ТЕМА: Дневници и лексикони

Моля, никой да не приема картинката лично! Това е еманация на психологическото айкидо, което практикувам!

Страхлива, нерешителна, объркана; започваща отначало, с малко информация и малко помощ и без притеснения; нещастна, потисната; доволна от себе си, харесваща се, уверена; /само/критично настроена, уязвена, уязвяваща,; уязвена положително - осъзната и неболезнена уязвимост; усмихната, любезна, приятелски настроена ...

n_hope написа:
Обещаните снимки от терасата, за сега съм извадила само любимите кактуси и бамбука и то за през деня, довечера ще ги прибера, студено е още нощем. Освен кактусите (да не ми ги урочасате ) ще видите и двата аквариума с мидички, камъчета и охлюви, които в момента не са пълни с вода. Има една зелена жабка и кокосовия орех. В дъното се вижда букет от изсушени някакви декорации, купих го не съм го изработвала аз. Но е добра идея и човек може да се потруди да изработи и сам. Иначе като имам гости този панаир се разтурва, по разбираеми причини някъде трябва да се сервират чинии, чаши и вилици. Дивата лоза, която се увива около останалата част на терасата не съм я снимала, защото още няма дори и пъпки и седят едни пръчки - нищо интересно.

Добре, добре, фейо на приказките и цветята! И заради картинката /аватара/ те виждам, като фея!

Един твърде симпатичен джентълмен, от Фейсбук, който ме очарова с подарък за Цветница вдъхнови написването на това кратко стихотворение, което споделям с вас, с тези, които още не са се присъединили към страниците ни в тази социална мрежа.

Самураят

Мъжествен и нежен
топъл и прям
и човечен
със смело сърце,
с очи на момче
със силния дух,
с меч в ръце...
ще брани честта си,
дори прекършен на две

Юлияна Шапкарова

Попаднах на един известен художник - Иван Константинович Айвазовски (рождено има Ованес Айвазян)руски художник от арменски произход, известен с морските си пейзажи. Роден е на 29 юли 1817 г. във Феодосия — днес украинско пристанище на Кримския полуостров. Харесах много една от неговите картини - Девети вал. Мисля, че тя чудесно приляга като илюстрация към моето стихотворение "Коприва", което написах не без малкото вдъхновение на Мери Кондова и нейната "Девета вълна". Нека да се насладим заедно на картината и може би да коментираме.





Коприва

"Попитах те – „А след деветата вълна
какво остава от вълнолома, от брега?”"

А той отвърна
след деветата вълна
остава празнота
и брегове помете
пороя.....
След девет езера
в мрака на нощта
коприва-дива
обгражда пещера
с девет порти
поглъща ги мъгла.
Последвай ме
сред тази пустош
за мен коприва набери
и ризница
за войн ми изплети
и таз магия всеотдайна
от плещите ми ще свали
прокоба тлееща в тайна.
Избери!
Ако ли смелост,
сила нямаш ти
тогава тичай, бягай
Забрави!

По мотиви от Деветата вълна (Марияна Кондова)

Ще изровя къде бях написала и аз нещо за копривата... Много е подходящо за темата. А руските художници едва ли са само моя слабост, ето и Юли се запали!

Силни думи...Предизвикват размисъл. Но дали не ни интересува?

"Не ме интересува как си изкарваш прехраната. Искам да знам за какво те боли и дали имаш смелостта да мечтаеш за реализирането на съкровените си копнежи.

Не ме интересува на каква възраст си. Искам да знам дали ще рискуваш да изглеждаш като глупак заради любовта, заради мечтите си и заради приключението да бъдеш жив.

Не ме интересува кои планети са в квадратура с луната ти... Искам да знам дали си достигнал до центъра на собствената си скръб и дали предателствата са те отворили или са те накарали да се свиеш поради страх от още болка!

Искам да знам дали можеш да поседиш с мъката, моя или твоя, без да понечиш да я криеш, намаляваш, оправяш.

Искам да знам дали можеш да живееш с радостта, моя или твоя, дали можеш да танцуваш диво и да позволиш на екстаза да те изпълни от главата до петите, без да ни предупреждаваш да внимаваме, да бъдем разумни и да помним ограниченията на човешката си същност.

Не ме интересува дали историята, която разказваш, е вярна. Искам да знам дали си готов да разочароваш другия, за да останеш верен на себе си; дали можеш да понесеш обвинението в предателство и да не предадеш душата си; дали можеш да бъдеш вероломен и затова - заслужаващ доверие.

Искам да знам дали можеш да виждаш красотата - дори когато не е красиво всеки ден - и дали си способен да се ръководиш от нея.

Искам да знам дали можеш да живееш с провала, твой или мой, и отново да застанеш на ръба на езерото и да извикаш към сребърната месечина "да!"

Не ме интересува къде живееш и колко пари имаш. Искам да знам дали можеш да станеш след изпълнена с мъка и отчаяние нощ - изтощен и смачкан, и да направиш необходимото за децата си.

Не ме интересува кого познаваш и как си стигнал дотук. Искам да знам дали ще влезеш с мен в огъня, без да отскочиш назад.

Не ме интересува къде, какво и с кого си учил. Искам да знам кое те поддържа отвътре, когато всичко останало се разпада.

Иска да знам дали можеш да останеш сам със себе си и дали наистина харесваш компанията си в празните моменти..."

Откъс от книгата на Орая "Поканата"
Превод: Станислава Миланова
Публикувано във ФБ от моя приятел Миро Митев

Ето, така и ние се запознахме... на фона на този прекрасен текст, както и на нещо, дето ми изпрати Vetrim /сталкер/! За жалост виждам, че не си е подновил регистрацията тук!

Мечтая

Мечтая за свят където хората няма да се подминават като непознати...

Мечтая за свят където ще се срещат и на лицата им ще изгрява усмивка, а очите им ще светят...

Мечтая за свят където да правиш добро не е похвално, нито е рядкост, нито е обсъждано, а е просто НОРМАЛНО.

Мечтая за свят където хората ще си подават ръце за помощ дори ако са непознати, камо ли ако са близки.

Мечтая за свят където да бъдеш себе си няма да е изключение от правилото, което е да се придържаш към масата, да споделяш масовото съзнание, по-точно несъзнание и неосъзнатост.

Мечтая за свят където всеки ще бъде отделна Вселена, индивидуалност и това ще се уважава. Където всеки ще бъде различен, уникален, експресивен. Където това няма да го отделя от света, а ще го прави ЕДНО с всичко останало.

Мечтая за свят където мечтите са възможни и осъществими. Където потенциала на човека е разгърнат. Където невъзможното e повече от възможно. Където да постигаш целите си ще бъде по-лесно отколкото да останеш просто един от тълпата. Където като си представиш нещо в съзнанието си, то ще се сбъдва наистина, защото силата на човешката мисъл гради света около нас и реалността като цяло.

Мечтая за свят където хора, животни и природа ще живеят в хармония, където няма да има унищожаване и убийства, където Любовта ще е висш закон и идеал, към който всички ще се придържат. Където животните ще бъдат наши приятели, а няма да служат за храна и облекло. Където планетата Земя ще бъде почитана с уважение и преклонение.

Мечтая за свят където всички ще се обичаме по равно, ще се ценим по равно, ще си помагаме по равно, ще бъдем РАВНИ.

Мечтая за свят където няма да има злоба, завист, омраза, невежество. Където законите на Вселената са добре разбирани и добре следвани и страданието ще се приема като нормален урок за научаване. И хората няма да се вживяват в драмите си.

Мечтая за свят където законите на Духа са висш идеал. Където всеки ще живее в хармония със себе си, с околните, с природата и ще следва интуицията си, а не нагоните си.

Мечтая за свят където човека няма да гледа на себе си като на животно и да се сравнява с животните, а ще гледа на себе си като нещо уникално, нещо завършено, нещо себереализиращо се.

Мечтая за свят където Духовното ще бъде преди материалното, Небесното преди земното, Скритото преди явното, Светлото преди тъмното, Вътрешното преди външното. Любовта ще е над всичко!

Мечтая за свят където ще мога да се разхождам без да крия коя съм, каква съм, от какво се интересувам, за какво мечтая... Без да ме е срам в какво вярвам и какво следвам, нито как живея.

Мечтая за свят където ще мога да се смея свободно, да избирам свободно, да обичам свободно, да се изразявам свободно, да вярвам свободно, да живея свободна.

Мечтая за свят където хора и други видими и невидими същности от цялата Вселена ще комуникират без проблеми. Където ще имаме връзка с останалия живот във Вселената, без страх, без слабост, без агресия. Просто ще обменяме знания и Любов и ще живеем в съзвучие с вибрациите на Вечността.

Мечтая за свят където мога да изляза и да кажа мечтите си на всеослушание и те да бъдат приети с усмивка и прегръдка, а не с надсмешка и подигравка.

Мечтая да живея не в този свят, а в света може би след 100-150 години, защото знам че тогава нещата ще бъдат много по-различни, а обръщайки се назад, сегашното време ще ни се струва далечен тъмен спомен.

Избирам да вярвам, че идва Нов свят с нови висши идеали.

Стефи Божилова

А това стихотворение е истинска ценност от моя стар, книжен, ученически лексикон. Мери и останалите момичета, помните ли го?
*****

Вълните на морето са жени,
избягали от къщите-окови.
Ела,една вълна сама стани...,
сестра на вятъра бъди отново.

Ела,сред най-дълбокото иди,
при царството на тъмните стихии.
Била ли си обичана преди-
едва сега ще можеш да откриеш.

Страхливия ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен,
безсилния ще плаче от тъга,
а истинския сам ще те намери.

Ще иска той с прегръдка да те спре,
но ти не се завръщай,нито спирай.
Вълната е вълна насред море.
А тръгне ли към плиткото-умира.

Евтим Евтимов



Страхливия ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен,
безсилния ще плаче от тъга,
а истинския сам ще те намери.

За сетен път се убеждавам , че всичко в живота ни е на кантар. И доброто, и лошото се борят за превес, а докато това се случва намираме баланса. Но няма как да напуснем везната.
Вече знам, че след поредното разочарование ще дойде радостна вест; след предателството ще срещна човечността; след лъжата ще открия истината… И няма как да бъде другояче. Трудно е да поемаме ударите на съдбата, особено ритниците от близки хора, но всяка затръшната врата отваря нова. Понякога търсим утеха при един, а най-неочаквано я откриваме при друг. Случва се да ни откажат помощ там, където я очакваме, но тя пак идва при нас от там, където не сме очаквали. Така разбираме на кого всъщност можем да разчитаме и кой ще ни обърне гръб при първа възможност; кой е истинският приятел и кой е лицемера; кой се радва на успехите ни и споделя болката ни и кой просто ни завижда… Понякога се обръщаме към някого за съвет и получаваме плесница. И докато се чудиш защо точно на теб ти се случва това, изненадващо получаваш най-прекрасните божури от друг. И знаеш, че си на прав път. Защото си се научил да бъдеш добър без да очакваш нещо в замяна, състрадателен си към човешката болка, не злорадстваш, научил си се да прощаваш и най-важното- умееш да обичаш и да се раздаваш безкористно. Няма от какво да се страхуваш. Не се връщай при затворената врата - там не е твоето място. Уважението към другите е точно толкова важно, колкото и себе уважението. Колко пъти сме тровили душата си, подлагайки я на неравностойни експерименти? Сами се навираме между шамарите, а не поглеждаме към градината с рози. Изборът е само наш. Бихме могли да останем при тиранина, който ни манипулира, тормози и травмира от криворазбрана носталгия, но бихме могли и да прегърнем новото, непознатото, хубавото. Това, което кара душата ни да лети, да се чувства значима и обичана. Тя сама намира пътя, дори когато ние се лутаме в неведение. Душата умело различава доброто от злото, истината от фалша… Само трябва да се вслушаме в нея. И да й позволим да ни покаже светлината.

Янка Иванова

Какво ли е добре да си спестя -
жарава в плена на страстта?
Несъвършени, с грим, слова?
Не бих спестила изворна вода...
Навярно по добре е да те сричам,
далече си, но още те обичам!

Да си честитим, и да споделим с любимия човек!
Това е важно в този "електронен" век!

Харесваш ми така

Харесваш ми така
облякла мой пуловер
по турски седнала на пода
като синя нощна лампа
...насред таз панелна пустош
в която само ти си дом.

Тони Теллалов

Моето сбогуване със старата версия на Сексология и природа на човека, бе много емоционално и сега когато пиша тази тема, отново ми се насълзяват очите от смесени чувства. От една страна е радостта от многото възможности, които дава по-високата версия, задоволството от хубавия дизайн, който успяхме да постигнем в един шаблон с множество графични елементи. Изобщо амбициозна задача, която решихме успешно. От друга страна е носталгията и спомените свързани със старата версия, а спомените не са никак малко. Както казва един познат: "Когато остареем ще ни останат само спомените, така че да натрупаме колкото се може повече."

Тази тема я пиша отново, защото снощи имаше проблем с дългите теми във форума и по време на отстраняването му тя се загуби, заедно с отговора на Найди, за което и се извинявам. Второто написване обаче има своето основание, защото в първата чернова на темата забравих да допълня нещо, което считам за важно.

За една жена е важно да чувства, че е обгрижвана, че за нея се грижи добър, почтен и сериозен джентълмен. А това е мили момичета, което MasterGo прави за нас, така че нека му отдадем заслуженото внимание и уважение, за грижите, които полага и за всичката работа, която свърши. Неговата сериозност, заангажираност, отговорност към поетите ангажименти е нещо рядко срещано днес, както при мъжете, така и при жените, за това такива качества трябва да се забелязват, да се поощряват и да се ценят.

Нека за него да бъде поздрава с песента на Уитни Хюстън "Бодигард". Една изключително достойна и мъжка, самоотвержена професия.



"Един истински мъж, тръгнал напред
С увереност в правотата си,
Е непобедим.

Пътят на телоохранителя е път на смъртта."
Миямото Мусаши