Добре дошли, Гост
Username: Парола: Запомни ме

ТЕМА: Самотата, като начин на живот

Самотата, като начин на живот 23 Ян 2010 15:43 #1158

  • Надя
  • Надя's Avatar
Иска ми се да дискутираме по тази тема. Защото това, което чух по една телевизия, че много от нас се чувстват самотни, ме уплаши! А и не мисля, че е точно така. Но разбира се, зависи всеки как разбира самотата и какво влага в нея. И правим ли разлика между самота и самотност. И защо се чувстваме така?!...
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг:Самотата, като начин на живот 23 Ян 2010 16:18 #1161

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Имам чести случай в които умишлено търся уединението. Така съм устроена като характер. Мисля, че в тези случаи, когато човек иска да се усамоти, да остане на саме със себе си можем да говорим за самотност, а не за самота. Самотата е наложено ни състояние, което ние не искаме, не ни прави да се чувстваме добре, страдаме от това. Самотността или усамотението е присъщо на интровертните хора, които прекарват приятни мигове на почивка, размисъл, четене на книги, разходки и всякакви други занимания без да се нуждаят непременно от чужда компания. Усамотението не им пречи или конкретно при мен то ме успокоява, помага ми да се концентрирам върху нещо, което считам за важно и сериозно, това е също и вид пълноценна почивка. Аз например не бих могла да си представя за себе си живот, в който през по-голямата част от денонощието съм заобиколена от много хора, от шумни компании, купони, бясно препускане от заведение на заведение, това би ме извадило извън релси и равновесие за дълъг период от време. Напротив съвсем спокойно и удовлетворително би ми подействала представата за спокойни вечери с любим роман или научен труд в ръка, с аромата на свещи и индийски пръчици или гледането на приятен филм по телевизията, слушането на любима класическа музика, решаването на кръстословица, писането на поезия или разказ...роман. Или пък приятна вечеря с любим човек на любимата ми тераса през пролетно-есенно-летния сезон (тогава е прекрасна с всичките ми цветя навън, масичката и столчетата, разбира се свещите и индийските пръчици), спокоен разговор и романтично общуване, разходка в парка. Това, което искам да кажа е че разбирането на повечето хора за самота за мен е приятно и спокойно изкарване на свободното време, в което не ми липсват контактите и интензивното общуване, а напротив почивам си и презареждам батериите. С едно изречение може да се каже, че според общоприетите стандарти аз съм самотник, който харесва самотата или самотността, тя не ми пречи и не смущава равновесието ми.
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг:Самотата, като начин на живот 24 Ян 2010 12:11 #1164

  • Надя
  • Надя's Avatar
Прочетох материала на naia за сродните души, прочетох статията за любовната игра, прочетох и темата на Кamino за Девет седмици и половина1. Благодаря и, че сподели нещо толкова лично и че така се е родил сайтът Сексология и приро-да на човека, който е толкова интересен! Чела съм и страхотните нежно-еро-тични стихотворения на Merichka /дано да има още!/. И в мен се сблъскаха различни, разпилени мисли и чувства...
Реших да споделя следното ...Говори се и се пише за това как мъжът е ловец по природа, а жената отговаря за домашния уют и емоционалната атмосфера. Нагласа, останала още от пра-пра-пра...прадедите ни. Когато мъжете са ходили на лов, а жените са оставали в коли-бите, за да се грижат за огъня, гозбата и децата. И как доста векове след това мъжът се е грижил за външната страна на живота - финанси, материалното - а жената отново е отговаряла за дома - в битово и емоционално отношение - за грижите и възпитанието на децата. Социално-семейните и емоционални роли са били ясни. При това хората често са се женили не за този, който им е на сърце, а за този,който родителите определят - независимо дали са по-заможни или бедни.
Едва от около 70-80 г. насам хората започнали да се събират по любов. Социалните роли са се поизменили, но проблемът идва, според мен от емоционалните. Все още в колективно несъзнаванато /специалистите ще ме извинят, ако съм написала глупост, все пак лаик съм/, битува идеята за мъжа ловец и жената, която трябва да бъде ухажвана, предразполагана, превземана. Говори се и се пише и виждаме изнежването на мъже, омъжествяването на жени и как са се променили нещата в материално-социално-битово отношение. В същност ролите на жените не са се изменили, само е прибавена още една - тази на професионалистката. А мъжете ... мъжете е нужно да се справят емоционално с тази роля на жената. Преди е било ясно - интелигентна, неинтелигентна, знаеща, можеща няма значение, жената ще ражда деца и ще остане в къщи да ги отгледа и възпита и да се грижи за дома. Мъжът изнася тежесттта на външната част, на съприкосновението, сблъсъка със света извън дома. Сега, когато и жената се изправя срещу предизвика-телствата на външния свят /извинявайте за безумното клише!:)/, се налага да поема и въплъти в себе си част от мъжката енергия и борбеност. Както и мъжът да се обърне към вътрешната си част, към чувствата и емоциите. А тези превъплъщения дали ще се нарекат анимус и анима, дали вътрешен мъж и вътрешна жена, няма значение. Въпросът е, че в психическо и емоционално отношение ние сме си цели,с всичките емоционлани и социални роли; така сме се родили. Вярно има физически дадености!
Но си имаме вътрешна сродна душа. Душата ни е цяла, само е нужно да се докоснем до нея, да потърсим целостта в нас. Изразът "и от сянката си се страхува" не е случаен! И неслучайно специалистите говорят и пишат за сенките в нас, за тъмната ни страна! Много точно показва, че сме се отказали от целостта си. Затова бродим из света в постоянно търсене на сродна душа и колкото повече срещаме "сродни", толкова повече се чувстваме самотни. А въпросът е да съберем своята душа, отново да я направим цяла. И ще се радваме и ще тъгуваме, и ще сме на върха на щастието, и в дълбините на отчаянието; и нервни и изплашени, и спокойни и уравновесени! Но ще бъдем цели! И тогава ще срещнем друга цяла душа със своите възходи и спадове, равнини и неравности; своите цикли. И тази среща ще бъде чудесна, защото и двете души са цели и са познали различни състояния.И затова знаят как да общуват, как да си помогнат, как да са заедно! И дребните фините отношения ще са истински и подпомагат цялостното удовлетворение, включително и сексуалното - независимо дали с дълбока и цялостна любовна игра или по-кратка. Това не е важно - душата знае и познава много неща и състояния, важното е, че е цяла и цялостно и пълноценно се отдава на друга, чрез тялото.
Накрая искам да спомена, че поетически, мислите ми и чувствата са много по-точно изразени в стихотворението "Само от любов" от втората книга на Хорхе Букай.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг:Самотата, като начин на живот 28 Ян 2010 19:50 #1202

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Когато човек е насаме със себе си, в тишината на снежната, зимна януарска вечер, с ароматна цигара, димяща в пепелника (може би вече трябваше да съм си купила лула, нали съм писател, а писателите пушат лули, освен това останах крайно учудена колко много жени пушат лула :) и чаша малък коняк за загряване в истинска стилна конячена чаша, за да може да се усеща правилно напитката първо с обонянието, а после с небцето и езика, ражда идеи, които не биха се родили в една купонджийска среда, дискотека и механа (не че не харесвам до крайност механите, просто ме изморяват до крайност). Идеята, която ми хрумна е за отделен сайт посветен на книгата "Есенни огньове". Ще махна всичките произведения мои от Шехеразада и ще публикувам някои от тях в новия сайт. Ще запазя и всечки коментари на читатели, потребители и почитатели може би в отделна категория в новия сайт. Ще го направя красиво и стилно както винаги. Мисля, че ще ви хареса, засега обмислям, но в момента, в който реализирам идеята веднага ще ви осводомя.

P.S. Не приемам критики за пороците си, приемете ги като част от талантите и своенравието, особнячеството на твореца, някакви ексцентризми най-вероятно. ;)
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг:Самотата, като начин на живот 29 Ян 2010 19:13 #1204

  • Merichka
  • Merichka's Avatar
  • Offline
  • Expert Boarder
  • Когато в дълбокото намериш бисер, изведи го с длан
  • Мнения: 140
  • Thank you received: 5
  • Карма: 1
В тона на Камино:

Попрекалих с водката

Да бях на тридесет и две,
бих покорила не едно море,
дори безбрежен океан,
какъв ли вихър бил е Магелан2

Да бях на тридесет и две,
политнала бих към небе,
привличащо към този сайт -
завиждам им на братя Райт.

Да бях на тридесет и две,
вода да търся вместо нефт,
в пустиня бих се закопала,
на всички вас бих ви я дала.

Но съм на тридесет и осем...
И плаша се... от стих износен,
от прах и мухъл по ъглите –
хей, ... да вее вятъра в косите!

Йо-хо-хо и...
бутилка със писмо!
08.11.2006г.

За другия проблем -вместо лула - Ни-ко-рет!:)
Просто с тези си таланти ти си себе си, с или без самота
Le passй n\'existe plus, le futur ne t\'appartient pas, aujourd\'hui est un cadeau et c\'est pourquoi on le nomme Prйsent!!!
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг:Самотата, като начин на живот 29 Ян 2010 22:01 #1209

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
"Пороците" на писателите и "прекаляванията им", тяхната харизматичност, винаги са били прощавани от масите, това е чара и екзотиката на талантите. А другото е просто работа в усамотението на нощите и дните. А какво в същност тук значи "Ни-ко-рет?" Да не е някакво особено наргиле? Такъв порок още нямам, ама то се не знае. :)

Иначе на моите верни читатели представям новия сайт, посветен на книгата: "Есенни огньове". Още не е готов, но добре се познавам и като видя, че има посещаемост ще се запретна да го довърша, затова винаги обявявам проектите си в полуготов вид. Заради стимула и мотивацията от читателския интерес. Сърдечно благодаря, за което!

Книга: "Есенни огньове"
Езическо творчество
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг:Самотата, като начин на живот 02 Фев 2011 14:32 #2119

  • naia
  • naia's Avatar
  • Offline
  • Senior Boarder
  • Мнения: 65
  • Thank you received: 7
  • Карма: 0
Не ме задържай! Аз съм вятър...
Не можеш в шепи да ме побереш.
Близначка съм на Свободата.
...Опитай се да разбереш!
Посоката си сменям често,
...променям си и скоростта,
а срещна ли те - бягам, вместо
да отговоря на страстта...
Не ме обичай! Забрави ме...
Аз съм в движение, без път.
Бездомна съм и нямам име.
Аз съм енергия без плът.
Не ме задържай! Затвори очите си
и някак си ме преживей!
Не пропилявай подир мене дните си
и не мисли за мен... Недей!


Do not get me caught up! I am the wind ...
You let me in handfuls poberesh.
I am a twin of Liberty.
... Try to understand!
Change direction frequently,
...change and speed
and there they met - run instead
to satisfy the passion ...
Do not love me! Forget me ...
I am in running time.
I'm homeless and I have a name.
I am energy without flesh.
Do not get me caught up! Close your eyes
and somehow Get over here!
Do not waste your days after me
and not thinking about me ... No!
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг:Самотата, като начин на живот 02 Фев 2011 14:52 #2120

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
naia написа:
Не ме задържай! Аз съм вятър...
Не можеш в шепи да ме побереш.
Близначка съм на Свободата.
...Опитай се да разбереш!
Посоката си сменям често,
...променям си и скоростта,
а срещна ли те - бягам, вместо
да отговоря на страстта...
Не ме обичай! Забрави ме...
Аз съм в движение, без път.
Бездомна съм и нямам име.
Аз съм енергия без плът.
Не ме задържай! Затвори очите си
и някак си ме преживей!
Не пропилявай подир мене дните си
и не мисли за мен... Недей!

От мен музикалното оформление към това истинско и силно стихотворение. С аромат на дъжд, защото: "Не ме задържай! Аз съм водната стихия..."



И все пак мисля, че всяка от нас било вятър (въздух), вода, огън или земя ще остане някой ден при Истинския и ще захвърли оковите на Свободата. Да видим как ще разтълкувате това мое изречени на пръв поглед парадоксално:

"Оковите на свободата"
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг:Самотата, като начин на живот 03 Фев 2011 13:35 #2122

  • Cleman
  • Cleman's Avatar
  • Offline
  • Junior Boarder
  • Мнения: 32
  • Карма: 0
Разбира се, че всяка от нас може да отхвърли Свободата, заради Истинския, когато го срещне разбира се. ;) Не само че може, но и ще го иска и няма й да се замисли защо го прави...
Обаче - и това минава...
Относно "Оковите на свободата", не мога да дам разумно обяснение. :unsure: Може би защото отдавна съм я дала. Свободата.
"Онзи, който не разбира вашето мълчание, вероятно няма да разбере и вашите думи." Елбърт Хюбърт
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг:Самотата, като начин на живот 03 Фев 2011 18:16 #2124

  • Kamino
  • Kamino's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Юлияна Шапкарова
  • Мнения: 1273
  • Thank you received: 54
  • Карма: 20
Разбирането, че необвързването със социални контакти или с конкретен любим човек е израз и състояние на свобода е погрешно. По-скоро е израз на страха от обвързване, пълно отдаване и сливане, страх погрешно маскиран зад думата свобода. А където има страх, няма свобода или по-точно казано виждаме свободата в нейните заробващи измерения тя ни оковава и ние влачим нейните окови. Когато човек е сам, дори и да се счита свободен той не може да открие и да преживее цялата пъстрота на живота с нейните хубави и лоши страни, с комедиите и трагедиите. Човек може да бъде свободен само, когато е обвързан с друг човек и участва пълноценно в човешкото общуване, колкото и болезнено да е понякога. Това е Свободата без окови.

Стихотворението на Наиа е хубаво, но нека да заменим думата Свобода в изречението: "Близначка съм на Свободата.." с думата Страховете. Ще се получи следното и ще видим как страха често се маскира под думички, които ни звучат приятно и ни карат да се чувстваме добре за известно време.

Не ме задържай! Аз съм вятър...
Не можеш в шепи да ме побереш.
Близначка съм на Страховете.
...Опитай се да разбереш!
Посоката си сменям често,
...променям си и скоростта,
а срещна ли те - бягам, вместо
да отговоря на страстта...
Не ме обичай! Забрави ме...
Аз съм в движение, без път.
Бездомна съм и нямам име.
Аз съм енергия без плът.
Не ме задържай! Затвори очите си
и някак си ме преживей!
Не пропилявай подир мене дните си
и не мисли за мен... Недей!
Журнал Психея
Юлияна Шапкарова - консултант-терапевт. Емоционални, семейни, професионални проблеми. 0889 42 04 42 ;Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Отг:Самотата, като начин на живот 04 Фев 2011 11:02 #2127

  • Cleman
  • Cleman's Avatar
  • Offline
  • Junior Boarder
  • Мнения: 32
  • Карма: 0
Разбира се, че няма начин Истинския да бъде (поне за мен) заробващ, обсебващ и т.н. Нито пък съм изключила социалните си контакти и не това мисля за определение за свободата. Както и да я разбираме, всеки за себе си, има нещо, което е неоспоримо - една жена (Истинска) загубва свободата си в момента, в който стане майка, вече нищо не е същото и няма да бъде. Като разбира се, това става доброволно и е желано. :)
"Онзи, който не разбира вашето мълчание, вероятно няма да разбере и вашите думи." Елбърт Хюбърт
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Самота 14 Юни 2011 19:17 #2301

  • Dkeihan
  • Dkeihan's Avatar
Самота
Не минава ден в който да
не мисля за теб.
Без теб времето не минава,
ти си приказката на моя
живот.

Всяка капка увреди очите
ми.

Ден не минава без милостна болка в сърцето ми да има.

Самотата ненадейно ме удари в сърцето, уморих
се от нея. Виж душата ми как гори, гори и не спира.

Ела ти примен ела за да огасиш пламта от душата
ми за да върнеш зрението на увредените ми очи,
защото няма друго лекарство освен твоята
красота и твоята любов. Ела
при мен и остани за винаги.
Администраторите са забранили публикуването за гости.
Time to create page: 0.179 seconds
Създадено с Kunena форум
Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature