав разум. Например ще гледаш как се обличат фолк певиците на сцената и ще се разхождаш така по улицата, нищо че имаш вид на проститутка и че най-вероятно ще те изнасилят. Ето ти формула: секс + жестокос + агресия+ безчувственост = деградирало и лесно управляемо и манипулирано общество. Виж този цитат и не забравяй че е писано през 1948г. Ще се съгласиш мисля с мен че автора е пророк.

\"..По въпроси от жизнено важно значение обаче - с други думи, войната и полицейското следене - емпиричния подход все още се насърчава или поне се толерира. Двете цели на партията са да завземе повърхността на земята и да унищожи веднъж за винаги всякаква възможност за самостоятелно мислене. Следователно два са големите проблеми, които партията се стреми да разреши. Единият е как да проникне против волята му в мислите на дадено човешко същество, а дрегият е как да се убият без предупреждение и за броени секунди няколкостотин милиона души. Доколкото научните изследвания продължават това е техния главен предмет. Днешния учен е или нещо средно между психолог и инквизитор, който изучава с напълно нормална прецизност смисъла на изражението на лицето, жестовете, интонациите и изпробва въздействието на лекарства, шокова терапия, хипноза и физически мъчения за изтръгване на истината; или пък е химик, физик или биолог, посветил се на такива клонове на науката, които са свързани с отнемането на човешкия живот. В огромните лаборатории на Министерството на мира и в опитните станции, скрити в бразилските джунгли, в австралийската пустиня или на неизвестни острови в Антарктика, научни колектива се трудат неуморно. Някои се занимават с планирането на придвижването, разполагането и снабдяването на войските при бъдещи войни; други изобретяват все по-големи ракетни бомби, все по-мощни експлозиви...Трети получават нови и по-смъртоносни газове или разтворими отрови, които да могат да бъдат произвеждани в такива количества, че да унищожат растителността на цели континенти или видове болестотворни бацили, неуязвими от каквито и да е антитела...Пети изследват дори още по-далечни възможноти...предизвикването на земетресения и приливни вълни чрез изпускане на топлината от земното ядро...\"

Дори и последното Камино е вече факт! Не е тайна, че най-новото оръжие е именно това предизвикването на природни бедствия в даден регион само с натискането на едно копче намиращо се в другия край на света. Измират стотици хиляди спомняш си случая в Азия само преди няколко години. Ефекта е на максимум, с минимални средства се унищожават максимален брой хора. Дори не е нужно да имаш бомби и самолети, нито пък армия.

Прочетох книгата! И докато съм още на темата тоталитарни религии всяващи страх и депресия в хората, бързам да напиша този цитат:

\"-Уинстън, как един човек упражнява властта си над друг?
Уинстън се замисли.
-Като го кара да страда - каза той.
-Точно така. Като го кара да страда. Подчинението не е достатъчно. Как можеш да си сигурен, че той се подчинява на твоята воля, а не на собственатат си, ако не страда! Властта се състои в причиняването на болка и унижение. Властта се състои в разчленяването на човешкото съзнание и слепването му отново във форма по твой избор. Започваш ли сега да разбираш какъв свят строим?...Свят на страх, предателство и мъчение, свят, в който ти тъпчеш другите и те тъпчат теб, свят, който с усъвършенстването си ще става не по-малко, а повече безмилостен. Напредъкът в нашия свят ще е напредък към повече страдание. Цивилизациите от миналото твърдяха, че са основани на любов и справедливост. Нашата е основана на омраза. В нашия свят няма да има други чувства освен страх, ярост, тържество и самоунижение. Ще унищожим всичко останало - всичко. Вече рушим начина на мислене, останал ни преди революцията. Разкъсахме връзката межде деца и родители, между човек и човек, между мъж и жена. Вече никой не се осмелява да се довели на съпруга, на дете или на приятел. В бъдеще няма да има съпруги и приятели. Децата ще се отнемат от майките им от раждането си, така както се отнема яйцето от кокошката. Половият нагон ще бъде заличен. Създаването на потомство ще стане ежегодна формалност, като подновяването на купон за дажбата. Ще унищожим оргазва. Върху това вече работят нашите невролози. Няма да има никаква преданост, освен предаността към партията. Няма да има никаква любов, освен любовта към Големия брат. Няма да има никакъв смях, освен тържествуващото ликуване над победения враг. Няма да има никакво изкуство, никаква литература, никаква наука. Когато станем всемогъщи вече няма да има нужда от наука. Няма да има никаква разлика между красотата и грозотата. Няма да има никакво любопитство, никаква радост от живота. Ще бъдат унищожени всички съперничещи удоволствия. Но винаги - не забравяй това Уинстън, винаги ще съществува опиянението от властта, което пистепенно ще нараства и ще се развива. Винаги, във всеки момент, ще господства възбудата от победата, усещането, че тъпчеш безпомощния враг. Ако искаш да си представиш бъдеще, представи си ботуш смазващ човешко лице - завинаги...
-И запомни, че е завинаги. Лицето винаги ще е на мястото си, за да бъде смазвано. Винаги ще е на мястото си еретикът, врагът на обществото, за да може да бъде отново и отново побеждавани унижаван.\"

И понеже темата освен с тоталитарните религии има и много общо с тоталитарните секти, ето и два линка, които подкрепят твърдението ми

ТУК

И ТУК

Слушах новините така някак си помежду другото съобщиха че полицията вече има право да следи електронната ни поща и разговорите. Казаха го в анонса към емисията, след това изобщо не го споменаха повече. Според закона за специалните разузнавателни средства трябва да има специално съдебно разрешение за такива операции, явно закона е променен в някоя точка, но никой не смята за нужно да го разгласява, занимават ме с матурите и с други глупости...

Направи ми впечатление как никой не взе отношение по темата, която тръгна от чата. Вероятно е разбираемо за хората, които са чели книгата те са изказвали мнението си в други случаи когато това е било коментирано там. Но не го разбирам за хората, които не са я чели и които просто се усмихват, търсят си забавление и флиртчета чатейки си тук и там. Те дори не четат в сайта, та камо ли да прочетат книга от такъв калибър...
Тъжно е... Следващия цитат се отнася за всички емотикони, на които всичко им е усмихнато и забавно, зад тези емотикони седят хора, човеци, но мисля, че най им подхожда да се наричат емотикони.

...\"Когато той започваше да говори за принципите на ангсоц, за двумисълта, за променливостта на миналото, за отрицанието на обективната действителност и да използва думи от новговор, тя се отегчаваше и объркваше, казваше, че никога не обръща внимание на такива неща. Щом знаем, че всичко това са глупости, защо да се ядосваме?...В известен смисъл мирогледът на партията се възприемаше най-безусловно от хора, които не са способни да вникнат в него. Тях могат да накарат най-грубите изопачавания на действителността, защото те не могат да схванат напълно чудовищността на онова, което се изисква от тях и не се интересуват достатъчно от обществения живот, за да забележат какво става. Тъй като не разбираха, те запазваха разсъдъка си. Просто поглъщаха всичко и погълнатото не им не им причиняваше никаква вреда, защото не оставяше следа, точно както житното зърно се изхвърля несмляно от тялото на птица.\"

като например следното...

..\"В сравнение със съществуващата днес всички тирании в миналото са колебливи и нерешителни. До известна степен самите управляващи групи винаги са под влиянието на либерални идеи, проявяват небрежност в работата си и се интересуват само от откритите действия - не и от мислите на своите поданици. В сравнение с днешните стандарти дори католическата църква от средновековието се отличава с търпимост. Една от причините е, че в миналото нито едно правителство не е било в състояние да държи под постоянно наблюдение всичките си граждани. Изобретяването на печатарската машина обаче улесни манипулирането на общественото мнение, а киното и радиото задълбочиха този процес. Появата на телевизията и техническия напредък, който позволява едновременно да се предава и приема през един и същи апарат, поставиха край на личния живот.\"

Чл. 5. (1) За нуждите на оперативно-издирвателната дейност предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, осигуряват на дирекция \"Оперативно-техническа информация\" при Министерството на вътрешните работи пасивен технически достъп чрез компютърен терминал до съхраняваните от тях данни.


(3) В случай на необходимост, свързана с националната сигурност, предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, осигуряват на службите за сигурност по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация достъп до съхраняваните данни след писмено искане при запазване на тайната, от кого е искането и какви данни са предоставени по него


И най-голямата наглост е ей това:

Чл. 7. За нарушаване правата на физическите лица при обработването на личните им данни виновните лица се наказват по чл. 42 от Закона за защита на личните данни.

Всички си мислехме че промените след 1989 г. ще ни донесат повече свобода, отваряне към западния свят, повече възможности. Мислехме си че демокрацията значи свобода. Оказа се, че сме по-ограничени, застопорени, зависими, манипулируеми и управлявани по един безпринципен и брутален начин, намесващ се дори в личния ни живот. Мога вече безпретятствено да отида до Гърция да пия узо и да слушам сиртаки, но до личната ми поща и телефон имат достъп неизвестни никому лица. Мисля си че съм свободен гражданин на обединена Европа, а съм по-ограничен от всякога. Казват ми, че това е добре за моята и на семейството ми сигурност, но дори не е приет качествен закон за Самозащитата. Имам предвид нанасянето на лека, средна, тежка телесна повреда и убийство при самозащита. Не се чувствам нито сигурен нито спокоен нито защитен от полицията и от съдебната система. Дори напротив!
Колко истина има в тези думи Свободата е робство!

Снощи гледах този филм, препоръчвам го на всички, които харесват жанра на Еквилибриум, Матрицата, Кубът или подобните жанрове в литературата - книги като Шибуми и 1984г.

В тозии филм една от култовите реплики е: \"Ние не правим новини! Правителството прави новините, ние само ги излъчваме!\"

Глава първа. Основни начала.

Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление.

(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.

(3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.

Чл. 4. (1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.

(2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.

Чл. 5. (1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.

Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.

(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

(2) Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.

Чл. 23. Държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага. Тя се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство.

Глава втора. Основни правила и задължения на гражданите.

Чл. 24 (5) Българските граждани, пребиваващи в чужбина, са под закрилата на Република България.

Чл. 28. Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.

Чл. 29. (1) Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.

(2) Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие.

Чл. 30. (1) Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност.

(2) Никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед, обиск или на друго посегателство върху личната му неприкосновеност освен при условията и по реда, определени със закон.

(2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.

Чл. 32. (1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.

Чл. 33. (1) Жилището е неприкосновено. Без съгласието на обитателя му никой не може да влиза или да остава в него освен в случаите, изрично посочени в закона.

(2) Влизане или оставане в жилището без съгласие на неговия обитател или без разрешение на съдебната власт се допуска само за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаите на крайна необходимост.

Чл. 34. (1) Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени.

(2) Изключения от това правило се допускат само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления.

Чл. 37. (1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.

Чл. 38. Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения.

Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.

(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.

Kamino написа:
Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.

(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.

през призмата на \"сегашното\" на 2008 г. Поглед към моето \"минало\" и това на моите набори... Колко промити мозъци, колко лъжи и колко погубени надежди. Мечтаехме за по-добрия свят и се бунтувахме, бяхме млади и глупави. Сега не сме толкова млади, но сме също толкова глупави. Защото продължаваме да мечтаем и да погубваме надеждите си. В косите ни има сребро, поне в моите, но така и не поумняхме. Гледам с насмешка днешната младеж, тези родени в края на 70-те и през 80-те и 90-те години на 20 век. Техните надежди и мечти са други, \"пазарни\" както се казва. Разделя ни огромната пропаст на различните надежди и мечти или може би ни свързва, незнам...А и няма значение, никога не е имало значение. Изкопах тази статия от едно старо, прашлясало списание и реших да я публикувам с заглавието \"Поглед към миналото\". Статията обаче в действителност се казва:
Поглед към бъдещето и е писана през далечната 1982г. Прилича много на цитат от 1984г. на Оруел, но не е, за жалост това не е част от роман, а самата действителност на едно \"отминало\" време.

Поглед към бъдещето

Наричаме себе си димитровски пионери и димитровски комсомолци. Нашият младежки съюз носи неговото име. В своята работа неотстъпно и последователно осъществяваме димитровските завети. Юбилеят — 100 години от рождението на Георги Димитров — е повод още Веднъж да изразим своите чувства на признателност към неговото историческо дело. Към това дело, преминало през Априлския пленум на Българската комунистическа партия и достигнало измеренията на XII партиен конгрес. Делото, което възпита поколения комунисти и изгради днешна социалистическа България. Димитровско начало! Можем да го открием навсякъде около нас. Можем да го открием в корпусите на заводите, кооперативните поля, научните лаборатории, учебните зали. Можем да го усетим в мисленето и делата и на днешното младо поколение. Можем да го почувствуваме в набелязаните от XIV конгрес на Димитровския комсомол задачи за изпълнение решенията на XII конгрес на БКП и по-нататъшното осъществяване на насоките и критериите от Писмото на др. Тодор Живков до ЦК на ДКМС. За да стане комунистическата идеология убеждение, верую на младото поколение, подчертаваше Георги Димитров, е необходимо преди всичко в идейно-възпитателната работа на младежкия съюз да се изгради стройна система за овладяване на марксистко-ленински знания. Той изтъкна, че тези знания са необходими на младежта като ръководство за действие: Мнозина ....знаят наизуст цели страници от марксическите съчинения, а грешат на всяка крачка. Нужно е не зубрене на марксическите книги, а усвояване на основното в нашата марксическа наука, усвояване на диалектическия метод на мислене, на обясняване на събитията\". „Всички познания, определя Георги Димитров, трябва да бъдат свързани в една система, да представляват един цялостен мироглед, ръководство за действие, с което не само да обясняваме това, което съществува, но и да можем да изменяме съществуващото в нещо по-добро.\" Съществено място в идейно-възпитателната работа сред младежта според Георги Димитров трябва да се отделя на нейното патриотично и интернационално възпитание. Той ги разглеждаше в диалектическо единство и на тази основа начерта насоките на тяхното осъществяване. Георги Димитров свързваше богатството на идейно-възпи- тателни форми за възпитание на комунистически мироглед у младото поколение с възпитанието в процеса на труда. Той определи, че социалистическото отношение към труда и социалистическата собственост, възпитанието на точност, дисциплинираност, чувство за колективизъм и творчество, свързани със задълбоченото овладяване принципите на марксистко-ленинската идеология, са необходими и главни условия младежта да играе съществена роля във всички области на нашия стопански, обществено-политически и културен живот. Ние трябва да имаме винаги пред очи — пише Георги Димитров, — че работата и борбата на културния и идеологическия фронт е от първостепенно значение за изкореняване на гнилото наследство, получено от капитализма, за преодоляване на бюрократизма, разточителството и паразитизма, за увеличаване производителността на труда, за изпълнение на петгодишния стопански план и изобщо за успешното движение на нашата страна по пътя на социализма.\" Георги Димитров определи главните задачи на пионерската организация. На първо място, да възпитава децата и юношите в патриотичен и прогресивен дух, в преданост към социалистическата ни родина. Друга главна задача на организацията трябва да бъде възпитанието на любов към знанието и науката, да създава трудови навици и да бъде близък помощник на училището. Тя трябва да работи системно за създаване на здраво и хармонично развито младо поколение, като застъпи много и разнообразни форми на физическото възпитание и спорта и на базата на прекрасните народни традиции да разгърне широка художествена самодейност. Развивайки се като масова, прогресивна, антифашистка организация, \"Септемврийче\" трябва да възприеме близки до децата и юношите форми на работа, без да копира партията и РеМС. Неотменима задача на организацията всякога трябва да бъде възпитанието на безгранич на любов към Съветския съюз. За да се подготви за бъдещите си задачи, подчертаваше Георги Димитров, средношколска- та младеж трябва да проявява голяма упоритост, много труд и самоинициатива и непрекъснат стремеж към търсене на новото. Всичко това трябва да бъде свързано с дълбока комунистическа убеденост. На първо място той определи необходимостта.....Учениците и ученичките не бива да се развиват едностранчиво, като тесногръди буквояди, откъснати и непригодени към живота, а трябва да растат непосредствено свързани с живота и напредъка на своя народ, закалени и здрави физически, с широка култура и обширни познания, способни и готови да дадат своя дял за преуспяването на родината.\" Още в тези начални години на нашето социалистическо разви- тие Георги Димитров обърна го- лямо внимание на професионалното обучение и по-специално на младежите, образоващи се в професионалните училища, „...от които народното стопанство очаква средни командири в промишлеността, селското стопанство и транспорта\". По много поводи Георги Димитров отбелязваше, че не само бъдещето, но и настоящето принадлежи на младежта, а това изисква „подготовка във всяко отношение за бъдещото и днешното участие в общонародното строителство\". Трудовата младеж е длъжна не само активно да участвува в строителството, но и да бъде ревностен носител на новото — с отношението си към социалистическата собственост, с внедряването на по-съвършена организация на труда и съзнателна трудова дисциплина, със своето творчество и стремеж да се пребори с много вредни остатъци от миналото. Ние трябва да за почнем, особено вие, по младежка линия, казваше Георги Димитров, една кампания за дисциплина, за точност.\" Трудовата младеж в призвана да утвърждава в редовете на цялата младеж новите социалистически морални норми, представляващи преди всичко съвкупност от добродетелите на работническата класа. Затова в необходимо да се изгради критична и самокритична непримиримост към ....всяка безидейност, безха- рактерност, морално разложение, умствен мързел, дребнав кариеризъм и корупция...\". Георги Димитров допринесе много за създаване на условия, които да дадат възможност за пълна изява на младежкото дръз- новение. Той изискваше да се дава смело преднина на народната младеж във всички области на живота. Не в достатъчно — подчертаваше Георги Димитров — само да се твърди, че бъдещето в на младежта. Нужно е още сега да й се даде на дело най-широка възможност да участвува в строителството на народната република. Задачите на студентската младеж Георги Димитров определи в пряка връзка с необходимостта от създаването на качествено нова социалистическа интелигенция, здраво свързана с народа. В писмото си до бъларското студентство от 23 април 1945 година той писа: „Никога демократична България не се е нуждаела толкова остро от многобройна честна, патриотична интелигенция, дълбоко свързана с народа, на първо място с работниците и селяните...\" Редица изисквания към студентската младеж Георги Димитров постави в беседата си с членове на ЦК на РМС, състояла се на 7 декември 1945 година. Това са преди всичко изисквания за качествено усвояване на знанията, от което зависи до най-голяма степен изграждането на младите хора като специалисти. Георги Димитров насочваше вниманието на младежките организации във ВУЗ срещу проявите на недисциплинираност. „Мързелът изобщо е опасен — подчертаваше Георги Димитров, — но най-опасен е мързелът на мозъка: когато човек го мързи да мисли, да се задълбочава, когато плува по повърхността\". Георги Димитров свързваше ускореното развитие на нашето народно стопанство с бързото техническо развитие на всички негови отрасли. Особено голямо значение той отдаваше на внедряването на техническия прогрес в най-главните клонове — машиностроенето, металургията, химическата промишленост, а така също и в селското стопанство. Съществен източник за развитието на техническия прогрес според Георги Димитров е техническото творчество. „Творческият труд на техническите кадри трябва да бъде високо ценен\". Всяка творческа инициатив трябва да бъде оценявана, поощрявана и стимулирана. Той искаше и настояваше в нашата страна да се създадат много добри условия за творческа изява, за изобретателство и рационализаторство, за разгръщане на широка научно-техническа база. Голямо значение за развитието на техническия прогрес Георги Димитров отдаваше на рационалното усвояване на натрупания в редица напреднали страни технически опит, на неговото умело внедряване у нас. „Трябва да се учим от техническия опит на напредналите страни — Америка, Англия, Франция и особено от Съветския съюз, който във всяко отношение е по-близък до нас и който най-вече може да ни помогне.\" Неведнъж, очертавайки перспективите на българо-съветската дружба, той отбелязваше, че съществен дял в тях ще заема все ло-близкото техническо сътрудничество между нашите страни. В поздравлението си по случай 10 ноември 1946 година, обявен за ден на световната демократична младеж, Георги Димитров писа: „Най-актуалната и основна задача на световната демократична младеж днес е да се бори решително и без всякакво колебание против подпалвачите на нови агресивни войни и за установяване траен и здрав демократичен мир в света.\" Той пожела на българската младеж да се утвърди като дееспособен отряд на демократичната младеж. На нашия младежки съюз Георги Димитров даде ценни указания за повишаване ролята му в укрепване единството на младежта от Балканите и преди всичко на младежта от социалистическия лагер върху творческата база на непрекъснатото усъвършенствуване дружеските връзки с ВЛКСМ и съветската младеж. Димитровското начало, положено с поглед в бъдещето, име своето продължение в Писмото на др. Тодор Живков до ЦК на ДКМС, в решенията на XII партиен конгрес. От неговата висока трибуна за младото поколение беше казано: „Вярна на традициите на своите деди и бащи, младежта на днешна България се възпитава в социалистически дух и със своите дела и поведение безрезервно подкрепя политиката на Партията.\" И наистина съвременната българска младеж — будна, духовно зряла, трудолюбива, убедена в социализма, сплотена под знамето на Партията със собствените си ръце и ум участвува в решаването на всички задачи от нашето социално-икономическо развитие. Съвременното младо поколение на България носи всички белези на работата и борбата на партията и народа за изграждане на зрялото социалистическо общество. Главният проблем пред възпитателната работа с младежта сега, както го посочи др. Тодор Живков, е подготовка и навлизане в живота с цялостно изграден комунистически идеал с ясно очертани цели, стремежи и изисквания в съответствие с общественото развитие, с готовност за противопоставяне и борба с „малката правда\", със способности за преодоляване на трудности в жизнения път. Освен това ускореното внедряване на научно-технически» прогрес, повсеместната интензификация, прилагането на новия икономически подход, усъвършенствуването на структурата на народното стопанство изискват формирането на социалистически мотиви на труд и нови качества на младата личност. Този процес започва в училището, в него става изборът на професия, залагат се основите на тази позиция, която искаме да виждаме в поведението. Интензификацията, свързана с дълбоки промени в начина на обучение, квалификация, труд и живот на младите хора, непосредствено се отразява във възпитанието и развитието на младежта. От друга страна, разгръщането на научно-техническата революция увеличава значението и престижа на професиите, в които доминират творческите елементи на труда. Естественият стремеж на младите хора към тези професии ще нараства и това ще стимулира получаването на по-високо образование и професионална подготовка. А всичко това означава, че ще се нарушават традиционните връзки за предаване на социален опит, ще се утвърждават нов тип междуличностни отношения в трудовия колектив, в комсомолското дружество, в семейството, ще се увеличи ролята на обществените институти. Ето на всичко това младежта и Димитровският комсомол ще подчинят работата си през един дълъг период от време. Период, който започва с XIV конгрес на ДКМС и тържественото отбелязване на 10О-годишнината от рождението на Георги Димитров.

Камино ни припомни някои позабравени неща или може би това е наистина един \"поглед в бъдещето\". Колкото до поколенията родени през 80-те и 90-те години, ако нашите мозъци са промити, при техните с хирургическа точност и прецизност са отстранени важни дялове. Може би още докато са били в родилното отделение през меката бебешка фунтанела са направени необходимите корекции. Нека да не ми се обиждат. Вижда се, че сред тях има и такива момчета и момичета, които явно са се отървали от скалпела на мозъчния хирург, но повечето не са! Аз мисля че при всички случаи е по-добре да си с промит мозък, все пак при добро желание човек би могъл да започне да си го ползва. Отколкото с непромит, но с отстранени важни мозъчни дялове. Може да ви звучи налудничаво, но мозъчната хирургия напредва не с бързи темпове, а с огромни скокове. И хич няма да е далеч времето, когато част от знанията, спомените и неща които сте преживели, ще могат да бъдат отстранени и на тяхно място ще бъдет поставени корективи. Или по ясно казано, ако имате не правилни мисли и действия продиктувани от миналия ви опит те ще бъдат прецизно коригирани за да станат правилни според определен стандарт, който разбира се не е вашия стандарт. Тук възниква следния въпрос, защо трябва да се харчат милиарди, за да се промиват масово мозъци чрез реклама, чрез медии, шоу програми, политически платформи и избори, филмови продукции с огромен бюджет? Много по-лесно и ефтино излиза просто да ви коригират моъзчните процеси по хирургичен път. Било то с чип поставен нейде из тялото или пък с директна хирургическа намеса върху части от мозъка. Аз не съм писател фантаст и нямам претенции да ставам. Само нахвърлих някои идеи и възможности...Ще продължа с цитата който си бях подготвил от 1984, преди да се отплесна.

\"...Но къде съществуваше това знание? Само в собственото му съзнание, което тъй или иначе скоро щеше да бъде унищожено. А ако всички останали приемаха лъжата, налагана от партията, ако всички документи твръдяха същото-тогава лъжата минаваше в историята и ставаше истина. \"Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото.\" (тук може пак да препрочетем статията на Камино от горния пост - Поглед в бъдещето). И все пак миналото, въпреки че по своята същност е променяемо, никога не е променяно....Беше толкова просто. Изискваше се само безкрайна поредица от победи над собствената ти памет. Наричаха го \"контрол над действителността\", по новговор: \"двумисъл\". Мисълтта му се залута из лабиринта на двумисълтта. Да знаеш и да не знаеш, със съзнанието за пълна за пълна правдивост да изричаш грижливо построени лъжи, да се придържаш едновременно към две мнения, които взаимно се изключват, да знаеш че си противоречат и да вярваш в тях. Да използваш логиката срещу логиката, да отричаш морала и да твърдиш, че държиш на него, да вярваш, че демокрацията е невъзможна и че партията е пазител на демокрацията...(тук отново правя препратка към горния пост на Камино)
Дори за да се разбере понятието двумисъл, трябваше да се приложи двумисъл.\"