ТЕМА: Дневници и лексикони

Заклинание

Не отминавай никое "обичам те",
прошепнато от глас, с очи, с мълчание.
То идва от пустинни разстояния
и от ранена светлина изтича.

Не отминавай никое "обичам те",
защото ако то не те намери,
вселената от скръб ще потрепери,
звездите ще помръкнат от обида.

Изостряй своя слух - да го дочуваш,
със всички свои сетива улавяй
блуждаещия знак на всеотдайност...

А ако ехо в теб не се събуди?

Отново се поспри, не отминавай:
да те погледат остави очите,
да те запомнят щедро, до насита,

И после в сънища да те извайват.

Николай Христозов


и нещо закачливо... от Ина Григорова

Травма

Вървяхме и говорехме разумно.
Аз стъпвах твърдо, равно по земята,
усмивката ми - като ръкостискане,
и в думите далеч те превъзхождах.
Но строгото ми токче се подхлъзна,
тогава ти през кръста ме прихвана
и ей така, с един - единствен жест,
с една ръка
ме понижи в жена.

Приказка

Изгубих те, преди да те намеря.
Едва родено всичко загорча
и думите ни станаха студени,
......лишени от черти, и светлина.

Но ти остави в тръпните ми длани,
предчувствия за птици и звезди,
и всички не мечтани и мечтани,
от мен посоки, и далечини.

И търся неродената ти ласка
в очите, на догарящия ден.
Вървя, и ми е хубаво и тъжно,
като във приказка на Андерсен.

Иванка Миклович

И на мен днес ми попадна страхотен материал за Лексикон, но нямам много време да набирам прелестни страници за Единствения и Сърцето! Отивам да чета Евтушенко в оригинал... Някой друг път в Шехеразада може би!

Поздравявам...себе си! Тук поне в лексикона мога да си бъда просто Юли.

Три от най-любимите песни на моята майка, мир на праха и.

Меричка намери тази песен, да си я припомним. Много е хубава!

От както свят светува Мъжете-Вятър повалят Мъжете-Клен, а Жените-Брезички седят безучастни. Макар и добре да знаят, наблюдавайки съдбата на други брезички, че рано или късно в буйния си и неубуздан гняв Вятъра ще повали и нея. И какво трябва да се направи? Разбира се Брезичката трябва да се превърне в нещо друго, например Скала и да обуздава Вятъра. Тогава обаче Клена няма да я обича, защото тя няма да е нежна, кротка и беззащитна Брезичка. Клена може би ще си хареса някоя Теменужка и те ще бъдат много щастливи.

А какво ще стане с Вятъра и Скалата? Допишете приказката...



Аз моя сценарии го написах в "Две борсалино в нощта"

Предлагам ви два варианта на песента Je vais t'aimer. На френски и на руски. Изберете си от кой ще преведете. Не намерих хубав превод в нета на български, така че се постарайте да адаптирате текста възможно по-добре. Под "по-добре" аз разбирам, когато чета превода да чувствам същата емоция, която е предадена от оригинала, а не да звучи "дървено".

Je vais t'aimer

À faire pâlir tous les Marquis de Sade,
À faire rougir les putains de la rade,
À faire crier grâce à tous les échos,
À faire trembler les murs de Jéricho,
Je vais t'aimer.

À faire flamber des enfers dans tes yeux,
À faire jurer tous les tonnerres de Dieu,
À faire dresser tes seins et tous les Saints,
À faire prier et supplier nos mains,
Je vais t'aimer.

Je vais t'aimer
Comme on ne t'a jamais aimée.
Je vais t'aimer
Plus loin que tes rêves ont imaginé.
Je vais t'aimer. Je vais t'aimer.

Je vais t'aimer
Comme personne n'a osé t'aimer.
Je vais t'aimer
Comme j'aurai tellement aimé être aimé.
Je vais t'aimer. Je vais t'aimer.

À faire vieillir, à faire blanchir la nuit,
À faire brûler la lumière jusqu'au jour
À la passion et jusqu'à la folie,
Je vais t'aimer, je vais t'aimer d'amour.

À faire cerner à faire fermer nos yeux,
À faire souffrir à faire mourir nos corps,
À faire voler nos âmes aux septièmes cieux,
À se croire morts et faire l'amour encore,
Je vais t'aimer.

Je vais t'aimer
Comme on ne t'a jamais aimée.
Je vais t'aimer
Plus loin que tes rêves ont imaginé.
Je vais t'aimer. Je vais t'aimer.

Je vais t'aimer
Comme personne n'a osé t'aimer.
Je vais t'aimer
Comme j'aurai tellement aimé être aimé.
Je vais t'aimer. Je vais t'aimer.


...................

Я буду любить тебя

Так что побледнеет Маркиз де Сад,
Так что покраснеют придорожные путаны,
Так что в ответ закричат эхо,
Так что затрясутся стены Иерихона,

Так что запылает ад в твоих глазах,
Так что разразятся все Божьи громы,
Так что возвысится твоя грудь, как все святые,
Так что наши руки будут просить и умолять,
Я буду любить тебя.

Я буду любить тебя,
Как никто никогда не любил тебя.
Я буду любить тебя,
Как ты не можешь даже мечтать,
Я буду любить тебя. Я буду любить тебя.

Я буду любить тебя,
Как никто не осмеливался тебя любить.
Я буду любить тебя,
Так как я хотел бы быть любимым.
Я буду любить тебя. Я буду любить тебя.

Так что поседеет и постареет ночь,
Так что будет пылать свет до дня,
А страсть до безумия,
Я буду любить тебя. Я буду любить тебя с любовью.

Так что закружатся и закроются наши глаза,
Так что наши тела будут страдать и умирать,
Так что наши души улетят на седьмое небо,
Думая, что умерли, но продолжая заниматься любовью,
Я буду любить тебя.

Я буду любить тебя,
Как никто никогда не любил тебя.
Я буду любить тебя,
Как ты не можешь даже мечтать,
Я буду любить тебя. Я буду любить тебя.

Я буду любить тебя,
Как никто не осмеливался тебя любить.
Я буду любить тебя,
Так как я хотел бы быть любимым.
Я буду любить тебя. Я буду любить тебя.

Песента наистина е много красива и предизвиква силни емоции. Текста е поетичен и доста труден за превеждане. Може би заради това не са се намерили сериозни преводачи. Според мен хубав превод ще успее да направи човек който обича поезията и владее френски език. Доста трудна задача, но пък е голямо предизвикателство.

Ще се радвам ако се предложат няколко превода. Ако се вдъхновя ще опитам ...

Това е моя превод, който не е точно превод, а преразказ на песента. Защото в него има неща, които не се съдържат в оригинала, а са мои, добавени. Написах го така, че да предам възможно най - точно това, което чувствам като емоция слушайки песента. Надявам се да не ви звучи "дървено", защото аз съм вложила много чувство в преразказа. И дано преводачите,които четем, защото ние не четем автори, а преводачи, да не правят като мен - да преразказват книгите, които превеждат.



Je vais t'aimer - преразказ

Хареса ми, защото е изграден по много ефирен начин. Но по мое мнение е дори по - радикален ако се сравнява с истинския - френския - текст. Благодаря за чувството, което създаваш!!!

Благодаря ти за мнението и оценката.

Мисля, че нарочно употребяваш думата "ефирен" , за да предизвикаш литературен размисъл в мен и може би дискусия

Възможни значения на "ефирен" са: въздушен, лек, ведър, прозрачен, безплътен, изтънчен.

Всичко, което моя преразказ не е. Той е противоположното: земен, тежък, мрачен, непрозрачен, плътен, и малко брутален. При всички случай е радикален, както казваш: краен, най-силен и действен, засягащ основата на нещата, коренен, дълбок, решителен, окончателен, цялостен.

И противоположното - либерален: демократичен, свободомислещ, прогресивен, напредничав, свободолюбив, свободен, толерантен, търпелив.


Очевидно става въпрос за мъж, да! Тоест този, който е предизвикал:
Не бих могла да го създам сама, както знаеш.

Ехее колко вода изтече от миналата година, горе долу по това време, когато съм правила преразказа на "Je vais t'aimer". Човек ври и кипи в някакви емоции, страсти и любови и когато мине време и се върне назад, всичко е някак си странно, променено...Човек въздъхва и си казва: "Ех, колко много съм го обичала...с мен ли се е случило всичко това?" И изпитва някаква тъга и празнота.

Искам друго да си запиша тук във виртуалния дневник. Калко опасна може да бъде планината и как тя става такава за много кратко време. Вървиш си и всичко е наред и за няма и 1 час нещата се променят. Днес казаха, че времето ще е хубаво и слънчево и аз тръгнах към Витоша. Още от сутринта и в София нямаше слънце, но си казах, че по-късно ще изгрее. На Витоша уж всичко си беше наред макар и облачно, става за разходка. До един момент, в който температурите изведнъж паднаха и се спусна такава мъгла, че трудно се виждаше. В началото ми беше интересно стана някак си мистично и магьосническо с тази мъгла обхванала дърветата, земята...Друга реалност. Седнах да си почина на един камък и да разглеждам новата горска обстановка. Както си седях от мъглата изникна един възрастен човек - стар планинар, така си помислих за него. Спря се при мен поздравихме се и той казва:

" - Защо не хвърлите якето? Той свалил неговото, метнал го през раницата и само по една бархетна ризка. Аз му отговорих, че не ми е толкова топло, за да ходя без яке. И той ми обяснява: - "Когато съблечете якето ще започне естествен процес на терморегулация, температурата на тялото ви ще се регулира естествено и ще се нагоди към температурата извън вас. Ще ходите по-дълго време без да се изморите. Съблечете това яке."

И си отмина по пътя.

Аз се чудих, чудих и реших да го послушам. Аз слушам възрастните хора над 70 години (под тази възраст са младежи и девойки - набори и не ги слушам ), колкото и арогантна и самонадеяна да изглеждам, тоест човек, който знае всичко и няма нужда от напътствия. Та съблякох аз якето и така в големия студ, който настана и в гъстата мъгла спуснала се незнайно от къде стигнах благополучно до място с хора - Златните мостове. Хора силно казано, защото такива почти нямаше. Там хапнах и реших да не рискувам повече с тази мъгла, като се връщам обратно пеша, както правя винаги. Ами да си хвана маршрутката. Прибрах се в София нито студ, нито мъгла.

Такива ми ти работи.

Kamino писа:
Не запълвай тази празнота с омраза и жестокост, дори и човека да го заслужава, това би било най-лесния път и най-лошия.

Имам статия "Трансформация на отрицателни емоции в здраве и жизненост" В нея казвам, че енергията или понеже сме на индианска тематика - Силата, която поражда омразата и любовта е една и съща и само мозъка, ума е този, който поставя етикет с едното или другото чувство. Когато етикета е поставен ние се изпълваме и със съответната емоция на гняв или на желание (сексуално, защото тук говорим за отношения между мъж и жена). Омразата и любовта са чувства, а гнева и желанието са емоции. Чувствата са трайни, докато емоциите се появяват и изчезват, появяват и изчезват, в зависимост от стимулите-чувства. Теоретически звучи просто, практически изпитваме неща, които са трудно овладяеми. Има една английска поговорка свързана с правенето на секс в английското аристократично семейство. Англичаните, както знаете се считат за аристократи (и наистина са!). Дори и клошарите им са аристократи. Англичаните са също така и много студени и безчувствени хора, от което следва, че и секса им е студен, безстрастен и скучен. Та в англ. поговорка съвета е към съпругата в английското фригидно семейство и той е:


В този смисъл и аз смятам да мисля за по-важни неща от моите чувства и емоции. По-важните неща са, че все още сме ноември - месеца на Индианското наследство, култура, традиции и духовност. Хората отвъд Голямата вода продължават да празнуват, да се веселят, да се образоват, да отдават почит на индианските предци, духове, божества и т.н. В индианската култура е била проливана много кръв - от индианци и от неиндианци. Тоест тя е изпълнена и препълнена с омраза и жестокост. Но освен това в нея се съдържа и много любов, радост и човечност. Въпроса е кой вълк ще нахраним, както в онази черокска притча за двата вълка.

И така да си гледаме нашата работа и да си я вършим достойно и почтено.

Животът преди Промяната

Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора.
Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче.
Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.
Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.
Да пишеш писма на руско другарче.
Да идеш на градска баня.

Да носиш лентите във фотото да ти ги проявяват и после да чакаш да си вземеш снимките, за да ги видиш за пръв път.
Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс.

Да си оплетеш блуза по образец от списание Бурда.
Да бързаш да се прибереш, защото ще ти “звъннат”.
Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една от шест.
Да вариш прясното мляко след като го купиш, защото ще вкисне.

Да отключвиш с ключа, както ти е на врата.
“На ти две лукчета, че нямам да ти върна.”
Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.
Да си абониран за Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели, Септемврийче…

Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и след това да пуснеш монетка 1 стотинка, за да тръгне.
Да сложиш индиго м/у два листа и да напишеш доклад по биология в 2 екземпляра.
Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени престилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета, тип ” голям пипит”.
Да пушиш в самолет.

Да пиеш кафе смляно лично от теб с ръчна кафемелачка.
Да се вълнуваш, когато “пуснат” нещо в магазина.
Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, защото няма Гугъл.

Да си разменяте подаръци в училище за Нова година – старателно надписани книги и грамофонни плочи.
Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря, а не защото е тъмно или страшно.

Да ходиш до ”Домашни потреби” за тиган, до ”Плод-зелечук” за чушки и домати, до ”Млад техник” за детски играчки, до ”Битовия комбинат” за …
Да си купуваш плочи с музика.
Да сменяш ремъка на касетофона.
Да бъркаш нескафе със захар и лъжичка докато направи пяна, за да стане фрапе.
Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци.
Да играеш на ръбче /без да мине никаква кола покрай теб/.

Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш.
Да си дадеш чорапогащника на ‘ловим бримки’.
Да си вариш домашна кола-маска.
Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си.
Да гледаш на черно-бял телевизор “Студио Х” всяка събота, след 23.30 часа.
Да скачаш на ластик на улицата пред блока.

Да участваш в Ленински съботник.
Да гледаш в неделя сутрин “Бързи, смели, сръчни”.
Да познаваш мириса на “Кореком”.
Да цъкаш пред величието на новия Москвич.
Да се съберете родата на копане или бране на царевица или грозде.
Да печеш чушки на чушкопек на терасата и да се питате с приятелката ти от 2 етаж коя колко има още да пече.

Най-големият магазин, който си виждал да са централните хали.
Да разлистваш Некерман и да му се взираш с влажни очи.
Да си правиш захарна вода за косата, вместо гел.
Да се подредите всички от семейството за банани на Нова Година и да се правите, че не се познавате.
Да си шиеш разни дрехи, когато те поканят на сватба, банкет или друго събитие, за да си по-модерен.
Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено.

Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза подредба на кубчето на Рубик.
Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско поръчение през лятото.
Да те гледат кисели продавачки, а ти да се отнасяш с тях като с богини.
Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.

Да си мечтаеш за “ходеща кукла” от СССР.
Да отидеш на истинско изпращане на войник.
Да чакаш с нетърпение Дядо Мраз на Нова година, да се чудиш какво ще ти донесе и още преди да е дошъл, да откриеш подаръка в гардероба, прилежно скрит из дрехите.

Да се возиш в автобуса с билетче от 6 стотинки.
Да купуваш бира и да вдигаш всяка бутилка, за да провериш дали няма утайка, като избираш само зелени или само кафеви бутилки.
Да носиш пръстенчета, направени от обвиката на бонбони Лакта.
Да си опечеш филийка на печка с дърва или на котлона, вместо на тостер.
Да увиваш чужда книга, взета назаем, с вестникарска хартия, за да не се повреди.

Да влезеш в супера, а там да има само сол и оцет.
Да стоите до тъмно с децата на вън и да си разказвате страшни истории за извънземни. След това се изпращате взаимно, защото си умирате от страх.
Да звъниш на телефон 177, предшественик на чатрумовете. Включваш се в конферентен разговор с още n на брой хора, ако някой ти допадне - разменяте си телефоните и си звъните.

Да заминеш на море с руло тоалетна хартия в багажа.
Всеки възрастен, познат или не, да може да ти плесне един зад врата или да ти издърпа ухото, ако си направил нещо нередно, а майка ти не само няма да се възмути, че някой е пипнал безценното й чадо, което се държи като диване, ами и ще им благодари и после сама ще ти плесне един зад врата и ще ти издърпа ушите…

Да си купиш половинка хляб за 15 ст.
Преди филмите да има преглед със сериозен чичко, който да ти обясни какво ще видиш и как трябва да го разбереш.
Да ядеш луканка по празници.
Да си носиш стотинките в кожено портмоненце на врата.
Да си прибираш ключа на връв под блузата, за да не ти го снимат от самолет и после да влязат у вас.

Да слушаш всеки следобед нивото на река Дунав в сантиметри.
Да нямаш видео, да слушаш филма, преразказан от приятел, който го е чул от приятел, а после да го преразкажеш толкова подробно и цветно на друг, все едно си го видял сам.
Да идеш в чужбина точно след падането на режима и всичко, което да можеш да напишеш в картичката до близките да е ‘Тук магазините са пълни!’, от което майка ти да умре от срам.

Майка ти да донесе огромен чувал със соц дамски превръзки, на които лепилото не им държи даже предпазната лента, и вкъщи да настъпи небивала веселба, защото сте три жени, а лигнинът е неудобна работа.
Да има само два канала на телевизията: Първа програма - работи от сутринта до 12, завършва с химна; Втора програма - работи от 5 следобяд до 9-10 вечерта.
Да си “дежурен” до вратата на класната стая и да викаш “Клас стани! Клас мирно!”

Да си простират съседите от първите етажи прането на онези простори, дето бяха поставени пред всеки блок. Гащи, чорапи, гащи, чорапи, потник.
Да си купиш еспадрили и да им слагаш подметки при обущаря.
Да се прибереш вечер и ако вашите ги няма, да тръгнеш да си търсиш в съседите, ако не ги намериш, да ги изчакаш у тях.