ТЕМА: Малките неща

Много е кофти човек да си пореже показалеца на лявата ръка, да го превърже с анкерпласт и да се опитва да пише на клавиатура! Един контузен ляв показалец, а колко работа върши. Това иде да покаже колко неща приемаме за даденост и дори не ги забелязваме, докато не се контузят. Ама да се молиме контузиите да са леки, като порязването.

С голямо вълнение пиша този пост, защото искам да споделя с вас няколко наглед "малки неща", които ми доставят огромна радост. В такива мигове, когато чуя добрите думи на хората, казани за мен или за нещо, което съм направила - душата ми наистина полита. А това е най-добрата терапия, за която благодаря на всички хора, които са написали тези изречения във Фейсбук, разглеждайки Албума: Изобразително изкуство. Както и другите албуми.

Антоанета Иванова коментира вашия фотоалбум: "Благодаря, Юлияна! Как мечтая да има... повече хора като теб... Талисманче!!!"

Vesela Dimitrova: Невероятна красота мила; Прегрътки и много усмивки

Elian Foteva: Юлияна, сякаш твоите кратини са мост, и ме пренасят към един друг свят, по-висш свят. благодаря.

Lyuba Petrunova: Нежност, финес и изящество! Благодаря, Юлияна!

И много, много други....

Как да не се разплаче човек от радост. Винаги съм знаела (не страдам от излишна скромност), че помагам на хората, къде със съвет, къде с друго. Знам и че работата ми по сайтовете и изобщо е полезна и здравословна и е спасила не един от мрака на страданията и е дала надежда. Но никога не съм очаквала и не съм се надявала, че ще получавам толкова много обич...Това е най-голямата ми награда, не парите, не печалбите. Само и единствено обичта на хората, тяхното доверие и радоста в очите им. Та аз треперям от вълнение и от чувствата и емоциите, които изпитвам в момента.

Благодаря ви за тези безценни дарове.

"Една мила дума може да топли три зимни месеци."
Като прочетох това и веднага реших, че това е точно за мен - милата дума за мен е по-важно "малко" нещо от каквото и да било несъмнено прекрасно нещо, което може да ми се случи през деня - котка, която ме поглежда с разбиране , аромат на пролет/есен, усмихнато дете, влюбени хора и т.н.
Просто съм си такава и това ме впечатлява най-много. Ядосвам се понякога на себе си - защо очаквам и другите да са като мен? Защо не мога докрай да давам от себе си, без да имам каквото й да е притеснение за ответ? Наскоро казах на любим човек, че ми е много студено, защото говорихме, говорихме, а аз така се чувствам. Защо?
Отговора е в тази поговорка, мисля.

А на мен ми се падна тази мъдрост и аз също веднага реших, че е точно за мен.

Вярвам!

"В края на Втората световна война съюзническите войски откриват в една изоставена, бомбардирана къща в Германия доказателство за вярата, издълбано в стената на мазето от жертва на Холокоста: " Вярвам в слънцето - дори когато не свети. Вярвам в любовта - дори когато не е проявена. Вярвам в Бога - дори когато мълчи."

Милата и добра дума стопля сърцето и душата тя извършва своята вълшебна терапия съвсем естествено и спонтанно. Мисля, че ако бяхме малко по човечни един към друг и по-често си казвахме мили думи, наистина ще бъдем и по-здрави и по-спокойни и по-лесно ще общуваме помежду си.

Така е Kamino, благодаря ти за отговора.
Понякога хората си спестяват милите думи, просто защото си мислят, че другия вече знае, няма значение, няма смисъл, но винаги има смисъл, съзнателно можем да направим това усилие, то е толкова малко, а толкова ценно.
Добре, че нямам такива проблеми!
Между другото днес ставам на 36, тъкмо получих една добра дума по скайп от приятелка, цитирам: "Ехоооо, дъртофело, ЧРД!"

Честит рожден ден!

ЖИВОТЪТ СКРИТ Е В ДРЕБНИТЕ НЕЩА.

В жест най-обикновен, ала човешки.
В любима песен, слушана в нощта,...
с човек, умеещ да прощава грешки.
В усмивката на влюбени очи,
която търсиш твоя ден да сгрее.
В забравата на смелите мечти,
когато правиш опит за летене.
В стремежа да запазиш своя дух
свободен в несвободното ни време.
Да не виниш за всичко някой друг.
Да не превръщаш обичта във бреме.
Във ручеите топли на кръвта,
в сълзите непринудено родени.
Най-истински са дребните неща
и те остават спомени след време.

Вижте какво късметче ми се падна с кафето Лаваца, което пих с една приятелка преди малко в ресторант "Дивака", там ме заведе госпожата. Приятно място и не е скъпо, големи порции пържени картофки със сирене и кебабчетата си ги бива.

Късметчето

"Диамант само с диамант се реже, чувство само с чувство се събужда и любовта само с любов живее."