ТЕМА: Случки от живота-хубавото и лошото 2

Ходих на разходка, купих си кафенце - безкофеиново, Lavazza и към него ми дадоха едно късметче, навита на руло хартийка. Мислех си да не го взимам и се чудех какво е, не приличаше нито на захарче за кафето, нито на бъркалка. Все пак си го взех, отидох в градинката да си изпия кафето и си отворих късметчето. Всъщност чак тогава разбрах, че е късметче. Ето какво пише на него:

"Времето сега е спряло.
Няма минало в този час,
бъдещето закъсняло,
чака в притаен захлас.
Влажни чувства, влажна кожа,
бързо тупкащо сърце,
буза на гръдтта положил,
галя твоето лице."

Първо, искам да кажа на Камино, че аз където не ми сервират към кафето Лаваца късметче, повече кракът ми не стъпва там!
Много държа на тези късметчета, защото повечето са разни сентенции, стихчета и подобни, та ми е много приятно да ги чета.
А това, което си споделила е много нежно и много ми харесва! Само за що не им пишат автора, не знам. Но добре, че го сподели.
Сетих се за една интересна случка от живота ми, която едва ли някога ще забравя, още повече че имам снимка.
Преди години ни се отдаде възможност да отидем в любим град и любима страна - Париж. Тъй като имах и още имам големи интереси към този град, история, изкуство, архитектура и т.н., предварително подробно знаех какво ще търся да видя, къде ще ходя всеки ден и т.н. Имах 20 дни на разположение, което не е никак малко за търсене на исторически и архитектурни забележителности, но не знаех още, че не е така...
Видях много неща, някои по много пъти и не толкова от любопитство, колкото от желание да си представя нещата как точно са били, исках да открия острова, на който са били изгорени тамплиерите. Знаете, колко драматично е представено това в литературата и филмите, казах си така и така съм все около река Сена, къде е този остров?
Два са големите и най-важни острови (сега) в Париж, на единия, по-големия Ил дьо ла Сите се намира Нотр Дам, другият по-малкият Ил дьо Сен Луи е с най-прекрасната гледка, може би - от западният му край се виждат аркбутаните и контрафорсите на Нотр Дам, което е наистина прекрасно.
Дотук добре, но нито един от тях не се споменава да има нещо общо (или аз не си спомнях) с това, което търся. А това, което търсех се нарича "Островът на евреите", защото стотици години там са били изгаряни евреи. Попитах хората, при които бяхме отседнали, те въобще не знаеха за какво става въпрос.
И така - аз си се прибрах в България, без да го намеря.
Няколко години след това, четейки поредния справочник за Париж, откривам (не може да е случайно!), че "Островът на евреите" е бил малък остров, който преди около 200 години е бил слят (изкуствено) с големия Ил дьо ла Сите, и всъщност представлява срещуположния на Нотр Дам край на този остров, точно зад паметника на Анри Четвърти.
Леле, него го нямало, защото бил слят , но кой да се сети! По една случайност, аз като бях там се снимах до паметника на Анри Четвърти, който безкрайно уважавам и не зная кое ме накара да снимам и малко зад него. И всъщност аз съм снимала островът на тамплиерите, по-точно където са били изгорени и където Жак дьо Моле проклина краля, папата и потомството на краля.
Та това е снимката (дано не се проваля в качването), снимана без повод и след години станала страхотен повод за радост!

Много добра снимка се е получила и историята наистина е интересна. Прочетох я с удоволствие. За късметчетата има едрес на сайт и предполагам, че човека, който го е създал е автора на стихчетата. Поне на моето има този адрес.

oblak.bg10.com

"Животът ми на тебе заприлича -
на теб, когато спрях да те обичам:
спокоен, весел, хлъзгав и студен,
и същността ти заживя у мен.
Сравненията ми са малко крайни -
аз още имам пътища и тайни,
достатъчно талант и бесен ритъм,
за да опитам пак, за да опитам!"

Весела Василева

Това е един стих, който знам наизуст, но го прочетох, когато бях ученичка и редовно четях "Родна реч", където други ученици публикуваха свои стихотворения. Добре че съм си записала името на авторката, тя може би после в живота си да не се е занимавала с писане, знам ли, но тези нейни думи, тогава отразяваха моето състояние и ми останаха до сега. Търсила съм я в Гугъл, но нищо не излиза.
Много ми харесва как това малко момиче е написало това; част от хората, които сме обичали завинаги остава в нас, дори да е част, която не сме харесвали...

Благодаря Cleman, за хубавото стихотворение. Наистина звучи така сякаш е писано от възрастен човек. Мисля, че освен частта, която не сме харесвали в човек, който сме обичали винаги остава и нейната противоположна част, тоест тази, която сме харесвали. Може би просто осъзнаваме само една от двете части и трябва само да погледнем по дъблоко в себе си, за да открием и другата.

Нека да разгледаме стихотворението по следния начин, малко психологически. Ще се радвам да чуя различни тълкувания и да ги обсъждаме.

"Животът ми на твоя не прилича
на твоя, когато започнах да те обичам;
неспокоен, тъжен, ...*, и горещ,
и същността ти заживя у мен.
Сравненията ми никак не са крайни -
аз вече нямам пътища и тайни,
достатъчно талант и бесен ритъм,
и няма да опитам пак, не, няма да опитам!"

*Не мога да измисля думичка противоположна на "хлъзгав", ако имате идеи споделете, за да я добавя на мястото на многоточието. Аз разглеждам хлъзгав като синомим на гъвкав, приспособим. И на тези понятия трябва да намерим противоположните.

Радвам се Камино, че си обърнала внимание на този стих и, че си му посветила от времето си.
Само да уточня, че съм използвала думата "дори" , в смисъл, че остава в нас дори и нещо, което не сме харесвали в даден човек. Аз съм изцяло погълната от позитивизъм (не и тогава, разбира се, та кой тийн е в състояние?! ) и по принцип се вглеждам повече в положителните неща, а за негативните мисля доста философски.
В случая много интересно търсиш обратното на "хлъзгав" - интересното за мен е, че ти го приемаш като синоним на гъвкав, приспособим. Напълно съм съгласна, така е, но аз пък "хлъзгав" го виждам малко като измъкващ се, лавиращ. Но това е тук, конкретно за това стихотворение и емоциите, които ми дава лично на мен. Така че за мен първата противоположна дума, която ми дойде на ум е "постоянен" , може въобще да не го виждаш така, не зная.
Както й да е, много е интересно.

"Постоянен" е точното попадение! А също и "праволинеен" като обратно на измъкващ се и лавиращ. Тези две понятия също ми хрумнаха. Но за целите на занятието "хлъзгав и студен" го разглеждам като създание живеещо във водата, а те са изключително гъвкави, приспособими, умеещи да лавират и да се измъкват. Имайки предвид, че живота е произлязал във водата поне на нашата планета, наистина на тези създания са им били нужни такива качества, за да оцелеят. Водата също може да се разглежда като "хлъзгава и студена" в сравнение например със земята, която е твърда.

Сега обаче си задавам въпроса дали "постоянен" би се синхронизирало с "неспокоен"? Обикновено считаме неспокойните хора и за непостоянни. И наистина е така - неспокойни в емоционално отношение, но дали това ги прави и непостоянни по отношение на техните цели, стремежи, амбиции, взаимоотношения?

Много се размислихме, особено аз. Много забавно се получава. Интересен е безпорно въпросът дали "неспокоен" и "постоянен" се синхронизират. Но аз искам да те поведа в една друга посока ако ти хареса, разбира се.
Отново се сещам за първото си разбиране от стиха, може да разгледаме цялото описание: "спокоен, весел, хлъзгав и студен" - за мен това е цялостно определяне на един характер, който е безразличен, безчувствен, неемоционален, така го чувствам аз.
Определяйки го така, може да намерим друга противоположност на "хлъзгав", освен "постоянен". Както ти обясняваш: хлъзгав - вода, тоест нещо, което не може да се закрепи, да се обвърже, да се отдаде(?).
Нещо, което по-добре ще се синхронизира с "неспокоен" ? Значи, както аз го усещам, да е противоположно на "безразличен", например, че ми е най-меката дума, от изредените. "Закрепващ се" не върви , не мога да се сетя.

Знам ли дали и вие ще го почувствате като мен?...


"Животът ми на твоя не прилича,
на твоя, когато /щом/ започнах /открих/, че те обичам;
неспокоен, тъжен, ...*, и горещ,
/тъжен, неспокоен, горещ, примирен/
и същността ти /бавно/ заживя у мен.
Сравненията ми никак не са крайни -
аз вече нямам пътища и тайни,
достатъчно талант и бесен ритъм,
и няма /как/ да опитам пак, не, няма да опитам?!"


Ами, нещо такова ми довя тази вечер...
Бъдете здрави, и обичайте!

Ще ни побърка това стихотворение!!!
Разбирам, че това обръщане е някакъв психологически метод, чета го, много интересно се получава, но същността ми изцяло се бунтува, както когато Камино го "обърна" в началото, а именно фразата "и няма да опитам", а ти си използвала тук поне едно "няма (как) да не опитам".
Защото аз няма как да не опитам пак!
Чудех се дали не може да направим конкурс за противоположност на "хлъзгав", която да приляга за нашите цели. Разбира се този конкурс ще има награден фонд, аз ще го осигуря - когато имам време и най-вече муза, правя страхотни забравени сладки - кошнички.
Та за който измисли, гарантирам, че добре ще си похапне!

Разбира се, че няма да спрем да опитваме, моята същност също се бунтува и отказва да приеме примиренчеството, безсилието и предаването пред лицето на трудностите. Именно за това обърнахме стихотворението, за да "сръчкаме" така да се каже същността си в случай, че по някаква причина се е отказала от силата си и се е предала, защото: "Животът ми на тебе заприлича...". Истинския вариант на стихотворението на мен ми говори че лирическия герой, за когото е написано се е предал. Поетесата ясно изразява това в: "аз още имам пътища и тайни, достатъчно талант и бесен ритъм, за да опитам пак, за да опитам!" Обръщайки на обратно стихотворението ние разгадаваме неговата скрита страна - предаването и безсилието на лирическия герой да се справи с трудностите и неговия отказ да опита отново. Разгневяването и бунта на същността ни срещу безсилието ни върна обратно към истинския вариант на стихотворението и ни показа, че не бива да се отказваме.

Както се казва: "Останалото е поезия"

Ще измислим и противоположно на хлъзгав, може би "твърд", но не в положителния смисъл. Твърд като липса на гъвкавост и умение за приспособяване към нови ситуации и обстоятелства.

"Закостенял", "консервативен"?

"Животът ми на твоя не прилича
на твоя, когато започнах да те обичам;
неспокоен, тъжен, консервиран (закостенял, консервативен) и горещ,
и същността ти заживя у мен.
Сравненията ми никак не са крайни -
аз вече нямам пътища и тайни,
достатъчно талант и бесен ритъм,
и няма да опитам пак, не, няма да опитам!"

Клеман спечели наградата от конкурса сега остава да си определи наградния фонд.

"Животът ми на твоя не прилича,
на твоя, щом открих, че те обичам;
неспокоен, тъжен, предвидим и горещ,
и същността ти бавно заживя у мен.
Сравненията ми никак не са крайни -
аз вече нямам пътища и тайни,
достатъчно талант и бесен ритъм,
и как да не опитам пак, не, няма да опитам?!"

Много добре се е получило!