kafeТя влезе в кафенето и веднага симпатичният сервитьор разцъфна в онази своя различна усмивка, която изтриваше по вълшебен начин досадата и умората от еднообразната му работа.

Съпроводи я до любимата и маса, нещо, което никога не правеше за другите клиенти, а и не му влизаше в задълженията. И сякаш случайно притисна лявата и ръка над лакътя със своята.

Един от жестовете, част от езика на тялото, които тя безпогрешно разчиташе. Такава и беше работата, да чете скритите послания зад повърхностните думи.

- Кафе с кардамон, дълго, в по-голяма чаша и една течна сметана? – Гласа на сервитьора винаги ставаше по-нисък и без той да го съзнава, някак си заговорнически, когато произнасяше нейната поръчка.

Знаеше, че тя се ласкае, че е запомнил какво консумира.

-  И една шоколадова торта с вишни. – Усмивката и омагьосваше и тя го знаеше. А очите и бяха два топли острова от кадифе, които загатваха за тайните на магията, колкото опасни, толкова и неустоимо привлекателни, като магнит, за всеки мъж дръзнал да надникне в тях.

Сервитьорът се отдалечи завинаги обладан от екзотичния чар на тази жена. Тя запали цигара бавно и с финес, който стана обект на възхита и лека завист в дамите на останалите маси.

Издуха дима по начин, който закри половината от лицето и като було, през което само двата огъня на очите и приковаваха наивната публика в кафенето.

Тя махна с ръка, сякаш, за да пробъди нещо досадно и с този жест сложи край на представлението. Отегчаваха я хората, които нямаха никаква власт над себе си, и чието внимание беше като безпомощна сламка в буен поток.

Сервитьорът донесе кафето и тортата, тя извади книга от чантата си, дори не го погледна и потъна дълбоко в света на литературата.

Не знаеше колко време е минало, разлиствайки страниците на интересния роман. Лек полъх, особен и натрапчив мъжки парфюм, различен от стандартните за едно кафене въздушни течения я извади от съсредоточението.

Вдигна глава, погледа и се спря на вратата на заведението...

Вратата, която той тъкмо затваряше. Разбира се...това беше Той. Никой друг не успяваше да си играе с вниманието и намеренията на хората, така както умееше Той.

Факта, че успяваше, както винаги да отвлече и нейното внимание от заниманията и, показваше, че все още е най-добрия. И как иначе, та тя се беше учила именно от него.

Усмихна се, все още не успяваше да го надмине, но и не се стараеше, при все, че бе упорита и амбициозна във всичко, с което се захващаше.

Не искаше да отнема от величието на ореола му, искаше да му се възхищава. Той затвори вратата на заведението, щракна със запалката си и запали цигарата, която висеше небрежно между плътните му устни.

След което....

Той спря света!

Обичаше да го прави за собствено удоволствие и забавление и с лек присмех към останалите. В кафенето сякаш се образува вакуум, дишането започваше да се затруднява, възцари се пълна тишина – жуженето на хорските приказки по масите спря, чуваше се само класическата музика, някакво пиано в далечината, като фон. Всички погледи бяха приковани в мъжа до вратата.

Жените започнаха да се изпотяват, а мъжете трудно преглъщаха несъществуваща слюнка в устата си. Ефекта на силното му присъствие беше поразителен.

Усмихна се неподправено и суетно, така и никога не успя да изгони от себе си този враг – суетата. Направи крачка към бара, изтръска си цигарата, в току що почистения от барманката пепелник и и заяви с тон, нетърпящ възражения:

- Обичайното ми кафе, силно и горещо, без лигавите късметчета! – Обърна се към сервитьора, който съвсем несъзнателно беше глътнал стомаха си, изпънал гръб и застанал почти в поза „мирно, ефрейтор!”

– Донеси го на масата, на дамата с лилавия шал! Дръпна силно от цигарата си, издуха дима през носа и света отново пое своя обичаен времеви ход. 

Сервитьора излезе от унеса си и каза на барманката да побърза с кафето на господина. Тя от своя страна се засуети, изпусна някаква лъжичка, която трябваше да постави до чашката с предишната поръчка, измърмори нещо за непохватността си и се втурна да изпълнява поръчката на специалния гост.

Той се доближи до масата на дамата с лилавия шал, погледна я...един дълъг, дълъг миг, който му беше необходим, за да се овладее, подкосен от очарованието на тази жена. Бързо се справи, за разлика от повечето средностатистически мъже. Дръпна стола и седнал точно срещу нея, продължаваше да не сваля очи от нейните.

- Да, свободно е и е удобно да седнеш. – Мерси, че попита.

- Не бих искал да започваме с ирония и сарказъм, това е минало....надявам се. Наклони се напред, поставяйки силните си ръце върху масата. Пръстите на дяснта му ръка покриха малката и длан и леко я притиснаха към масата. Разбира се, този мъж изискваше подчинение.

- А аз се надявам в миналото, заедно с иронията и сарказма, да са останали и желанието ти да доминираш и подчиняваш. – Усмихна му се с невинност, която той харесваше, но и добре знаеше, че е уловка.

Смеха му буен и невъздържан като пролетен поток избухна, с което разбира се стресна отново барманката и тя изпусна някаква чаша. В негово присъствие непохватните хора, ставаха отчайващо непохватни и им идваше да потънат в земята от срам.

- Внимавай с кафето ми, госпожице! Каза го не на висок глас, сякаш го прошепна, но тя го чу безпогрешно или по-скоро мисълта му прокънтя в съзнанието и. Докато правеше това, очите му не се отместиха нито веднъж от красивата му събеседница.

- Всъщност желанията ми за власт и доминиране са винаги с мен, но знам, че при теб вече няма да минат. – Станала си много добра, Cara mia! – Изключителна! – В очите му за миг проблесна възхищение и уважение, които той бързо скри с кратко и бързо премигване.

- Вече не съм „твоята скъпа”! – Не си прави илюзии! – Отново му се усмихна по детски, наивно и невинно, сякаш го примамваше и събуждаше ловните му умения.

Предизвикваш ли ме, Cara mia?! – Не само ще те нарека, нещо повече, ще те направя моя завинаги в съвсем скоро време! Приведе се леко над масата, мощната му аура обгърна нейната като меко и топло одеало.

Крака му се плъзна под масата и коляното му опря в нейните, с лек натиск, той раздалечи краката и. Тя се опита да окаже съпротива. Безмислено усилие, крака му беше много по силен от нейния. 

Коляното му продължаваше да оказва натиск си, като по този начин леко, сантиметър, по сантиметър разтваряше краката и. Протегна ръка и разкопча едно копче на ризата и, след това още едно...Пръстите му докоснаха гърдите и, а очите му нито за миг не се отделяха от нейните.

Не отмествай погледа си, знам, че имаш силата да го направиш,....недей...- Гласа му беше нежен, ласкав, почти умоляващ. Ниските тонове на тембъра му галеха слуха и действаха възбуждащо върху цялото и тяло. 

- Гледат ни... - Едва събра сили да промълви двете думи. Въздействието на Магьосника беше изцяло завладяло всичките и сетива.

-Нека гледат. Скучни домакини и посредствени мъже, какво те интересува? Те ще забравят случилото се в момента, в която напуснат кафенето. Мозъка им е толкова промит, че не би могъл да обработи такива картини. Да ги осмисли и осъзнане. Затова просто ще ги игнорира.

Ръката му смело навлезе по-дълбоко в деколтето и докосна зърното на гърдата и, коляното му, преодоляло първоначалната съпротива, напредваше по вътрешната страна на бедрото и. Нежно, но настойчиво и изискващо се плъзгаше по чувствителната вътрешна част.

Тънката преграда на чорапогащника  не беше пречка да усеща възбуждащата сила на крака му, който сякаш се стремеше да достигне все по-близо и по-близо до нейната женственост.

Искаше и се да го притисне между краката си, да се плъзне напред и да му позволи да я докосне. Желаеше го.

Той се стремеше точно към това и беше толкова уверен, палеца и показалеца му оказаха по-силен натиск в кръговите движения около зърното на гърдата и. Подканяше я, принуждаваше я  да му позволи да я докосне и да прекрати съпротивата.

-  Cara mia, позволи ми да се доближа до теб. Аурата му я придърпваше, настойчиво, но без да е грубо той я издърпваше напред към себе си....и към изкушението, което предлагаше коляното му под масата.

-Не днес. Не сега! – От реакцията му в този момент зависеше всичко, техните отново зародили се след дългата раздяла отношения се решаваха в този миг.

Разбира се, решаваха се от него. Щеше ли да прояви отново властния си и нетърпим характер или щеше да отстъпи.

Аурата му отслаби хватката си, коляното му се отдръпна. Като вълшебник с две точни премерени движения само с два пръста закопча копчета на ризата и. С топъл и нежен жест я погали по бузата.

- Ще чакам, колкото е необходимо. - Да си допием кафето и да се разходим? После ще вечеряме в Мексиканския ресторант и ще те изпратя до вкъщи.

- Остатъка от деня ми е свободен. Мерси, че попита.

-Магьоснице, мисля, чух те да споменаваш, че иронията и сарказма ти са останали в миналото.

-Толкова, колкото и твоите желания за власт и доминиране. Освен това не съм споменавала нищо подобно, ти го каза.

-Обичам да казвам нещата, права си. – Смеха на двамата огласи скучния живот на хората в кафенето.

-Неповторима, харизматична и завладяваща двойка. – Забеляза ли колко се желаят? – Накаква възрастна жена, пушеща с дълго цигаре намигна на събеседницата си с дълга синя обеца и изпроводи с поглед излизащите от заведението мъж и жена.

 

 

 

10.03.2012г.

Юлияна Шапкарова

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature